Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (32)

Тридесет и първа глава

За Меги денят изглеждаше безкрайно дълъг, особено в отсъствието на Ловен сокол. Той бе излязъл на разсъмване, след като събра всичките неща, които щяха да бъдат използвани в кактусовата церемония.

Сега, при залез-слънце, щеше да издигне типи, в което да се състои церемонията. Приготвяше се за пристигането на дванадесетте воини, които щяха заедно с него да участват в събитието.

Преди да тръгне обясни на Меги, че този път той ще ръководи ритуала. Щеше да изпълни церемонията, като се съобразява с другите, в които някога бе участвал, но щеше да добави някои нови неща, които да отговарят на неговите нужди.

Меги приготвяше храна за церемонията, а майката на Ловен сокол й помагаше. В началото между двете жени имаше напрежение, но след известно време, то се разкъса и Меги и Чисто сърце топло разговаряха, докато приготвяха различните храни за нощното събитие.

Сега бяха седнали край огъня и от време на време разбъркваха съдържанието на различните гърнета, които висяха на триножници над пламъците. Навън светлината избледняваше.

— Виждам тревога в очите ти — взря се в Меги Чисто сърце. — Не е нужно да се притесняваш. Твоята роля в церемонията е много малка.

— Истински желая да повярвам, че притесненията ми са излишни — отвърна Меги. Тя застана на колене и се захвана да бърка с дългата дървена лъжица задушеното от месо на лос, което вреше и разнасяше великолепния си аромат из цялото типи. После седна до Чисто сърце и й хвърли тревожен поглед. — Но едва издържам при мисълта, че ще бъда свидетел как мъжът ми участва в тази церемония, а още по-малко да наблюдавам как приема ужасното растение. — Думите излетяха от устата й. — Нежен глас ми го даде насила и от това загубих съзнание, а когато се събудих, бях като безумна. Страх ме е какво може да стане с Ловен сокол.

Дългата сива коса на Чисто сърце се спускаше надолу по раменете й чак до кръста, бръчките й сякаш ставаха по-дълбоки от сенките, които играеха по лицето й. За момент тя не отговори и извърна поглед от Меги. Измъчваха я мисли за Нежен глас, за това как се бе разкрила що за човек е. През изминалите години Чисто сърце бе приела Нежен глас в своя живот, в обятията си, но очевидно младата индианка бе носила измамата дълбоко в сърцето си и по-късно се бе превърнала в неблагодарно и зло същество.

Най-накрая се извърна и на лицето й бавно изгря усмивка.

— Малка красавице, не се тревожи за моя син. — Тя протегна ръка и потупа Меги по рамото. — Той доказа, че е по-мъдър от всички нас. Много преди теб Ловен сокол долови истинската природа на Нежен глас, когато никой не подозираше нищо. Той много добре знае колко пейот да поеме.

Колебливият поглед на Меги се премести към отвора за дима на върха на типито.

— Скоро ще се стъмни — изрече и усети слабост в коленете при мисълта, че не след дълго ще трябва да напусне безопасния заслон на вигвама — за цялата нощ. Макар че Чисто сърце щеше да остане с Небесни очи, а Жена с много деца щеше да дойде да нахрани детето, това не намаляваше тревогата на Меги.

Осени я внезапна мисъл и тя се зачуди защо не се е сетила за това по-рано. Нямаше защо да изпитва ужас, че ще е редом с Ловен сокол в специално построения от него за церемонията вигвам, а трябваше да се радва. Щеше да е с него и дори да му помогне при нужда.

Извърна се към Чисто сърце.

— С радост ще се присъединя към съпруга си в ритуалния вигвам. — В очите й пламтеше нетърпение. Може би присъствието й ще му донесе спокойствие.

— Хубаво е, че приемаш това, което се очаква от теб. — Чисто сърце отново потупа Меги по ръката. — Ти ще си единствената жена там. Най-добре е тази жена да е съпругата на сина ми.

