Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (21)

Двадесета глава

Ловен сокол беше застанал в сянката и изучаваше този любим човек, дядо си, все още незабелязан от него. Когато разбра какво бе сторила Нежен глас, той бе изпитал болка, сякаш някой го промушва в сърцето.

Но промените, които виждаше сега, го накараха да премисли факта, че такъв възрастен мъж е легнал с млада жена. Дългата му посивяла коса вече не беше разбъркана, сплъстена и мръсна. Сега падаше по раменете му чиста и блестяща. Халатът, с който беше облечен, също бе чист и спретнат, и украсен с цветни мотиви, изработени от таралежови иглички.

Но това не беше най-важното. Външният вид на дядо му бе променен. Имаше доволно изражение, очите му гордо искряха, докато се усмихваше на себе си, загледан в танцуващите пламъци на огъня в колибата.

За Ловен сокол не съществуваше никакво съмнение какво е предизвикало тези промени у дядо му и бе наранен до дъното на душата си, че това бе сторено от Нежен глас, а не от някоя друга от многобройните жени, които с желание биха станали съпруги на Дълга коса. Защо не беше Жена на иглата? Ловен сокол знаеше, че чувствата й към дядо му са искрени. Дядо му заслужаваше някой като Жена на иглата.

Дядо му беше почитан. Беше обичан. Всички му се възхищаваха!

Някога именно той бе великия вожд, който предаде титлата на сина си преди много зими, когато съпругата му го остави, за да поеме по дългия път в отвъдното, при своите предшественици.

Сега Ловен сокол беше вожд и тази вечер може би не беше взел правилно решение, когато отпрати Нежен глас обратно в нейната колиба. Припомни си колко много пъти дядо му го бе подтиквал да вземе Нежен глас за своя жена.

Едва сега Ловен сокол разбираше защо. Още тогава дядо му е бил влюбен в младата жена, макар че не си е позволявал и да помисли, че тя може да има очи за него. Всички знаеха, че Нежен глас желае Ловен сокол.

А с изключение на дядо му, изглежда, всички останали знаеха, че Ловен сокол не я иска. Дядо му очевидно не можеше да разбере как някой може да не я иска!

За първи път старият индианец обръщаше такова внимание на друга жена, след като го бе напуснала скъпата му съпруга. Доколкото му беше известно, това беше първата жена, която дядо му бе взел в одеялата си, откак жена му бе умряла!

Поклати бавно глава. Чувстваше се объркан. Какво да направи? Как да реши този деликатен въпрос? Още малко остана скрит в сянката и после пристъпи в ярката светлина на огъня. Дядо му тутакси излезе от своя унес.

— Naba-ciba, този внук се върна от своето гладуване. — Ловен сокол се приближи към дядо си и се наведе да го прегърне.

Сетне се отпусна край огъня, много по-сковано от друг път. Дори изпитваше неудобство да погледне дядо си в очите, които със сигурност бяха пълни с въпроси, защото това не бе обичайното поведение на Ловен сокол в присъствието на любимия старец.

Възцари се напрегната тишина. Ловен сокол стисна зъби. Той си даде сметка, че или трябва да приеме случилото се между дядо му и Нежен глас, или бързо да изрази неудоволствието си. Ако го отложеше, по-късно щеше да му е още по-трудно да повдигне този въпрос.

Но Ловен сокол си спомни гордостта в погледа на стареца и променения му външен вид. Това имаше голямо значение и бе наклонило везните.

— Погледни към мен, внуко мой. — Дълга коса протегна костелива ръка към рамото на Ловен сокол. — Вече знаеш за жената, която сподели постелята ми? Точно за това се колебаеш да погледнеш в очите твоя стар naba-ciba, нали?

Когато Ловен сокол извърна глава, за да срещне взора на стареца, нещо в един отдалечен ъгъл на типито привлече вниманието му и го накара да затаи дъх. Нежен глас вече бе пренесла някои от вещите си в колибата. Разпозна четката за коса и ръчното й огледало. Чифт мокасини бяха сложени до тези на дядо му до леглото, сякаш мястото им беше точно там.

Сърцето му заби лудо и той бързо отмести поглед, за да открие, че дядо му все още е загледан в него и търпеливо чака отговор.

— Haa, този внук знае — потвърди с надебелял глас.

— И от поведението ти личи, че не одобряваш. — Дълга коса отдръпна ръка от рамото на Ловен сокол и я сложи при другата в скута си.

— Не е работа на този внук да одобрява или да не одобрява. — Ловен сокол искаше да оттегли думите си още в мига, в който ги беше изрекъл. Но не можеше да нарани дядо си, като му каже как се чувства заради това, което се беше случило. Всъщност Ловен сокол знаеше, че трябва да отиде при Нежен глас и да й каже, че може да продължи да пренася вещите си, преди тя да бе дошла при стария индианец, за да разкаже какво бе сторил внукът му. Трябваше набързо да приключи този съвет.

— Тогава повече няма да говорим за това — кимна Дълга коса. Той се пресегна за ветрилото и започна да се потупва по коляно. — Ти се отдаде на пости. Разкажи на стария си дядо за това. Намери ли покой, реши ли да се ожениш за бялата?

— И преди да отида и да се отдам на пост не изпитвах съмнения. — Ловен сокол пъхна едно дърво в огъня. — Гладувах от уважение към теб, naba-ciba. Но е добре, че го сторих. Завърнах се с чувството, че съм обновен и пречистен от всички тревоги, свързани с изчезването на майка ми. Може би сега ще успея да приема, че вече я няма.

