Сюзън Танер
Сърце в изгнание (29)

Глава 28

— Защо сте тук? — Сесил гледаше отец Ейндриъс и потръпваше от омразата, която струеше на вълни от бледите зелени очи.

С крайчеца на окото си тя видя как полите на Елспът изчезнаха зад ъгъла. Слугинята или годеницата на Тавис, или каквато й да му беше, я бе извикала от стаята й, защото имала посетител. Без дори да оправи омачканата рокля от жълта коприна, Сесил се втурна надолу и се озова лице в лице с отеца, обгърнат от черното расо. Очакваше съобщение от Яйън или от Донкад, ако Яйън нямаше подобна възможност.

Лицето на свещеника не трепна и той я огледа презрително. Нейната жизненост и цветуща красота му се струваха обидни. Златистите къдри се спускаха около главата й като ореол на мадона, а блясъкът в очите й си съперничеше с този на небесата. Да, ето как сатаната изкушава мъжете.

— Какво правите тук? — попита Сесил отново. Почувства внезапен страх и гласът й пресекна. Какво общо имаше този зъл човек с грижите на Яйън. Дали неочакваното му посещение не вещае нещо лошо за съпруга й?

Проповедникът я погледна презрително.

— Ще дойдете с мен.

В отговор Сесил вдигна глава. Макар че омразата му бе осезаема, тя срещна погледа му спокойно, решена да не показва, че е реагирала по инстинкт.

— Къде искате да ме заведете? — попита тя, за да го забави и да има време да помисли, тъй като нямаше намерение да върви с него, където и да е. Но всъщност не очакваше откровен отговор. — И защо?

— Не ви е позволено да питате такива неща — отецът почувства, че пулсът му се ускорява. Ако грешницата откаже, щеше да я принуди. За свещената кауза на Бога. — Ще сторите, както аз кажа.

Нямаше съмнение, че той ще изпита огромно удоволствие, ако я подчини на волята си и пречупи духа й.

— Ще отговаряте за постъпките си пред съпруга ми! — избълва Сесил във внезапен пристъп на гняв. — По-добре е да тръгнете, преди да се е изпречил на пътя ви.

— Ние ще му се изпречим на пътя, госпожо — изпитваше желание да я удари за неподчинението, но се страхуваше, че тя може да избяга и затова само я хвана за рамото.

Сесил потръпна от враждебността, проникнала през роклята й, когато пръстите му се вкопчиха в плътта й.

— Яйън ще ви убие — думите сякаш излязоха от самата й душа, но внезапно я успокоиха. Яйън наистина щеше да го убие, заради нея. Но колко ли време ще го чака още? И кои бяха „те“, дето ще се изпречат на пътя му.

Мисълта за него я изпълни с внезапна смелост и тя се изправи.

— Махнете ръката си от мен.

Почти пряко волята си отецът свали ръка от нея, но повелителният й тон го накара да помръкне от гняв. Той присви очи и стисна устни още повече.

— На чии заповеди се подчинявате? — тя вече знаеше отговора. Дънмар.

— Кучка! — прогърмя гласът му. — Отговарям само пред Бога!

— И Бог ли ви накара да отнемете една жена от съпруга й? — почувства, че някой се движи зад гърба й и се обърна. Елспът се изкачваше нагоре по стълбите, които идваха от входа. Тя нарочно не се обърна да я погледне, за да не изпусне отеца от очи. — И нима една прислужница е способна да ви осведоми за волята му?

За втори път в живота си Сесил почувства острата болка от плесницата на отеца. Докато лицето й все още гореше, тя внезапно усети милувка, дошла сякаш от невидима длан.

Отецът гледаше смаяно усмихнатото й лице. Да не е полудяла? Внезапно тя отмести поглед от него и се вгледа в масивната дъбова врата. Тръпки полазиха по гърба му. Той стоеше и чакаше, без да мръдне.

С всяка миля, която го отдалечаваше от Стърлинг, Яйън все повече чувстваше необходимостта да побърза. Когато подкара коня по-бързо, Тавис го последва веднага, но Донкад се намръщи.

Яйън изобщо не изглеждаше така, сякаш току-що е удържал победа над човека, който искаше да му отнеме наследството.

— Какво не е наред?

Дълбока бръчка проряза челото му и той отговори:

— Не знам. Само се чувствам притеснен.

Не беше само това. Мислеше за Сесил. Нямаше усещането нито за нещо страшно, нито за някаква беда, но тя сякаш бе изпълнила цялото му същество. Усещаше, че е по-добре да побърза да я види.

Когато жребецът му препусна в лек галоп, Донкад също го последва и погледна Тавис с тревога. Нямаше съмнение, че нещо става със Сесил, чиито свръхестествени способности не бяха за пренебрегване, макар че не можеха да се нарекат магьосничество.

Скоро градската къща се изпречи пред погледа им и двамата спътници на Яйън се изненадаха, че той не тръгна към задния двор и конюшните, а слезе от коня пред фасадния вход и хвърли небрежно поводите на земята. Донкад забеляза, че Тавис внезапно се замисли и изпадна в мрачно настроение и побърза сам да слезе.

Тавис не мислеше за внезапната тревога на Яйън, защото си имаше своя. Какво да прави с Елспът? Сега вече различията помежду им не можеха да се изгладят. Той поне нямаше това желание. Но Бог да му е на помощ — искаше детето.

Тревогата, която внезапно обзе Яйън, отстъпи място на гнева му, когато той отвори входната врата. Погледна и видя Сесил невредима и красива. Но когато се взря по-внимателно, видя отпечатъка от пръсти на лицето й. С гневен вик сграбчи глупака, който бе дръзнал да го стори, без да се замисли, че е божи служител. Бе се осмелил да удари и да изплаши Сесил и това изпълни Яйън със заслепяваща ярост.

Отец Ейндриъс сякаш видя огнените дълбини на ада, когато се взря в очите на Яйън Гилъкрист. Силните пръсти се впиха в шията му и той безпомощно се замята под расото си.

Само Донкад видя, че под дрехата на отеца блесна острие, което никак не приличаше на разпятие, макар че дръжката на ножа завършваше с метална пластина, която имитираше кръст. Без да се замисли, той извади камата от инкрустираната ножница и прободе гърдите на заблудения проповедник.

Сесил не можеше да повярва, че събитията се развиха с такава бързина. Тя едва успя да прошепне: „Недей!“, когато отецът се свлече в ръцете на Яйън и кръвта изби върху дрехите му. Колкото и да беше зъл този човек, тя не искаше смъртта му да тежи на съвестта й. От безжизнените му пръсти обаче се изплъзна ножът и тя разбра, че борбата е била на живот и смърт. Нямаше време да благодари на Бога, защото в този момент Тавис профуча край нея нагоре по стълбите.

От страх и объркване, че Тавис е разбрал всичко, Елспът започна да отстъпва гърбом нагоре. Видя, че е готов да се отрече от нея, но не съжаляваше за стореното. Само резултатът не й хареса. Тя се обърна, за да избяга от гнева му, но кракът й не улучи постланото с килим стъпало. Чу хрипливия му вик далече назад и политна под тежестта на плода в утробата си.