Острият като бръснач край на ножа му зловещо застърга кожения калъф, когато Хоук го извади със замах. Ранди отстъпи назад. С нож в дясната си ръка Хоук посегна с лявата към нея. Тя се наведе. Той я сграбчи за косата. Нави голям кичур около ръката си и я дръпна нагоре. Болката й попречи да усети как ножът се плъзна и разряза ризата от яката до подгъва, но тя долови движението на въздуха по кожата си. Сведе очи и видя, че ризата зее, широко отворена. Ужасът задуши писъка, който се надигна в гърлото й.

Хоук пусна косата й, но тя бе прекалено втрещена, за да може да си помисли за бягство. Той хвана една от ръцете й и посредством ножа направи разрез във възглавничката на палеца й, преди спокойно да го прибере обратно в колана си.

Ранди се втренчи с широко отворена уста в кръвта, която започна да капе от палеца й. Без да е способна да изрече и дума и напълно поразена, тя изобщо не се противопостави, когато Хоук свали ризата от раменете й. Той побутна безволно отпуснатите й ръце и я съблече напълно.

— Твоят инат ще ни свърши още по-добра работа. Така разрязана, ризата ще изглежда по-достоверно — той стисна палеца й, докато кръвта потече свободно по дланта и китката й. Притисна ризата към ръката й, за да я напои обилно. — Твоята кръв — изрече. — Те ще я изследват — по пръстите му бяха останали кичури от косата й. Отви ги внимателно и ги полепи по материята на ризата. — Твоята коса — устните му се извиха цинично. — Сега вече ще знаят със сигурност, че си жертва на дивашки акт на насилие.

— Е, а не съм ли?

Той погледна надолу към голите й гърди. Ранди затвори очи, като леко се поклащаше от ужас, съзнавайки, че в момента Хоук вижда как настръхват зърната на гърдите й.

— Може и да си — като пристъпи към нея, той хвана кървящата й ръка и я притисна отпред под кръста си. Прилепи шепата й към набъбналия си член. — Натежал съм от желание, госпожо Прайс. Дали да не изцапаме ризата и с друга течност? От тези, за които няма нужда да използват микроскоп, за да ги определят?

Хоук здраво притисна ръката й към тялото си. Тя изпищя остро и рязко я отдръпна встрани. Ранди бе извикала от болка, не от възмущение заради грубото му предложение или ласката, която й бе наложил насила.

— Какво има? — гласът му бе напълно променен. Вече не бе сладникав и злобен. Загрижеността му бе искрена. Погледът му, искрящ и заплашителен, обходи лицето й въпросително.

— Нищо — отвърна тя беззвучно. — Нищо ми няма.

Той я сграбчи за ръката.

— Недей да ме лъжеш. Какво е? — Хоук леко я разтърси и когато чертите на лицето й се свиха болезнено, я пусна начаса. — Ръката ли?

На Ранди не й се искаше да проявява никаква слабост, но след като той продължаваше да настоява, кимна леко.

— Изранени са от спането на пода в това положение. Бях замръзнала от студ, преди да… да ме покриеш — завърши тя тихичко, като извърна очи. — Мускулите ми са сковани.

Хоук отстъпи назад. Когато Ранди вдигна глава няколко минути по-късно, той продължаваше да я гледа втренчено. Като се обърна рязко, Хоук отиде до шкафа и извади чиста риза. Тя също беше бархетна, но много по-голяма от предишната й. Ранди се почуди дали не бе негова.

Мъжът наметна ризата на раменете й и като направляваше ръцете й, ги пъхна в ръкавите. Маншетите висяха много под върховете на пръстите й. Ранди продължаваше да стои неподвижна пред него като някое дете от приют, а той започна да навива ръкавите нагоре към китките й. Тогава и забеляза, че разрезът на палеца й продължава да кърви.

