Сандра Браун
Заложница на любовта (7)

Седма глава

— Пеш?

— Точно така. Хайде, тръгвай — Хоук сгъна крака в коленете и подкара коня си напред.

— До селището сигурно има няколко мили.

С изпъната като стрела ръка и показалец Ранди посочи вярното направление. Хоук присви очи, сякаш в момента преценяваше действителното разстояние.

— На около две и половина мили оттук е, мисля.

Ранди прибра ръката си и я скръсти заедно с другата пред гърдите си.

— Няма да го направя. Няма да ме накараш и крачка да направя, освен ако не приложиш физическо насилие. Ще чакам Джони да дойде да вземе колата, после ще се прибера с него.

— Няколко пъти ти повторих да не ме подценяваш — в копринения му глас се долавяха зловещи полутонове. — Веднъж вече се възползва от слабостта на Джони. Да, видях как го изгледа, когато той излезе изпод навеса снощи. Предположих, че ще решиш да предприемеш нещо подобно. Обаче дали би използвала един злочест младеж като Джони още веднъж? Какво си си наумила — да го подкупиш, като му предложиш да пие уиски до забрава? О, не, чакай, по-скоро би било в твой стил да го изкушиш със сексуални услуги в замяна на твоята свобода.

— Отвратителен си. Как смееш да ми говориш по този начин?

— А ти как смееш да взимаш хората ми и мен за безмозъчни глупаци? Действително ли си въобразяваше, че ще успееш да се промъкнеш покрай мен незабелязано?

— Покрай теб? Ти ли беше заспалият до онова дърво?

— Да, аз бях, но не бях заспал. Просто правех всичко възможно, за да не се изсмея с глас.

— Не предполагах, че можеш да се смееш.

Стрелата попадна точно в целта. Челюстта му се стегна:

— Обаче се насмях до насита, когато потегли. Ако не ми беше създала такова чудесно забавление тази сутрин, щях да те оставя за храна на зверовете тук. А може би все пак трябва да го направя. Не заслужаваш нещо по-добро. Що за майка си, щом подлъга собственото си дете, че играе някаква игра?

— Майка, която отчаяно се стреми да спаси сина си от един престъпник, фанатик, съвсем луд човек — изкрещя тя в отговор.

Без ни най-малко да се трогне, Хоук кимна в посока към лагера:

— Да вървим.

Той отново подкани коня си напред. Ранди остана закована на мястото си с мрачно изражение. Щеше да си остане така, докато не я съсипеха стихиите, ако не беше мисълта за Скот. Побъркваше се от ужас всеки път, щом той се отдалечеше от погледа й. Защото докато беше с него, все пак имаше известна власт над неговата участ. Но когато бяха разделени, можеше да мисли единствено за това в какво ужасно положение се намираха.

Ранди вдигна около себе си облак прах, когато се извъртя рязко и се отправи в посока към селището. Сега, когато крачеше по каменистия път, не бе толкова внимателна, колкото когато бяха пътували по него с колата преди изгрев-слънце. Изпод маратонките й отхвърчаха камъни, заради които би могла и да си изкълчи глезена. Би могла да намали ход, но болезнено усещаше всяко чаткане на копитата на коня зад гърба си. Очите на Хоук сякаш прогаряха отвор в основата на гръбнака й. Долавяше, че са впити именно там. Той я следеше с ястребов поглед, което напълно отговаряше на името му. Докато бе подложена на такова щателно наблюдение, й се искаше да изглежда поне привидно непреклонна. Гордостта й я движеше напред.

Постара се да не обръща внимание на мазолите, които в момента се набиваха в краката й, на потта, която се стичаше чак до талията й, и на тежкото, неприятно усещане, което предизвикваше разпуснатата по гърба й коса. Дишането й се затрудняваше с всяка крачка.

Ходенето бе нещо привично за нея, но не и при такава надморска височина. Разреденият планински въздух започна да си казва думата.

Устата й пресъхна също като пръстта, примесена с прах, която се вдигаше около глезените й. Освен това беше и много гладна. Поддържането на високо темпо скоро погълна резервите й от енергия. Започна да й се вие свят. Хоризонтът не стоеше в равновесно положение пред очите й. Килна се на една страна.

