Сюзън Танер
Сърце в изгнание (27)

Глава 26

Докато чакаше Ан Донкад да я приеме или да я отпрати, Сесил остана на коня и огледа добре поддържания двор. Изпитваше силно любопитство, подхранвано от мисълта, че присъствието й може да напомни прекалено болезнено на Ан Донкад за сина, който е изгубила, защото е започнал нов живот. Помоли прислужника да предаде на лейди Линдел, както я наричаха всички тук, че съпругата на сина й очаква да я приеме.

Когато тя с лека стъпка излезе в двора, Сесил веднага забеляза колко прилича на Яйън и на Донкад. Яйън бе взел от нея настойчивия поглед и къдравата черна коса. С Донкад си приличаха дори още повече — тя имаше същото спокойно лице и големи мъдри очи.

Ан се приближи и се вгледа в младата жена, която твърдеше, че е съпруга на сина й. Тя дълго не можа да се наслади на хубостта й, така както трудно се откъсваше от цветята в градината. Дори и откъслечните описания на Яйън не можаха да я подготвят за пикантната красота на момичето — блесналите сини очи, златисто бялата коса, която светеше на слънцето. Както бе казал синът й, тя наистина беше дребна — една съвършена миниатюра.

— Вие сте съпруга на сина ми? — каза накрая Ан и не можа да сдържи тъгата си при мисълта за хубавите деца, които тя щеше да му роди, а те нямаше да отраснат под любящите грижи на нейните ръце.

Видяла топлотата в очите й, Сесил помоли един от конярите да й помогне да слезе. После прегърна Ан и това й се стори най-естественото нещо на света. Тя беше майка на Яйън и безкрайно го обичаше независимо какво е изпитал той, когато е разбрал истината за себе си.

Сесил се дръпна и й се усмихна.

— Да, аз съм съпругата на Яйън — отвърна тя, макар да знаеше, че не е необходимо.

В гласа й имаше гордост и Ан се усмихна на свой ред, защото почувства, че и последните опасения след разговорите й с Яйън се стопяват.

— Вие обичате сина ми, нали?

— Да… но не съм му казала — Сесил я погледна с известно съжаление. — Мисля, че това ще го накара да се почувства неудобно.

Ан сдържа изненадата си и я покани да влезе. Изглежда, че като повечето млади семейства, Яйън и съпругата му живееха във взаимна заблуда.

Сесил последва Ан в елегантна гостна, която отвеждаше до вътрешен двор, пълен с цветя. Градината ехтеше от весел глъч и когато двете седнаха на едно ниско канапе, Ан се усмихна и каза:

— Това са най-малките ми деца.

— Изглежда, са щастливи.

Лицето на Ан помръкна.

— Да, само на Яйън причиних такива мъки.

— Той постепенно ще приеме нещата такива, каквито са.

— Сега вече вярвам в това — отвърна Ан тихо. — Сега знам, че ни обича, защото не отказа да дойде да ми помогне.

— Вие ли го повикахте? Значи сте се виждали?

Ан я гледаше объркано.

— Нима не знаехте? Той ви е изпратил известие.

— Не съм получавала нищо — Сесил поклати глава. — Аз знаех само, че са го натоварили да съпровожда кралица Мери до Франция. После ми казаха, че е напуснал Шотландия и се е върнал тук — тя стисна устни, като си спомни обвиненията на Дънмар.

Ан не можа да отговори, защото точно в този момент един от прислужниците донесе храна и напитки. Тя знаеше, че младите имат добър апетит и не каза нито дума, докато Сесил не се нахрани. После й разправи за арестуването на Джофри и че един от неговите приятели я посъветвал да повика Яйън, за да пледира за невинността му.

— Опасявам се, че „приятелят“ на сър Джофри не е приятел и на Яйън — каза Сесил мрачно.

Ан свъси вежди.

— Защо мислите така?

— Прекалено нагласено изглежда това с ареста и неотложното завръщане на Яйън в Англия. Станало е в такъв момент, че може сериозно да разгневи регента на Шотландия. Дори може да коства наследството на Яйън.

Ан пребледня.

— Разкажете ми всичко.

Сесил го стори и накрая каза:

— Яйън трябва да се върне в Шотландия, за да отхвърли от себе си същите обвинения, които са предявили и към съпруга ви.

— Някой обвинил ли го е вече?

— Не се съмнявам, че ще го обвинят — тя си спомни лицето на Дънмар. — Трябва да се срещна с Яйън.

