Сюзън Танер
Сърце в изгнание (4)

Глава 3

— Майко Джорсъл, нещо трябва да се направи с тази Сесил! — Ниера влетя в стаята. Искаше й се да не се оплаква така често от младото момиче. — Изминали са едва две седмици от разправията, след която отец Ейндриъс ни напусна.

Джорсъл Лодъринг вдигна поглед от коприненото чиле, което размотаваше. Тя наистина обичаше Ниера, но понякога младата жена направо й дотягаше.

— И какво е направило моето малко дяволче този път?

— Независимо от предупреждението на Емълрик тя пак се е измъкнала. Не е нито в стаята си, нито някъде из двора. Стражата ми съобщи, че пак е при реката. Наблюдават я, разбира се, но… — Ниера млъкна безпомощно.

Тъй като знаеше, че стражите са готови да умрат, за да защитят дъщерята на Саяран, Джорсъл изобщо не се разтревожи, а потупа ниското канапе до себе си.

— Ела, Ниера — подкани я тя, — почини си.

Тя знаеше, че най-възрастната й снаха е уморена от подготовката на замъка за предстоящото посещение. До края на седмицата граф Ерън, регентът на Шотландия, щеше да ги удостои с честта да им гостува. Не че имаше какво толкова да се прави — Ниера бе далеч по-добра домакиня от това, което бе Джорсъл на младини. Откакто снаха й я облекчи от задълженията й преди четири години, домакинството се водеше без никакви спънки — маниер, напълно различен от неразборията, която цареше преди петнадесет години, когато почина майката на Джорсъл.

Тя се усмихна, като видя обърканото изражение на Ниера. Ако беше жива майка й Кайрийн, тя щеше да обикне чувствителността на Ниера, но вероятно би презирала нерешителността й пред мъжете. Въпреки всичко на Джорсъл й харесваше прекрасният начин, по който тези качества се съчетаваха у момичето. А и Ниера съумяваше да се справи с Беринхард по-добре от всяка друга девойка. Беше й ясно, че и тя може да постигне много в препирните си със Селек, ако не е така твърдоглава и гласовита. Макар да бе направо дребна в сравнение с него, те страшно си приличаха по темперамент и външност. Косата й бе златиста също като неговата, очите й бяха не по-малко сини, а достигаше едва до подмишницата му. Въпреки това, когато се караха, бе направо страховита. Ниера рядко изразяваше несъгласие за каквото и да било, но в сравнение с всички жени от замъка много по-често успяваше да наложи своето. Изключение правеше само Сеси. Ниера въздъхна и прие поканата.

— Не искам да те безпокоя заради Сесил, майко. Прощавай.

— Глупости — Джорсъл преглътна, преди да се съгласи. — Сесил е започнала да ни безпокои още от момента на раждането си.

— Ако имах собствени деца, сигурно щях да се отнасям с повече разбиране към нея — очите на Ниера загатваха болка и копнеж.

— Ще имаш — Джорсъл докосна ръката й съчувствено.

— Аз не мисля така, щом не успях да родя след четири години брак. Това е такава мъка за Берин и мен.

— В деня, когато Беринхард се роди, майка ми ми каза, че и той като баща си ще бъде баща на много синове. Ти просто по-късно ще започнеш да зачеваш — по устните й се плъзна усмивка. — А започне ли се веднъж, ще ти се иска да бе закъсняло още повече — след раждането на осем момчета, шест, от които преживяха бременността и ранното детство, Джорсъл беше истински авторитет в тази област. Заболя я, като се сети, че е загубила двама от синовете си заради амбицията на Англия да управлява Шотландия, но усмивката й не трепна.

Очите на Ниера все още бяха изпълнени с тъга.

— Ако това е вярно, опасявам се, че ще стане с някоя друга жена.

— Напротив — отвърна й Джорсъл нежно, — тя ми каза и още нещо, което не проумях, докато не те срещнах. Каза ми, че той ще се ожени за тази, която е най-близо до него и че тя ще го дари с много деца и ще ми бъде утеха в старините. Откакто той стана на четиринадесет години, се вглеждах във всяко момиче, което влизаше в дома ми. Когато се ожени толкова млад, бях много разочарована от избора му и се чудех дали за първи път в живота си майка ми не е сбъркала. Признавам, че не харесах малката кокетка и не успях да пророня и сълза, когато умря. Не и след като причини толкова болка на сина ми! И когато надеждата да го видя задомен вече ме бе напуснала, дойде ти, за да заживееш в дома и в душата ми. Вярвам, че тя е знаела името ти — Ниера — най-близката^[1]. Да, миличка, ти ще имаш синове. Аз ти го обещавам.