Ранди едва не настъпи отвратителното влечуго, преди да го види. То изстреля напред змиевиден език. Ранди отскочи назад и изпищя пронизително. Огромният гущер, позагубил вече от напереността си, потърси убежище зад един камък. Конят на Хоук изпръхтя. Заподскача страхливо, като едва не стъпка Ранди. Тя нададе още един вик на ужас. Конят заотстъпва. Тя падна на земята и се претърколи настрани миг преди копитата му да се стоварят отгоре й.

— Стой на едно място, по дяволите! — заповяда Хоук. — И стига си пищяла — като използваше коленете, ръцете си и успокоителни думи, той успя да овладее отново животното. После пристъпи с коня по-близо до Ранди, която бе опряла длани на земята и не успяваше да спре тракането на зъбите си от ужас.

Хоук се наведе и я сграбчи за ризата. Успя да вдигне Ранди на крака.

— Преметни крака си през гърба на коня.

Тя бе прекалено уплашена, за да не се подчини. Десният й крак мина над гърба на коня и в същия момент ръцете й здраво се вкопчиха в гривата му. Полата й остана набрана под нея, като по този начин почти целите й бедра останаха оголени под лъчите на жаркото слънце. Опита се да издърпа полата надолу поне до коленете.

— Остави я така.

— Но…

— Казах да я оставиш!

Гърдите й се привдигнаха и отпуснаха от сподавено ридание.

— Няма да се успокоиш, докато не ме унижиш напълно, нали?

— Да. А пък съм специалист по унижаване.

— Хоук, моля те.

— Достатъчно — когато тя отстъпи, той приближи устни до ухото й и прошепна заплашително: — Наслаждавай се на ездата. Това ще бъдат последните ти спокойни мигове за дълго време отсега нататък — след което постави със собственически жест ръка на голото й бедро и присви колене, за да подкани коня напред. — Чувстваш ли се оскърбена, когато тъмната ми индианска ръка почива на бялото ти англосаксонско бедро?

— Не повече, отколкото ако ме бе полазила някоя гадина.

Подобие на смях се изтръгна през стиснатите му устни.

— Кого се опитваш да измамиш? Определено не мен. Много гадини са пълзели по теб.

Устните на Ранди останаха упорито стиснати. Нямаше да падне дотолкова, че да си разменя обиди с него. Би било чиста загуба на време и нерви. Нека си мисли каквото си ще. Други бяха направили същото. Мнозина го бяха направили. Тя бе преживяла презрението им. Не бе останала неуязвена, но бе оцеляла. Щеше да преживее и оскърбленията на Хоук О’Тул.

Конят продължи напред. Ранди вече започна да си мисли, че никога няма да стигнат до селището, ала обонянието й долови мирис на пушек и приготовление на храна. Стомахът й изкъркори откровено.

Като продължаваше да държи едната си ръка върху бедрото й, Хоук плъзна другата под колана на полата й и допря отворена длан върху корема й.

— Гладна ли си?

— Не.

— Не само че си курва, но си и лъжкиня.

— Не съм курва!

— Беше готова да се държиш като такава снощи с мен.

— Никога с готовност не съм се държала като такава.

— Сериозно?

Ръката му се плъзна по-надолу. Пръстите му се размърдаха върху дантелената украса отпред на бикините й, които тя отново бе обула вместо дадените й веднага след като бяха изсъхнали. Реакцията й на докосването му бе изключително чувствена. Почувства я дълбоко в себе си. Шумно си пое въздух. Бедрата й, които вече бяха разгорещени и с повишена чувствителност от ездата на голо, се стегнаха инстинктивно. Пръстите й се заровиха по-дълбоко в гъстата грива на животното.

Хоук продължи да прокарва лекичко пръсти по дантелата. Неволен стон се надигна в гърлото на Ранди:

— Недей. Моля те.

Той отдръпна ръката си. Ако беше обърнала глава назад и бе погледнала лицето му, щеше да забележи пълна промяна в изражението му. Кожата изглеждаше опъната по скулите на лицето му до краен предел. Устните му бяха здраво стиснати в една тънка линия. Очите му излъчваха трескав блясък.

