Сюзън Танер
Сърце в изгнание (11)

Глава 10

В утрото след първата си нощ като съпруга Сесил усети лека болка и самота. Тези две чувства се преплитаха в ума й, докато тихо лежеше. Постепенно осъзна на какво се дължи болката и се зарадва, че Яйън не е тук, защото се изчерви. За неговото отсъствие се замисли малко повече.

Досещаше се, че не е много доволен от реакцията й снощи. Една съпруга може би не трябва да има претенции. Вярно, че след първото стъписване той се изсмя на думите й, но нищо не обеща. А и смехът му я озадачи дотолкова, че не се опита повече да говори. Едва по-късно, когато вече лежаха в мрака и всеки бе погълнат от мислите си, тя почувства промяната. Над нея надвисна мрак, толкова черен, че чак й тежеше. Имаше неловкото усещане, че той мисли за друга жена и сравнението помежду им не е в нейна полза.

Това я разтревожи по две причини: нямаше способност да чете мисли и не искаше да започва сега, та дори и в най-малка степен. Ако тя имаше право, то Яйън постъпваше много нечестно. Предложението бе за нея и за никоя друга. Не искаше до себе си човек, недоволен от избора си.

Но сега той не беше до нея. Тя се изправи в леглото. В този момент майка й отвори вратата и донесе подноса със закуската, която Изабел обикновено приготвяше.

Джорсъл й се усмихна, но умисленото лице на дъщеря й я натъжи.

— Къде е Яйън? — попита Сесил тихо.

Джорсъл я зяпна.

— Не ти ли е казал? — не можеше да повярва, че младежът е излязъл такъв страхливец. Сигурно се е досетил как ще реагира една жена, когато й се каже, че остава сама след първата брачна нощ.

— Не, не ми е казал — Сесил мълчаливо гледаше как майка й поставя подноса на коленете й. — Не съм гладна.

— Е, трябва да хапнеш — каза Джорсъл твърдо. — А аз ще ти кажа къде е съпругът ти.

Съпруг. Думата накара Сесил да се замисли. Звучеше й странно, отнесена към нея. Тя чинно пое овесения кейк с подправки, докато майка й се настани до нея.

— Вчера Яйън говори надълго и нашироко с баща ти. И двамата решиха, че докато Яйън възвърне останалите си имения, ще си в безопасност и ще си по-щастлива тук. Още не се знае дали няма да срещне съпротива — дъщеря й вдигна упорито брадичка и Джорсъл въздъхна. — Иска просто да си на сигурно място.

— Иска просто да си спести едно неудобство — точно както в брачната нощ се интересуваше единствено от своето удоволствие. Е, скоро щеше да разбере, че невинаги може да налага волята си.

Джорсъл почувства раздразнение, но само за момент. После забеляза болката в очите на дъщеря си. Толкова й се искаше Сесил да има щастливо семейство. Много се надяваше, че от този брак ще излезе нещо добро, макар че тя лично не би направила точно същия избор. Може би сгреши, като остави Сесил да решава сама.

— Да — тихо каза тя накрая, — мъжете обичат да си спестяват неудобствата. Обичат да имат добра и покорна съпруга.

Сесил се усмихна.

— Тогава защо татко е толкова щастлив с теб?

Джорсъл тъжно си усмихна.

— Баща ти много се различава от останалите мъже.

— Яйън също е различен — но тя още не знаеше как да се справи с него.

Джорсъл кимна сериозно.

— Да, така е. Но той ти е съпруг. Трябва да му се подчиняваш — проницателният поглед на Сесил я накара да въздъхне. — Е, знам, че от моите уста такъв съвет не звучи много убедително, но и аз се подчинявам на баща ти, когато е прав.

Сесил се изсмя гърлено, преди да отговори.

— А когато греши?

— Тогава се опитвам да го убедя, че сам си е променил решението.

Сесил се усмихна, но очите й не се промениха.

— Ние трябва да предпазваме мъжете си… както ти криеш от татко болката в гърдите си.

Усмивката на Джорсъл, помръкна.

— Това само ще го наскърби, Сесил, и няма да промени нещата към по-добро. Моето щастие зависи от неговото. Не му го казвам от егоизъм.