Ан грабна ръката й.

— Не съм чула нищо нито за Яйън, нито за сър Джофри — каза тя тревожно. — За вас дворецът може да се окаже много опасен.

Беше много ясно какво иска да каже и Сесил се почувства така, сякаш земята се изплъзна изпод краката й. Тя смяташе, че само Шотландия е опасна за Яйън.

— Кога го видяхте за последен път?

— Преди няколко дни.

— Ще ме заведете ли при него? — попита Сесил тихо.

Ан си спомни за всичките тези години, в които гледаше да избягва любопитните погледи на хората от двореца, шушукането и клюките. Призна пред себе си, че дори и като млада не би могла да прояви смелостта да отиде в страна, враждебна на родината си и да рискува да я арестуват или дори да я убият, за да спаси човека, когото обича. Вече отдавна не се страхуваше от дворцовите сплетни. Сега се страхуваше само за децата си. Какво щеше да се случи с малките, ако загубят и майка си, и баща си? Накрая тя въздъхна.

— Ще ви заведа.

Ан се трогна, защото Сесил постави ръка върху нейната.

— Не се страхувайте. Няма да позволя на никой да ви стори зло — и макар Ан да знаеше, че няма начин Сесил да се справи с английския регент, ако той реши да ги затвори и двете, се почувства по-сигурна.

 

 

— Утре си тръгваме. Нищо не можах да открия.

Макар че разбираше раздразнението на сър Джофри, при тези думи Яйън въздъхна облекчено. Линдел бе решен да остане в двореца, докато не разбере кой стои зад арестуването му. След шест дни опити не можа да открие нищо. Сякаш никой не си спомняше кой точно е пуснал слуха. И, разбира се, всички го уверяваха, че изобщо не са вярвали на това, което им се говори.

Много хора твърдяха, че са искали срещи със Съмърсет само за да протестират срещу обвиненията. Той с нищо не показваше недоверието си към това желание да му помогнат. Яйън изпита известно огорчение за баща си, но сър Джофри не се впечатли особено. Животът им беше пълен с политика. Когато злото чука на вратата, приятелите внезапно си отиват. И той наистина вече не изпитваше нужда от никого, освен от Ан. Вече копнееше да се върне при нея.

Яйън усети, че все повече мисли за изоставените си имения и съпругата си. Знаеше, че ще му се наложи да обяснява някои неща, когато се върне в Шотландия. Ерън нямаше да остане доволен, че е хукнал презглава за Англия, при положение че е бил натоварен с друга задача.

Трябваше само още една вечер да изтърпи подозрителните погледи и престорените усмивки и вече можеше да напусне сър Джофри и майка си с леко сърце и убеждението, че не си отива завинаги. Може би двамата със Сесил щяха да ги посетят след известно време. Копнееше да се похвали с красотата й и да ги запознае.

През тези дни на бездействие Яйън успя да разбере още нещо — силата на чувствата, подтикнали сър Джофри да задържи младата съпруга на Елъсдър Гилъкрист при себе си през цялото това време. Когато му описваше избледнелите белези и синините от побоищата, които е търпяла, той си представи Сесил на нейно място и изтръпна.

— Беше невъзможно да не я обикна — каза сър Джофри един ден и Яйън се стъписа. Да я обикне? Да. Когато откри това, изпита още по-голямо желание да се върне при Сесил.

Не след дълго последваха и доказателствата за това. Вечерта, преди да тръгнат, лейди Едра Байърхем дойде в двореца. Яйън вече седеше на отрупаната маса, когато чу, че произнасят фамилното й име. Изпита внезапна болка и сър Джофри хвана ръката му съчувствено. Пряко волята си той впери очи в изваяната красавица, която влезе в залата, хванала баща си под ръка.

Беше хубава като в спомените му. Косата й с цвят на пчелен мед блестеше на светлината на свещите, кафявите й очи грееха. Пълните гърди, които се полюляваха под скъпата рокля от зелено кадифе, мамеха погледа. По шията и по гъстата коса блестяха бижута. Да, лейди Едра беше все същата — красота, която обещава страст и богатство.

Но Яйън си спомняше само горчилката от това познанство. Неговата Сеси, макар своенравна и непокорна, носеше добра и чиста душа.

— Благодаря на Бога, че отказа да ми стане жена — изказа той мислите си на глас. Сър Джофри се стъписа, макар че от предишните му разкази за Сесил можеше да се предположи, че ще реагира така. Тя, изглежда, бе успяла да го смути, но в тона му се долавяха гордост и обожание. И въпреки че Яйън не каза и дума за страстта помежду им, тя не остана скрита за Джофри.

