Сюзън Танер
Сърце в изгнание (12)

Глава 11

Отец Ейндриъс крачеше по тесните криволичещи улички на Единбург, изпълнен с доволство. Ето тук трябваше да прекара живота си. Това място изпитваше отчаяна нужда от божи служители. Не искаше и да си помисли за онзи провинциален замък, чиито обитатели си играеха на религия. Потръпна при мисълта, че можеше да остане там с години и никога да не се включи в истинската битка за възвръщането на заблудените души.

Но в престолния град се чувстваше здравата ръка на Мари дьо Гиз. Наистина, реформаторите още надигаха глава, но все пак си знаеха мястото, защото това можеше да им коства живота. Дори английските еретици полека-лека започнаха да напускат Шотландия, откакто кралят им се помина в първите дни на миналата година. Макар и протестант, престолонаследникът Едуард бе все още хилаво дете, което оставяше надежди, че английският трон може да бъде зает и от католик.

Беше доволен, че може да участва в кръстоносния поход в защита на властта на папата. Без да иска, момичето на Лодъринг му направи огромна услуга, макар че не можеше да й прости унижението, на което го подложи брат й. Щеше да я накара да си плати за това, ако му се отдаде случай. Тя нарани не неговото достойнство, а Божието, защото какво друго бе той, ако не специален пратеник на Отца?

Той стигна до мястото, озърна се дебнешком в мрака наоколо и рязко похлопа на вратата. Къщата беше голяма и пищна, което издаваше вековно богатство и власт. Бе поканен на среща с един от най-доверените благородници на Мари дьо Гиз — или поне доверен в разумни граници. Тя винаги болезнено осъзнаваше нестабилното си положение, за да изпусне някого от наблюдение. Носеха се слухове, че той шпионира Ерън и после се уединява с нея в приемната й на тихи разговори.

Един слуга въведе отец Ейндриъс в малка стая с ламперия. Той седна и зачака с престорено търпение.

Само миг по-късно Дънмар вече стоеше на вратата и гледаше свещеника, който не го забеляза. Презираше проповедници като него — хора, предани до границите на лудостта, които никога не можеха да осъзнаят, че нежността е в основата на християнството. Но Дънмар не се нуждаеше от състрадателен човек. Нито пък смяташе да се възползва от христовата вяра, освен ако тя не съответстваше на плановете му.

Според заповедите му стаята бе слабо осветена, но дори и в полумрака се виждаше как очите на свещеника блясват, докато оглежда скъпото обзавеждане. Без съмнение, той виждаше там пари, които да послужат на божията кауза. Но Дънмар имаше друго наум. Той имаше само една кауза — пътя към властта. И сломяването на Яйън Гилъкрист. Оставаше и дребният проблем с момичето на Лодъринг, което застана срещу него, като прие предложението на английския варварин.

Той се показа на вратата и свещеникът го погледна.

— Отче Ейндриъс — това бе по-скоро предположение, отколкото поздрав.

— Лорд Дънмар — отвърна другият със също така спокоен глас.

— Бихте ли пийнали чаша вино?

Като по таен знак в стаята влезе една слугиня с поднос, върху който имаше гарафа и две чаши. Постави ги на малка маса. Дънмар отпрати момичето с рязък жест и подаде единия бокал на госта.

Отец Ейндриъс смело посрещна погледа му, когато пое виното.

— Имали сте нужда от мен.

— Вашите стремежи почти съвпадат с моите. Може би имаме нужда един от друг — Дънмар седна. Подбра мястото така, че единствената факла да не осветява лицето му. Без да дочака покана, отецът стори същото!

— Стремежи? — въпросът му прозвуча като израз на съмнение и припряност, но това не го притесни. Какво можеха да означават нуждите на някакъв си благородник в сравнение с неговото свещено призвание? — Моят единствен стремеж е да унищожа враговете на Бога.

— Което ще стане много по-бързо, ако Мари дьо Гиз се сдобие с регентските права — това щеше да предостави добри възможности и на Дънмар. На отеца не бе нужно да му се споменава, че успехът на Мари дьо Гиз е определящ за него.

Той сведе глава към Дънмар. Това беше самата истина. Страстната вяра на овдовялата кралица и добрите й връзки с Франция можеха да спрат нахлуването на дисиденти в Шотландия. Светият представител на Бога — главата на Франция — щеше да предостави войска и оръжие за сломяването на религиозния бунт.

— Какво се изисква от нас, за да завземе Мари дьо Гиз властта?

— Можем да провалим хората, които, изглежда, подкрепят Ерън — Дънмар млъкна. — Вие доскоро сте били на служба при Селек Лодъринг, нали?

— Никога не съм служил на някой друг, освен на всемогъщия Бог — прогърмя отец Ейндриъс. Още не беше забравил унижението.

— Но сте били в Саяран, нали? — настоя Дънмар.

— Да — почти прошепна отецът. Дъхът му секна от злоба.

— Лодъринг подкрепят Ерън.

— Не съм запознат с политическите им пристрастия.

— Може би знаете повече, отколкото осъзнавате. Аз мога да ви помогна да откриете скритите значения на нещата, които сте видели и чули, но сте сметнали за безобидни.

Накрая очите на отец Ейндриъс светнаха с разбиране.

— Възможно е — каза той след малко.

— А били ли сте някога в Дейлиъс? — попита Дънмар нарочно.

— Никога. И това ли е гнездо на усойници?

— Ерън се опитва да спечели благоразположението на наследника на Гилъкрист, а дъщерята на Лодъринг се омъжи за него.

— Наследникът. Той не беше ли отраснал в Англия? — в мрака на стаята отец Ейндриъс огледа внимателно лицето на Дънмар. Този човек явно премълчаваше доста неща.

— Да — каза Дънмар, — в продължение на двадесет години той се е смятал за англичанин.

— Как може този човек да е верен на Шотландия? — попита отецът.

— Наистина, как ли? — съгласи се Дънмар с хладна, безрадостна усмивка.