Сандра Браун
Заложница на любовта (11)

Единадесета глава

Настроението около огъня същата вечер бе почти празнично. Племенният съвет имаше план, който щеше да им върне мината. Хората не знаеха какъв точно е планът, нито ги интересуваше. Просто вярваха, че съветът ще ги защити. Всички вождове и особено Хоук бяха обграждани с допълнително внимание и почести.

Джони се приближи до одеялото им, когато двамата с Ранди се хранеха. От деня на несполучливото й бягство го бе виждала, старателно зает със задълженията си, сякаш се опитваше да компенсира заради миналата си небрежност. Сега той протегна напред ръце с дланите надолу. Те вече не трепереха.

— Не съм пил нито капка от три дни — каза Джони.

Хоук не се усмихна, но младежът и не очакваше.

— Ти свърши чудесна работа по поддръжката на камионите и си възвърна доверието ми. Като се върнем в мината, ще е необходим технически преглед и на оборудването там. Ще те назнача за механик на гаража, ако посещаваш техникума в града. Племето ще плати издръжката ти. Какво ще кажеш?

— Да, искам да го направя.

Хоук го изгледа преценяващо.

— Ще се погрижа това да стане веднага.

Очите на Джони засияха, но той не добави нищо повече, преди да си тръгне. Вече не се шляеше съвсем сам, а общуваше и с другите. Ранди го видя да се приближава към една от младите жени и да подхваща разговор.

— Според мен разбитото сърце и накърненото его вървят към оздравяване.

Хоук разсеяно се съгласи с нея, но вниманието му вече бе привлечено от двойката, която се приближаваше към тях, ръка за ръка. Хубавият младеж стоеше гордо изправен, но девойката държеше очите си свенливо приковани в земята под краката си.

— Добре дошъл в племето, Аарон — промълви Хоук.

— Тук съм само за два дни. Записах се за следващия курс, но всъщност имам часове чак в понеделник.

— Парите стигнаха ли ти за таксите?

Младежът кимна. Погледна към момичето и за първи път показа признаци на нервност. Навлажни устните си, преди да заговори:

— Бих искал да получа разрешението ти да се оженя за Януарска зора.

Очите на Хоук се отместиха към нея. Тя го погледна за миг, после пак ги сведе надолу.

— Ами учението?

— Дипломирам се през май — напомни му Аарон. — Бихме искали да се оженим следващия юни. А есента ще запишем и Януарска зора в колежа, за да се изучи.

— Това ще трябва да го внесете за обсъждане в съвета.

— Исках да го направя още днес следобед, но не го сторих, защото знаех, че има много по-належащи неща за обсъждане — той погледна към Ранди. — Лично се допитах до всички останали вождове. Те са съгласни.

— А семейството на Януарска зора даде ли съгласието си?

— Да.

— А тя самата?

Младият мъж леко я побутна напред. Тя отвърна с мек момичешки глас:

— Искам да се омъжа за Аарон Търнбау.

— В такъв случай имате разрешението ми — заключи Хоук. — Но не и преди да си се дипломирал, Аарон — добави припряно.

Двамата му благодариха с подобаваща почест, след което се обърнаха и забързаха настрани. Преди тъмнината да ги погълне напълно, Ранди забеляза как младата невеста обгърна шията на любимия си и притисна тялото си към неговото.

— Съмнявам се, че ще изчакат до юни.

— Пък аз се съмнявам, че ще изчакат и до сутринта. Поне ако зависи от Януарска зора — отбеляза сухо Ранди.

Хоук бързо извърна глава към нея. Суровото му лице се опита да прикрие усмивката, която предизвика чисто женската й забележка.

— Само се надявам да не забременее и да ме принудят да изтегля датата на сватбата с няколко месеца напред. Вложили сме доста средства в образованието на Аарон в колежа. Досега той напълно оправда нашите надежди. Опасявах се да не срещне някое бяло момиче в колежа и…

— Какво? — попита Ранди, когато той така и не завърши рязко прекъснатото изречение.

— Нищо.

— И какво? — настоя тя.

— И да пожелае да се ожени за нея.

— Чак толкова ужасно ли би било? — сърцето й се бе свило болезнено. Не желаеше да чува отговора му, но знаеше, че трябва.

— На нас ни са необходими силни, интелигентни мъже като Аарон. Ако си беше взел бяла жена, по всяка вероятност щеше да напусне племето.

