Сандра Браун
Заложница на любовта (10)

Десета глава

Мисълта да се потопи в бълбукащия топъл извор бе примамлива. Вече бяха минали няколко дни, откакто не се бе къпала истински. Бе отказала да влезе в ледените води на планинския поток, тъй че от деня на отвличането насам се бе мила само с гъбата и водата за пиене в хижата.

— Искаш ли да влезеш? — попита я Хоук.

— Да! — възкликна тя въодушевено. После добави с по-овладян глас: — Ако може, разбира се.

— Нали затова те доведох тук. Може би топлата вода ще избистри главата ти и ще отнеме студа от костите ти.

Тя направи крачка към водата, преди да осъзнае, че е облечена.

— Ами дрехите ми?

— Съблечи ги.

— Не искам.

— Тогава ще се намокрят.

Той започна да разкопчава ризата си. Когато изви назад рамене, за да я съблече и я извади от панталоните си, Ранди извърна очи, съзнавайки, че той умишлено се опитва да я смути. Нямаше да му се даде току-тъй. Небрежно се наведе и събу маратонките си, после чорапите и внимателно ги постави върху гладката суха скала. Разкопча колана на полата си и я остави да падне надолу, след което я прекрачи. Възголямата риза стигаше до средата на бедрата й.

Като чу проскърцването на ципа над шума от бълбукащата вода, Ранди чевръсто пристъпи напред с цялата бързина, с която й позволяваше да се движи каменистата земя, и влезе в езерцето. Извика леко. Водата опари вледенените й крака, но тя си наложи да продължи напред. След няколко мига привикна към температурата и бавно се потопи — отначало до кръста, после до раменете, докато накрая не потъна до шия в божественото усещане.

За да притежава същата прелест, една вана, направена от човешка ръка, щеше да има стотици двигатели и апаратчета, помисли си младата жена. От всички страни струи вода се стрелкаха към нея, като масажираха скованите й мускули, отпускаха изтръпналите й стави и стопляха ледената й кожа.

— Харесва ли ти?

Тя се страхуваше да обърне глава и да го погледне, но когато все пак посмя да го направи, с облекчение откри, че той също като нея се бе потопил до врата във водата. Знаеше, че под обсипаната с мехурчета повърхност той е съвсем гол. Опита се да не мисли за това.

— Прекрасно е. Как си открил това място?

— Дядо ми ме водеше тук, като се чувствахме схванати от целодневно ловуване. После, като поотраснах, започнах да водя тук момичета.

— Май няма нужда да питам за какво.

Той действително се усмихна.

— Водата бе начин да стопя задръжките им. След няколко минути топлина момичетата забравяха да казват „Не“.

— Много ли бяха?

— Момичетата ли? — попита той, като вдигна рамене. — Кой да ги брои? Идваха и си отиваха.

— В достатъчни количества?

Смехът му прозвуча гърлено и укорително:

— Нима за един младеж могат да съществуват достатъчно жени?

— А сега, като си по-възрастен?

Той я изгледа в упор.

— Дали жените са достатъчни?

Макар да съзнаваше, че не е прилично да продължава да човърка тази тема, Ранди все пак продължи:

— Лета ми каза за похожденията ти в града. Проститутките задоволяват ли те?

— Да. Аз също ги задоволявам — тя извърна очи.

— Ами ти? — попита той доволно. — Чувстваш ли се задоволена понякога? Колко любовника са необходими, за да потушат огъня ти?

Тя стисна зъби, за да възпре напиращата на устните й гневна забележка. Вместо това каза:

— Смяташ ме за курва. Аз пък те смятам за престъпник. Всеки от нас мисли, че другият заслужава наказание. Чудесно. Нека спрем дотук и не се обиждаме повече, става ли? Особено в този момент. Нека не се караме и не разваляме всичко. Моля те. Прекалено хубаво е. Не искам да разруша красотата на мига заради някакъв тъп спор.

