Сюзън Танер
Сърце в изгнание (10)

Глава 9

Макар че Рила не завиждаше на младата булка, тя все пак се замисли за собствената си сватба. Тогава и тя бе млада и уверена, че пред себе си има бъдеще, когато ще се сбъднат всичките й очаквания и мечти. Одулф бе хубав като Яйън Гилъкрист и макар че тя не можеше да претендира за красотата на Сесил, бе сигурна, че е била най-хубава в деня, когато му се обрече във вярност. А сега, толкова скоро след този ден, Одулф вече го нямаше и животът пред нея бе изпълнен със самота.

Тя замислено натроши захаросания кейк между пръстите си. Само за три неусетни години всичките й мечти се разпиляха като това парченце.

— Не е лесно де се преживее такава загуба.

Тихият глас я стресна и тя се обърна. До нея стоеше Донкад, изглеждаше чудесно в елечето си в пясъчен цвят и бричовете. Почувства, че пламва, защото някой така бързо е отгатнал мислите й, и хвърли поглед към младоженците. Те поздравяваха гостите и въобще не забелязваха, че тя не може напълно да се наслади на важния момент.

— Не — каза Донкад, — само аз видях тъгата в очите ви. И то е може би защото и аз си спомням колко обнадежден бях на този ден.

— И вашето бъдеще ли беше така кратко и горчиво като моето? — Рила го погледна в очите. Радваше се, че някой може да сподели бремето на мислите й.

— Не така кратко… Но горчиво — да. Такова беше. Мислех, че ще сложа началото на род Донкад, както направи баща ми преди това. Но жена ми беше безплодна и тъжното е, че никога не можахме да го преодолеем.

Мъката струеше от очите му, но Рила не беше убедена, че е само заради неродените му деца.

— Но вашият брак е бил продължителен?

„И щастлив“ — помисли си тя, без да посмее да попита.

— Да, продължи достатъчно, за да се почувствам като прерязан на две, когато тя умря — той я огледа внимателно. Очите му докосваха лицето й като нежна ласка. — Вие не сте били омъжена за дълго.

— Три години. Но благодаря на Бога, че родих на Одулф двама прекрасни синове, преди да умре. Сега те са единствената ми радост.

Донкад се наслаждаваше на бледозелените й очи и на късите тежки ресници, които ги засенчваха.

— Но синовете възмъжават и си отиват. Тогава какво ще ви носи радост?

Устните й се свиха тъжно като потвърждение на истината в думите му.

— Внуците?

— Никога ли не сте мислили да се омъжите повторно?

Тя повдигна рамене. Движението му се стори по-грациозно от на лебед.

— Изобщо не съм се замисляла — отвърна тя.

— Може би е твърде рано за това — в крайна сметка, от смъртта на Одулф при Пинки Клъф бяха минали само осем месеца. Той също понесе своите загуби от тази битка — двамата му братя не се завърнаха никога, както и много от героите на Шотландия.

Тя го гледаше внимателно и лицето й трепна. Глупак, помисли си той, трябваше да я накара да се усмихне, а не да я натъжи още повече. Но само едно нещо можеше да я разведри.

— На колко години са синовете ви?

— Сега Валдемар е на две години, а Тойдорик е на една.

Донкад се изненада, като чу, че Одулф е дал немски имена на синовете си.

— И на вас ли приличат или на Лодъринг?

— И двамата са синове на баща си. По характер… — тя сви рамене. — Мисля, че Валдемар повече прилича на мен. Той е по-взискателен. Сега не му стигат думите да се изрази, но когато иска нещо, той просто започва да тропа с крак. За съжаление, и брат му, и дойката скачат мигом, за да изпълнят желанието му.

— А вие?

Очите му блеснаха.

— Не съм го правила дори за Одулф, макар че го обичах. И не бих се преклонила пред сина му, когото обичам също толкова много.

— Може би един ден ще мога да ги видя — подхвърли той.

Рила се изненада.

— Сигурна съм, че ще бъдете добре дошъл — но не можеше да си представи защо човек с положението на Донкад ще иска да види две мърляви хлапета.

— Много обичам децата — отвърна той на въпросителния й поглед.

— И вие ли нямате намерение да се ожените отново? — повтори тя неговия въпрос и почувства, че питането е твърде смело. — Вие можете да имате и свои синове.

— Освен ако не се окаже, че не Кейтриона, а аз съм лишен от възможността да създам поколение.

Тя го погледна слисано и той се засмя. На всички беше ясно, че този въпрос особено засяга мъжката гордост.