— И никога не би бил добре дошъл отново в племето — добави тихо тя това, което той бе пропуснал.

— Той би могъл и да живее в резервата, но нямаше да може да заеме положението си в съвета. Много е трудно, ако не и невъзможно, човек да съчетае двете култури. Щом направиш веднъж своя избор, той е за цял живот.

Хоук извърна глава. Ранди се загледа в профила му, който се очертаваше на фона на отблясъците на огъня. Бе суров, но честен водач. Възхищаваше се на чувството му за справедливост. Преценките му бяха разумни и трезви. Одобрението му бе нещо рядко и затова ценено изключително високо. Приемаше присърце проблемите на всеки един от членовете на племето. Беше щастлива, че е срещнала единствения мъж в живота й, който не се стреми непрекъснато да бъде номер едно. Преди да се запознае с Хоук О’Тул, не бе вярвала, че съществува такъв.

Докато го наблюдаваше обаче, й хрумна една мисъл. Хоук беше самотен. Дори когато седеше сред хора, които очевидно го обожаваха, той сякаш бе много далеч.

Изглеждаше съвсем изолиран, че чак сърцето я болеше, като го усещаше. В дълбините на сините му очи се таеше тъга. Той я прикриваше старателно, но всеки проницателен човек би могъл да я забележи, ако се вгледаше в него в момент, когато бдителността му бе приспана. Заради нещастното си детство и чувството за вина, което бе понесъл на плещите си, Хоук страдаше мълчаливо и страдаше в самота.

Преди да успее да разгадае емоциите, които се бяха надигнали в душата й, Скот изникна до тях и седна на одеялото.

— Привет, мамо — беше необичайно кротък и се сгуши в нея, като сложи глава на гърдите й.

— Здравей, миличък. Къде беше? Доста време ми се губи от погледа. Какво прави?

— Нищо.

Ранди погледна въпросително към Хоук, но той само сви рамене, показвайки, че не знае какво бе предизвикало меланхоличното настроение на Скот.

— Нещо не е наред ли?

— Не, няма нищо.

— Сигурен ли си?

— Дааа, само дето…

— Само дето?

Той се поизправи:

— Само дето Дони ще си има братче или сестриче.

— Знам. Мисля, че това е чудесно. А ти?

— Аха, обаче той разправя на всички — момчето направи широк кръг с ръка, сякаш искаше да обхване целия свят. — Каза ми, че аз няма да имам скоро. Не може ли и ние да си имаме, мамо? Моля те!

Молбата му за миг я накара да зяпне, след което Ранди се позасмя и му даде вечния уклончив родителски отговор:

— Ще видим.

— Така ми каза и когато те помолих да си вземем малко зайче вкъщи и изобщо не си взехме зайче. Обещавам, че ще ти помагам да се грижим за бебето. Моля те.

— Скот.

Молбите на момчето светкавично секнаха, когато Хоук изрече името му.

— Сър?

— Къде е ножът ти? — Скот го извади от колана си. Хоук го взе и се взря в него на отворената си длан. — Не си го губил повече, нали? — очевидно, когато му го бе върнал, Хоук не му бе казал, че майка му го е взела от него, докато са се прегръщали.

— Не, сър.

— Хъм. Мисля, че заслужаваш награда, защото така добре си се грижил за ножа си. Една кания.

— Аз вече си имам кания, Хоук.

— Но не като тази — от джоба на ризата си Хоук извади фино изработена кожена кания. Плъзна острието на ножа в нея и я подаде на Скот, който я пое така, сякаш поемаше светиня в ръцете си.

— Уха, Хоук! Страхотна е. Откъде я имаш?

— От дядо си. Той я направи за мен, когато бях горе-долу на твоята възраст. Сега искам да я подаря на теб.

За да ти напомня за мен. Не каза това, но Ранди чу думите в главата си, изречени с гласа на Хоук. Приличаше на прощален подарък. Мисълта предизвика болезнени спазми в сърцето й, което бе напълно необяснимо. Нима не се бе опитвала да избяга само преди няколко дни? А сега перспективата за тръгване и мисълта, че може би никога повече няма да види Хоук О’Тул й се струваха ужасни. Какво беше довело до този обрат?

Преди да има достатъчно време да задълбае в тези мисли, към тях се приближиха Лета с Ърни и Дони, който бе толкова впечатлен от канията, че престана да се хвали за бъдещото си братче.

— Искате ли Скот да остане при нас и тази нощ? — попита Ърни, като местеше очи последователно от Хоук към Ранди.