— Единствената жена — изрече едва чуто Меги и от тази мисъл отново се почувства напрегната.

— Изглеждаш прекрасна. — Думите на Чисто сърце отново привлякоха погледа на Меги. — Така лъчезарна. Толкова красива. Одобряваш ли дрехата, която ти дадох да облечеш? Често съм я носила по време на кактусовата церемония, която се ръководеше от моя съпруг. Кожената рокля е със символични рисунки и е предназначена само за тази церемония.

— Aa, прекрасна е. — Меги се огледа. Дрехата беше бледожълта и мънистата, с които бе извезана, също бяха предимно в жълто, макар да имаше и други цветове. Ивици от различни багри ограждаха стръкчета, изработени от мъниста. По подгъва имаше низ от малки стъклени мъниста, които издаваха звън, когато тя пристъпяше. Носеше гривна, изработена от усукан шнур, каквато щяха да носят Ловен сокол и другите мъже.

Меги въздъхна, отиде и застана над люлката, сърцето й се изпълни с нежност и топлина, докато наблюдаваше спящата си дъщеря.

— Радвам се, че единствената ми отговорност е да занеса на воините храна, когато дойде време за това — промълви тя. Чисто сърце пристъпи към нея и също се взря в детето.

— От теб ще бъде поискано още едно нещо — изрече тихо тя.

Меги се извърна рязко, в очите й се четеше неспокойствие.

— Какво друго? — гласът й беше слаб.

— В полунощ ще напуснеш типито — започна Чисто сърце, а в мислите си се видя преди толкова много години, редом със своя съпруг, да участва в не една кактусова церемония. В душата на Чисто сърце никога не бе се вселявал страхът от необходимостта да помогне на Спящия вълк в ритуала.

Чисто сърце си даваше сметка, че причината се крие в това, че е арапах и от детството си бе запозната с церемонията на пейота.

Очи на пантера бе бяла жена.

Меги внимателно докосна рамото на Чисто сърце, осъзнавайки, че в този момент тя е отнесена надалече от спомените си.

— Чисто сърце? Какво казваше?

Чисто сърце примигна. Тихичко се разсмя, когато погледна Меги и разбра какво се бе случило. В спомените си бе съживила чудесни времена. Само това бе останало от любимия й съпруг — спомени, чудесни, вълнуващи спомени.

— Казваше, че…? — напомни Меги. — Ти каза, че в полунощ ще напусна вигвама на кактусовата церемония. Какво ще трябва да направя?

— Задачата ти е много проста. Ще излезеш навън и ще вземеш стомната с вода, която аз ще съм оставила край типито. Ще я занесеш на съпруга си и ще я поставиш пред него. Сетне отново ще седнеш и ще внимаваш в церемонията, която ще продължи.

— Това е доста лесно — въздъхна тежко Меги.

В ума си тя отново прехвърли нещата, които трябваше да свърши най-напред. Докато мъжете плуваха голи в реката, тя трябваше да остане в типито също като всички останали в селото. Едва след тяхното излизане от водата, когато отново бяха облечени, щеше да излезе и да застане край входа на вигвама. Щеше да изчака воините да влязат и щеше да ги последва. Последен щеше да влезе воинът с прозвище „Пазителя на огъня“, той щеше да спусне входното платнище.

Тя кимна. Да, мислеше, че знае какво трябва да прави. Вече бе останало много малко време.

Заедно с Чисто сърце се върна при огъня. Помежду им се възцари мълчание — и двете жени бяха погълнати от мислите си.

 

 

Денят бързо угасваше в сенките на нощта. За ритуалната колиба Ловен сокол бе избрал място далеч от селото, по-близо до реката. На себе си имаше само надбедрена препаска. Беше застанал с лице на запад от мястото, където щеше да се намира центърът на колибата. Вдигна дясната си ръка и безмълвно започна да се моли на Великата невидима сила.