Сесил нервно сграбчи бродираната страна на чаршафа.

— Страхувам се, мамо. Не искам да се разболяваш или да…

Джорсъл сложи пръст на устните й.

— Ще остана при семейството си колкото може по-дълго, миличко. И винаги ще те обичам — тя потупа бузата й и рече припряно: — Но сега вече си омъжена и имаш свой собствен живот.

При тази смяна на темата Сесил се намръщи.

— Е, да, ако съпругът ми не реши да го живее вместо мен!

— Не се притеснявам от подобно нещо.

— Няма да го позволя — каза Сесил твърдо. — И още днес смятам да докажа, че е така. Докато съпругът ми се върне и реши къде ще живеем, моят дом ще бъде Дейлиъс. Ще може ли Емълрик да ме съпроводи до там преди обяд?

Майка й я гледаше смаяно.

— Баща ти няма да разреши.

— Ами — отвърна Сесил и очите й блеснаха, — ще разреши. Ще направя така, че дори ще ме моли за това.

Не излезе точно така, но Джорсъл бе много изненадана от решителността на дъщеря си. Спорът се разрази, когато Сесил се спусна по стълбите с костюм за езда и премина покрай баща си и братята си. Те вече бяха яздили и закусили. Обикаляха границите на Саяран всеки ден. Сесил погледна най-малкия си брат и той я разбра. Емълрик винаги успяваше да отгатне какво е намислила.

— Днес се прибирам вкъщи, Емълрик, ще ме изпратиш ли?

— Не, няма — отвърна Селек, преди брат й да си отвори устата, — защото и ти няма да отидеш — той погледна дъщеря си яростно. Беше се досетил, че плановете на съпруга й за нея няма да й се понравят.

— Напротив, ще отида — Сесил се обърна спокойно и слезе на най-долното стъпало. Леката вълнена пола се люшна около краката й. — И ако не позволиш на Емълрик да ме придружи, ще отида сама.

— Набий я — каза спокойно Беринхард и повдигна халбата с бира към устните си. Хич не му се искаше Ниера да взема за пример предизвикателното поведение на сестра му. Ако Гилъкрист искаше Сесил да отиде в Дейлиъс, щеше да я вземе със себе си, когато замина преди няколко часа.

Сесил го погледна и сбърчи нос, но не го удостои с отговор. Не изпускаше от очи баща си и остана доволна, щом той отправи поглед към Джорсъл, която слезе и застана до нея.

— Гилъкрист искаше тя да остане тук — обърна се той към жена си.

— Но тя иска да си отиде вкъщи.

— Това е нейният дом — изръмжа Селек. Той изобщо не обърна внимание на крехкото момиче, което стоеше до рамото му. Беринхард имаше право. Но тя трябваше да си изяде пердаха още преди време. Сега бе твърде късно. — Той я остави тук.

— Ако я познаваше по-добре, нямаше да го направи — Джорсъл се приближи. Повдигна ръка към посивелите кичури на слепоочията му. Следващите й думи бяха казани тихо и се отнасяха само за него: — И аз не бих позволила на някой да ме държи далеч от дома на съпруга ми.

Селек отново погледна дъщеря си. Беше много раздразнен.

— Защо никога не правиш каквото ти се казва?

Сесил не се и опита да отговори. Щеше да сгреши, каквото и да каже.

— Татко, Яйън изобщо не трябваше да ме оставя в твоя дом. Сигурно е сметнал, че ще се уплаша да се нанеса в неговия. Искам да бъда господарката в неговото имение и колкото по-скоро започна, толкова по-добре.

Очите й излъчваха същата сила, която притежаваше и Джорсъл. Как можеха две толкова дребни жени да проявяват такъв характер?

— И какво ще правиш, когато той се разгневи на твоето неподчинение?

— Ще имам достатъчно време да мисля за това, нали? — отвърна Сесил смело. — Ще минат поне няколко месеца, преди да се завърне в Дейлиъс.

— Да, след като тръгне. Но заминава утре сутринта. Ако днес се появиш там, ще се ядоса много.