— Никога ли не сте мислили, че някой мъж може да бъде виновен за това? — той не смяташе, че това е някакъв особен белег на мъжественост, а само причина да съжалява. — Да не ви засегнах?

— Естествено, че не — отвърна тя бързо. — Но се изненадвам, че говорите по този начин. Липсата на деца в един брак е нещо, за което много мъже не биха и помислили да поемат вината.

— Само Бог знае защо един брак е безплоден.

Внезапно Рила осъзна, че от смъртта на Одулф не е разговаряла така свободно с друг мъж, освен с някой от семейството. Това я притесни.

— Вече е близо часът, когато Сесил трябва да се оттегли в стаята си. Трябва да бъда с нея.

Тя се изчерви, когато си спомни своята първа нощ. Това беше най-смущаващият момент в живота й и успя да го понесе само защото Одулф бе много внимателен. Заради доброто на Сеси тя се надяваше, че Яйън Гилъкрист също ще се държи кавалерски.

Макар че се сбогува с Донкад и отиде до Сесил, тя продължи да мисли за него. Беше доста по-възрастен, но притежаваше жизненост, на която можеха да завидят мнозина. Тази мисъл я накара да се изчерви, докато прекоси стаята.

Яйън стоеше до Сесил, но се отдръпна, когато Рила се приближи. С трепереща усмивка на благодарност Сесил се вкопчи в ръката й. Рила почти изтръпна, когато ледените пръсти се сключиха около нейните.

Като по тиха команда към тях се притече Ниера и застана от другата й страна. Тя погледна нагоре и изчака Джорсъл да изкачи и последното стъпало. Около тях се вдигнаха чашите за здравето на младите, когато Ниера прошепна на Рила едно тихо „Сега“.

Когато двете жени я накараха да побегне нагоре, Сесил усети, че краката й тежат като оловни. Но се затича. На половината от стълбището вече се задъхваше както от изтощение, така и от страх пред това, което й предстоеше. Бяха й обяснили с подробности какво да очаква. Джорсъл се погрижи да я запознае. Но Яйън Гилъкрист й бе чужд.

Майка й й се усмихваше окуражително. Стигнаха площадката и Джорсъл също хукна. Изабел ги чакаше на прага, за да тръшне вратата след тях и да я залости. Сесил задъхано се вслушваше в грубите стъпки на първите гости, които стигнаха до вратата.

Рила се прокашля.

— Добре ще е да побързаме, преди да са разбили вратата.

В отговор на това Ниера свали булото от къдрите на Сесил. Изабел започна да развързва връзчиците на гърба й, а Рила се зае с тесните ръкави.

Ужасът на Сесил растеше със свалянето на всяка следваща дреха. Когато майка й й подаде чаша вино, разбра, че е издала страховете си.

— Пий, скъпа, това ще те стопли.

Тя отпи. Тогава Ниера взе чашата, за да може Рила да нахлузи нощницата през главата й. Това не беше нейната удобна ленена нощница, а някаква, ушита специално за случая. Беше скроена за девствена жена, с висока яка и дълги ръкави. Странната леденосиня коприна извайваше всяка черта на тялото й.

Джорсъл вече бързаше да отвори вратата. Тя погледна дъщеря си още веднъж окуражително.

Сесил замръзна на място, когато братята й блъснаха Яйън Гилъкрист вътре. Не влязоха, а се отдръпнаха, за да не може никой да се промъкне, освен Селек и Донкад.

Когато Яйън видя за първи път съпругата си, дъхът му спря. Макар и дребна, тя беше напълно развита жена. Косите й се спускаха по гърба и се огъваха там, където фибите ги бяха придържали в неестествени извивки. Лицето й, макар и бледо, изглеждаше спокойно, ако се изключи, че устната й бе малко прехапана между равните зъби.

Селек й се усмихна, като си спомни колко уплашена бе майка й през първата им нощ. Сега Сесил много приличаше на нея. Свенливо чакаше. Той неловко прочисти гърлото си и погледна Яйън.

— Донкад казва, че я взимате неосквернена.

— Да — Яйън нямаше никакво желание да съблече съпругата си пред гостите, за да докаже, че е прав. Обичаят му се струваше варварски.

Селек кимна облекчено.

— Тогава ви оставяме — той погледна Сесил несигурно, после отново се вторачи в Яйън. — Поверявам я на твоето покровителство.

Яйън сбърчи устни, защото му беше ясно, че Селек не гори от желание. Можеше само да се надява, че това са опасенията, които всеки баща има в този случай, а не съжалението, че е позволил на дъщеря си да се ожени за човек, толкова пряко свързан с Англия. Той само кимна и изчака хората, наобиколили жена му, да се отдръпнат.

