Сандра Браун
Заложница на любовта (8)

Осма глава

При звука на плахия гласец на Скот Ранди се извъртя на пети и го съзря, застанал на прага на колибата. Като сянка зад гърба му се извисяваше и Ърни. Индианецът с любопитство бе впил очи в Хоук. Скот обаче гледаше майка си и челцето му бе набраздено от тревога.

— Здравей, миличък — Ранди положи усилия да се усмихне, като се надяваше Скот да не е чул последните реплики от двубоя с крясъци между нея и Хоук. Пък ако беше, поне да не бе разбрал смисъла им.

Тя се отпусна на колене и протегна ръце към него. Скот изтича при нея и я прегърна здраво. Миранда отвърна на прегръдката му, като се наслаждаваше на стегнатото му телце, на студените бузки, на аромата на планински въздух, с който бяха пропити дрехите и косата му.

Много преди да е готова да го пусне, той се отскубна от прегръдките й.

— Мамо, знаеш ли — рече с блестящи очи, — Ърни днес ни заведе двамата с Дони на лов.

— На лов ли? — попита тя, като отметна кичур коса, паднал над очите му. — С пушки?

— Не — отвърна той, като изглеждаше малко объркан. — Хоук каза, че все още не можем да използваме пушки, обаче сложихме примки и хванахме зайци в тях.

— Така ли? — Ранди с любов огледа внимателно лицето му. Освен поизпръхналите от вятъра и слънцето страни, той изглеждаше, както обикновено.

— Да, обаче ги пуснахме. Те бяха мънички и Ърни каза, че не бива да ги хабим.

— Предполагам, че Ърни разбира тези работи най-добре.

— Той знае всичко! — възкликна Скот и озари с усмивка новия си приятел. — Почти толкова, колкото Хоук. Ти знаеше ли, че Хоук е нещо като принц или президент на племето? — снижи глас и добави поверително: — Наистина е важна клечка.

На Ранди не й се искаше да навлиза в обсъждане на достойнствата на Хоук.

— Какво друго прави днес? Нахрани ли се добре на обяд?

— Аха, ядохме сандвичи със салам — отвърна той разсеяно, като се намръщи и се опита да се отдръпне от нея, когато тя се зае да запасва ризата в панталонките му. — Лета ни направи курабии. Бяха страхотни. По-хубави от твоите — призна със съжаление.

Очите на Ранди се насълзиха:

— Прощавам ти за забележката.

— А ти какво прави цял ден? Ърни каза, че си му трябвала на Хоук тук, в колибата.

— Да, кхъм, ами… и аз бях заета.

— Играхте ли още някоя игра с него?

— Игра?

— Нали се сещаш, като тази сутринта.

Ранди изпрати мрачен поглед към Хоук.

— Не. Не сме играли никакви игри.

Скот се наведе напред и прошепна в ухото й:

— Мамо, трябва да ти кажа една тайна.

Ранди моментално бе обзета от тревога, като се опасяваше, че сега той ще й разкрие, че не са се държали добре с него или че са му направили нещо ужасно.

— Разбира се, скъпи. Мисля, че Хоук няма да има нищо против, ако се отместим малко встрани — Ранди втренчено и предизвикателно изгледа Хоук, докато се местеха със Скот в далечния край на стаята. После клекна в ъгъла до момчето, така че да бъде с гръб към помещението. — Какво има, Скот? Хайде, кажи на мама.

— Не мисля, че на Хоук му допадна нашата игра.

Естеството на тайната му изобщо не подхождаше на сериозното изражение, с което я сподели. Ранди за миг се обърка. После, прикривайки нетърпението си, го попита:

— И защо смяташ така?

— Защото лицето му изглеждаше ей така през целия ден — той старателно сключи вежди в гримаса, която при други обстоятелства би я разсмяла. — Освен това чух Ърни да казва на Лета, че Хоук бил изпаднал в едно от мрачните си настроения заради това, което сме направили — Скот положи длан върху рамото й и я посъветва така, сякаш ролите им бяха разменени и сега той бе по-мъдрият от двамата: — Знам, че на теб ти беше много забавно, но не мисля, че трябва да се опитваш да играеш с него на същата игра и друг път, мамо.

— Не. Няма да го правим — не беше необходимо да се преструва на разстроена. Достатъчно мъчителна бе мисълта за това колко важни бяха станали настроенията на Хоук за сина й. Той искаше да има одобрението на мъжа. Това очевидно бе от изключително значение за него.