Преди Ниера да смогне да отговори, Сесил влетя в стаята, както винаги, без да почука. Докато крачеше, зелената коприна свистеше нежно около нея. Лицето й грееше от радостта на утрото. Джорсъл виждаше, че целият живот на дъщеря й е едно безкрайно щастие, и се молеше това да не се промени никога.

Сесил спря внезапно, като видя сериозните изражения на двете жени. В този момент Джорсъл се усмихна и й кимна да се приближи. Тя се подчини неохотно. Без съмнение, Ниера отново се е оплаквала от нея. Тя харесваше съпругата на Берин, но не можеше да бъде като нея. Просто не искаше!

— Отивам с татко — заговори тя припряно — и с Емълрик, и Берин.

— И къде отиват баща ти, Емълрик и Берин? — майка й обикновено не поемаше отговорност, когато Сесил придружаваше баща си и братята си. Селек обичаше да води дъщеря си там, където най-малко й е мястото!

— В Дейлиъс, за да поздравим новия господар.

Очите на Сесил блестяха само при мисълта, че ще бъде далеч от дома и ще язди почти цял ден. В погледа й се четеше молба. Джорсъл почувства, че омеква. Знаеше, че Ниера ще се мръщи, но пътуването бе достатъчно безопасно.

— Значи някой е донесъл новината? Той е пристигнал?

— Да, само преди три дни. Говори се, че довел цяла армия със себе си.

От няколко седмици до Саяран достигаха слухове за подготовката на замъка Дейлиъс да посрещне новия си господар. Заедно с това ги достигна и новината за разрушението на Коар. От тези приказки Джорсъл се притесняваше малко повече, отколкото Селек. За него, разбира се, нямаше нищо нередно във войнствените легенди, които се разправяха за лорд Гилъкрист, нито пък в това, че е повече англичанин, отколкото шотландец. Макар и с немско потекло, Селек се считаше за шотландец наравно с всеки друг. Вероятно си представяше, че и новият лорд Гилъкрист ще се приспособи бързо.

— Майко, моля те.

Тя се чудеше дали някой от тях все някога ще успее да откаже на това дете нещо. Дъщеря й беше душата на семейството и бе така красива, че осветяваше и най-мрачните им дни. Косата на Сесил беше по-светла в сравнение с косите на Джорсъл от времето, когато все още не бяха лишени от копринена мекота и златист блясък. И макар да не се интересуваше много от това и едва ли полагаше повече грижи от ежедневното ресане, косата й бе прекрасна: атлазени и меки, вълнистите кичури се спускаха до кръста й.

Джорсъл погледна сините очи на дъщеря си и се усмихна.

— Е, добре, можеш да отидеш… ако баща ти има намерение да се приберете още днес.

— Да, ще се приберем, но късно.

Ниера се изправи елегантно.

— Ако заминаваш, Сеси, смятам да ти оправя косата. Няма да отидеш там като някоя мъжкарана, която не знае кога изглежда добре!

Сесил почувства, че искрено обожава съпругата на брат си.

— Благодаря, Ниера. Съжалявам, че излязох сама от замъка. Сим ми каза, че си се притеснила — тя хвърли предпазлив поглед към майка си, която не изглеждаше особено доволна, но като че ли нямаше желание да я смъмри. Поне този път.

Ниера леко се усмихна на искреността, с която Сесил се извини. Винаги, когато преминеше границата, тя съжаляваше, но това не й пречеше да повтори същото при първата следваща възможност.

— Е, предполагам, че нищо лошо не се е случило. Но, моля те, за в бъдеще си взимай придружител.

Макар че се усмихна на отговора на снаха си — Ниера бе истинска благодат за този дом — тя погледна дъщеря си строго.

— Това е повече от молба, Сесил. Не излизай повече сама от замъка. Не и докато англичаните са на границите на Шотландия.