Когато почувства, че молитвата му е чута и е получил благословия, той се разбърза, нетърпелив да издигне колибата. С остър нож изряза тревата, отсичаше стеблата най-напред от запад на изток, после от север на юг. След това издигна типито с лице на изток. Дървата, които щяха да служат за през нощта, бяха струпани вътре в палатката, от южната страна на входа. Беше се уверил, че са събрани дребни парчета, които щяха да горят, без да хвърлят искри.

В центъра на колибата Ловен сокол подреди кръг от камъни за огнище, сетне изнесе едно одеяло и в него събра от червеникавокафявата пръст. Внесе я в типито и я изсипа около огнището под формата на полукръг. Средата му се намираше на противоположната на входа страна на типито.

Изтегли от една торба стръкове чай и ги подреди по земята, покривайки пода на типито. Седнали върху него, мъжете щяха да се присягат напред към полукръга от пръст.

Като излезе и видя потъмняващото небе, Ловен сокол реши, че е време да сложи ритуалните растения да се накисват във вода. Върна се обратно в колибата, взе няколко от пейотовите растения от специалната торбичка от кравешка кожа с ресни. Накисването щеше да ги направи достатъчно меки, за да бъдат сдъвкани. Течността също щеше да бъде използвана в церемонията.

Ловен сокол вдигна едно одеяло и пое към реката, където останалите воини, дванадесет на брой, вече се бяха събрали и го очакваха. След като оставиха одеялата на земята и свалиха надбедрените си препаски, те влязоха в реката за къпането, което се изискваше преди церемонията на пейота.

Във водата те правеха по един скок срещу течението и по течението. При излизането разтриваха телата си със стръкове чай. Главите им, одеялата, надбедрените препаски бяха натрити с ароматични растения, които бяха предварително сдъвкани.

Без да разговарят, те облякоха надбедрените препаски, увиха одеялата около раменете си и се отправиха към ритуалния вигвам. По-рано същия ден Ловен сокол бе избрал кой да бъде „вожд на огъня“. Той се наричаше Hictana-tva.

Ловен сокол вдигна от земята перото от орлово крило, което бе оставил там по-рано. Мълчаливо посочи с него онзи, който щеше да се грижи за огъня. Той щеше да използва това перо като духало, с което да поддържа огъня по време на церемонията.

Но сега задачата му беше да мине преди другите, да влезе в ритуалния вигвам и да запали огъня. Ножовете и другите остри предмети трябваше да бъдат оставени вън от типито, защото тази церемония беше свързана с мирни и приятелски чувства.

Ловен сокол наблюдаваше колибата и когато видя, че огънят започна да я осветява, вдигна очи към небето и тихо започна да се моли.

Сетне направи знак с глава на останалите участници в церемонията и те един по един започнаха да влизат в палатката. Сега пазителят на огъня беше отвън, коленичил край входа, със сведена глава и обърнат към стената на колибата.

Меги бе стояла далеч от колибата, в сгъстяващите се сенки. Чакаше да настъпи времето за нейната поява. Когато и последният воин изчезна в колибата, тя го последва. След нея беше пазителят на огъня, който се настани край огнището.

Меги седна до своя съпруг в центъра на типито, останалите се бяха подредили от двете му страни и образуваха полукръг.

Запушиха цигари от царевична шума, които бяха запалени от пазителя на огъня с помощта на тънка пръчка. После накиснатите в станалата вече кафеникава вода растения бяха извадени от нея. Наредиха ги върху парче плат. Мътната и силно горчива течност, която остана, бе предадена по кръга на участниците и всеки отпи по две глътки.

След това Ловен сокол изравни едно малко пространство в средата на хълмчето от червеникавокафява пръст, намиращо се пред него. Като пречупи четири къса стебла чай, той ги подреди на това място под формата на два, наложени един върху друг кръста. Краищата на стръковете сочеха основните посоки. След това върху тези стъбла бяха положени ритуални растения. В земята беше забучена китка пера, така че върховете им да клюмнат върху растенията.

