Джаклин Брискин
Хроника на страстта (11)

3

Затвори вратата на библиотеката. Гувернантката си бе отишла и той седна на бюрото на полковника. Изглежда, полковник Дийн бе поддържал документите си в изряден вид или мадам Дийн ги бе подредила. „Не — реши Бъд, — по-скоро девойчето го е направило.“ Точно пред него имаше голяма тенекиена кутия, боядисана в черно и с малко ключе. Той я отключи. Видя тесте писма, всичките адресирани до полковника с еднакъв твърд, ъгловат почерк. „Тук няма нищо съществено“ — помисли Бъд.

Върху бюрото бе оставен сребърен поднос, шише с бренди и една чашка. Наля си малко и прочете завещанието.

Както му бе казала Амели, полковникът бе оставил къщата на хълма Ноб на нея. Мадам Дийн получаваше всичко друго. Основната част от нейното наследство бяха голям пакет акции от Южнотихоокеанската железница. Изучавайки ги, той се намръщи. Преди шест години на полковника му е била дадена възможност да купи двадесет хиляди дяла от забранения за продажба капитал на компанията на по-ниска пазарна цена. Срещу това той бе подписал полица за 150 000 долара и я бе изплатил през юли тази година. Какво имаше предвид детето, когато каза, че полковникът не е истински собственик?

Бъд се зарови в другите документи. Мадам Дийн притежаваше още няколко акции, тази къща, нищо повече. И въпреки това дяловете от железницата, които беше наследила, бяха цяло състояние, струваха няколко пъти повече от истинската им цена.

Когато свърши, беше почти полунощ. Мадам Дийн седеше в червения салон и пиеше чай. Наля и на него.

— Колко благородно от ваша страна да отделите толкова време — каза тя. — Наистина сте много мил.

— Кога очаквате мистър О’Хара?

— В десет и половина. Удобно ли ви е?

— Съвсем — увери я той.

„За щастие по това време децата отдавна са в леглото“ — мислеше Бъд, докато разговаряше с мадам Дийн на втора чашка чай. Каза лека нощ и излезе, като си подсвиркваше.