— При теб има повече място, отколкото при мен — отбеляза Хоук. — От такива съображения така ще е най-добре.

— Двамата с майка му биха могли да се върнат в хижата, определена за тях, в която бяха преди.

Предложението на Ърни не срещна одобрение от страна на Хоук.

— Там не е пален огън от няколко дни. Прекалено студено ще е.

— Скот изобщо не ни пречи — каза Лета, без да забелязва тегнещото напрежение. Тя поведе двете момчета настрани, а Ърни, който сякаш имаше какво да добави, но размисли, ги последва след миг.

— Не мисля, че Ърни ме харесва — каза Ранди, когато те се отдалечиха достатъчно.

С плавно движение и без да използва ръцете си, Хоук се изправи и помогна на Ранди да стане. Рамо до рамо тръгнаха през селището към хижата на Хоук.

— Ърни не харесва белите жени.

— Вече го схванах.

— Според него те са прекалено агресивни и умни и не е здравословно да си с тях.

— Просто не сме чак толкова смирени.

— Да, добре казано с една дума.

— А ти как мислиш?

— Мисля, че Ърни е изгубена кауза, що се отнася до феминистките движения.

— Имах предвид какво мислиш за белите жени?

— Да имаш наум някоя по-специално? — в този момент вече бяха стигнали до колибата. Хоук плътно затвори вратата зад гърба си тъкмо когато задаваше въпроса.

Ранди се обърна с лице към него.

— Какво мислиш за мен?

Той пристъпи напред и се спря, когато помежду им останаха само няколко сантиметра.

— Още не съм си създал цялостно мнение по въпроса.

— А от първи впечатления? — попита тя кокетно.

— Исках да те имам в леглото си.

Ранди рязко си пое дъх:

— Ооо…

Единствената светлина в стаята идваше от запалената печка. Причудливи сенки танцуваха по стените от неодялани стволове, по пода и по двете фигури, които бяха впили очи една в друга.

Те дълго останаха така, без да помръдват. После, движейки се мъчително бавно, Хоук вплете пръсти в косата й и ги прокара през нея. Вдигна я от шията й и я задържа, накуп отстрани, като се взираше в пламъците на огъня през златистите дипли.

— Косата ти е красива, особено на светлината на огъня.

На Ранди й бе трудно да говори в момента, но все пак успя дрезгаво да му благодари.

Хоук обхвана лицето й в шепи и погали с палци клепките й.

— Очите ти са с цвета на първите пролетни листа.

Той плъзна ръце по шията й и ги сключи за момент около нея, преди да продължи надолу към гърдите й. Тази сутрин й бяха дали нова риза. Тя с нищо не бе по-привлекателна от предишната. На Хоук това като че ли изобщо не му правеше впечатление. Него сякаш го вълнуваха повече формите, които я изпълваха. Начинът, по който я гледаше, я накара да се почувства по-красива от всякога.

Дланите му се плъзнаха над меките полукълба на гърдите й.

— Съблечи я — изрече той, като отпусна ръце.

Ранди сведе глава само за миг, за да открие първото копче. После, без да сваля очи от него, започна да ги разкопчава едно по едно и накрая съблече ризата. Пусна я на пода. Видя как Хоук преглътна, видя как ръцете му се протегнаха към нея, но когато я докосна, очите й вече бяха затворени.

— Красиви гърди — леко ги притисна. — Красиви, чувствителни зърна — Хоук си пое дълбоко и пресекливо дъх, когато зърната й се втвърдиха под ласката на пръстите му. Наведе глава и погали едното с върха на езика си. Стомахът на Ранди се сви и тя простена приглушено. Той продължи любовната игра, обхождайки твърдите пъпки с гъвкавия си език, докато не ги възбуди докрай.

Очевидно това бе и намерението му. Той бързо разкопча ризата си, свали я от раменете си, изгарящ от трескаво нетърпение. Сложи силните си тъмни ръце отзад на кръста й и я притегли към себе си. Зърната й оставиха влажни отпечатъци по гърдите му. Хоук простена от удоволствие при гледката и наведе глава, за да я целуне. Целувката не беше силна и агресивна, а дълбока, завладяваща, сякаш той искаше да достигне до дъното на душата й с търсещия си език.

Продължиха да се притискат един в друг, да докосват носове, страни, брадички и устни. Ранди скоро проумя защо той не я прегръща. Разкопчаваше джинсите си. След като успя да се справи, отстъпи крачка назад.