— Нека се ядоса — тя повдигна брадичка. — Той ми е съпруг и няма защо да се страхувам от него — но тя видя загрижените очи на баща си и знаеше, че той си мисли за родителите на Яйън. — Татко, той няма да ми стори зло, независимо от гнева си.

Всъщност беше много доволна, че Яйън още не е заминал. Нямаше никакво намерение да остане покорно в Дейлиъс, а да тръгне с него. Сега имаше възможност да тръгне точно навреме, за да може да го последва в пътуването му. Мисълта за пътешествието я вълнуваше много и подхранваше решителността й да се отскубне от покровителството на баща си. Много обичаше дома и семейството си, но беше готова да започне живот, в който да има повече свобода.

— Ами вещите ти? — Селек почувства, че омеква.

— Няма да останат тук — Яйън Гилъкрист я обиди с пренебрежението си и щеше скъпо да си плати за това. — С Изабел започнахме да ги опаковаме още преди няколко дни. Сега ще взема някои неща, а Изабел ще пренесе останалото след ден-два.

— Тя няма ли да дойде с теб сега? — Селек повдигна вежди изненадано. Повече от осем години Изабел не се бе отделяла от Сесил.

— В Дейлиъс разполагат с достатъчно прислуга, все ще се намери някоя жена да ме обслужва за една вечер — отвърна Сесил. Не искаше Изабел да я съпроводи, защото тя никога нямаше да я пусне да замине на север за Уейтифелд. — Е, може ли Емълрик да ме придружи?

Селек хвърли последен умолителен поглед към Джорсъл и отвърна неохотно:

— Може, но не мисли, че постъпваш умно. И ако Гилъкрист те напердаши за това, няма да му се меся — при самата мисъл стомахът му се сви и той погледна Емълрик. — Остани с нея, докато не се убедиш, че всичко е наред.

Емълрик се засмя на неговата непоследователност и кимна.

Сесил целуна баща си по челото.

— Обичам те, татко. Всичко ще бъде наред — стана й тъжно, когато усети грубата му кожа под устните си. Досега той бе правил всичко за нея. Селек я потупа нежно по бузата, но не каза нищо. Тя се чудеше дали не му е трудно да проговори.

Раздялата с майка й беше дори още по-болезнена. Разходиха се из двора, докато Емълрик се подготви и оседлае конете. Сесил усети, че сърцето й се свива от страх: можеше да не види майка си отново.

— Мисли за себе си, мамо. Нека Ниера да се грижи за теб.

Джорсъл се усмихна окуражително.

— Аз ще мога да се радвам на първото ти дете, скъпа. Ще видиш, че така ще стане.

Очите им се срещнаха и Сесил внезапно спря.

— О, мамо, ще ми липсваш много — Джорсъл разпери ръце и я прегърна. За момент Сесил бе отново дете, сгушено в прегръдките на майка си.

Уви, това вече не бе истина и гласът на Емълрик я накара да се изправи неохотно.

— Върви — каза Джорсъл. Знаеше колко много ще й липсва любимото й дете. — Съпругът ти те чака — целият й живот я чакаше и Джорсъл се чудеше как ли ще го изживее.

След броени минути заедно с Емълрик тя напусна пределите на Саяран, гордо вдигнала глава. Охраната ги съпроводи и тя хвърли последен поглед към родителите си. Гледката й се стори позната. Джорсъл бе отпуснала глава на гърдите на Селек, чийто ръце обгръщаха раменете й.

Сесил се обърна да се усмихне на Емълрик, но в очите й блестяха сълзи.

— Рано или късно всички си отиваме — отбеляза Емълрик замислено. Щеше много да тъгува за дребното момиче.

— Всички? — Сесил се изненада.

— Ще пътувам да Дъмбартън и после за Франция с малката кралица. А мисля, че и Рила и синовете й няма да се застоят още дълго в Саяран.

— Рила! Но къде ще отиде тя? — майка й щеше да се съсипе, ако синовете на Одулф я напуснат.

Емълрик изпръхтя.

— Не си ли забелязала как я гледа Рос Донкад?

Сесил се сети за Одулф и въздъхна.

— Да… но тя май не отвръща много на погледите му.