Хоук извърна глава настрана. Профилът му се очерта като тъмен силует на фона на западния хоризонт, който бързо губеше битката си с нощта. Ранди се наслади за миг на мъжествените му черти.

Какво ли би изпитала към Хоук О’Тул, ако го бе срещнала в друг момент, на друго място, запита се тя. Ако не се бе омъжила за Мортън Прайс толкова млада, само и само за да избяга от тъжния дом на родителите си, може би би имала възможност да срещне мъж като Хоук — силен, всеотдаен, борещ се за идеи, а не за долари, водач без никаква лична амбиция. Би могла да се влюби безнадеждно в него.

Разтърси глава, за да избие тези нелепи мисли от съзнанието си, и каза:

— Разкажи ми за дядо си.

— Какво за него?

— Обичаше ли го?

Хоук рязко извърна глава и я изгледа подозрително. Като видя, че тя не му се подиграва, отвърна:

— Уважавах го.

Ранди го окуражи да говори и той скоро започна да й разказва истории от детството и юношеството си. Дори се усмихваше на някои от любимите си спомени. Но когато завърши един наистина забавен епизод, усмивката му се превърна в смръщена гримаса.

— Колкото по-голям ставах, толкова по-добре разбирах, че има две неща, които неминуемо ще бъдат срещу мен.

— Какви неща?

— Това, че съм индианец и че баща ми е пияница. Ако хората не ги отблъскваше първото, второто определено ги прогонваше.

Ранди мислено претегли опасностите, които криеше отварянето на кутията на Пандора, но все пак реши, че няма какво да губи, а би спечелила много, ако успееше да го разбере по-добре.

— Хоук — подхвана тя колебливо, — Лета ми каза за баща ти, за това, че той е продал мината на измамниците.

— По дяволите! — Изправи се, така че водата достигаше едва до под кръста му. Капките се стекоха надолу по гладките му гърди. Някои от тях се оплетоха в косъмчетата около пъпа му. На Ранди й се прииска да се втренчи в това място, но гневните му очи приковаха погледа й. — И какво още ти е надрънкала Лета?

— Лета не е виновна — припряно добави Ранди. Не желаеше младата жена да пострада, задето бе споделила някои от тайните на племето. — Аз я попитах за теб.

— Защо?

Тя го изгледа объркана:

— Защо?

— Да, защо? Защо си била толкова любопитна?

— Мислех си, че ако науча повече за миналото ти, ще разбера по-добре мотивите, които те движат. И наистина ги разбирам — натърти тя. — Сега вече знам защо за теб е толкова важно да върнете собствеността си над мината. Искаш да поправиш грешката, която е допуснал баща ти — тя сложи длан на ръката му. — Хоук, никой не обвинява теб. Ти не си виновен, че…

Той се отърси от докосването й и се изправи.

— Последното нещо, което очаквам, е състрадание. Всъщност, госпожо Прайс, ти си тази, която трябва да моли за моето.

Обърна се и понечи да излезе от езерото, но Ранди се пресегна и го хвана за ръката. Опря се на нея и се изправи.

— Не те съжалявам, инатливо магаре такова! Просто се опитвах да те разбера!

Хоук я сграбчи за раменете, като я задържа така, че само върховете на пръстите й едва докосваха дъното на езерото.

— Ти никога не ще можеш да ме разбереш, защото кожата ти не е тъмна. Никога не са ти се присмивали ограничени тъпанари и никога не са те заливали с фалшиви състрадателни сълзи. Никога не ти се е налагало да доказваш себе си всеки ден от живота си. Твоите успехи никога не са били оценявани въпреки расовата ти принадлежност, а провалите — именно заради нея. Ти си спечелила своето място в обществото в деня, когато си се родила. А аз още се боря, за да го извоювам.

Тя отхвърли настрана вкопчените му ръце.