Взряха се един в друг, като дишаха на пресекулки. Накрая очите на Ранди се плъзнаха надолу към гърдите му. Те бяха изумително гладки. Тя прокара пръст по линията на гръдния мускул, после надолу към диафрагмата в широкия улей, по набраздения му стегнат корем, под тесния му кръст към лентата от тъмни лъскави косъмчета. Проследи я до падината на пъпа му. Там се задържа, като се чудеше какво ли очаква той от нея.

Не й се наложи да чака дълго, за да разбере. Хоук взе ръката й в своята и я плъзна към разтворения колан на джинсите си. Обаче предостави решението на нея, като пусна ръката й и остави нейната длан долепена до тялото му.

Ранди затвори очи и продължи надолу. Извърна глава настрана и допря буза до гърдите му. Чак тогава потопи ръка в гъстата плетеница от косми. Когато го докосна, той потрепери. Като го пое в ръката си и го вдигна нагоре и навън, той със стон изрече името й и плътно я обгърна с ръце:

— Миранда.

Тя вдигна лице, за да приеме бурната му целувка. Хоук нави полата й, смъкна бикините й и притисна бедрата й към своите. Те се докоснаха, допирът бе повече, отколкото можеха да понесат.

Хоук пристъпи към леглото. Седна, като се облегна на стената отзад, и я придърпа над скута си. Подкрепяйки с длани бедрата й, я придърпа към устата си и я целуна. После я вдигна, целуна корема й, гладките й бедра и триъгълника от по-тъмни косми между тях. Потъна по-надолу, като продължаваше да целува, разделя и изучава копринените къдрици на женствеността й с езика си.

Ранди почти мигновено достигна тръпнещ, спиращ дъха връх. Преди да успее да се съвземе напълно, той я отмести надолу и я прониза с нажежената си твърдост. Устните им се сляха в трескава и жадна целувка. Ръцете му упражняваха лек натиск върху таза й и направляваха движенията й.

Желаейки отчаяно да му достави удоволствие, тя отхвърли всички и всякакви задръжки и му дари повече, отколкото бе поискал от нея. Телата им бяха покрити с лъскава пот, сгорещени от възбуда, когато се отдадоха на страстта, която заплашваше да ги погълне.

Напълно утолени, като едва имаха сили да се движат, те се разделиха само за миг, колкото да съблекат останалите си дрехи. После Хоук притисна голото й тяло към своето и покри двамата с одеяло.

— Ърни не би го одобрил — прошепна Ранди, сгушена в шията му.

— Ърни да върви по дяволите — смехът му отекна в ушите й.

Усмивката й на задоволство помръкна, като се замисли над думите му.

— Хоук, не искам да се компрометираш пред племето си заради мен.

Той повдигна лицето й нагоре, придържайки с пръст брадичката й:

— Случилото се тази вечер няма да промени нищо.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

— Но аз си помислих, че…

— Шшшт — той леко прокара палец по долната й устна. — Устата ти е разранена.

— От страстните целувки е.

— Съжалявам, че съм ти причинил болка.

— Аз пък не — тя се плъзна нагоре и долепи устни до неговите. Споделиха дълга сладостна целувка, докато ръцете му жадно шареха по тялото й.

Ранди не си спомняше почти нищо след това. Допряла буза до гърдите му, с разпилени по бронзовата му кожа златисти коси и улавяйки оглушителното туптене на сърцето му, тя се бе унесла в сън.

 

 

Събуди я липсата на телесната му топлина. Преди да отвори очи, се опита да се сгуши по-близо до него. Ръцете й го потърсиха, но останаха празни. Ранди отвори очи и откри, че е сама в леглото. Стресната се поизправи и завъртя глава. Отпусна се с облекчение назад, като го видя застанал до прозореца. Беше се подпрял с рамо на рамката му. Взираше се през стъклото, без да помръдва.

Все още беше гол и, изглежда, не усещаше студа в стаята. Придърпвайки завивките над раменете си, Ранди се възползва от унеса му, за да го гледа необезпокоявано. Раменете му бяха широки, тялото — високо, с идеални пропорции. Отзад тазът му бе стегнат и тесен, красиво извит. Имаше дълги бедра и жилави прасци. Ръце, длани, крака — не можеше да открие никакво несъвършенство.