— Ще е добре за Саяран — отбеляза Емълрик практично. — А и Донкад е добра плячка за всяка жена, да не говорим за вдовица с малка зестра — Селек Лодъринг имаше щедро сърце. Но макар че бяха богати, не можеха да се мерят с разкоша на Донкад.

— Повече съм загрижена за щастието й.

Емълрик я погледна с раздразнение.

— Тя ще действа само по собствена воля. Никой не иска Тойдорик и Валдемар да си идат. Но няма съмнение, че партията е подходяща. А той наистина е хлътнал по нея.

Сесил се замисли. Не можеше да си представи, че една жена ще остане цял живот в дома на покойния си съпруг, без значение колко я обичат и как се отнасят с нея. А Донкад беше хубав мъж, макар и не много млад. Възможно бе една двадесетгодишна жена да мисли по-различно по този въпрос от едно шестнадесетгодишно момиче. Особено ако тази жена е майка на двама сина и трябва да се грижи за сигурността им. Сесил кимна разбиращо. Може би това не бе чак толкова лошо. Сега любимата й Рила щеше да й бъде родственица по две линии: чрез синовете на Одулф и чрез вуйчото на Яйън.

Не размениха и дума повече, докато високите стени на Дейлиъс не се изправиха пред тях. Макар и разположен сред спокойствието на хълмовете, замъкът не бе така хубав. Не и като Саяран. Кулите се очертаваха, масивни и мощни, и нямаха нищо общо с изящните архитектурни орнаменти на дома й. Но нали нямаше да живее тук за дълго. Щяха да се преместят на самата граница с Англия. Тази мисъл смътно я тревожеше. Не я плашеше близостта на англичаните, а това, че съпругът й все още се смята за англичанин. Какви ли връзки имаше там? Силни ли бяха?

Емълрик усети, че е неспокойна и дръпна поводите на коня. Стражите наоколо им също спряха.

Сесил погледна брат си изненадано.

Той смутено се прокашля.

— Искам да бъдеш щастлива, Сеси. Не са едно и две момичетата, които се отказват от брака си след първата брачна нощ.

Сесил се трогна, но сдържа усмивката си. Подозираше, че Яйън Гилъкрист е готов да разкъса брат й, ако се опита да ги държи разделени. Не че я обичаше особено. Просто бе прекалено горд, за да понесе нечия намеса.

— Не съм променила решението си, Емълрик. Само малко съм стресната пред прага на новия си живот.

Той погледна мрачния силует на Дейлиъс, после отново отправи очи към нея.

— Само една дума и те връщам обратно в Саяран.

Тя поклати глава и леко се усмихна.

— Не, Емълрик. Вече съм омъжена и не се страхувам да застана до съпруга си.

Само след няколко часа, когато гневът на Яйън избухна с пълна сила, отново си спомни за тези смели думи. Беше студен и въздържан, докато брат й не си тръгна и това я остави с неловкото усещане, че най-лошото тепърва предстои. Но тя се усмихваше и гледаше Емълрик да не разбере колко много иска да остане насаме с Яйън. Брат й си тръгна, убеден, че всичко е наред.

Накрая, когато най-сетне стоеше в двора с Яйън и около тях се мяркаха някои от войниците, вече бе съвсем унила, макар че гледаше да не го показва. Той я погледна яростно и тя разбра, че ръстът му дава предимства, които още не бе осмислила. Чувстваше се като малко дете, което е направило беля.

— Ако исках да живееш в Дейлиъс, щях да те доведа тази сутрин.

— Та ти дори не си разпоредил да ми оставят охрана, преди да тръгнеш — това не бе толкова отлагане на решителния момент, колкото опит да го засегне. От малка бе свикнала да бъде хаплива и сега доста се затрудняваше да оправдае постъпката си. А имаше доста работа в тая насока.

Яйън малко се отпусна. Тя говореше като обидено дете.

— Май сгреших, като постъпих така — той изобщо не очакваше, че ще се поинтересува от него. Бе доволен, че го е направила.

Сесил премига смаяно. Не очакваше такава бърза победа. Искаше да срещне повече трудности, за да приповдигне духа и волята си. Смяташе, че ще го докара до лудост, ако го последва на север.

— Ти не ми предостави никакъв избор дали да остана в Саяран или не. Не се омъжих, за да живея като малко дете в дома на баща си.

