Сюзън Танер
Сърце в изгнание (21)

Глава 20

В очите на Ан блесна гняв.

— Този човек е глупак! — но в яростта си тя изпитваше страх. Много разумни хора бяха погивали от ръцете на глупаци. Не можеше да повярва в думите на младия човек. Само минути преди това с радост очакваше завръщането на съпруга си. Сега се чудеше дали изобщо ще се върне. Ами ако не се върне?

— Милейди, дано не съм ви разстроил — младият благородник усети, че се раздвоява между възхищението от зрялата й красота и задачата, за която толкова се бе подготвял. Пристигна в имението късно тази сутрин и заяви, че мисията му е много спешна и лейди Линдел трябва веднага да го приеме.

Не след дълго тя прочете писмото и избухна:

— Не, не сте! — Ан спокойно го излъга. Беше разстроена. Беше направо вбесена. Дори повече — ужасена. — Трябва да помисля — каза тя отчаяно повече на себе си, отколкото на посетителя. — Трябва да помисля.

Ето това беше добро начало за плановете му.

— Милейди, всички знаят, че подобни обвинения са безпочвени. Но за сигурността на короната лорд Съмърсет е длъжен да проведе разследване.

Ан се хвана за думите му.

— Вие вярвате, че съпругът ми е невинен?

Той се престори на изненадан.

— Разбира се, милейди. И това е мнението на всички хора, които зачитат справедливостта. Но и позицията на Съмърсет не ми е чужда. Докато не се докаже невинността, вашият съпруг няма да бъде освободен.

Този куриер вероятно можеше да й помогне:

— Как ви беше името, сър? Извинете, но сега умът ми е зает само с долните лъжи в това писмо — тя го бутна от себе си, сякаш беше отровно влечуго.

— Крейтън, милейди. Рафъс Крейтън.

— Сър Рафъс — започна тя.

Той вдигна ръка стеснително.

— Не, милейди, аз съм обикновен земевладелец, но съм ваш искрен приятел, ако позволите.

— Тогава, приятелю Рафъс, може би двамата с вас ще успеем да намерим доказателство за невинността на съпруга ми — в очите на жената имаше толкова болка, че вече почти превъзхождаше тежестта на златото, което го очакваше след изпълнението на задачата. Почти. Чу звън на монети, докато говореше.

— Да, милейди, можем. Наистина можем.

Цяла вечер си блъска главата заедно с нея. Вечеряха, пиха вино и през цялото време той й даваше предположения, оборваше нейните, но не успя да я приближи много до целта си. Ако идеята не дойде от нея, той сам трябваше да я предложи.

— Кой може да е скалъпил тези лъжи? — попита Ан за стотен път.

И Рафъс за стотен път й отговори спокойно:

— Не зная, мадам. Служа на негова светлост лорд Съмърсет и го помолих да доведа обвиненията до ваше знание. Не можех да си позволя да ви оставя сама с тези новини без малко състрадание.

— Наистина съм ви много благодарна, Рафъс. Но просто не мога да се сетя как да се справим с тези обвинения. Ако знаех коя е причината за подобни клевети, може би щях да измисля нещо.

— Колкото до това, милейди, на злото не му трябва специален повод. Но ще рискувам да ви причиня още повече болка и ще ви кажа, че силната любов на сър Линдел към вас вероятно е предизвикала враговете му.

Ан пребледня.

— Любовта му към мен? Не.

Рафъс я погледна сериозно.

— Прочетете още веднъж обвиненията — тя отново сведе глава над красиво изписаните букви от пергамента. Когато го погледна, в очите й все още имаше объркване.

— Предана към друга народност — той тихо й подсказа: — Всички знаят, че на първо място сър Джофри поставя предаността си към вас. Много дворцови дами ще го потвърдят. А вие сте шотландка. Връзки с територии, отхвърлящи управлението на Едуард. Едуард ще управлява Шотландия. Вашият син — синът, който сър Джофри прие — сега принадлежи към тамошните благородници. Дали той не може да предаде на Ерън някакви тайни за сър Джофри?

Сега Ан беше повече от бледа — кръвта се дръпна от лицето й.

— Не може. Кълна се в Бога.

— Не се кълнете пред мен, милейди. Няма нужда. А и Съмърсет не се нуждае от подобни клетви. Той иска доказателство.

— Но какво доказателство да дам, за да оборя тези празнодумия? Обвиненията са неоснователни. Никой не може да ги докаже — заключи тя отчаяно, — защото са лъжи от първата до последната дума!

— И това ще излезе наяве… но кога? Сър Джофри може да остане в Тауър с месеци, докато Съмърсет намери задоволителни доказателства.

— Но с него се отнасят добре, нали така казахте?

— Да, засега. Но дори да е добре настанен, той ще се притеснява много за вас. Когато дългът го зове, той винаги посещава двореца, но не го прави с голямо желание, защото не иска да бъде за дълго далеч от вас.

— Моята любов ще му принадлежи завинаги — отвърна Ан безутешно.

— И той го знае — убеди я Рафъс. — Но знае също, че точно тази любов е причина за сегашното му положение.

— Но какво мога да сторя аз?

Тя вдигна насълзените си очи към Рафъс, който се усмихна мило.

— Мисля, че се сещам за нещо, което ще успокои Съмърсет веднага — той млъкна за малко. — Накарайте сина си да се върне в Англия, за да докаже невинността на баща си. Само той е способен да го стори. Единствено той може да обясни защо обърна гръб на Англия и се присъедини към шотландското висше общество.

Ан обезсърчено гледаше младежа, който толкова искаше да й помогне. Яйън не бе простил нито на нея, нито на Джофри и сега надали щеше да се върне, за да им помогне.