Сърцето на Ранди се преобърна и едва не изскочи от гърдите й, когато Хоук вдигна пръста й към устните си и силно засмука края му. Очите им се срещнаха и се приковаха един в друг, докато езикът му се плъзгаше по широкия прорез, който бе направил. Тя си пое дъх на пресекулки, което за пореден път привлече вниманието му надолу към гърдите й. Сега те бяха покрити от материята, но все пак бяха достъпни за погледа, защото ризата още не бе закопчана. Върховете им доловимо се очертаваха под бархета. Така бе даже по-секси, отколкото когато бе напълно съблечена.

Хоук допря върховете на пръстите си до оголената й шия, където откри лекото потъмняло петно, оставено от силната му целувка преди две вечери. Потърка нежно белега. Ранди забеляза в очите му да проблясва съжаление и безпогрешно доловима гордост.

Пръстите му се плъзнаха надолу и побутнаха материята настрана, така че да открият едната й гърда. Тя изглеждаше бледа, розова и крехка на фона на мъжката грубоватост на плата и неговата бронзова ръка. Той погали вътрешната й извивка с кокалчетата на ръката си. Палецът му се раздвижи като перце над деликатното зърно, докато състоянието му не се промени и то вече не изглеждаше невинно, а излъчваше еротика. Очите му се стрелнаха нагоре към нейните. Погледът на Ранди бе изпълнен със смайване пред разкриването на тази нежна, ласкава страна от личността на Хоук О’Тул. А неговият бе нажежен от желание.

После, сякаш разгневен от нея или от самия себе си, той сковано отдръпна ръката си и се извърна. Дълго остана да стои насред стаята неподвижен, с изпънато тяло. Когато заговори, гласът му прозвуча дрезгаво:

— Изглежда, на съпруга ти изобщо не му пука дали ще те върнем или не.

— Казах ти, че няма да го е грижа — беше й изключително трудно да говори. Коленете й сякаш бяха от течна лава. Долната част на тялото й бе натежала от влага и копнеж. Страните й пламтяха от срам. Добави тихо: — И той не ми е съпруг.

— Но все пак е загрижен за Скот.

— Защото именно това очаква обществото от него.

— Той не казва почти нищо за нас, нито за нашата кауза на представителите от пресата — Хоук се извъртя рязко на пети и размаха ризата, зацапана с кръв, пред очите й. — Ето защо ми трябваше това тук. Да му напомни за поетите задължения в споразумението ни.

— Съмнявам се, че ще свърши работа. Той може и изобщо да не признае публично, че е получил подобно нещо.

— Няма да го пращам на него. Ще го изпратя направо на губернатора Адамс, заедно с писмо, в което ще изброим подробностите по исканията ни, както и обяснения за това колко е важно откриването на мината Лоун Пума за живота в резервата.

— В тази връзка, Хоук, искрено се надявам да получите това, което искате. Наистина. Но трябва да върнете мен и Скот обратно. Изпращането на окървавени дрехи по пощата, демонстрирането на негласни заплахи за насилие е опасно и глупаво и няма да доведе до нищо добро. Ще ви донесе повече вреда, отколкото помощ.

— Не съм искал съвета ти. Не ми и трябва — очите му се плъзнаха надолу към разтворената отпред риза, където хълмовете на гърдите й се съединяваха в нежна долина. — Мога да се сетя само за една област, в която би могла да си експерт — добави той презрително, — и вече зная как да го направя.

Оставяйки я кипяща от ярост, Хоук прекрачи прага на хижата и излезе навън, затръшвайки вратата зад гърба си.

— Животът му никак не е бил лек. Затова понякога изглежда толкова груб — обясни Лета със сериозен глас на Ранди. — Според мен в същността си Хоук притежава меко сърце. Той просто не желае да го показва пред никого, за да не го сметнат за проява на слабост. Приема поста си на водач на племето изключително сериозно.