— Ще престана само защото не искам някой да види как те опипвам и погрешно да приеме презрението ми за желание.

Хората от неговото племе правилно разгадаха настроението на водача си и сториха широк път пред коня и ездачите му. Очите на Ранди нервно се стрелкаха във всички посоки, но така и не успяха да забележат нито Скот, нито Ърни. Хоук насочи коня към своята колиба и с елегантно движение слезе от гърба му.

— Мислех, че ще ме отведеш в моята къща — отбеляза Ранди.

— Сбъркала си — той протегна ръка нагоре, сграбчи предницата на ризата й и отново рязко я свали на земята. Ранди, залитайки, закрачи до него по каменистата пътека.

— Необходима ли е тази грубост?

— Очевидно да.

— Уверявам те, че не е.

— Нямаше да се държа така, ако не се бе опитвала да избягаш. За да се решиш да опиташ, би следвало да си дяволски сигурна, че ще успееш.

Презрителният му тон уязви самолюбието й. Бутна я рязко и Ранди едва не се препъна, като влетя във вътрешността на хижата. Успя да се задържи на крака, като подпря ръце на масата в средата на стаята и се извърна с лице към него, готова за схватка. Смелостта й се стопи в миг, като го видя да се приближава към нея с изваден нож.

— О, господи! — извика тя. — Ако ще ме убиваш, не позволявай на Скот да види тялото ми. Обещай поне това, Хоук. Хоук! — Ранди вдигна ръце умолително. — И не причинявай зло на сина ми. Той е само едно дете — от очите й бликнаха сълзи. — Моля те, не наранявай момчето ми.

Хвърли се напред и заудря с юмруци по гърдите му. Ножът му изтрополи върху масата зад гърба й. Хоук се опита да хване ръцете й и накрая успя да сграбчи китките й. Изви ги назад, като ги притисна здраво към гърба й и скова движенията й. Ранди не можеше да помръдне, а за борба и дума не можеше да става.

— За какъв ме взимаш? — попита той, изстрелвайки гневно всяка дума. — Никога не бих наранил момчето. Не съм имал и намерение да причиня зло, на когото и да е от двама ви. Това не влизаше в сделката. Той знаеше…

Примирено отпуснатата глава на Ранди рязко се вдигна. Очите й се впиха в неговите, както думите му се бяха вклинили в съзнанието й.

— Той?

Разгневените черти на лицето на Хоук се изгладиха светкавично. Обузда движенията си, докато лицето му не се превърна в непроницаема маска, а очите му не добиха безжизнен израз.

— Той? — извика Ранди. — Кой?

— Няма значение.

— Мортън? — простена тя тихо. — Моят съпруг е замесен във всичко, нали? О, боже! Мортън ли режисира отвличането на собствения си син?

Хоук рязко пусна китките й. Взе отново ножа си и с негова помощ разряза един кожен каиш на тънки ивици. Ранди напрегнато следеше всяко негово движение, опитвайки се да открие признаци, които да й подскажат, че предположението й е вярно.

Идеята би звучала нелепо за човек, който не познаваше Мортън така добре като нея. Прекрасно знаеше какъв е бил мотивът му и кое го бе поблазнило. От отвличането насам неговото име се появяваше във всички щатски и местни вестници, а и в някои из цялата страна. Това би му допаднало. Би се опиянил от открилата се безплатна възможност за популярност. Би я издоил до последна капка, без да мисли за нищо друго, дори и за спасяването на сина си.

— Отговори ми, по дяволите! Кажи ми истината — Ранди хвана Хоук за ръкава. — Права ли съм? Мортън ли ви накара да го направите?

Хоук пак прикова китките й, извити зад гърба, и започна да увива около тях тънката кожена каишка, която бе отрязал. Тя изобщо не се противопостави. Даже не си и помисли да го направи. Вероятността Мортън лично да е замесен в този злокобен заговор бе изличила всички други мисли от съзнанието й. Единственото, за което мислеше в момента, бе убедително разиграното от него представление по телефона. Той бе влял цялата си душа и сърце в треперещия глас, с който я бе питал дали не се е случило нещо лошо със Скот. Тревогата му е била притворна и показна.