— Този товар не ти ли идва прекалено много? Не ти ли се иска понякога да прережеш каишите и да го изхвърлиш? Никой не е така изпълнен с предразсъдъци заради произхода ти, колкото самият ти — извика тя, бутайки с показалец гърдите му. — Никой не стоварва върху теб провалите на баща ти, освен ти самия. Сам правиш нещата трудни за себе си, защото чувстваш, че заслужаваш наказание за стореното от него. Това е глупаво. Ненормално.

Чертите на лицето му се бяха изгладили, за да изобразят безразличие, но очите му го издаваха. Погледът му бе огнен, кипящ от ярост.

— Забравяш мястото си.

— Мястото си ли?! — изкрещя тя. — И къде според теб е моето място?

— Под мъжа — изръмжа той и я придърпа към себе си.

Сведе глава надолу и я целуна яростно. Ранди се сви под него, като опитваше да се отскубне, но силата неоспоримо бе на негова страна. Езикът му продължи да пронизва устните и, докато те не се отвориха напълно, после умело потъна във влажната топлина на устата й. Хоук го използва, за да я гали, да я дразни и да стопи напълно съпротивата й. Така и стана. Опитите на Ранди да се освободи се превърнаха в усилия да се приближи по-плътно към него.

Тя се включи в целувката, приемайки доброволно мощните тласъци на езика му. Обаче изобщо не бе подготвена за нежното засмукване, чрез което той притегли нейния език към устата си. Щом наелектризиращият шок попремина, тя започна да го изучава с неутолимо любопитство и изначална наслада.

Голите й бедра се притиснаха към неговите. Здравите мускули на гърдите му се изпъваха като струни, когато се допираха до нейните всеки път, щом се раздвижеше, за да я обхване по-плътно с ръце. Ранди доловимо простена, когато почувства стоманеното доказателство за желанието му в основата на корема си.

Хоук я отдръпна настрана от себе си. Погледите им се срещнаха и се задържаха задълго, докато и двамата успеят да възстановят нормалното си дишане. Вятърът охлади трескавите им тела, а планинският въздух проясни главите им. Водата продължи да бълбука около глезените им. Но нищо не успя да потуши страстното им желание един към друг.

Погледът му се плъзна надолу към гърдите й и Ранди чу как той рязко и отривисто си пое дъх. Зърната й опъваха прилепналата мокра материя на ризата. Хоук посегна към най-горното й копче. Хипнотизирана от очите му, тя му позволи да го разкопчее. После второто. Кокалчетата на ръката му лекичко докоснаха гърдите й и закачиха корема й, когато се плъзнаха надолу към следващите копчета.

Накрая всички копчета бяха разкопчани и той отметна мократа материя настрана. Очите му продължително зашариха по тялото й, като се взираха жадно в гладките бледи полукълба на гърдите й и техните тъмни, настръхнали връхчета.

С нисък жаден стон той плъзна длани под ризата към мишниците й, така че гърдите й да попаднат в ямката между палеца и пръстите му. Провери чувствителността им, като погали тъмните пъпки. Те откликнаха на ласката. Припряно навеждайки глава, пое едното от тях в жарката си нетърпелива уста.

Ранди инстинктивно се изви назад. Главата й се отметна. Бедрата й усетиха твърдостта му. Хоук вдигна глава и изрече на пресекулки куп мръсни интимни думи, които безсрамно я възбудиха. Хвана я за ръка и я изведе от горещия извор. Двамата се отпуснаха върху едно от одеялата.

— Добави още едно престъпление към досието ми — промълви той, като събуваше бикините й. Наведе се над нея, целуна корема й, целуна гърдите й, целуна устата й отново и отново. Кадифеното връхче на члена му вече бе изпъстрено със ситни като перли капчици, когато потъна в нея. Изпъна се във вътрешността й, напирайки напред, галейки, неспособен да достигне достатъчно навътре.

Ранди остана без дъх от тоталното му завладяване. Сякаш великолепното небе се разтвори над нея, когато той усили тласъците. Тя затвори очи от искрящата светлина, която обаче продължи да я окъпва с милиони отблясъци. Тялото й сякаш бе нагнетено с топлината на всяка горяща над нея звезда. Затрепери. Чак тогава Хоук зарови лице в косите й и се отдаде на бурната експлозия на освобождаването.