Ранди не можеше да не се съгласи. Двете седяха на масата в колибата на Хоук и режеха зеленчуци за яхния. Ранди не бе виждала Хоук, откакто бе затръшнал вратата зад гърба си преди няколко часа, отнасяйки изцапаната с кръв риза със себе си. Беше малко изненадана от факта, че той не се бе погрижил да я завърже, преди да излезе, но това скоро бе обяснено от появата на Лета. Тя бе донесла някои неща за изкърпване и кошница със зеленчуци със себе си, както и парче анкерпласт за разреза на палеца на Ранди.

— Значи ти ще бъдеш кучето пазач днес — бе отбелязала Ранди. Когато приветливата усмивка на Лета се бе стопила, тя бе изпитала съжаление за грубите си думи. Момичето нямаше никаква вина за това, че Ранди е заложник на напълно безсърдечен човек. Лета само се подчиняваше на заповедите на един мъж, на вожд, към което вероятно бе приучена още щом бе започнала да разбира човешката реч.

— Съжалявам, че бях толкова груба с теб, Лета. Останало е малко кафе. Искаш ли да изпиеш една чашка?

Изглеждаше напълно нелепо да се прави на вежлива домакиня, когато господарят на къщата бе разрязал ризата на гърба й, бе наранил ръката й с нож и бе оскърбил достойнството й по най-подъл начин. Лета обаче сякаш не съзнаваше несъответствията на ситуацията и с удоволствие прие предложената чаша кафе. Тя се бе захванала с шиенето, а после и с нарязването на зеленчуците, като бъбреше непрекъснато.

Ранди бе доволна, че разговорът естествено и постепенно се бе насочил към Хоук О’Тул. Искаше й се да научи колкото може повече за него, без да се налага да задава преки въпроси. Както се оказа, това изобщо не бе необходимо. Лета с радост й предостави достатъчно информация.

— Не ми се е удал случай да забележа мекото му сърце — отвърна Ранди сега и потопи един обелен картоф в тенджерата със студена вода, преди да посегне към следващия.

— О, то е там. Още не е прежалил майка си и братчето си, което умря при раждането. Освен това му липсва и дядо му.

— От това, което подразбрах досега, явно единствено той е имал положително влияние в живота на Хоук.

Лета обмисли думите й и накрая се съгласи, като кимна.

— Хоук и баща му бяха като куче и котка. Хоук не проронил нито сълза, когато той умрял. Прекалено съм млада, за да си го спомням, но Ърни ми каза така — тя преброи морковите, които бе изчистила и нарязала до момента, и реши да добави още един в тенджерата. — Най-големият син на Ърни е връстник на Хоук. Двамата са играли заедно футбол в колежа.

— В колежа ли?

— Аха. Двамата са дипломирани инженери. Денис се занимава с язовирни стени и мостове. Хоук се е върнал в резервата след смъртта на дядо си. Той се е отказал от обещаваща кариера в града.

Ранди напълно забрави недообеления картоф в ръката си.

— Щом е оставил обещаваща кариера в града, явно е чувствал непреодолимо желание да се върне в резервата.

— Мисля, че е станало заради баща му и мината.

— Баща му и мината ли?

— Не съм съвсем наясно с всичко, но бащата на Хоук е бил управител на мината. Той не беше… — Лета понижи глас — … той не беше много благонадежден. Ърни казва, че е бил пиян почти непрекъснато. Както и да е, оставил се е да го убедят да продаде мината на онези хора.

Ранди се помъчи да прикрие желанието си да научи повече подробности, но все пак навлажни устни в нервно очакване:

— Той ли е продал мината на групата инвеститори?

— Да. Чух Ърни да споменава, че племето е било измамено. Почти всички обвинявали бащата на Хоук. Накрая той съвсем се пропил и се наложило да го отведат в лудница.

— Значи Хоук е поел неговата отговорност заедно с вината му — тихо довърши историята Ранди.

Това можеше да обясни много неща за Хоук О’Тул. Той не само искаше да запази мината действаща заради препитанието на хората от племето, но и искаше да си я възвърне, за да се реабилитира в очите им. При своята диплома и ръководни качества би могъл да се занимава с минно инженерство, където си избере по света, но бе предпочел да остане в резервата не само заради позицията си на вожд, а и заради тегнещото над него чувство за вина.

