Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Paloverde, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2013)
Разпознаване и корекция
tanqdim (2014)

Издание:

Джаклин Брискин. Хроника на страстта

ИК „Бард“, София, 1999

Редактор: София Бранц

Американска. Първо издание

История

  1. — Добавяне

Глава 18

1

Теса спря да пише. Вдигна глава и погледна през прозореца. „Невероятно — помисли тя. — Нима съм възприемала този дом като някаква даденост?“

Трите години работа в сиропиталището в Руан бяха обогатили виждането й за живота, включително и разбиранията й за вината. Дори дребни неща като хапка от хрупкава ябълка или изтриването на ръцете в хубава хавлиена кърпа я караха да се чувства зле. „Коя съм аз, за да заслужавам този комфорт? И защо аз? Кой страда, за да имам аз?“ От гледна точка на новите си виждания тя разбираше, че отказването от нещата, които притежаваш, не е непременно свята добродетел. Принизяването до най-бедното човешко съществуване също втълпява чувството за вина.

Три години без един месец бяха изминали от септемврийската нощ, в която бе изплакала своята невинност. Променила се бе не само Теса, светът се бе променил много повече, отколкото предполагаше този сравнително кратък период.

Световната война бе изкопала временна пропаст. Всичко, което бе съществувало преди това, изглеждаше непокварено или старомодно. Автомобилите вече не създаваха неприятности на притежателите си заради необясними недостатъци, не бяха играчки за богатите, а необходимост, чиито гуми можеше да се сменят чрез непрекъснато разрастващата се мрежа по пътищата на Южна Калифорния. Киното се бе утвърдило и дори в най-отдалечените джунгли и пустини хората знаеха за град, наричан Холивуд.

Появиха се същества, наречени съвременни жени, които изоставиха дългите поли и фусти, корсети и затворени долни ризи в полза на лекото долно бельо и тесните дрехи, които откриваха колената. С начервените устни пушеха на обществени места. Новият тип жени доказваха напористата си съвременност, като подстригваха косите си къси.

Теса също си бе отрязала косата. Двете с Агнес, другата американка доброволка в Руан, сами се бяха подстригали, и то не в знак на протест, просто нямаха време да се занимават с дългите си коси — войната бълваше сирачета. Нежният врат на Теса се издигаше като стъбло на блестящите черни венчелистчета, окачени на ушите й. Носеше червена рокля, чиято пола бе плисирана и откриваше чорапите й с телесен цвят. Но не изглеждаше модерна по момчешки, нито пък бе остаряла или загрубяла. Просто лицето й издаваше познания по речника на скръбта. Очите й обаче не бяха тъжни. Когато не бяха твърде зачервени от многото писане, блестяха.

На вратата се почука дискретно.

— Време е, мис Теса — каза женски глас с шотландски акцент.

— О, Катрин, влез.

Слабичката луничава прислужница на майка й влезе и прекоси кабинета и спалнята, за да отиде в банята и да напълни ваната.

Теса вдигна ръце над главата си и уморено изпъна гръб. Събра листата от главата на книгата си за сиропиталището в Руан, която още нямаше заглавие. Това бе първата й книга след „Авиаторът“, абсолютно различна от нея. Тук не можеше да измисля, опитът й бе съвършено реален. Просто агонизираше от страх да не би да даде грешно тълкуване на твърде мълчаливите прохождащи бебета, очите на малките деца, изпаднали в летаргия, лошите деца, всички тези, които човечеството отхвърляше.

Катрин се надвикваше с течащата вода:

— Тази вечер ще излизате ли?

— Да, ще ходя в „Амбасадор“.

— Този огромен нов хотел на булевард Уилшир?

— Да.

— Какво им става на хората днес? Харчат толкова много пари по хотели, като могат много по-добре да се нахранят вкъщи. — Катрин се появи от гардеробната с две официални дълги рокли, едната в червено, другата в тъмносиньо.

— Синята, моля. И аз бих предпочела да остана вкъщи.

— Да не би да сте уморена? — попита Катрин, свивайки угрижено уста.

Преди два месеца Теса се бе прибрала с една от треските си, обезпокояващо отслабнала. Кашляше лошо. Треската бе отминала, кашлицата бе спряла, но родителите й и слугите в Грийнуд още се безпокояха за здравето й.

— Не, не съм. — Насили се гласът й да прозвучи жизнерадостно. Предпочиташе да си легне рано, както и предпочиташе сама да приготви банята и да избере роклята си. Това обаче щеше да обиди мъничката шотландка, а тя от своя страна щеше да разтревожи родителите й. Като неомъжена жена на около тридесет години, се чувстваше задължена към семейството си да приема покани от мъжка страна. Тази вечер щеше да излезе с Холис Хорас, началник на сервизния отдел в „Паловерде Ойл“.

Катрин си тръгна, като остави на леглото сгънато фино копринено бельо, тъмносинята рокля и подходящи обувки.

Теса започна да се съблича. Мислеше си, че родителите й са прави. Самата тя не желаеше да прекара живота си, като че ли не беше неин. „Искам да имам деца, съпруг. Искам отново да изпитам живата топлина на страстта.“ Заповядваше си да не мисли за Кингдън. Беше невъзможно.

Лежеше в топлата, уханна вода във ваната и се укоряваше, че не може да измени на любовта си. „У мен има твърде много упоритост, наследена от рода Ван Влайът — мислеше тя. — Да обичам единствено лудия си задръстен братовчед е подозрително, защото по него въздишат още около петдесет милиона жени. Капитан Кингдън Ванс, Авиатора, Предизвикателния дявол, любимецът на Америка! Вкарай си в глупавата глава мисълта, че всъщност плачеш за непостижимото. Не можеш да го имаш. Добре де, целунал те. Една кадифена нощ двамата се бяхте разтреперили за няколко минути. След това той се ожени за приятелката ти и стана примерен съпруг. Нали прочете за «летящите влюбени», при това на два езика, на френски и английски. Погледни реално на живота. Приеми това, което можеш да имаш.“

Изпълнена с добри намерения, слезе долу. Холис Хорас, едър и добре охранен, внимателно се ръкува с нея. Мъжете, които работеха в „Паловерде Ойл“ и които я канеха да излиза с тях, се отнасяха към нея така, сякаш Бъд им бе доверил предмет от рядък порцелан. Беше излизала с него четири пъти. Може би я харесваше или пък просто предпочиташе жена, която е по-досадна и от него. Какъв бе изразът, който бе употребил Пол Шот? Фатално тъпа.

Холис караше съвсем нов крайслер. Тя рядко забелязваше външния блясък, но си каза, че би трябвало да обръща внимание и на тези неща.

— Хубава кола — каза.

Холис Хорас, светнал, като че ли бе направила страхотен комплимент на самия него, й отвори вратата.

— Човекът, който ми я продаде, ни покани на коктейл. Искаш ли да отидем?

Гласът му бе тревожен, защото коктейлите не се разрешаваха от закона. Причината обаче за краткото й колебание бе старата й срамежливост. Големи групи от непознати хора я ужасяваха. Вероятно в друг случай щеше да откаже, но тази вечер примерната Теса отговори:

— Сигурно ще е забавно.