Ранди се взря в лицето на Хоук, но то не й разкри нищо. След като бе завързал китките й зад гърба, той бе взел втората лента от кожа и я бе отвел до леглото. То бе широко, с дървена рамка, по-здраво и внушително, от което и да е от двете легла, на които спяха със Скот. Обви единия край около рамката на таблата на леглото и стегна поредица от заплетени възли, които тя по никакъв начин не би могла да развърже.

После отстъпи крачка назад и яростно дръпна каиша. Той не поддаде нито на милиметър. Хоук кимна удовлетворено и се запъти към вратата.

— Чакай малко! Да не си посмял да си тръгнеш, преди да си ми отговорил — Хоук бавно се извърна и прониза Ранди със сините си очи. — Мортън Прайс ли уговори това отвличане?

— Да.

Гърдите й сякаш хлътнаха навътре. Не можеше да си поеме дъх. Сега, когато го знаеше с положителност, й се искаше да го отрече.

— Защо? — прошепна невярващо. — Защо?

— Ще ти донесат вода за пиене — изобщо не отвърна на въпроса й Хоук. — След като сама реши да пропуснеш закуската, ще ти се наложи да изчакаш вечерята.

Чак тогава Ранди напълно осъзна факта, че е завързана и съвсем безпомощна. Дали узнаването на това, че Мортън бе замесен, увеличаваше опасността, в която се намираше?

— Не можеш да ме оставиш тук в това положение. Развържи ме.

— Няма да стане, госпожо Прайс. Вече опитахме по другия начин, но ти се възползва от добронамереността ми.

— Добронамереност ли?! Вие тук ме държите като заложница — изкрещя тя. — Ако беше на мое място, нямаше ли и ти да се опиташ да избягаш?

— Да, но аз щях да успея.

Сразена, тя се опита да предприеме друг подход:

— Не искам Скот да ме вижда завързана за това легло, О’Тул. Това ще го уплаши.

— Именно затова той изобщо няма да те вижда.

Кръвта се отдръпна от лицето й.

— Какво искаш да кажеш? — попита с предрезгавял от страх глас.

— Отсега нататък той ще живее при Ърни, Лета и Дони.

Ранди неистово разтърси глава. Очите й се напълниха със сълзи.

— Не. Моля те. Не ми причинявай това — мускулите на лицето му не се отпуснаха нито на йота. — Ако не желаеш да помислиш за мен, помисли поне за Скот. Ще му липсвам. Той ще иска да ме види. Ще пита за мен.

— Когато това стане, ще го доведа тук. Ще те развързвам по време на посещенията му. Докато той е с теб, проклет да съм, ако направиш или кажеш нещо друго, освен това, което аз ти наредя.

— Недей да бъдеш толкова сигурен.

— О, сигурен съм, и още как — отвърна спокойно той.

— Вече ме отдели от Скот. Какво по-лошо би могъл да ми сториш?

— Както разбра, Прайс е в дъното на всичко. Никой от нас не мислеше да те включва в плана. Трябва да виниш собствените си инат и глупост, които те забъркаха в тази работа.

— И какво от това?

— Сигурността на Скот е гарантирана, защото сенаторът Прайс държи на него — очите му надменно се плъзнаха по лицето й. — Но той определено не дава и пукната пара за невярната си женичка.

 

 

— Той никога няма да изпълни своята част от сделката — Ранди вяло побутваше храната в тенекиената чиния пред себе си. Раздразнена от това, че забележката й не предизвика никаква реакция, тя хвърли вилицата настрана. Оглушителното изтракване го накара да вдигне поглед към нея. — Чу ли какво казах?

— Каза, че Прайс няма да изпълни своята част от сделката.

— Е, това, че го знаеш, не те ли тревожи поне малко?

Хоук остави вилицата на масата пред себе си и бутна чинията си настрана. Обхвана в шепи чашата си с кафе и подпря лакти на масата, като отпиваше от топлата течност.

— Не знам нищо. Това го казваш ти. Не е необходимо да ти повярвам.

— Не, ти не желаеш да повярваш.

Очите му се присвиха.

— Точно така. Защото ако Прайс не спази своята част от уговорката, няма да има причина да те държа тук. Ще бъда принуден да… елиминирам проблема.