— Ърни много се тревожи за Хоук — продължи Лета, без да забелязва замислената Ранди. — Според него Хоук трябва да се ожени и да има деца. Тогава може би няма да изпада така често в мрачните си настроения. Ърни казва, че Хоук е самотен. Именно това го кара понякога да се държи грубо. Би могъл да избере, която и да е от неомъжените девойки в племето, но не го е направил.

— А избирал ли е понякога някоя за… кхъм… нали се сещаш, за…

Очите на Лета се свиха срамежливо:

— Когато му се прииска да има жена по този начин, отива до града за няколко дни.

Ранди едва успя да преглътне.

— И колко често ходи до града?

— Различно — отвърна Лета, като сви рамене. — Няколко пъти месечно.

— Разбирам.

— Понякога остава дни наред. Именно тогава се връща най-намусен. Като че ли колкото по-дълго време прекара с платена жена, толкова по-малко му харесва — тя избърса ръцете си в една хавлиена кърпа и събра обелките във вестника, който бе разгънат на масата с тази цел.

— Пък и проститутките не раждат деца.

— Той е казал на Ърни, че никога няма да има деца.

— О? И защо?

— Ърни смята, че го е страх заради случилото се с майка му. Той я е гледал как умира — по-голямата част от омразата на Ранди се изпари. Трудно бе да упрекваш някого, който бе изстрадал толкова много през живота си. — Ако Хоук не се занимае в скоро време с въпроса за децата — добави Лета с по-ведър тон, — ще му се наложи здравата да поработи, за да настигне Ърни — тя озари Ранди със срамежлива поверителна усмивка.

— Ти си бременна? — очите на Лета заискриха, щом кимна. — Каза ли вече на Ърни?

— Снощи.

— Поздравления и на двамата.

Лета се изсмя.

— Ърни вече има внуци, обаче се надува за новото бебе като пуяк.

Като сведе очи надолу към корема си, Лета с любов го поглади с ръка.

Нежното, любящо изражение разхубави невзрачните й черти. Ранди се радваше за нея, но освен това изпита и остро пробождане от завист. Любовта на Лета към Ърни бе толкова непосредствена, животът им бе толкова прост и без усложнения. Естествено той бе извършил недопустимо престъпление, което би могло да го отведе и зад решетките, но по-скоро би си отхапала езика, отколкото да помрачи чистото щастие на младата жена.

Няколко минути по-късно в стаята влетяха Дони и Скот. Погълнаха набързо няколко сандвича за обяд, които Лета и Ранди им приготвиха. Ранди седна близо до Скот, като го докосваше при всяка възможност, без да го прави открито, за да не го притеснява.

— Уха, мамо, спането при Дони е голяма веселба! Ърни ни разказваше истории за духове, индиански духове — той изпи млякото си на един дъх и избърса уста с опакото на дланта си. — На теб забавно ли ти беше да спиш в къщата на Хоук?

Усмивката й потрепна:

— Не беше лошо.

— Хоук каза, че ще ни води на езда веднага след обяда. Освен това каза да му направиш сандвич. Пък аз трябва да му го занеса.

На Ранди й се прииска да му каже да предаде на господин О’Тул сам да си приготви проклетия сандвич, но не желаеше да забърква Скот в караницата им, на което без съмнение бе разчитал и самият Хоук. След като връчи на Скот два увити сандвича, Ранди го придърпа към себе си, за да го прегърне.

— И умната. Помни, че съвсем отскоро яздиш. Недей да поемаш ненужни рискове.

— Няма. Освен това Хоук ще е с нас. Чакай, Дони! Идвам.

Той изхвърча през вратата, притича по верандата й се спусна надолу по стълбите, без изобщо да я погледне повече. Щом се обърна, Ранди видя, че Лета я гледа със съчувствие.