Те се оттеглиха така неохотно, че положението стана почти комично. Джорсъл целуна Сесил по бузата и потупа зет си по рамото. Двете по-млади жени я последваха без желание. Яйън с любопитство отбеляза, че вуйчо му възхитено заглежда едната. Прислужницата на Сесил продължи да се помотава, докато господарката й не я увери тихо, че е време да си върви.

Последните, които излязоха, бяха Селек и Донкад и Яйън остана с впечатлението, че преди да си тръгне, вуйчо му го погледна предупредително. Той се чудеше дали Рос не очаква племенникът му да напердаши съпругата си в първата нощ. Това го раздразни много.

— Той ми мисли само доброто — чу се тих глас.

Яйън се завъртя като ужилен и я погледна. Притесни се, като разбра, че и тя е видяла погледа му. Това го обърка още повече. Тя го погледна със съжаление.

— Май сбърках.

Без да отговори, той си наля малко вино. Що за момиче беше тя? Толкова лесно разгадаваше мислите му. Това не му харесваше.

Сесил чакаше тихо и не знаеше какво да прави. Можеше да се мушне под завивките, но предпочиташе да стои и да гледа гърба му. Главата му изглеждаше хубава. Всъщност цялото му тяло изглеждаше съвършено. Косата му се спускаше на ситни къдри по врата и тя се чудеше как ли ще я усети между пръстите си. Пламна, като се сети, че скоро ще разбере. От единствената им среща можеше да си спомни само вълната от чувства, която я заля. Не знаеше дали това ще се повтори отново.

Той внезапно се обърна и тя се изчерви още повече. Със същата откритост я огледа от главата до голите пръсти на краката, които се подаваха изпод синята коприна. Сесил отчаяно търсеше думи, за да разсее напрежението, но езикът й тежеше и нищо не й идваше наум. За първи път наистина искаше да научи какво чувства човекът до нея. Стана й ясно, че е успял да се овладее и този път. Ако го докосне, ще разбере, но още не беше готова.

— Е, госпожо Гилъкрист, постигнахме това, което искахме, нали? — той я гледаше подигравателно.

Сесил изобщо не беше сигурна дали точно това е искала. Явно не бе обмислила така задълбочено решението си да се омъжи за Яйън Гилъкрист. Даже съвсем не се бе замислила. А сега беше твърде късно за промени. Тя вдигна глава.

— Да.

Яйън се усмихна по-топло. Ако беше отговорила прекалено сигурно, щеше да го подразни. Ако можеше да я запази такава, щяха да се справят и по-добре, отколкото предполагаше. Това му се стори забавно. Интересно му беше, че и той не е много сигурен в себе си. Беше спал с доста жени, но не с толкова млада, още повече и съпруга. Имаше склонност към жени, отегчени от брачното ложе. Тогава не се притесняваше, че някоя ще се привърже към него.

Пристъпи напред и се зарадва, че тя не се дръпна уплашено. Само продължи да го гледа със смесица от доверие и любопитство. Това му подейства успокоително. Въпреки че можеше да го отблъсне или да го ядоса до полуда, сега той бе неин покровител и господар. И това, изглежда, изобщо не я смущаваше.

Без да престава да я гледа в очите, той плъзна ръка по шията й и я придърпа към себе си. Едва тогава почувства колебанието й, защото погледът й трепна от объркване и изненада.

Беше неподготвена да отвърне на силата му. Знаеше какво да очаква, но не можеше да предположи, че ще е така вълнуващо. Всичките й съмнения изчезнаха. Със сигурност, нямаше друго човешко същество, чиито чувства да протичат така свободно през плътта й само от едно докосване.

Това, което усети, също я изненада. Очакваше дива плътска страст и може би гняв. Но сега той не беше ядосан. И ако изпитваше страст, тя нямаше нищо общо с грозното чувство на Дънмар.

Тя пристъпи напред несигурно. Сега ги деляха само няколко сантиметра и можеше да почувства как той диша в лицето й. От бързия му поглед прецени, че сега е изложил себе си на показ. Това я зарадва.

Яйън се усмихна. Значи на нея й е любопитно какво точно ще й направи. Е, щеше да задоволи любопитството й и да й остави траен спомен. Трябваше да внимава, защото иначе ще запомни само болката. Не я обичаше и не смяташе да я обиква, но тя му беше съпруга. Щеше да я закриля, доколкото може.

Сесил едва не се задуши от чувствата му. Но всички логични мисли изчезнаха, когато докосна гърдите й. Въпреки нощницата усети топлина, която я заля изцяло. Кръвта й, студена като лед досега, се втурна като огън по вените й. Момичето инстинктивно повдигна устни към неговите.