Като лежеше, сгушена между одеялата, Ранди обърна лице към гърдите му. Срамежливо ги целуна и погали с върховете на пръстите си гладката стегната кожа.

— И аз съм едно от момичетата, чиито задръжки са се стопили в езерото.

— Не — той се претърколи към нея и плъзна длан между бедрата й, обхващайки в шепа хълмчето там. — Нито една от другите не бе с руси коси.

— Хоук — тя изрече името му със затаен дъх — най-многото, на което бе способна, когато палецът му безсрамно я възбуждаше. Опита се да задържи очите си отворени, за да говори. — Ти ме нарече Миранда.

Ръката му замръзна на мястото си.

— Какво?

— Когато ме… кхъм… ме нарече Миранда — той отдръпна ръката си и се отдалечи от нея. Лицето му се бе затворило, сякаш върху чертите му бе паднала непроницаема завеса. — Хоук?

— Хайде, време е да се връщаме — изправи се и й подаде ръка. Тя я пое и припряно потърси бикините си. Обу ги, но Хоук като че ли не забеляза тромавите й движения, вече нахлузваше своите дрехи с резки, сковани жестове. На Ранди не й се искаше да облича мократа риза, но го направи. Когато се облякоха, Хоук отново я хвана за ръката и я поведе обратно през процепа в скалата. Пипнешком се спуснаха надолу по склона към колата.

Щом стигнаха до нея, Ранди отривисто го обърна с лице към себе си:

— Защо ме нарече Миранда?

— Не съм осъзнал, че го правя. Не го превръщай в голям въпрос.

— Няма. Но за теб явно е от значение. Тормози те това, че си го сторил. Защо?

За момент очите му сякаш бяха готови да се вкопчат в каквото и да е, стига да не гледа към нея. Накрая все пак се взря в лицето й и отвърна:

— Исках да се различавам от останалите.

— Останалите?

— Останалите ти любовници.

Почти нищо не си казаха по обратния път до селището. Когато Хоук закова спирачки пред къщата си, Ранди вече знаеше със сигурност, че той явно съжалява за случилото се помежду им край горещия извор. Лицето му бе затворено в себе си, устните — изтънели и свити в гримаса, която тя прие като неодобрение на безсрамното й поведение. Не желаеше да го вижда, затова и трескаво избягваше да го поглежда.

Хоук пръв слезе от пикапа и мина от нейната страна, за да й отвори вратата. Тя скочи на земята, но не направи нито крачка повече, защото Хоук бе застанал, без да помръдва, на пътя й. Ранди държеше очите си упорито приковани в земята.

Той повдигна брадичката й с пръсти.

— Аз не използвах презерватив.

— А аз дори не си помислих за това.

След минута на размисъл той добави:

— Няма за какво да се тревожиш. Никога преди не съм го правил без презерватив.

Всичко в душата й застина. Затаи дъх. Думите му неминуемо подсказваха, че тя беше нещо по-специално, поне по-различно. Не беше кой знае какво, но все пак бе нещо. Щяха да са й необходими и най-нищожните оправдания и обяснения на случилото се, когато се връщаше към него.

— Ти също няма за какво да се тревожиш, Хоук.

— Взимала си предпазни мерки, когато си била с другите си любовници?

Ранди тръсна глава и се помъчи да преглътне големите солени сълзи. Навлажни устни с език и отвърна с приглушен глас:

— Не е имало други любовници. Нито един. Само съпругът ми. И сега ти. Кълна се.

Очите му никога досега не бяха светили така ярко. Сякаш за да закрие блясъка им, той ги присви и я погледна подозрително. След малко отстъпи назад и я хвана за лакътя.

— Ела.

— Къде отиваме? — той я бе повел в посока, противоположна на неговата къща.