Когато двете момичета излязоха, тя стана. Вече остаряваше и я пронизаха болки. Трябваше да говори със Селек, преди да потеглят. Макар че много искаше най-малкото от децата й — единствената дъщеря — да се задоми добре преди нейната смърт, тя не можеше да се съгласи с надеждите на Селек. И не можеше да позволи от това посещение да започне реализирането на кроежите му, каквито и да са. Независимо че лорд Гилъкрист бе най-богатият, а имението му бе най-близката и силна крепост, той бе прекалено буен, за да вземе Сесил за жена. Освен това беше англичанин.

Не, мислеше си тя, докато слизаше по стълбите и гледаше за мъжа си. Сесил имаше нужда от някой с душа, добра като нейната. Тя бе храбра, но в сърцето й нямаше подлост и не можеше да се защитава от чуждото безсърдечие. На Джорсъл й се искаше тя да се омъжи за някой, който повече приличаше на братята й. Или на баща й. Това бяха добродушни великани, които можеха и вероятно обичаха да се бият, но не го правеха заради самата жестокост. Новината, че лорд Гилъкрист е сринал Коар до основи, я разтревожи и тя реши да възпре намеренията на Селек да търси за дъщеря им жених от имението Дейлиъс.

Само преди няколко седмици Джорсъл изпита ужасяващото усещане, че не й стига въздух и това се повтори още няколко пъти. Сесил трябваше да се задоми бързо и на сигурно място, защото майка й можеше да не доживее до този момент, а тя не бе спряла вниманието си на нито една подходяща партия. Дъщеря й вероятно няма да се възпротиви, ако баща й я сгоди — или поне така си мислеше Джорсъл.

Срещна Селек във външния двор и той я грабна в прегръдките си, преди да успее да отвори уста. Когато все пак успя, то не бе, за да го упрекне. От година на година го обикваше все повече и повече. Мисълта, че ще го напусне, дори и за да се отдаде на покоя на смъртта, я плашеше. Тя притвори очи и притисна лице до неговото, като вдъхна мириса на грубата брада, която си бе пуснал. Когато ръката му се плъзна по хълбока й, тя го погледна смаяно. Очите му се смееха.

— Нима не можеш и един ден да издържиш без мен, мила?

Тя се засмя, но каза предупредително:

— Внимавай някой да не отсече тази ръка.

В отговор дланта му се плъзна още по-надолу, той погали хълбоците й, без да се притеснява, че някой може да види. Тази жена бе само негова. Дори и след тридесет години той все още я желаеше.

— Селек! — той смирено отпусна ръка, но погледът му я накара да се изчерви.

— Е, щом не искаш това, защо си се забързала толкова, като си чула, че ще тръгвам? — той млъкна за малко. — Предполагам, че малката лудетина вече те е питала дали може да дойде с нас.

— Не бива да наричаш дъщеря си така — упрекна го тя, но после добави: — Въпреки че това си е самата истина. Да, позволих й, но не искам дори и да намекваш за някакъв съюз между нея и Гилъкрист, нито пред него, нито пред Донкад.

Селек я погледна престорено невинно.

— Нима бих го направил, след като ти така убедено твърдиш, че няма да приемеш подобно нещо?

Преди да дочака порицанието от жена си, чу пронизителния глас на Сесил зад гърба му и изстена.

— Нито пък аз ще приема. Ще се омъжа за Рейнард.

— Няма да го направиш! — изръмжа Селек.

Джорсъл потръпна както от гнева на Селек, така и от мисълта, че дъщеря й може да се омъжи за брата на Рила. Рила бе вдовицата на третия й син Одулф. Преди четири години той се ожени за нея в Германия и се върна в Шотландия едва миналата година. Рейнард ги съпроводи и се завърна в Германия, след като омая Сесил с музикалните и поетичните си дарби. Милият, той бе прекалено нежна душа. Никога не би могъл да държи Сесил под контрол, а още по-малко можеше да защити дома си. Той самият се нуждаеше от покровител!

— Хайде, Сесил, не дразни баща си.

Наситено сините очи на Сесил блеснаха весело.

— Ако искате — вярвайте, но аз съм избрала Рейнард и няма да се омъжа за друг.

Джорсъл се отскубна от ръцете на Селек така, че краката й отново стъпиха здраво на плочите и се обърна към момичето.

— И ще напуснеш ли Шотландия, за да бъдеш с него?

— Ако се налага.

Джорсъл се вгледа в спокойното изражение на дъщеря си. Дали тя се шегуваше?