— Не се тревожи. Хоук няма да позволи нищо лошо да се случи на момчето. Убедена съм, че е така.

Ранди се усмихна вяло.

— Няма да му направи нищо лошо, докато му се подчинявам. Което и смятам да правя отсега нататък — тя си пое дълбоко дъх. — Тъй че няма нужда да стоиш при мен. Знам, че сигурно имаш и други неща за вършене. Моля те, заеми се спокойно с тях. Няма да отиде никъде.

— Ти се опита да избягаш.

— Няма да правя повече опити.

— Трябваше да знаеш, че Хоук ще те открие.

— Май си права. Но все пак трябваше да опитам.

Неспособна да проумее упоритата решителност на Ранди, Лета поклати глава.

— Пък аз предпочитам да бъда под опеката на един мъж, вместо да съм съвсем сама.

Искрената забележка разтревожи Ранди. Защо мисълта да бъде под опеката на Хоук ненадейно й се видя така примамлива? Желаеше да остане сама, за да размисли. Освен това неприятната нощ, която бе прекарала, сега си казваше думата. Не можеше да възпре прозевките си и бе спряла да се мъчи да ги прикрива от учтивост. Отново прикани Лета да я остави сама. Накрая младата жена се предаде.

Щом вратата се затвори зад гърба й, Ранди със залитане се насочи към леглото. Отпусна се, придърпа одеялото до брадичката си и зарови лице във възглавницата. Ако на Хоук не му допаднеше мисълта, че ще подремне в леглото му, толкова по-зле за него. Именно по негова вина не бе спала добре. Първо я беше принудил да спи на твърдия под. После я бе оставил едва ли не да умре от студ, преди да я покрие. И накрая се бе появил пред нея чисто гол.

С тази последна сладостна мисъл тя се унесе в дълбок сън.

Той бе при нея в стаята, когато отвори очи. Тя се поизправи, като потрепери от хлад, и се огледа наоколо си. Хоук седеше близо до печката, без да помръдва, отпуснат на стола с права облегалка. Обутите му в ботуши крака бяха изпънати далеч напред, а ръцете му небрежно бяха пъхнати зад токата на колана. Очите му, без да мигат, бяха приковани в нея. Ранди остана с впечатлението, че бе стоял така от доста време.

— Съжалявам — нервно изрече тя, като отметна одеялото настрана и спусна крака на пода. — Колко е часът?

— Има ли някакво значение?

— Никакво, предполагам. Нямах намерение да спя толкова дълго — Ранди погледна през прозореца и по светлината прецени, че вече бе късен следобед. Слънцето се бе скрило зад върховете на планините. Сенките зад къщата нарастваха и ставаха все по-тъмни.

— Не си ли любопитна?

Тя разтърка с длани ръцете си, опитвайки се да разпръсне усещането за студ.

— За кое?

— За ризата.

— Изпрати ли я?

— Да.

— Нямам нищо против, стига това да ме отведе по-бързо у дома — тя се изправи и приглади надолу безнадеждно измачканата пола, която и без това си беше достатъчно грозна. — Ходихте ли на езда със Скот?

— Той се справи много добре.

— А сега къде е?

— Мисля, че играят на карти в къщата на Ърни.

— Предполагам, че ще го видя на вечеря.

— Пропусна вечерята. Днес ядохме рано.

— Искаш да кажеш, че няма да мога да видя Скот повече днес? Защо не ме събуди? — попита тя гневно.

Той отмина гнева й и не отговори на въпроса й, вместо това зададе свой:

— Защо непрекъснато търкаш ръцете си?

— Защото ми е студено. И не се чувствам добре — за неин ужас, очите й се напълниха със сълзи. — Главата ми е като замаяна. Всичко ме боли, и то по твоя вина. Бих пила един аспирин. Порязаното на ръката ми се закача за всичко, до което се докосна, и раната непрекъснато се отваря.

— Изпратих ти анкерпласт.