— Мислех, че искаш да целунеш Скот за лека нощ.

Тя се запрепъва до него, като не сваляше очи от лицето му, вместо да гледа неравната пътека, опитвайки се да проумее този загадъчен мъж.

Загадката Хоук О’Тул остана неразрешена и на другия ден.

След като бяха постояли при Скот около половин час предната вечер, бяха се върнали сами в хижата на Хоук. Тя бе егоистично доволна, че Скот ще остане при Лета и Ърни. Той бе щастлив, че живее у тях, а Ранди тръпнещо предвкусваше предстоящата нощ насаме с Хоук.

Ала той не я бе любил отново, както си бе представяла, дори се бе надявала, че ще направи. Спаха заедно на неговото легло. Хоук я бе съблякъл бавно и спокойно, като бе проявил известно нетърпение само когато бе събличал собствените си дрехи. После я бе придърпал със себе си под завивките и се бе загледал в разпилените по възглавницата й коси. Ръцете му се бяха плъзгали по тялото й с чувствителността към формите, присъща на скулптор. Но дори не я бе целунал.

Веднъж, през нощта, тя се бе събудила, усещайки как обвитите му около тялото й ръце стегнаха прегръдката си и краката му неспокойно се потъркаха в нейните. Името й бе изречено едва доловимо, а устните му нежно бяха докоснали шията й. Беше почувствала възбудата му. Но той не бе продължил милувката, просто бе обхванал с шепа едната й гърда и я бе притиснал по-плътно до себе си. В крайна сметка бе заспал и след известно време, необходимо й, за да успокои разтуптяното си сърце, Ранди също се бе унесла в сън.

Когато се събуди, него вече го нямаше в стаята. Тя стана и се облече, стъкна огъня, оправи леглото и приготви кафе. Присмя се мислено на себе си, че се държи по такъв абсурден начин. Всеки път, щом случайно видеше отражението си в някоя бляскава повърхност, се изненадваше от пламъка, който гореше в очите й, и от неслизащата от устните й усмивка.

Освен това усещаше в долната част на корема си постоянна, упойваща болка. Гърдите й бяха натежали и тръпнещи. Зърната им — чувствителни към всяко докосване. Хоук не бе утолил глада й, напротив — беше го предизвикал.

При звука от отваряща се врата тя рязко се извъртя, затаила дъх. Хоук спря на прага. Погледите им се задържаха, приковани един в друг, доста време, преди той да пристъпи в стаята. Останалите вождове прекрачиха прага след него. Сякаш не забелязаха напрегнатата атмосфера. Само Ърни внимателно изгледа и Хоук, и нея.

— Налей на всички кафе — дрезгаво нареди Хоук. Гръбнакът на Ранди се скова. — Ако обичаш — добави той по-меко.

Тя се подчини, което не беше обезателно вследствие на вежливата добавка към командата, а по-скоро защото те бяха донесли нов вестник със себе си. Беше любопитна да разбере каква е била реакцията на губернатора след получаването на окървавената риза и придружаващото я писмо.

— Най-сетне приковахме вниманието му — започна Хоук, след като бе прочел докрай статията във вестника относно развитието на делото. — Той обещава да провери обстоятелствата около затварянето на мината. Освен това е решил да действа през главата на Прайс и лично е влязъл във връзка с ФБР. Желае да бъде запознат с всеки аспект от отвличането на Ранди и Скот. От друга страна, предупреждава, че ако Ранди е била наранена по някакъв начин, ще използва цялата си власт, за да бъдем наказани най-сурово според закона.

Вдигна лице и погледна към Ранди. Тя почувства как кръвта нахлу в страните й и сведе очи. Чудеше се дали той е осъзнал, че я бе нарекъл с малкото й име.

— И какво ще правим оттук насетне? — попита един от членовете на съвета.

Хоук отпи от чашата с кафе, която Ранди му беше дала.