— А защо се омъжи? — попита той. Чувстваше, че ще е по-разумно да не показва раздразнението си.

Хвана я неподготвена. Нито тя, нито той знаеха отговора на този въпрос. Не искаше да го излъже и да му каже, че го обича. Още не му вярваше и не можеше да сподели с него за връзката, която е усетила помежду им при първото докосване. Нито пък можеше да му каже, че иска да го предпази и да изцери болката в душата му.

Повдигна глава. Очевидно трябваше да го засегне отново.

— Омъжих се, за да имам съпруг. Но на теб пък защо ти трябваше да го правиш? Очевидно не искаш съпруга, иначе нямаше да ме изоставиш в Саяран.

Усети, че устните му треперят от усилие да ги държи стиснати. Може би щеше да е по-разумно да си мълчи.

Яйън погледна нагоре и дълбоко си пое дъх. После погледна Сесил. Тя трепна, овладя се и той разбра, че се страхува от него, макар и малко. Наистина, защо му стана жена?

— Може би и в това не бях прав — каза той, защото разбра какво й е. Тя не беше висока и елегантна като Едра. Нито така хладна и сдържана. Но беше негова жена. Щеше да бъде майка на децата му и той не искаше да й внушава страх.

Сега Сесил наистина се обърка. Баща й и Беринхард никога не биха признали, че са сбъркали в нещо. Дори и Емълрик не беше склонен да го направи два пъти.

— С баща ти обсъдихме какво може да ме сполети, докато се опитам да си възвърна Уейтифелд — продължи Яйън. — Може да се стигне до битки и кръвопролития. Сметнах… че ще е най-добре да останеш при семейството си, докато всичко се уреди. И на двамата изобщо не ни хрумна да те оставим да чакаш тук сама.

Сесил скръцна със зъби. Нямаше намерение да остава тук. Нито сама, нито с някого.

Никой не бе забелязал приближаването на Тавис и Сесил подскочи, когато той заговори зад гърба й:

— Сама? Няма защо да се безпокоиш, братко — произнесе последната дума провлечено, без да влага особено умиление. — Аз ще остана в Дейлиъс и ще се грижа за нейната безопасност и настроение.

Той се усмихна мило, като забеляза, че е огорчил Сесил и е подразнил Яйън. Докосна брадичката си с ръка, щастлив, че се е сетил да се обръсне. Ако знаеше, че момичето ще дойде в Дейлиъс, щеше да смени късото си кожено палто с някое елече от по-фина материя. Не смяташе да я похищава — не си струваше да рискува живота си за нея. Елспът му стигаше засега. Но нямаше нищо против, ако Сесил забележи, че и от него не би излязъл лош съпруг.

Яйън се намръщи и ядно погледна заварения си брат.

— Ти ще дойдеш с мен. Имам нужда от способни мъже — щеше да е голяма глупост, ако остави младата си жена при мъж, който някога я е пожелал. Сигурно и сега я желаеше. Хвърли сърдит поглед на Сесил. Не беше чудно, че Тавис я гледаше като замаян. На слънчевите лъчи косите й блестяха като златни, а очите й изглеждаха чисти като сапфир. — А ти занапред ще изпълняваш всичките ми заповеди.

Смутена от тона му в присъствието на друг човек, Сесил не можа да се въздържи:

— Непременно — отвърна тя с привидно спокойствие. — Или ще съм покорна съпруга или ще избягам от несполучливия си брак, както го е сторила майка ти.

В очите на Яйън блесна такъв бяс, че за малко не я удари. Гневът му я обгърна като тъмна огнена стихия. Но след малко той видимо се успокои. Беше направо страшно, че човек е способен да овладее такъв ураган от ярост.

— Никога — каза той тихо, — никога вече не споменавай майка ми.

Когато той се отдалечи, Сесил разбра, че е направила ужасна грешка. Срамуваше се, че нарочно се е опитала да го нарани. Стана му жена, за да облекчи болката, а не да я усилва. Прехапала долната си устна, тя го гледаше как върви към помещението за стражата. Нямаше да й е лесно да преодолее себе си. Не и този път. Не и с този мъж.