— А Скот? — попита тя нервно.

— Той скоро ще те забрави. Момчето бързо свиква с нас. Децата са податливи. След година Скот ще е повече индианец, отколкото бял — разстроените черти на лицето й, изглежда, не му оказваха никакво влияние. Махна небрежно с ръка. — Естествено така ще се наложи да изхранваме още едно гърло, да обличаме и образоваме още едно дете, племето ще поеме още една допълнителна отговорност. Така че все пак бих предпочел Прайс да спази обещанията си.

Небрежният му тон вся по-голям страх в душата й, отколкото каквито и да било крясъци или заплахи. Трябваше да положи усилия да овладее чувствата и напрежението, стегнали гърлото й, преди да сполучи да проговори:

— Какво всъщност обеща Мортън, господин О’Тул?

— Да предразположи губернатора в наша полза. Той ще застане на наша страна, за да пледира преразглеждането на решението за затваряне на мината Лоун Пума.

— Това ми е известно. В замяна на какво?

— Обществения отзвук, който ще предизвика за него това фалшиво отвличане.

— На мен никак не ми изглежда фалшиво — троснато отвърна тя, като протегна ръце през масата и ги извъртя, така че той да види дълбоките червени белези, които кожените каиши бяха оставили по китките й. Хоук пое едната й ръка и я придърпа към себе си, за да я огледа по-добре. Леко поглади наранената кожа с възглавничката на палеца си. Ранди отскубна ръката си и скочи на крака.

— Седни на мястото си — макар и изречени с мек тон, думите носеха скрита закана.

— Аз вече се нахраних.

— Но аз не съм. Седни.

— Страхуваш се да не избягам пак ли? — подразни го тя.

Той остави чашката с кафето настрана и се взря в нея с цялата натрапчива мощ на сините си очи.

— Не. Страхувам се твоята глупост да не ме принуди да извърша нещо, което не бих искал.

— Да „елиминираш проблема“ ли?

Ранди бе станала от стола си бързо, но той скочи от своя, преди тя да успее да мигне. Ръката му се стрелна напред и обхвана врата й отзад.

— Седни на мястото си — Хоук упражни натиск върху раменете й и коленете й се огънаха. Щом тя най-сетне седна на стола си, Хоук се върна на своето място и се взря в нея през масата.

— Съпругът ти видя начин, при който и двамата ще бъдем облагодетелствани.

— Моят бивш съпруг.

Хоук спокойно сви рамене.

— Отидох при него преди няколко месеца, защото прочетох във вестниците, че той е поддръжник на индианската кауза.

— Защото е изгодно и модно, а не защото искрено ви симпатизира. Всичките му убеждения се въртят около собствената му особа. Бил си подведен.

— Изложих нашия случай пред него. Мината принадлежеше на племето — лицето му потъмня и за миг очите му сякаш се взираха в други времена и в друго място. После погледът се избистри и отново се насочи към Ранди. — Достатъчно лошо бе, когато група инвеститори я купиха от нас. Можеш да си представиш възмущението ни, когато разбрахме, че ще я затварят без никакви изгледи за откриване наново.

— Защо са я затворили? Губеща ли е била?

— Губеща? — изръмжа той. — Не, по дяволите. Печеливша беше. Именно това бе проблемът.

Ранди поклати глава недоумяващо.

— Не разбирам.

— Новите собственици през цялото време са имали намерението да я използват като начин за отбиване на данъците, нищо повече. Изобщо не им пука, че от нея зависи нашата прехрана. Егоистични копелета — изрече той през зъби. — Предишните години са подправяли документи, за да измамят данъчните власти, но срещу тях са се водили разследвания по няколко параграфа. Първоначално намалиха производството насила. После решиха, че най-изгодният вариант за в бъдеще е да закрият мината напълно.

Хоук стана от масата и отиде до желязната печка в дъното. Отвори вратичката и хвърли няколко дърва вътре. От предната нощ насам температурата бе паднала осезаемо. Но Ранди едва ли някога бе виждала по-студено нещо от очите на Хоук, когато говореше за несправедливостите, струпали се върху главите на хората от този резерват.

— Ами Комитетът по индианските въпроси?