След десерта всички дами и благородници се събраха на групи, за да си поговорят или да уредят някоя среща. Яйън чакаше. Знаеше, че лейди Едра ще разбере, че е тук, няма да се сдържи и ще дойде при него, макар и само да го подразни за това, което е загубил.

И не се излъга. Видя я как флиртува с някакъв млад благородник, а докато си говореха, очите й го търсеха из залата. Тя бавно се усмихна и започна да си пробива път към него.

— Яйън — гласът й мъркаше тихо и хрипливо. В тона й нямаше и следа от обидата, с която се отрече от годежа им преди няколко месеца. Едва повярва на ушите си, когато младежът срещу нея й каза, че Яйън Линдел отново е в Англия.

— Милейди — Яйън се поклони и пое ръката й. Почувства ускорения пулс, когато се наведе да я целуне. Нарочно й напомни за страстта, която гореше в душите им, неудовлетворена и незабравена.

Едра почти съжали за изгубената възможност, но после отново се овладя. Тя беше Едра Байърхем. Беше задължена да носи това име и да се гордее с него. Имаше само едно нещо, в което бе решила да помисли най-напред за себе си. Сгодиха я за един от най-богатите мъже в Англия, но кръвта му беше студена като лед. Затова реши, че ще отдаде тялото си най-напред на някой, който ще го стопли. Знаеше как да се предпази от забременяване и знаеше как да убеди съпруга си, че идва при него девствена. Познаваше жени, много вещи в тия работи и те бяха готови да й помогнат. Намираха, че е много забавно.

След тази единствена нощ Едра знаеше, че ще спазва брачните клетви — не заради клетвите или заради бъдещия си съпруг, но държеше на семейната гордост. И все пак щеше да й остане споменът. Само една нощ. Искаше внимателно да избере мъжа, за когото да си спомня. Някой, който можеше да разпали страстта й и е готов да пази всичко в тайна. Двама съвсем различни и много приятни мъже се бореха да им обърне внимание. Но сега откри Яйън — така дивно хубав и изкусителен, както го помнеше отпреди.

Тя сложи хубавата си ръка на широките му гърди и усети мускулестата плът под атлазеното елече.

— Мислех си за теб напоследък.

Яйън вдигна поглед от престорено тъжните очи и нацупените устни и срещна гневните очи на Сесил. Зад нея стоеше майка му и лицето й изразяваше силно неодобрение.

 

 

— Коя е тя? — попита Сесил сдържано.

— Лейди Едра Байърхем — каза Ан и въздъхна. — Бяха сгодени, докато Яйън не научи за произхода си.

— И кой развали годежа?

Ан се поколеба, защото отговорът значеше много за Сесил и накрая каза.

— Лейди Едра.

Сесил повдигна глава и срещна смаяните очи на Яйън. Вече се чувстваше по-сигурна. Той беше неин съпруг. Бе заела една рокля от Ан, която с малко преправяне пасна на дребната й фигурка. Сега бе елегантна като всички наоколо. Пристъпи към Яйън и застана до него.

Ан вече знаеше, че трябва да ги остави намира и затова се обърна към мъжа, който бе обърнал половината зала, за да я вземе в прегръдките си.

Лейди Едра, която стоеше до Яйън, почувства, че той се отдръпва, проследи погледа му и замря. В очите на блондинката срещу нея имаше сигурност, че го притежава. Тя бе дошла, за да си потърси своето.

— Милорд! — Сесил се обърна към Яйън, без да погледне красавицата до него. Бореше са да превъзмогне страха, че го е загубила още преди да го спечели.

— Сесил! — той се обърна към жената до себе си, но погледът му остана прикован в сините очи. — Лейди Едра, съпругата ми, лейди Гилъкрист — стана му забавно. Знаеше, че Сесил сигурно е бясна, но едновременно се радваше да я види. Едва чу думите на Едра и се обърна отново към нея. — Не знам защо си мислех, че си в Дейлиъс на сигурно място — погледът му я милваше, тялото му копнееше да я притисне до себе си.

Чувствата му заляха Сесил като вълна и тя така се стъписа, че го зяпна. Изпита облекчение, че не й се сърди, задето се е намесила в момент, който й се струваше пропит от интимност. Той изглеждаше почти доволен. Тя се усмихна закачливо на лейди Едра.