Ранди отново притисна Скот към себе си, като положи брадичка върху главата му и го обхвана с ръце.

— Обичам те, Скот.

— Аз също те обичам, мамо — обаче още докато изричаше репликата си, мисълта му вече се бе стрелнала в друга посока. Извъртя се и се отскубна от прегръдката й. — Сега трябва да вървя, щото Дони ме чака. Ще си пукаме пуканки. Той ме покани да спя у тях. Ърни каза, че ти няма да имаш нищо против, защото ще останеш тук, в колибата на Хоук.

— Така е. Но не се безпокой за нищо.

— Не се безпокоя. Напротив, мисля, че е много хубаво и ти да си имаш приятел, при когото да спиш. Вие двамата в едно легло ли ще спите — като татковците и майките по телевизията?

— Скот! Недей да говориш глупости — пламналото й лице се обърна към Хоук, който я следеше с очи като граблива птица от другия край на стаята. Той без съмнение бе чул думите, които Скот изрече с тънко гласче, макар и изражението му да остана непроменено.

— Защото всъщност не сте истински мама и татко ли?

— Точно така.

— Амиии — проточи той, като наклони глава на една страна, сякаш обмисляше този сериозен проблем, — и така да беше, пак нямаше да е зле. Лека нощ, мамо. — Целуна я небрежно и като че ли по задължение по бузата, след което тичешком излезе от къщата, като подвикна през рамо: — Лека нощ, Хоук!

Ърни втренчено изгледа Хоук. Ранди не успя съвсем да определи неясното му изражение, но в него отчетливо се долавяше укор. Той затвори вратата след себе си и ги остави сами. След моментна тишина на размисъл Хоук каза:

— Е, къде ще спиш? На пода или на леглото ми?

— На пода.

Той вдигна рамене, за да покаже колко малко го интересува изборът й.

— Ела насам.

Когато тя упорито остана там, където си беше, той се намръщи, вдигна омразния кожен каиш и го занесе при нея. Ранди се смръщи от болка, когато Хоук пристегна отново китките зад гърба й.

— Няма да се опитвам да избягам пак. Давам ти честната си дума.

— И защо мислиш, че бих повярвал на думата ти?

— Не бих си тръгнала без Скот.

— Но би ти доставило не по-малко удоволствие да ми прережеш гърлото, докато спя.

Хоук бръкна в джоба на полата й и извади оттам ножа. А тя си беше въобразявала, че го е взела незабелязано, докато се прегръщаха със Скот. Не само това бе причината да го прегръща и притиска толкова дълго, но когато ръката й бе попаднала на гладката дръжка от слонова кост, това й се бе сторило като подарък от Господ. Беше се възползвала от открилата се възможност да го вземе.

Сега Хоук я лишаваше от него, както я беше лишил и от гордостта й.

— Тези опити за бягство вече започват да стават досадни, госпожо Прайс. Защо не се откажеш от тях?

— Защо не вървиш по дяволите?

Тя се стрелна покрай него с цялото достойнство, което можеше да изобрази човек с вързани на гърба му ръце. Стигна до леглото и седна на мястото, където бе прекарала по-голямата част от деня, освен минутите, докато бяха вечеряли и Скот бе при нея. Без да произнесе и дума, Хоук коленичи пред нея на пода и завърза китките й за крака на леглото. От един шкаф в ъгъла на стаята извади възглавница и одеяло. Пусна възглавницата на земята:

— Лягай.

Ранди искаше да се разбунтува, но бе прекалено изтощена от борбата с него, за да има сили за нова схватка. Щеше да пести силите и разума си, защото биха могли да й дотрябват по-нататък. Отпусна се на една страна и положи глава върху възглавницата. Хоук разпери одеялото и я покри с него.

— Ще се върна след малко — бяха единствените му думи, преди да излезе от колибата. Взе със себе си и газената лампа, като я остави в пълен мрак. Мина повече от час. Ранди се питаше къде бе отишъл и какво прави в момента. Обикаляше лагера? Съветваше се с другите вождове? Или правеше любов с Януарска зора?

Последната вероятност се загнезди трайно в съзнанието й. Представи си ги заедно, две тела, едното — стегнато и жилаво, другото — нежно и сочно, които се движат заедно в хармоничен ритъм. Видя лицето на Хоук, напрегнато и мъжествено, докато бедрата му се удрят на тласъци в скута на жената с елегантна съвършеност.

Представи си устата му, притисната към гърдата й, устните му, които се отварят и сключват около нея, езикът му, който се заиграва с настръхналото зърно, засмукването му — силно и трескаво, когато го поема в устата си.