— Ще поговорим за това по-късно, Сесил — Селек не трябваше да е с тях!

— Ще говорим, когато пожелаеш, мамо. Но ако не се омъжа за Рейнард, изобщо не смятам да го правя — тонът й бе учтив и благ, но решителен.

Като виждаше как се отразява бракът на жените на братята й, тя направо нямаше желание да се омъжи. Те бяха готови да направят всичко, което им се кажеше, независимо дали има някакъв смисъл или не. Не, тя не искаше да я сполети същата участ. Но ако реши да се омъжи, то Рейнард бе най-подходящият избор. Той просто я обожаваше. Дори и ако са женени, не би си позволил да я упрекне заради мисленето й или да й заповядва това и онова! Освен това искаше да има деца, но знаеше, че ще е равносилно на смъртна присъда, ако се опита да се сдобие с тях, без да е омъжена. При все това познаваше не една знатна дама, която бе раждала деца по време на продължителното отсъствие на съпруга си.

— Ако още веднъж произнесеш името на това пале, ще те шамаросам! — в погледа на Селек се четеше безпомощна злоба. Той наистина можеше да я набие, ако се омъжи за такъв слабак.

— Селек! — Джорсъл постави умолително длан върху ръката му. — По-късно, скъпи — внезапно тя усети тежест около гръдната кост и дъхът й спря. Този път усещането бе съпроводено с болка.

— Майко!

Джорсъл долови паниката в гласа на Сесил — знаеше, че дъщеря й е усетила нейния ужас от пулсиращата болка. Сесил бе наследила дарбата на баба си Кайрийн да възприема най-силните чувства на близките си хора, това можеше да се случи дори и ако докоснеше непознат. Според майка й то беше повече проклятие, отколкото дарба и за нея бе истинско облекчение, че Сесил не дава никакви признаци, че вижда в бъдещето като Кайрийн. Напъна се да си поеме дъх дълбоко, като се бореше с болката и страха.

— Няма нищо, Сеси. Виж — тя кимна на един от слугите, — кобилата ти е готова и чака.

— Няма да те оставя — нежната ъгловата брадичка на Сесил бе вдигната решително.

— Напротив, ще го направиш. И след като тръгнеш, аз ще си почивам цял ден и нищо няма да върша, а Ниера ще се грижи за мен с цялото внимание, на което е способна — очите й умоляваха дъщеря й да се подчини.

— Какво беше това? Да не си болна? — в гласа на Селек се долавяше страх.

— Не, просто се уморих да ви слушам как се карате — докато произнасяше тази лъжа, Джорсъл не свали очи от дъщеря си.

След известно време Сесил кимна и нежно докосна с устни бузата на майка си.

— Обичам те, мамо.

— И аз теб. И моля те, дръж се добре с баща си.

След като майка й се успокои малко, Сесил си пое дъх.

— Разбира се, обещавам.

— Ей, вие, идвате ли? — извика Емълрик. Двамата с Беринхард вече бяха на конете и чакаха.

Ниера стоеше до стълбището на кулата и ги гледаше с копнеж. Сесил се метна на седлото и й хвърли поглед, изпълнен със съжаление. Тя с удоволствие би ги придружила, но не можеше да язди добре и Беринхард рядко я взимаше на по-продължителни пътешествия. Това беше още една добра причина човек да не се ожени!

Като погледна още веднъж майка си и се убеди, че е по-добре, Сесил насочи мислите и взора си към земите извън стените на Саяран. Водите на Клайд, устремени в далечините, сякаш я подканяха да ги последва. Далеч на север бяха Глазгоу, Единбург и Линлитгоу — градове, за които можеше само да мечтае. Не бе стигала по-далеч от Ланарк, докато двама от братята й — Уорън и Одулф — бяха пътешествали до Германия, рождената страна на баща й, за да си намерят съпруги.

След пристигането си в Шотландия жената на Уорън почина — това стана малко преди неговата собствена гибел на Солуей Мое, където англичаните разгромиха крал Джеймс. Двамата не оставиха поколение. Една година по-рано се бе завърнал Одулф, който загина в битка срещу англичаните при Пинки Клъф. Неговата Рила остана в Саяран с двамата му сина. Конрад се оттегли със съпругата си да живее в планините и съвсем скоро се очакваше родителите му да бъдат ощастливени с трети внук. Реймънд, по-голям само от Сесил и Емълрик, бе сгоден за една германка на име Елърис, която никога не бе виждал. Сега бе на път за Германия, за да се ожени. На Сесил много й се искаше да бъде с него.