— Комитетът разгледа документите, но собствениците притежаваха подписан договор и бяха в правото си. По закон, макар и не морално, те притежават тази мина и могат да направят каквото си поискат с нея.

— И вие отнесохте въпроса до щатските власти?

Той кимна.

— Когато издирих Прайс, той ме изслуша и оказа подкрепа. След като стотици врати бяха затръшнати в лицето ми, неговото разбиране само по себе си бе нещо. Обеща да разгледа случая и да направи каквото може по въпроса — тонът на Хоук се изпълни с горчивина. — Неговите усилия не се оказаха достатъчни, обаче той обеща да продължи със запитванията и да се свърже с мен допълнително — върна се на масата и тежко се отпусна на стола си. — Бях започнал да си мисля, че е забравил обещанието си, но преди няколко седмици той се обади и подхвърли тази идея.

— Престъпен план.

— Убеждаваше ме, че ще свърши работа.

— Манипулирал те е.

— По този начин и двамата щяхме да получим това, което желаехме.

— Той — да. А ти щеше да получиш криминално досие.

— Случаят никога няма да стигне до съда. Той го гарантира.

— Той не притежава чак такава власт.

— Каза ми, че ще убеди губернатора Адамс да се намеси в наша полза.

— Ще ти бъдат предявени федерални обвинения. Ако се стигне до това, мога да ти гарантирам, че Мортън няма да си сложи главата в торбата вместо теб. Ще отрече всичко за така нареченото ви споразумение. Нещата ще се сведат до твоята дума срещу неговата. И кой ще повярва на един индианец-активист с недотам чисто, макар и не криминално минало, срещу твърденията на един сенатор? Признай си, че твоята версия би прозвучала като налудничава фантастика. Надминава дори и най-смелото въображение.

— А вие на чия страна ще застанете, госпожо Прайс?

— На моята собствена. Ако трябва да избирам между двама ви, не бих могла да определя кой е по-лош — манипулаторът или човекът, когото той е успял да преметне.

Столът му отлетя назад и се сгромоляса на пода, когато Хоук скочи на крака.

— Не са ме метнали. Прайс ще спази уговорката. Той знае, че Скот е при нас, но няма представа къде се намираме. Обича сина си. И ако иска да си го върне, ще направи, каквото е обещал.

Ранди също се изправи на крака, за да не го гледа отдолу нагоре.

— Първата ти грешка е, че си повярвал, че Мортън обича Скот. Дрън-дрън — отметна назад коси с нетърпеливо махване на ръка. — Ако действително го обичаше, нима щеше да го забърка доброволно в подобно нещо? Да го използва като примамка? Да застрашава живота му? Ти би ли изложил своя син на такава чудовищна сделка? — Хоук сви устни. Ранди продължи да изброява доказателствата си: — Мортън Прайс не обича никого, освен самия себе си. Можете да заложите на това, господин О’Тул. Щом той ти се е обадил, щом целият този маскарад е бил негова идея, можеш да бъдеш сигурен, че самият той ще извлече най-голяма изгода от това, че и отгоре. Ще получи всичко, което му е нужно, и топката ще остане в теб. Теб ще държат отговорен, а не Мортън. Той се страхува за предстоящите избори — продължи тя. — Страхува се, че ще го победят — и има основание. Тази нелепа постановка е отчаян опит да спечели съчувствието и да привлече вниманието на избирателите. Кой би могъл да устои на един страдащ баща, който агонизира заради неизвестната участ на единствения си син, който заради несправедливите закони за попечителство в щата живее с безчестната си майка? Той ще напомни на обществото за мен и моята невярност. Залагам си главата, че ще обвини моята небрежност, макар и прикрито, за това, че съм позволила да отвлекат Скот — спря, за да си поеме дъх. — Имате ли краен срок за сделката?

— Две седмици. И ние не искаме децата ни да започнат училище по-късно от предвиденото.