Тялото му бе едно от най-прекрасните божии творения и я изпълваше с възхищение. Като жена го желаеше. То бе надарено със способността да й доставя невероятна наслада, да извлича чувства и усещания, които досега не бе съзнавала, че притежава. Той беше събудил ерогенни зони в тялото й, които бяха тънали в дълбока летаргия, откакто се бе родила. Упражняваше могъща, магическа власт над тялото й.

Преливайки от чувственост и емоции, Ранди отметна завивките и пристъпи към него. Застана зад гърба му и се притисна с цялото си тяло към него, после плъзна ръце под мишниците му и ги събра отпред върху гърдите му.

— Добро утро — промълви, като целуна рамото му.

— Добро утро.

— Защо си станал толкова рано?

— Не можах да спя.

— А защо не ме събуди?

— Нямаше нужда да те будя.

Може би трябваше да го остави насаме с мислите му. Той не бе настроен за разговори. Обаче тя не искаше да се връща в леглото, което изглеждаше толкова пусто без него.

— Какво гледаш?

— Небето.

— А за какво си мислиш?

Гърдите му се вдигнаха и отпуснаха като от тежка въздишка, макар от устните му да не се изтръгна никакъв звук.

— За живота си, за майка ми, за баща ми, за братчето, което беше мъртвородено. За дядо ми. За ирландеца, който се оженил за индианско момиче и ми дал тези англосаксонски очи.

На нея й се искаше да му каже колко красиви са тези очи, но бе убедена, че той го знае. Освен това бе убедена и в чувствата, които изпитваше към тяхната изключителност.

— Ненавиждаш очите си, защото не са индиански, нали?

Той вдигна рамене с безразличие, но тя долови, че предположението й е правилно. Целуна линията на гръбнака му и плъзна длани по корема му. После бавно ги отпусна по-надолу. Те обгърнаха тясната му талия, преминаха през гъстите косми и докоснаха члена му, преди да се установят високо от двете страни на бедрата му. Почувства как тялото му се напрегна, но без да откликне открито.

— Ти си изключително красив, Хоук О’Тул. Целият си красив.

Ръцете й тръгнаха нагоре в обратен ред по същите места, но този път докосването й не бе вече изучаващо, а чувствено. Той рязко хвана китките й и спря движението им.

— Връщай се в леглото — изрече с дрезгав, груб глас. — Студено е.

Ранди нададе лек вик на смайване и припряно отдръпна ръцете си. Чувствайки се брутално отхвърлена, тя рязко се извърна. Преди да успее да направи и две крачки обаче, ръката му се сключи около китката й и я дръпна назад.

— Смяташ, че не те желая — това бе по-скоро изявление, отколкото въпрос. — Така е — изръмжа той.

Ранди нямаше време да реагира, тъй като той рязко я вдигна към скута си, опря гърба й на стената и проникна в нея. С преплетени пръсти ръцете им бяха опрени на стената от двете страни на главата й. Хоук зарови лице в косите й и отърка бедра в нейните.

— О, господи! — простена едва чуто. — Не искам да те желая, но те желая. Не те искам, защото ме лишаваш от силата ми.

Напълно потресена в началото, Ранди обгърна с крака кръста му и го придърпа по-плътно към себе си. Тазът й неволно се раздвижи.

— Не, не се движи — изрече той задъхано. — Недей… недей да правиш нищо, само ме дръж в себе си. Нека бъде дълго. Обгръщай ме вътре в себе си. Нека просто почувствам как ме обгръщаш. Нека остана… О, не, не… — накъсаните думи пресекнаха под напора на бликналата топла струя. Стонът на освобождаването му бе продължителен, нисък и изпълнен с отчаяние.

Няколко минути по-късно той я пусна да стъпи на пода. Ранди потърси с поглед извърнатите му очи, за да открие обяснение. Не се чувстваше обидена. Само напълно озадачена. Объркването й бе примесено със страх, макар и да не можеше да определи от какво би могла да се страхува. Преди да успее да притисне Хоук да й даде обяснение за странното си поведение, навън се чуха шумове, които нямаха нищо общо с обичайната за селището суетня на разсъмване.

Ранди пристъпи към прозореца и погледна навън. Изгряващото слънце озаряваше билата на планинските вериги. Фигурите, които изскачаха от колоната коли в подножието, приличаха на черни бръмбари, които тичешком се движеха по каменистата земя.

— Хоук! — извика тя тревожно. — Полиция. Как са стигнали тук? Как са ни открили?

— Аз ги повиках.