Ранди простена на глас от копнежа, който се разля по тялото й. Ненавиждаше тази своя телесна слабост, ала не можеше да я отрече. Фантазиите й бяха запалили безсрамен пламък във вътрешността й, пожар, който се нуждаеше от потушаване. Хоук бе мъжът, който би могъл да го направи. Той би дарил на жената, с която се люби, толкова удоволствие, колкото би получил сам. Беше го разбрала от докосванията му сутринта. Грубите му ласки бяха събудили болезнени тръпки. Бяха нагнетили първичната треска в гърдите и между бедрата й.

Пред очите й проблесна картината на тъмната му ръка, положена върху бедрото й. Прехапа устни в опит да сподави дрезгавия стон, който се породи от желанието й да усети тази длан под дрехите си, върху кожата си, завладяваща и непреклонна.

Ранди бе дотолкова погълната от фантазиите си, че се стресна, когато Хоук затвори вратата след себе си. Престори се на заспала, когато той безшумно се доближи до нея и задържа газеника точно над лицето й. Можеше само да се надява червенината по страните й да не е забележима и дишането й да е достатъчно равномерно вече, за да го убеди, че спи дълбоко.

Очевидно така и стана, защото той не каза нищо. Остави лампата на масата и я угаси. Ранди чу тупването на ботушите, когато паднаха на пода, и шумоленето на дрехите, когато ги събличаше. Пружината на леглото изскърца под тежестта му. Тя се напрегна да долови похъркване или равномерно дишане, което би подсказало, че той вече спи, но Хоук остана буден по-дълго от нея. Както се ослушваше, Ранди потъна в сън.

По някое време през нощта тя се размърда и се събуди. Хоук тъкмо се бе навел над нея. Тя подскочи и стреснато се взря в него. Сребристата лунна светлина, която нахлуваше през прозореца, осветяваше тялото и чертите на лицето му и отразяваше искри в невероятните му сини очи.

— Зъбите ти тракаха — промълви той с приглушен глас. После разстла нещо върху нея. Ъгълчето му докосна бузата й. Овча кожа. Беше видяла множество такива из лагера. Тя се сгуши в топлия уют, който кожата моментално й предостави. Хоук мълчаливо се върна в леглото си.

Дълго след това Ранди остана да лежи с отворени очи и да се взира в прозореца. Беше видяла свиването и отпускането на бицепсите му, когато бе разстлал наметката върху нея. Кожата на гърдите му бе гладка и стегната като на барабан. Зърната на гърдите му се открояваха отчетливо — малки и твърди. Талията му бе тънка, коремът — плосък. Пътека от тъмни косъмчета бе примамила погледа й да се плъзне надолу.

Дъхът и спираше при всеки спомен за видяното.

Хоук О’Тул бе съвсем гол — необуздан, примитивен, прекрасен.

 

 

Двете с Лета обслужваха мъжете, насядали около масата. Сновяха между печката и плота с тежкия метален чайник в ръце, за да допълват чашите с кафе, щом мъжете ги изпразнеха. Племенният съвет се бе събрал тази сутрин в хижата на Хоук, за да обсъди по-нататъшната им стратегия. Това бе съвременният вариант на пушенето на лула.

Сигурно би трябвало да изпитва гняв към тях, задето я обсъждаха така, сякаш не присъстваше в стаята, но това не я подразни. От една страна, предпочиташе да е наясно с намеренията им, отколкото да бъде в неведение. От друга, това й даваше възможност да ходи свободно из помещението и да наглежда Скот през прозореца. Той играеше отвън заедно с Дони.

Ако трябваше да съди по вниманието, което й отделяше Хоук, все едно че беше невидима. След предната нощ пренебрежението му бе добре дошло за нея. Когато се бе събудила по-рано същата сутрин, него вече го нямаше в стаята, но каишите бяха развързани и ръцете й бяха свободни. По-късно Хоук се бе върнал в къщата, придружен от Лета и Ърни. На Ранди й се стори, че той умишлено избягваше да я гледа направо, както и тя старателно избягваше да поглежда към него.

По време на обсъжданията между членовете на съвета той често споменаваше името й, но я погледна само веднъж и това стана, когато тя ненадейно кихна и в стаята внезапно се възцари моментна тишина. Докато, сконфузена, се извиняваше, очите й за миг се срещнаха с тези на Хоук, но и да я убиеха, не би могла да определи на кого от двамата погледът отскочи по-бързо встрани.