— Не съм сигурен. Нека помисля. Ще направим още една среща преди вечеря днес и тогава ще обсъдим по-нататъшните си планове. Междувременно продължавайте да се наслаждавате на неочакваната си почивка — погледът му обходи кръга от лица. — Надявам се скоро всички да се върнем към обичайните си задължения.

След като мъжете си тръгнаха, дойде Лета със Скот и Дони. Момчетата се сборичкаха на пода, докато Ърни и Хоук обсъждаха новооткрилите се възможности. Ранди изгаряше от любопитство да разбере какво си говореха, но те умишлено разменяха мисли в полушепот. Изглежда, Хоук се опитваше да убеди Ърни в някаква своя идея, но той упорито я отхвърляше. Двамата мъже очевидно нямаше да се допитат до нейното мнение, затова Ранди се зае да помага на Лета в приготвянето на закуската. Ядоха всички заедно, насядали около масата в хижата на Хоук.

Разговаряха кротко и спокойно. Ако някой надникнеше в този момент в стаята, едва ли би могъл да предположи, че двамата със Скот са заложници, помисли си Ранди. Скот помоли Хоук да му помогне да поправи прашката си. Заедно с помощта изслуша и лекция за безопасно боравене с нея.

— Нали още не трябва да се прибираме вкъщи, мамо? — въпросът на Скот я свари напълно неподготвена. Тя нямаше готов отговор.

— Ъъъ… не знам. Защо?

— Надявам се да останем по-дълго. Тук ми харесва — след това изявление Скот хукна навън да настигне Дони. Възрастните бяха оставени да се справят, както могат, с неловкото мълчание. Лета първа го наруши. Подпря се на рамото на Ърни и с мъка се изправи.

— Не се чувствам добре — Ърни скочи по-бързо, отколкото Ранди го бе виждала да се движи някога. Припряно я изведе навън.

— Какво беше това, по дяволите? — поиска да знае Хоук, щом Ранди затвори вратата след тях.

— Лета е бременна.

Хоук се втренчи в нея за момент, после впи очи във вратата, сякаш погледът му можеше да проникне през нея и да види Ърни с младата му жена да се отдалечават по пътеката. Изруга приглушено, прокара пръсти през косата си, сложи лакти на масата и опря глава на ръцете си.

Ранди тихо се приближи до него:

— Не се ли радваш за тях?

— Радвам се.

— Съвсем не изглеждаш щастлив.

Главата му рязко се вдигна.

— Ако бъде осъден за отвличането, Ърни ще влезе в затвора.

Ранди се отпусна на стола от другата страна на масата.

— Е, добре дошъл в света на трезвомислещите хора, господин О’Тул. Нали именно това повтарям и аз вече дни наред. Вие всички ще идете в затвора.

Той поклати глава в знак на отрицание.

— Аз бях този, който сключи сделка с Прайс. Казах на останалите, че ако се провалим, сам ще поема отговорността. Накарах ги да дадат кръвна клетва, че ако ме арестуват, те всички ще се пръснат и ще минат в нелегалност.

Ранди си помисли, че Хоук пак прекалява, но не можеше да не се възхити на саможертвата му.

— Жестът ти е много благороден и все пак единственото, което ще им остане в такъв случай, е да изживеят остатъка от дните си като бегълци.

— Това е по-добре, отколкото да си затворник.

— Въпросът е спорен. Ами Ърни? Той не положи ли клетва?

— Положи, но вече ми каза, че ако аз ида в затвора, и той ще се предаде.

— Предполагам, че Лета не знае за решението му.

— Мисля, че не.

Хоук се изправи и закрачи напред-назад из стаята. Ранди разчисти от масата съдовете и ги изми в легена с вода, която бе стоплила на печката. Беше толкова погълната от мисълта за Хоук, че изобщо не забелязваше липсата на елементарни удобства.

Като привърши и се обърна към стаята, забеляза, че Хоук отваря малка метална касетка с миниатюрен златен ключ.

— Какво е това?

— Документите на мината. Взех ги със себе си.