Яйън не очакваше усещането да е толкова трепетно. В крайна сметка, жената в прегръдките му не беше Едра Байърхем. Гърдите в ръката му не бяха пълни като нейните. Тя не трябваше да се повдига на пръсти, за да го целуне. Струваше му се, че тези неща ще се окажат пречка, но се излъга. Сетивата му бяха изцяло погълнати от момичето, което му стана жена. Усещаше твърдите й зърна в ръцете си, устните му я караха да стене тихо. Набъбнал от желание, той осъзна, че трябва да е много внимателен, за да не я нарани. Отблъсна я леко от себе си и развърза панделката на нощницата й на врата. Дрехата се разтвори на двете страни и оголи гърдите й. За такова слабо тяло бяха доста налети. Подложи ръце под тях и се наведе да ги целуне. Когато се изправи, за да я погледне, видя тежките клепки и разтворените устни. Тя се задъхваше.

Болезненото желание да проникне в нея го накара да изхлузи нощницата й. Когато тя остана гола пред него, дъхът му спря. Беше съвършена. Беше като скулптура, с изваяни издатини и вдлъбнатини, с високи, пълни гърди, с тънка талия и хълбоци, които постепенно изтъняваха в бедра. Тя сведе глава пред горещия му поглед и бузите й се обагриха.

Повдигна я с лекота и я пренесе до леглото, където я остави само за да свали дрехите си. Когато легна до нея, тя затаи дъх, но се отпусна, защото той само погали бузата й. Щом Сесил престана да се притеснява толкова, пръстите му се плъзнаха надолу към ключицата и отново се спряха на гръдта й.

С нежни движения езикът замени ръката и пръстите му се спуснаха между краката й, за да намерят меките къдри. Макар че това я стресна в началото, той продължи, докато не я усети, че се притиска в дланта му.

Сега му бе още по-трудно да владее и себе си, и нея. Претърколи се отгоре. Опираше се на ръце, за да не я смаже под тежестта си. Усети я, че се стяга преди решителния момент.

Навлезе в нея бавно и мъчително. Това бе агония както за него, така и за нея. Беше твърде голям. Осъзна го, спря и леко се отдръпна. Когато я погледна, видя непреклонните й очи.

— Бих могъл да спра — но не беше особено сигурен дали може. Не и сега.

— И то ще е само за да опиташ пак — каза Сесил логично.

Яйън не знаеше какво да мисли за този отговор. Надяваше се, че е разпалил у нея такова желание, че да преодолее смущението. Очевидно се лъжеше. Тя бе далеч от лудостта на необузданата страст. Но тялото му не можеше физически да издържи на усилието да възвърне желанието й. А и то нямаше да помогне особено. Болката само щеше да я върне към мига, когато започна отново.

— Съжалявам — чу Сесил гласа му и го усети внезапно да нахлува в нея. Тя сподави вика си и издаде само задъхан болезнен стон. Господи, този човек беше исполин. Това сигурно не бе естественият ред на нещата. Майка й каза, че ще е само леко неразположение, а не усещане, че я раздират на две! Тя прехапа устните си до кръв, но най-силната болка скоро отшумя.

Тогава я обхвана желанието, което бушуваше у Яйън. Не беше нужно да го поглежда, за да разбере, че той се е издигнал над собствената си телесност и изпитва удоволствие, което почти граничи с болката. Ръцете й се плъзнаха нагоре към гърдите му и тя усети ударите на сърцето му. Какво беше това, което изпитваше? Нямаше нищо общо с познатите й чувства. Беше опустошително и много красиво.

Пряко волята си, тя се надигна нагоре и се опита да погълне колкото може повече от това чувство. Усети го като вихър около себе си, дразнеше я, намекваше за изтънчени удоволствия. Тя повдигна колене и придърпа раменете му към себе си, за да успее да се наслади на лудостта, обзела съпруга й. Почувства само болката от раната — това беше малкото неразположение, за което майка й спомена.

Но движенията й сломиха и последните съпротивителни сили на Яйън и той изля семето си в утробата й.

За момент Сесил се вторачи в лицето му, после сви юмруци и ги запъна в гърдите му.

— Искам да почувствам това — каза тя объркано. — Искам да изпитам същото, което и ти изпита сега!

С разсъдък, размътен от физическото облекчение, Яйън смаяно погледна момичето, чието детство току-що бе отнел. Макар още да имаше слаби съмнения, разбра, че животът му се е променил завинаги.