При положение, че всичките й братя, без Емълрик, имаха семейства, продължението на фамилията вече бе осигурено. Дори й най-малкият й брат бе сгоден за една шотландска наследница, макар тя да бе само дванадесетгодишно дете. Сесил знаеше със сигурност, че ще й позволят да се омъжи според избора си. А тя би избрала единствено Рейнард! Макар че, както признаваше пред себе си, й бе все едно дали той ще я дари с някакви ласки, което значеше, че ще й е доста трудно да зачене от него. Не че често се бе опитвал да я докосва. Той не би направил нищо, което не е по вкуса й, а единственият му опит да я целуне й се стори неприятен. Това не бе целувка, която можеше да я погълне, а нещо сухо и лековато, лишено от всякакво чувство.

Сесил погледна баща си. Нямаше да й е особено неприятно, ако някой се отнасяше с нея така, както той се отнасяше с майка й. Той спореше с Джорсъл, но я уважаваше. Когато тя изразяваше мнението си, той я слушаше, като че ли и тя бе мъж. Но — тя въздъхна — братята й не последваха неговия пример. Не й оставаше много място за надежда, че някой друг мъж е способен на подобно отношение към съпругата си.

Тя замислено прехапа устни. Дали баща й знаеше за болките, които майка й чувстваше напоследък? Или за страха й, че те предвещават нещо лошо? Чудеше се дали да му каже, но не можеше да набере смелост. Това ще разтревожи майка й, а тя не искаше такова нещо. Правеше го както заради себе си, така и заради Джорсъл, която скоро щеше да разбере истината!

Въпросът на Емълрик я изтръгна от мислите й:

— Татко, как мислиш, защо лорд Ерън ще идва в Саяран?

Сесил слушаше напрегнато — винаги бе любопитна към събитията в света около нея.

— Ами — започна Селек бавно, — при положение, че все още е пълно с англичани около Единбург, допускам, че всеки управник ще потърси някаква защита. И тъй като ние сме най-близко до границата, това би му позволило да провери верността ни.

Беринхард изръмжа гърлено:

— А мислиш ли, че се съмнява в нас?

Селек се прокашля глухо:

— Не. Но ни ухажва, за да е сигурен, че ще останем верни и на Шотландия, и на него. Положението му не е много сигурно сега, когато се знае, че малката Мери няма да бъде сгодена за сина му.

Беринхард кимна. Всички знаеха, че ако помогне за сгодяването на петгодишната кралица на Шотландия и сина на френския крал Анри II, Ерън ще получи едно френско херцогство. Мери бе единственото оживяло дете на Джеймс V и предложенията за женитба заваляха още от самото й раждане едва няколко седмици след злополучната кончина на баща й при Солуей Мое.

— А къде е сега кралица Мери? — самата мисъл, че жена, която сега бе само бебе, може да управлява Шотландия, опияняваше Сесил.

— От февруари е в Дъмбартън. Очаква френската флота, чиито кораби ще я откарат във Франция.

— А там ще бъде ли в безопасност? — настоя Сесил.

— Това място е по-сигурно от всичко, което Ерън може да й даде, макар че не са много шотландците, които биха искали тя да остане под покровителството на Анри II.

Сесил нямаше нужда да пита защо баща й смята Ерън за глупак. В резултат на неговото непохватно командване битката при Пинки Клъф бе загубена и това им костваше живота на Одулф. Всички те дълго щяха да помнят този тежък септември.

Внезапно вниманието на Сесил бе приковано от масивните стени на замъка Дейлиъс, които се издигаха пред тях. Тръпки на вълнение я побиха. И макар че не можеше и да мисли за женитба с мъж, който е предан на Англия, а не на Шотландия — той със сигурност щеше да следва принципите на възпитанието си, независимо че вече е на тази земя — тя не преставаше да се чуди що за човек ще бъде. Дали ще е варварин, както си представяше всички англичани? Жесток и жаден за кръв? Тя потръпна и погледна към стражите, които ги заобикаляха — чудеше се дали ще са достатъчно на брой, в случай че техният съсед се окаже коварен като сънародниците си.