Ранди се втренчи в разбърканата купчина хартии, която той изсипа на масата.

— И това наричаш документи?

— Аз съм инженер. Знам къде има сребро и как да го добиваме безопасно и изгодно. Освен това се занимавам… занимавах с маркетинга. Обаче не съм счетоводител.

— Би могъл да наемеш някого.

— Така и не успях да стигна дотам — той се отпусна на един стол. — Помислих си, че може да има нещо, което съм пропуснал, нещо, което да използвам като лостов механизъм.

Ранди отново зае мястото точно срещу него. След като той изчиташе и отхвърляше документите един по един, тя ги придърпваше към себе си и ги преглеждаше подробно. Започна да ги подрежда на купчини, отделяйки квитанциите за платени данъци от разписките за заплатите, от документите за осъществени продажби и от скиците на парцела.

Като изруга цветисто, Хоук хвърли настрана копието от договора, според който собствеността върху мината Лоун Пума преминава в ръцете на инвеститорите. Ранди го прочете. Беше съвсем стандартен, поне доколкото можеше да прецени на пръв поглед. Сумата, получена от индианците при продажбата, изглеждаше внушителна, но само ако човек не преценеше времето, за което трябваше да бъде изплатена, и потенциала на мината, който щеше да бъде похабен.

После, като го прегледа по-внимателно, в съзнанието й се наби една точно определена клауза. Сърцето й подскочи въодушевено, но Ранди за пореден път прочете съсредоточено точката, за да бъде сигурна, че не си прави прибързани заключения.

— Хоук, какво е това? — попита го тя, като вдигна една от землемерските скици на терена.

— Скица на района. Землемерите ги правят, за да определят…

— Това го знам — прекъсна го тя раздразнена. — Работя във фирма за недвижими имоти.

Тази информация го свари напълно неподготвен.

— Така ли? Ти работиш?

— Естествено, че работя. От какво мислиш, че живеем двамата със Скот?

— Мислех, че Прайс…

— Не — отвърна тя, решително тръсвайки глава. — Не съм искала никакви пари от него. Той дори не плаща издръжка за детето. Не исках да съм му задължена по никакъв начин. Както и да е — добави и разгърна скицата на масата между двамата — какво е това? Този участък земя, ето тук — Ранди обходи с пръст пунктираната линия, която очертаваше парцела, който имаше предвид.

Устните на Хоук се извиха с горчивина:

— Навремето беше пасбище, където пасяха говедата.

— Говедата?

— Племето притежаваше няколкостотин глави добитък. Отглеждахме ги за говеждо месо.

— Навремето?

— Без пасбище няма и говеда. Изгубихме го заедно с продажбата на мината.

За негова изненада, Ранди се усмихна.

— Искаш да кажеш, че новите собственици са завладели и този участък заедно с мината?

— Сега около него има опъната бодлива тел. И през няколко метра са поставени надписи срещу нарушители на територията. Предполагам, че това означава, че са завладели и тази територия.

— В такъв случай това е незаконно.

Веждите му се сключиха.

— Какво искаш да кажеш?

— Виж, пасбището… от няколко квадратни мили е, нали? — тя получи утвърдително кимване. — Тази земя е означена на скицата, но в договора няма и намек за нея.

— Сигурна ли си? — той не можа да прикрие вълнението в гласа си.

— Хоук, по цял ден изучавам скици на терени като този, като проверявам всяка подробност, преди имотът да смени собственика си. Много добре знам за какво говоря. Тези инвеститори са не само измамници, а тъпи измамници. Купували са слепешката, набързо, явно за да получат средство за укриване на данъци в края на годината — пресегна се и стисна ръката му. — Племето още притежава тези земи за пасбище, Хоук. И ако представите тези документи на губернатора, убедена съм, че той ще назначи комисия за разследване на всички обстоятелства около продажбата. Мортън е напълно ненужен посредник. Това тук — добави тя, като тупна с ръка по договора и скицата на имота пред себе си — ще свърши по-добра работа, отколкото каквото и да било негово застъпничество.