— Лепенката падна, докато миех проклетите ти чинии! — извика тя. — Искам да видя сина си. Искам да го целуна за лека нощ. Ти го държа далеч от мен почти през целия ден.

Хоук изпъна гръбнак и стана на крака.

— Да беше помислила за това, преди да се опиташ да избягаш.

— Докога ще ме наказваш за това?

— Докато се убедя, че си научила урока си.

Главата й клюмна примирено. По бузата й се търкулна сълза.

— Моля те, Хоук. Позволи ми да видя Скот. Само за пет минути.

Той подпря с пръст брадичката й и я вдигна нагоре. Взря се в лицето й за момент, след което рязко я пусна. Сгъна одеялото от леглото и взе още едно от една лавица.

— Ела — каза, като тръгна към вратата.

Тя го последва охотно, като пътьом избърсваше сълзите от очите си. Видя й се странно, че той се насочи към пикапа, но реши, че ще отидат с кола до къщата на Ърни, вместо да вървят пеш по стръмната пътека. Щом обаче колата зави в противоположна на селището посока, тя се обърна към него:

— Какво правиш? Накъде ме водиш?

— Скоро ще разбереш. Просто се наслаждавай на пътуването. Нощта е прекрасна.

— Искам да видя Скот.

Той не отвърна нищо, а продължи да гледа право напред с каменно изражение. Ранди нямаше да му достави това удоволствие да я види отново разплакана. Отказа да се моли. Изпъна гръб и се втренчи право пред себе си, като държеше брадичката си вдигната високо. Идеше й да се напляска собственоръчно, задето бе плакала и го бе молила. А това не само че я бе унизило, но и изобщо не й бе помогнало.

Те не се отдалечиха много, ала когато Хоук натисна спирачките, заобикалящият ги пейзаж бе далеч по-различен от обстановката около селището. Ранди го изгледа смаяно, когато той застопори спирачката, след като изключи двигателя.

— Къде сме? Какво търсим тук? Тук ли смяташ да погребеш тялото ми?

Без да каже и дума, Хоук слезе от пикапа и мина от нейната страна. Тя скочи на земята и го изчака да вземе одеялата от задната част на колата.

— Оттук, нагоре — каза Хоук.

Цялата нащрек, Ранди мина пред него и се заизкачва по стръмния склон. Като стигнаха върха му, тя спря, за да си поеме дъх — не само защото се бе задъхала от трудното изкачване, а и защото открилата се пред очите й гледка буквално спря дъха й. Сякаш целият свят се беше ширнал долу под краката им и между тях и залеза не стоеше никаква преграда.

Багрите му бяха живи — от най-пламтящото жълто до най-искрящото виолетово. С всяка секунда тъмнината се сгъстяваше, звездите изпъкваха по-ярко като цветя след пролетен дъжд. Точно над линията на хоризонта полумесецът светеше, сребрист и бял като китайски порцелан. Студеният вятър прилепи дрехите към тялото й.

— Ще трябва да се промушим оттук — прошепна Хоук близо до ухото й.

— Откъде? — стори й се, че той сочи към гладката канара.

— Ето тук — Хоук я хвана за ръка и я поведе напред. Като се приближи и се вгледа по-старателно, Ранди забеляза пукнатина в скалата, през която едва би се промушил слаб човек. Хоук я побутна напред и тя се промъкна преди него. Той я последва. Проходът леко се разширяваше от другата страна. Щом премина навътре, Ранди се закова на място.

Само на няколко крачки пред нея се намираше малък водоем. Над него се издигаше пара като над врящ котел и покриваше земята с тънък слой мъгла, която се увиваше и стелеше около глезените й. Подземните извори караха водата да бълбука.

— Добре дошла в горещата вана на Майката Природа — каза Хоук.

Към следващата част или към съдържанието

Сандра Браун Заложница на любовта (9)

Метаданни

Данни

Заложница на любовта

Информация

История

Сваляне / Връзки

Девета глава

Сандра Браун
Заложница на любовта (9)