Сетне, като започна от кактуса, Ловен сокол направи браздички по купчинката пръст, използвайки палците си — най-напред надясно, после наляво. Те бяха продължени от участниците в ритуала, които седяха от съответната страна. Браздата символизираше пътя, по който щяха да преминат мислите на молещите се, за да стигнат до ритуалното растение — пейота.

Когато този олтар бе завършен, Ловен сокол прекара парчето плат, съдържащо накиснатите растения, четири пъти над кедрови благовония. Той самият взе едно растение и даде едно на мъжа отляво. Когато ги изядоха, той подаде на всеки от участниците по четири растения, като най-напред протегна ръка на изток.

Ловен сокол пое своите парчета и установи, че са много горчиви и все още доста твърди, започна да ги дъвче едно по едно, докато се разтрошиха и парчетата станаха съвсем дребни.

Тогава с помощта на езика направи от тази маса топка. Когато тя омекна достатъчно, вече бе лесно да бъде глътната.

Ловен сокол се пресегна зад гърба си и един по един извади най-напред литавра, а после дрънкалка от кратуна, напълнена с дребни речни камъни и ветрило от пера, което представляваше птиците, свързващи Бог и човека. Четири пъти ги прекара над кедровите благовония. Дрънкалката остави при себе си, а литаврата подаде на мъжа отляво.

Меги бе омагьосана от всичко това и стаила дъх наблюдаваше всяка стъпка от ритуала. Сърцето й литна, когато Ловен сокол започна да раздрусва дрънкалката и запя, а мъжът с барабана, заудря в такт с неговата песен. Пред нея се разкриваше страна от характера на съпруга й, която беше омагьосваща. Не виждаше нищо лошо, поне засега, в това, че бе приел пейот. В погледа му се четеше блаженство, той целият излъчваше спокойствие. Искаше й се да бе продължил, но той спря и предаде дрънкалката на друг от участниците. Всеки един пееше и я предаваше нататък, докато всеки не изпя по четири песни.

Бе така погълната от церемонията, че изгуби всякаква представа за изминалото време. Когато Ловен сокол я изгледа и с глава направи жест към входа, тя рипна, спомняйки си наставленията на Чисто сърце за водата. Учуди се, когато установи, че Ловен сокол я е последвал. Стоеше мълчаливо край него, докато той се молеше. Извърнат на изток, той отправи молитва към Зорницата, извърнат на запад — към пейота, защото растението се намираше в издигнатата на запад от него палатка.

Сетне Меги го последва обратно в палатката. Когато той седна, тя остави стомната с водата и отново зае мястото си до него.

Ловен сокол пръсна кедър върху огъня, та молитвите му да бъдат издигнати нагоре. Пазителят на огъня разбърка въглените и очерта втора купчина, от вътрешната страна на купчината пръст. После се изправи и затанцува.

Ловен сокол запя и заклати дрънкалката, мъжът от лявата му страна заудря барабана, а трети от участниците наду свирка, имитирайки крясъка на птица. След четири песни пазителят на огъня седна обратно на земята и с нетърпелив поглед загледа към Ловен сокол.

Младият вожд задуха през свирка, изработена от кост на орел. Той имитираше крясъка на птица, която бавно се спуска от голяма височина към земята, за да търси вода. Постепенното приближаване на птицата от голямото разстояние се долавяше съвсем отчетливо и завърши с поредица пискливи крясъци. Тогава краят на свирката бе потопен във водата и Ловен сокол отпи от стомната.

След това водата тръгна по редицата отляво надясно, в обичайната за ритуала посока, и всеки отпи по четири глътки, защото от пейота бяха силно ожаднели.

Оттук насетне докато слънцето изгря, песните и танците не престанаха. За Меги беше трудно да остане будна, но знаеше, че при появата на слънцето имаше задължение да донесе храна на участниците.