— Две седмици, през които неговото име ще бъде на първа страница във вестниците — засмя се Ранди презрително. — Точно в стила на Мортън. Той ще бъде и водещата новина в повечето вечерни емисии на новините — потърка с ръка челото си, което бе започнало да пулсира от болка. После отново погледна Хоук. Опря длани на масата и се приведе към него: — Не го ли разбираш? Той е по-хищен и от хората, които са затворили мината Лоун Пума. Използва теб и твоя народ за свои цели и облаги — прокара нервно език по устните си и продължи умолително: — Пусни ни, Хоук. Ще получиш много повече тежест и ще спечелиш доверието на хората, ако ни отведеш обратно и разкриеш на властите истинското положение на нещата. Аз ще ви защитя. Ще свидетелствам, че сте били подведени и измамени, че Мортън ви е подтикнал към това. Когато бъдат свалени всички обвинения от вас, ще видим какво може да се направи за отварянето на мината отново. Какво ще кажеш?

— Става. Ако — добави той — ми се отдадеш тази нощ. Съблечи се и легни по гръб.

Напълно поразена, Ранди се взря в него с невярващи очи:

— Какво?

Хоук се усмихна, макар гримасата да приличаше повече на озъбване.

— Да можеше да видиш лицето си в момента! Изглеждаш така, сякаш току-що си глътнала една от онези риби, които се опита да чистиш предишния ден. Спокойно. Просто исках да разбера колко далеч си готова да стигнеш, за да ме убедиш в благородните си намерения.

— О, ти си ужасен, Хоук О’Тул! — изрече тя, потрепервайки от отвращение. — И глупак. Това скоро ще стане очевидно за всички. Публикациите във вестниците ще ни покажат колко откровено Мортън пледира за вашата кауза. Сам ще видиш колко наивен си бил.

Ранди направи фаталната грешка да се изсмее в лицето му. Това взриви буйния му нрав. С два скока той се озова до нея и я дръпна към себе си.

— Не насилвай късмета си. Съпругът ти определено не те иска обратно. Ако питаш него, ти си изцяло моя и мога да постъпя с теб, както си пожелая — горещият му дъх пареше на талази вдигнатото й лице. Държеше главата й в ръце, които бяха достатъчно силни, за да строшат черепа й. — Най-добре се надявай и се моли Прайс да изпълни уговорката.

— Заплахите ти, Хоук О’Тул, са въздух под налягане. Нито за миг не бих повярвала, че можеш да ме убиеш.

— Така е — отвърна той спокойно, — но бих могъл да те отпратя и да задържа момчето. Ще изчезна заедно с него. И когато приключа с него, няма да можеш да го познаеш. Няма повече да бъде лигльо, вкопчил се в полата на мама. Ще бъде по-хитър от змия, боец, размирник, отхвърлен от обществото също като мен. И също като мен и той ще ви мрази за това, което сте.

— Защо ме ненавиждаш толкова? Защото не съм индианка ли? Кой е предубеденият в такъв случай?

— Не те мразя, защото си бяла. Мразя те, защото като повечето бели си затваряш очите за нас. И за свое собствено удобство нито за миг не помисляте за съществуването ни. Крайно време е да привлечем вниманието ви. Отнемането на едно русо бяло момче от русата му бяла майка и превръщането му в един от нас би свършило работа.

Душата й се разкъсваше на части, но Ранди продължи да държи брадичката си вдигната високо и да го гледа предизвикателно:

— Не можеш да изчезнеш. Те ще те намерят.

— Вероятно. В крайна сметка. Но ще разполагам с достатъчно време, години може би. Това ще ми стигне, за да успея да превърна Скот в закоравял бунтар.

Заплахите за собствения й живот не я впечатляваха. Но това подейства. Смелостта й се стопи и Ранди сграбчи предницата на ризата му:

— Моля те, не го прави. Не можеш да ми отнемеш Скот. Той… Той е мой син. То е единственото, което имам.

Хоук плъзна длани надолу по раменете и ръцете й до бедрата. Хвана я в шепи отзад и оскърбително я притисна към себе си.

— Да беше помислила за това, като си лягала с всичките приятели на мъжа си.

Ранди го удари в гърдите и яростно го отблъсна от себе си:

— Това не е вярно!

— Ха, друга версия.

— Да, точно така — версия!

— Твърдиш, че всичките слухове за твоята невярност са чиста измислица?

— Да!

Думата отекна в наелектризираната атмосфера. После се чу:

— Мамо?