Хоук се бе втренчил в документите.

— Никога не съм преглеждал в най-малки подробности този договор. По дяволите! Прекалено много ме беше яд. Всеки път, щом се сетех за него, ми се повдигаше. Даже не можех и насила да се накарам да го погледна.

— Не се самообвинявай за минали неща. Просто се възползвай от новата възможност. По-добре късно, отколкото никога — Ранди го загледа как събра различните документи накуп и пак заедно ги напъха в касетката, унищожавайки опита й за подредба. — Има какво още да се желае за счетоводния ти архив все пак.

Той я изгледа с крива усмивка. Затвори кутията и я пъхна под мишница, след което заобиколи масата. Застана точно над Ранди, хвана част от косата й и дръпна главата й назад:

— Кажи ми за любовниците.

Нейният поглед не трепна.

— Казах ти още снощи. Такива никога не е имало. Не са съществували.

— А защо не отрече нападките?

— Защо да ги отричам? Те не бяха верни. Не желаех да се унижавам. Мортън беше този, който имаше любовници. Изневеряваше ми почти от самото начало на нашия брак. След като спечели мястото си в Конгреса, явно реши, че жените му се полагат по право, един вид премия, която е длъжен да вземе. Парадираше с любовните си завоевания под носа ми, защото знаеше, че искам да запазя семейството ни в името на Скот. Щом чашата на търпението ми преля и не можех да понасям повече похожденията му, поисках развод. Той ме заплаши, че ще подаде иск за еднолично попечителство над Скот, ако изтъкна като причина за развода изневерите му. Това нямаше да се отрази добре на положението му в обществото.

— Той никога не би успял да получи попечителство над момчето.

— Може би. Обаче аз не исках да забърквам Скот в долнопробен процес с широка публичност и Мортън прекрасно го знаеше. Освен това не бях напълно сигурна, че ще го спечеля. Той имаше достатъчно високопоставени приятели, готови под клетва да заявят, че съм спала с тях, че съм ги съблазнила.

— Какви приятели?

— Мъже, които дължаха на Мортън политически услуги.

— А когато аз те обвиних, че си била невярна съпруга, защо не го отрече? Защо ме остави да те тормозя?

— Когато Мортън започна да пуска слухове за многобройните ми връзки, собствената ми майка само изцъка с език и ме укори, че не съм била по-дискретна. Дори и пред нея не пожелах да го отрека. Щом тя бе готова да повярва на такива лъжи за мен, аз пък бях готова да я оставя в заблуждение. Щом очевидно имаше толкова ниско мнение за дъщеря си, беше ми все едно какво ще си мисли за мен.

— Защо тогава каза на мен?

Неизреченият отговор остана да виси помежду им. Мнението на Хоук за нея я интересуваше.

Пръстите му продължаваха да държат здраво косата й. Извитата й шия би трябвало да почувства напрежението, но това не стана. Чувстваше единствено пламъка в погледа на Хоук, който обгаряше лицето й. Ръката му леко и без умисъл упражни натиск върху тила й и лицето й се приближи към скута му. Ранди инстинктивно вдигна ръка и допря длан високо на бедрото му. От устните му неволно се изтръгна стон. Поемайки си дъх на пресекулки, й каза:

— Ако продължаваш да ме гледаш по този начин, ще се наложи да…

Почукването на вратата ги раздели. Ранди припряно отдръпна ръката си. Хоук пусна косите й и направи крачка назад.

— Влез.

Гласът му бе дрезгав, а очите останаха приковани в нейните. Ърни прекрачи прага и прецени положението от пръв поглед. Въздухът искреше, наелектризиран от страсти.

— Мога да се отбия и по-късно — каза той, отстъпвайки назад.

— Не — отвърна Хоук, — тъкмо щях да идвам да те търся. Имаме да обсъждаме много неща.

Дори не заключи вратата след себе си, когато излезе.