Джаклин Брискин
Хроника на страстта (123)

2

Кингдън се върна в Холивуд към седем часа. Чакаше както обикновено на стълбите на Съда. Непрекъснато поглеждаше часовника си и когато стана единадесет без пет, се върна в апартамента, за да попита мисис Коде дали би могъл да ползва телефона.

И тя като всички имаше два телефона, по един за двете конкурентни фирми. Ван Влайът ползваха линията на Сънсет.

— Грийнуд — обади се някой с английски акцент.

— Моля ви, мис Ван Влайът.

— За кого да предам, сър?

Пое дълбоко въздух и прекъсна връзката. После се обади отново.

— Предайте за капитан Кингдън.

— Почакайте, капитане.

Кингдън чакаше.

— Здравей, Кингдън.

Гласът й го изненада. Беше хубав, мек и малко пресипнал, което не бе забелязал досега.

— Не искам да знаят кой се обажда.

— Помислих си, че… мислех…

— Пак започваш да се объркваш. — Замълча. — Тази сутрин сигурно си минала по-рано.

— Въобще не съм идвала. Ти каза, че…

— Остави ме да довърша. Сигурно си минала, докато бях на летището във Венеция. Там имам един приятел, Текс Аргайл. Има самолет. Добър е. Не знам колко ще струва, не говорихме за това. Ако имаш проблем с парите, можеш да вземеш назаем от иконома ви.

— Значи си уредил нещо?

— Казах на Текс, че ще отидем още днес.

— Благодаря — отговори тя почти шепнешком.