Джаклин Брискин
Хроника на страстта (55)

1

В края на 1891 година Лос Анджелис вече бе преминал през „големия бум“. На 19 ноември 1885 година първият локомотив от Ачисън, Топика и Санта Фе бе влязъл в града, украсен с цветя и знаменца. Дотогава цената на билетите от долината на Мисисипи бе 125 долара, но Южнотихоокеанската железница се бе зарекла, че нито една друга линия няма да може да ги конкурира. Това беше декларация за война. Двете железопътни компании започнаха да намаляват цените, докато на 6 март 1887 година билетът до Лос Анджелис струваше един долар.

Примирието доведе до договаряне на средна цена от четиридесет долара.

Заселниците буквално се изсипваха, спекулациите със земята достигнаха невероятни размери. Градчетата се скупчваха в пустинните местности, покрити само с бодливи храсталаци. Набързо се заколваше вол, пиеше се местно вино, после някой основател на селището се качваше върху фургон и произнасяше реч. Стотици гъмжащи от живот селища се появяваха като зайци от копринен цилиндър на фокусник.

След големия бум през 1889 година вече се бяха оформили няколко близки селища, които придаваха на Лос Анджелис атмосферата на безкрайно село. На други места белите колове, отбелязващи мястото на бъдещите жилища, изчезваха, недостроените фасади на хотели, които никога не видяха бял свят, се рушаха.

Южна Калифорния бе зашеметена. Щастливците като Бъд ван Влайът, които имаха чувство за времето, в което живееха, успяха да се измъкнат от бъркотията. Други банкрутираха, трети се самоубиваха. И въпреки всичко населението на Лос Анджелис се бе утроило и стигнало до петдесет хиляди. Бременен със своята плодовитост, Лос Анджелис дремеше сред портокаловите градини и лозя и чакаше устремния напор на промишлеността.