— И аз не знам защо си мислиш такива неща. Знаеш, че не обичам да оставам сама.

Едра чу тона на този разговор и разбра, че Яйън няма да бъде мъжът, отнел моминството й. Ако досега имаше някакви надежди, то те се стопиха. Като видя жена му и жаждата, с която я гледаше, разбра, че не е имала никакво основание да се надява. Промърмори нещо за довиждане и ги остави. Знаеше, че сигурно не са я чули.

Сесил веднага усети, че вече си е тръгнала, макар че с нищо не се издаде. Гневните й очи останаха вперени в Яйън.

— Ако си си позволил да флиртуваш с нея, ще те накажа жестоко.

Яйън, който най-сетне се бе помирил с родителите си и сега бе спокоен и уверен, се усмихна.

— Преди или след като те натупам, задето си пропътувала половин Англия, без да знам? — той се поддаде на желанието да я докосне и прокара пръст по бузата й.

— Няма да го сториш — в гласа й се долавяше само нотка несигурност. Едва овладяваше копнежа си да притисне лице към топлата му длан.

— По-скоро ще те любя, докато ми се покориш — в признанието му имаше нещо много повече от плътска страст. Той помилва златните къдри, без да се съобразява с любопитните погледи наоколо.

— Мисля — вметна Сесил плахо, — че трябва да намерим по-уединено място за тези… откровения — краката й трепереха от желание.

Дъхът на Яйън секна, когато очите й го подканиха.

— Коя стая са ти дали? — попита той с пресипнал глас.

— Мисля, че ще успея да се оправя до там, но и майка ти е настанена при мен.

— Баща ми няма да има нищо против да я приеме при себе си тази нощ — отвърна Яйън с усмивка. Хората наоколо гледаха с любопитство сплетените им ръце. Не можеше повече да понася погледите, вперени в себе си. Хвана Сесил под ръка и я поведе към стълбището извън залата. Макар всички да знаеха защо си тръгват толкова рано, Сесил не се притесни. Любовта на Яйън я обгръщаше като топъл плащ и сега нищо друго нямаше значение.

Яйън отпрати камериерката от стаята, залости вратата и се обърна към Сесил. Тя беше неговата жена. Тази мисъл никога не бе го вълнувала така. Стори му се глупаво, че досега не е разбирал какво е притежавал.

— Ела тук.

Сесил го стори без колебание. Застана пред него и той започна да сваля фибите от косата й. Когато хладните, копринени къдри се посипаха в ръцете му, той пое напрегнато дъх.

— Обърни се.

Тя отново се подчини безмълвно и той видя дългата редица от илици на гърба на роклята й. Ръцете му трепереха от вълнение и това я зарадва. Нейното желание също я изпълваше до краен предел.

Усети хлад, когато роклята се плъзна по раменете й. Той повдигна косите й и притисна устни към шията й. Тя потръпна и леко простена. Ръцете му постепенно отмахнаха бельото и устните му посипаха бавни целувки по раменете надолу към хълбоците и прасците.

Сесил се обърна и се премести от купчината дрехи на пода. Ръката му се плъзна между бедрата й и дъхът й спря. Пръстите му леко милваха кожата й и я мамеха. Яйън се зае със собствените си дрехи. Жена му стоеше там, чувстваше я как го гледа и трепери, докато се съблича.

После я грабна и я пренесе в хладните завивки. След неговото горещо докосване хладината я накара да потръпне. Като забеляза това, той се усмихна.

— Обичам те, Яйън — каза тя прямо и разпери ръце, за да го прегърне.

Вместо отговор той разтвори устните й с език и я погълна в такава страстна целувка, че тя се притисна към него, безпомощна в безпомощен копнеж. Гърдите я боляха от желание и цялото й тяло се стремеше към него.

— Моля те! — въздъхна тя. — Яйън!

Но той сякаш не й обърна внимание и пръстите му само леко се плъзнаха по набъбналите върхове на гръдта й. Тя се чудеше дали наистина не е решил да я накаже. Ако е така, не знаеше кой от двамата ще се измъчи повече. Тя плъзна ръка надолу по тялото му и ноктите й леко задраха в хълбока му. Той се задъха от доволство и плътта му откликна на жеста й, потръпна и нахлу в нея с нежна и настойчива сила.

Името му се изплъзна от устните й като тих писък на наслада. Той погълна вика й с целувка и прошепна:

— Обичам те, Сеси.