Когато този час настъпи, тя излезе и се появи отново с четири блюда с храна и напитки, които постави в един ред между огъня и входа.

Малко след влизането й бяха завършени и последните песни, дрънкалката бе оставена настрана и огънят не се поддържаше.

Барабанът бе развързан на съставните му части и всяка от тях се предаде по кръга от участници. Малкото вода, останала в стомната, бе доизпита от всеки от молещите се и те започнаха да се хранят.

Когато храната вече няколко пъти бе обиколила участниците и нито едно от блюдата не се докосваше повече, богомолците се надигнаха, протегнаха се, изтръскаха одеялата си и един след друг напуснаха типито в същия ред, в който бяха влезли предишната вечер.

През останалата част от деня участниците в ритуала лежаха върху одеялата под сянката на дърветата. Меги се бе изтегнала до Ловен сокол и ту се унасяше в сън, ту се пробуждаше от пеенето на мъжете, които тихо подрънкваха с дрънкалките.

Меги беше щастлива, наслаждавайки се на възможността да е редом със съпруга си в тези тържествени мигове. От време на време се разсмиваше вътрешно, когато няколко мъже пееха различни песни едновременно.

Личеше си, че влиянието на опиата е все още много силно. Сякаш сега приятните изживявания бяха най-силно изразени. Точно тогава Ловен сокол неочаквано я грабна в ръцете си и я понесе. Не спря, преди да влезе в техния вигвам. Дишаше тежко и не отделяше поглед от нея дори когато усети присъствието на майка си и Жена с много деца, но те скоро излязоха, за да оставят вожда и съпругата му в пълно усамотение.

Меги не бе приемала пейот, но се чувстваше така, сякаш го е направила. Целувките на Ловен сокол я опияняваха, а когато я положи на леглото, главата й се въртеше.

Като обхванати от лудост, те се разсъблякоха един друг. Устните им диво се притискаха в жарки, страстни целувки. Телата им се срещнаха и увиха едно в друго. Ловен сокол проникна в нея с един-единствен подлудяващ тласък.

Меги сключи крака на гърба му и го обязди, а той мачкаше гърдите й със силните си ръце. Езикът му проникна в устата й. Тя посрещна лудостта му със своя, а цялото й същество се топеше, докато топлината се надигаше и я обхващаше.

Не беше трудно да забрави, че бе прекарала цялата нощ на крак и само за кратко бе подремнала, докато Ловен сокол и приятелите му се бяха хранили и смели след ритуала с пейота.

Чувстваше се съживена, вълна от наслада се надигаше и завладяваше цялото й тяло. Тръпки се втурваха надолу по гърба й при всеки тласък на Ловен сокол и й обещаваха още по-пълно задоволяване. Всеки тласък донасяше ново желание, изпълваше я, заливаше я с топлина и слънчева светлина.

Някъде подсъзнателно дочу някой да издава тихи стенания, после осъзна, че това е самата тя, когато надигна таза си към своя съпруг, за да го поеме по-дълбоко в себе си. Неговите ръце я обгръщаха, притегляха я към топлината на тялото му. Тя беше напълно завладяна от сладката болка на божественото желание, което кръжеше и се надигаше в нея, поглъщаше чувствата й.

А когато той плъзна устни надолу и те намериха меката набъбналост на гърдите й и се спряха на вкоравилото се, розово зърно, Меги притвори очи и отметна глава назад, защото страстта се надигна, разпростря се, започна да я гори… Намираше се близо до ръба, за който жадуваше. Вече искаше да се случи, и то бързо, защото едва ли повече можеше да издържа болката на очакването.

Кръвта на Ловен сокол запулсира по-бързо, когато езикът му откри мекотата на гръдта й, а после възбуденото зърно. Той прокара езика си по него, после започна да го ближе и леко да го хапе, изтръгвайки от Меги благословена въздишка на удоволствие. В него сякаш гореше пожар. Безкрайно се притискаше все по-навътре, търсеше мястото и времето, когато единственото нещо, стигащо до съзнанието му, щеше да бъде изключителното удоволствие, съпровождащо края на акта на любовта.

