Сандра Браун
Заложница на любовта (13)

Епилог

— Не е ли прекрасен?

Ранди поглади главичката на току-що родения си син. Тя беше покрита с черна права коса.

— За мелез не е зле.

Ранди бутна настрана пръста му, който галеше бебето по бузата:

— Да не си посмял да говориш така за сина ми.

— Нашият син — поправи я съпругът й с любвеобилна усмивка. После отново долепи пръста си до бузата на детето. Новороденото трескаво свиваше и издуваше бузи, докато сучеше от гърдата на майка си. — Красив е, нали?

Лицето на Хоук бе изпълнено с почуда и благоговение. Изражението му вече не бе сурово, сега чертите му омекваха по-често, когато се смееше на щуротиите на Скот, когато я любеше, когато очите им се срещаха пред чужди хора, и можеха да споделят любовта си само с погледи.

— Определено е красив, но вече забелязвам някои твои черти в характера му.

Тя отмести новороденото настрана от гърдата си. Свитите му юмручета яростно забарабаниха по въздуха, а чертите на личицето му се изкривиха от бурно недоволство.

— Спокойно, миличък, свършихме само от тази страна — нежно го укори Ранди, като го прехвърляше на другата си гърда. Той се вкопчи в зърното и лакомо започна да суче.

Хоук се усмихна на настървението и явното удоволствие, което показваше синът му.

— Ако продължава да яде с такъв апетит, ще порасне достатъчно голям, за да стане полузащитник^[1].

— Мислех, че Скот ще е полузащитникът.

— Във всеки офанзивен отбор има по двама. Можем да направим още двама сина и да запълним задната част на полето. Ще ги продадем на най-изгодната цена, която ни предложат големите от професионалната лига.

— А аз нямам ли думата по въпроса?

— Можеш да кажеш „Не“ нощем, когато те прегръщам — той се наведе към нея и я целуна. — Обаче никога не го прави.

Ранди сведе очи.

— Колко неделикатно от ваша страна да го кажете, господин О’Тул.

Точно в този момент в стаята влезе болничната сестра с ваза с букет рози в ръце.

— Още цветя — съобщи тя на Ранди, като ги остави на нощното шкафче. — Как сме тук? — жената надникна през рамото на Хоук.

— Смятам, че най-сетне се нахрани — Ранди с любов погледна сина си. Той бе спрял да суче и сега спеше доволно.

— Ще го върна обратно в детското отделение.

— Един момент — Хоук пъхна ръце под увитото кърмаче и го вдигна нагоре. Целуна го леко по челцето, потърка нос в бузката му и с възхищение се загледа в спящото личице, преди да го предаде на сестрата.

Придружи ги до вратата, сякаш искаше да се увери, че ще стигнат благополучно до детското отделение. Като се върна обратно до леглото, с безпокойство видя, че очите на Ранди бяха пълни със сълзи.

— Какво има?

Тя подсмръкна.

— Нищо. Просто си мислех колко много те обичам.

Хоук седна на ръба на леглото и леко я целуна.

— Тази целувка е от Скот, който пита кога най-сетне ще доведеш братчето му вкъщи.

— Кажи му, че ще остана тук само още два дни. Как е той?

— Трескаво работи над една картина за теб, която обеща да свърши до утре.

Тя се усмихна.

— Очаквам с нетърпение да я видя. А от кого са цветята?

Хоук прочете прикрепената към букета картичка.

— От Ърни и Лета. Сигурен съм, че идеята е била на Лета. Ърни се цупи, защото моят син тежи повече от неговия.

— Това ми е добре известно — Ранди се смръщи и допря длан до несвойствено плоския си корем.

— Да не те боли? — попита Хоук и устните му се свиха от притеснение. Понеже майка му беше починала при раждане, той се бе тревожил през цялото време, докато траеше бременността на Ранди. В деня, когато я бе докарал в градската болница, беше далеч по-загрижен за раждането, отколкото самата тя.

— Не, не ме боли — увери го Ранди. — Просто се шегувах — после отметна кичур коса от челото му. В началото на брака им бе изпитвала колебание и не бе му показвала любовта си, освен когато бяха в леглото. Скоро обаче бе открила, че на Хоук му доставят удоволствие спонтанните й ласки, вероятно защото бе срещал толкова малко нежност през живота си. — Ърни все още не ме харесва особено — отвърна тя, поглеждайки розите.

— Ти си моя съпруга.

— Което ще рече?

— Щом една жена не се върти в кухнята или в леглото му, той е безразличен към нея. Бъркаш безразличието му с неприязън. Зная, че той те уважава, макар и да не го признава пред себе си.

— Отношението му към мен се подобри… частично… когато се убеди, че нямам намерение да те подмамвам да напуснеш резервата.

Той погали шията й с опакото на пръстите си.

— Още онази първа вечер, когато се качих в пикапа при теб и допрях нож до гърлото ти, беше доловил колко съблазнителна примамка си за мен.

Раждането бе възбудило и объркало емоциите й. Отново на ръба на сълзите, Ранди се постара да отмести темата от личния им живот към нещо по-неутрално.

— Гордея се с новата им къща заради Лета. Имаха нужда от повече пространство с две деца.

— Тази година беше успешна за тях. Както и за всички нас. Защото благодарение на теб ни върнаха мината — добави той тихо.

— Аз само задвижих нещата в началото. Твоите способности да убеждаваш ги осъществиха.

Хоук се подпря с ръка на възглавницата и се надвеси над нея.

— Благодарих ли ти?

— Поне милион пъти.

— Благодаря още веднъж — целуна я нежно, продължително. — Тази целувка вече е от мен.

— И аз така си помислих. Усетих личния ти почерк в нея.

— Споменах ли вече колко ми липсваш, колко е празно леглото ми без теб и колко много те обичам?

— Днес не си.

Той отново я целуна, съвсем невинно, докато езикът й не потърси неговия. Като простена с копнеж, Хоук прилепи по-плътно устата си към нейната. Ръката му се плъзна към нощницата й и я разтвори. Покри с дланта си гърдата й с обич и чувство за притежание. Когато почувства лепкавата течност, вдигна глава и се взря в нея.

— Обичам да гледам как синът ми суче.

— Знам. Обичам да гледам как го гледаш.

Хоук леко погали потъмнялото зърно и върху възглавничката на палеца му се стече капка мляко.

— Не го е изпил всичкото. Имаш още кърма.

— И то много — отвърна тя с предрезгавял глас.

Очите му се приковаха въпросително в нейните. Задържаха се така в продължение на няколко натежали от чувства мига. После Ранди с любов обви ръка около тила му и придърпа главата му надолу.