Целта на събирането бе да се изчака донасянето на сутрешната преса. Някой от тях бе изпратен до най-близкия град, който все пак бе на доста голямо разстояние, за да купи днешни вестници и да ги донесе в лагера. Пропътувалият разстоянието пратеник най-после пристигна. Той с трясък затръшна вратата на пикапа си и тичешком се изкачи по пътеката към колибата, чиято врата бе задържана широко отворена от друг.

Той носеше под мишница три броя от вестника, които раздаде на насядалите около масата. Изражението му бе мрачно. Хоук прецени настроението на пратеника, преди да сведе очи към заглавната страница, и зачете статията в мълчание.

Ранди съзря снимка на двама им със Скот точно под заглавието. Имаше и фотография на Мортън с потресено изражение на лицето. Той играеше ролята си отлично. Само един изначално подъл човек би могъл да осъществи такава безочлива измама. И само егоцентричен маниак би могъл да дръзне да го направи. Тя беше нетърпелива да прочете изявленията. Цитираните реплики на Мортън навярно бяха любопитно четиво. Освен това искаше й се да разбере какви стъпки бяха предприети за освобождаването им със Скот.

Мъжете, насядали около масата, започнаха да се размърдват неспокойно на столовете си. Ърни вдигна за миг лице и втренчи поглед в Хоук, преди да продължи да чете статията. Един от мъжете изруга, ядно стана от мястото си и се изправи до прозореца. Ранди се разтревожи като забеляза, че обектът, приковал погледа му навън, беше Скот.

Тя задържа питащ поглед върху Хоук. Не намери никакво успокоение в израза на лицето му, което с всяка измината секунда ставаше все по-мрачно и по-мрачно. Мускулите на челюстта му видимо потръпнаха. Дланите му, поставени върху масата от двете страни на вестника, се свиха в юмруци. Веждите му се сключиха във формата на буквата „V“ над носа му.

— По дяволите!

Ранди буквално подскочи, когато той стовари юмрук по масата и изруга цветисто.

— Може би има още нещо на някоя от другите страници — вяло предположи Ърни.

— Аз вече проверих — отвърна мъжът, който бе донесъл вестниците. — Няма нищо повече. Само това, което прочетохте тук.

— Мръсният кучи син почти нищо не е споменал за нас.

— А когато го е направил, е окачествил отвличането като „дивашки акт на насилие“.

— Мислех, че се предполагаше да ни съчувства, да застане на наша страна и да се бори за каузата ни пред губернатора.

Един след друг всеки от мъжете в стаята изрази на глас мнението си. Единствено Хоук остана зловещо мълчалив. Накрая вдигна глава и прониза Ранди с поглед. Тя потрепна вътрешно от ужас.

— Напуснете стаята.

Просъсканите от Хоук думи бяха едва различими.

Хората си размениха напрегнати погледи, като не знаеха какво да предприемат. Мъжът, застанал до прозореца, откликна пръв. Той излезе бавно навън. Останалите го последваха, като измърморваха по нещо помежду си. Лета се спря на прага и нервно зачака Ърни, който се бе изправил до лакътя на Хоук.

— Преди да направиш каквото и да било — предупреди той по-младия мъж, — обмисли всички последствия.

— По дяволите последствията! — озъби се Хоук. — Много добре знам какво върша.

Ърни, изглежда, не споделяше това негово убеждение, но двамата с Лета все пак излязоха от къщата след другите. Без да се налага да пита, Ранди прекрасно знаеше, че Хоук не я бе включил в заповедта си. Тя остана като вкопана да стои там, където си беше.

Стаята потъна в мълчание. Някъде на заден план звучаха познати шумове — деца играеха вън, някой зачукваше пирон, лаеха кучета. Коне цвилеха и пръхтяха. Някакъв мотор се задави, после забръмча равномерно. Ала привичните звуци изглеждаха безкрайно отдалечени от тегнещата в колибата тишина. Като се изключеше пукането на огъня в печката и пресекливото ускорено дишане на Ранди, в стаята не се чуваше нито звук.

Най-сетне, когато на нея вече й се струваше, че не би понесла нито миг повече нарастващото в гърдите й напрежение, Хоук се раздвижи. Изправи се бавно и със стържене бутна стола си назад. Заобиколи масата и пристъпи към Ранди, без нито за миг да отмества каменния си поглед от нея.

Когато между тях останаха да ги делят само няколко крачки, той се закова на място. С напълно безизразен глас каза:

— Съблечи ризата си.