Поставил ръце под нея, той не й даваше възможност да се отдалечи, движеше се все по-бързо във вътрешността й, а огромният пожар, който ги опустошаваше се бе превърнал едновременно в благословия и в агония. Устните му отново докоснаха зърната на гърдите й, езикът му се плъзна нагоре по шията и той пак я зацелува. Във вътрешността на тялото му сякаш се зароди някакъв тътен, започна от пръстите на краката, придвижваше се като вряща лава през него, докато чувственият шок на освобождаването стана взаимен, споделен.

Ловен сокол долепи устни до бузата на Меги и изстена, когато силните тръпки в слабините му изстреляха семето му дълбоко в нея. Когато тази течност на насладата се разля в Меги тя го стисна с бедрата си и извика, открила удовлетвореност и радост в интимното съприкосновение с него.

Ловен сокол отпусна изтощеното си тяло върху Меги. Отърколи се встрани и остана да лежи редом с нея. Очите му бяха затворени, тялото му все още изпитваше насладата.

Меги си пое шумно и пресекливо въздух и прокара ръка нагоре-надолу по покритата му с пот гръд.

— Толкова те обичам — промълви и се наклони да целуне ямката на шията му. Понечи да каже още нещо, но осъзна, че дишането му е станало гладко и равномерно, както когато е заспал.

Тя се отпусна на лакът.

— Ловен сокол? — прошепна, проверявайки дали е заспал.

Когато той не й отговори, тя въздъхна и се отпусна край него. Сгуши се плътно до тялото му, доволно се усмихна и остави сънят да отнесе и нея.

Малко по-късно, когато Небесни очи започна да хленчи, Меги изпълзя вън от постелята и взе дъщеричката си. Занесе я в своето легло и я постави на гръдта си.

— Скоро ще си имаш братче — прошепна Меги, а ръката й нежно милваше челцето на детето. — Зная, че ще е момче. Просто го усещам.

Макар и преизпълнена със спокойствие и радост, Меги откри, че се тревожи за бъдещето на своя син, което щеше да включва церемонии на пейота и на Танца на Слънцето.

Хвърли поглед към белезите по гърдите на Ловен сокол и потрепери. Въпреки това съзнаваше, че син, който трябваше да израсне като подобие на баща си, бе длъжен да изтърпи изпитания, за да докаже, че е смел и достоен. Самият този син щеше да го иска, особено ако желаеше да следва бащиния път и да стане почитан вожд на своя народ.

— А също ще е и красив — прошепна Меги. Отново загледа Небесни очи. — Също като тебе.

Усети топли ръце да проследяват гръбначния й стълб и разбра, че Ловен сокол се е събудил.

— Скъпи мой — промълви тя, а кожата й настръхна от чувственото удоволствие, което докосването му събуди в нея.

Небесни очи изпусна зърното на Меги. Тя се вторачи в майка си и й се усмихна широко. Ловен сокол дръпна малката от Меги и я положи върху своите гърди, така че бяха очи в очи.

— Толкова прилича на теб. Много мъже ще изпитват ревност към нея, защото, преди да избере онзи, за когото ще се омъжи, тя ще е откраднала много мъжки сърца.

— За мен има само един мъж. — Меги отново се сгуши до него.

За момент Ловен сокол не отговори, мислите му се върнаха върху разказа й за изнасилването. Стана добре, че именно той бе изпратил първата стрела в гърдите на насилника — и втората, и третата. Пушката просто не беше подходящо оръжие за мъжа, който бе отнел моминството на неговата жена.

— А този мъж, твоят съпруг, ще може ли винаги да те задоволява? — подразни я Ловен сокол, отхвърляйки грозните мисли.

— Нужно ли е изобщо да питаш? — разсмя се тихо Меги и му подари усмивка, която разтопи сърцето му.