— Сънищата ми казаха, че тя ще се върне — изрече тържествено Дълга коса. — Но е добре, че си приел нейното изчезване. Така е по-добре за сърцето ти. То ще тупти, без тръните на скръбта да се забиват в него.

— Naba–ciba, време е да продължим с приятната страна на живота ми. — Ловен сокол си представи Меги, която го чакаше в колибата. Беше нетърпелив да я вземе в прегръдките си. — Нали ще участваш в празненството, което ще бъде устроено за приемането на моята жена в селото на арапахите? Нали ще участваш и в тържеството за сватбата ни?

— Haa, този стар дядо ще бъде там. — Дълга коса отново положи ръка на рамото на Ловен сокол и придърпа внука си в любяща прегръдка. — Бъди щастлив, внуко мой. Не тая лоши чувства. Решението, което си взел е добро.

Ловен сокол усети как прилив на любов към дядо му изпълва цялото му сърце. Той го прегърна силно, после го освободи и бързо се изправи на крака. Прибързаното му оттегляне не беше подбудено само от желанието да се върне при жената, която обичаше. Той трябваше да отиде при Нежен глас и да й каже, че е променил решението си, колкото и да му беше неприятно да се унижава по този начин.

Но заради дядо си щеше да направи и това. Само заради своя naba-ciba. В никакъв случай не заради Нежен глас.

Прости се със стария индианец, напусна колибата и пристъпи в нощната тишина. Погледът му обходи околността. По платнищата на типитата вече не се отразяваха сенки. Единствено светлините на огньовете, които трепкаха в нощта, танцуваха по тях.

Имаше едно изключение. Когато погледна към колибата на Нежен глас, той я видя да седи пред входното платнище, главата й бе сведена в ръце. Слухът му долови тихо ридание и той отново беше готов да повярва в искреността на чувствата й към дядо му.

Тя беше измъчена.

Изпълнен с достойнство, Ловен сокол закрачи между притихналите колиби. Когато достигна типито на Нежен глас, той се изправи над нея и я зачака да вдигне очи. Но тя не го направи и той коленичи край нея и постави ръка на рамото й.

— Сълзите ти доказват това, което ми се струваше невероятно — изрече, когато тя най-сетне бавно вдигна поглед към него. — Но внимавай, ако това са измамни сълзи и ти нараниш дядо ми или го обидиш по някакъв начин, ще съжалиш, че изобщо си се осмелила да го погледнеш.

— Защо говориш тези неща сега, след като ми забрани да споделям неговата колиба? — Нежен глас избърза сълзите от лицето си с опакото на ръката.

— Видях дядо си и щастието, което си вляла в очите и сърцето му. — Неволно стисна силно ръката й. Разбра го едва когато тя примигна от болка. Отдръпна се от нея. — Заради това промених решението си и ти можеш да споделиш одеялата и колибата му.

— Ти… ти си променил решението си? — Очите на Нежен глас се разшириха от недоверие.

— Haa, и може би постъпвам глупаво — промърмори той. — Но чуй това, Нежен глас, аз все така прозирам зад красивата ти външност. Все още мога да видя твоята злонамереност! Ако играеш някаква игра, то тя ще е последната в селото на арапахите!

Този вид предупреждение не се понрави на Нежен глас. Тя стисна челюсти и впи яростен поглед в Ловен сокол. Любовта й към него се превърна в ненавист. Истински го мразеше. Да, мразеше го заради толкова много неща! И нямаше да престане да търси начин да се разплати, задето не я бе допуснал в сърцето си.

— Не е необходимо повече да се безпокоиш за чувствата на дядо си. — Нежен глас се насили да прозвучи мило и кротко. — Тази жена наистина е загрижена за Дълга коса. Ще видиш доказателство за това в нещата, които ще направя за този стар човек, който ми предложи сърцето си.

Ловен сокол я погледна, сетне се завъртя на пети и се опита да не мисли повече за безпокойствата си. Трябваше да се изкъпе в реката. Трябваше да отстрани четината от лицето си. Всичко това трябваше да бъде направено, преди да се вмъкне между одеялата с жена си.

Луната се отразяваше в реката, по чиято повърхност се рисуваха големи бели петна. Ловен сокол смъкна дрехите и се хвърли в реката с главата надолу. Потрепери при контакта със студената вода. Изплува обратно на повърхността и с широки махове заплува надолу към тесния речен остров. Сетне неочаквано осъзна, че още някой плува редом с него. Когато извърна глава, занемя поразен, защото видя Меги, великолепна в голотата си.

— Достатъчно дълго чаках. — Меги доплува до него и се зарадва, когато той я обгърна с ръце, щом стъпиха на покритото с дребни, кръгли камъни дъно на реката. — Небесни очи заспа. Помислих си, че няма никаква опасност да дойда тук, при теб.

— Не усещаш ли студената прегръдка на реката? — запита Ловен сокол и отметна един мокър кичур от челото й.

— Aa, усещам студа. — Тя бръсна с устни неговите. — Но зная, че скоро ще ме стоплиш.

— Все още не съм махнал бакенбардите — изрече дрезгаво Ловен сокол. Мъжествеността му се втвърдяваше, допряна до корема й, а тя се притискаше още по-силно в него. — Ще те бодат, докато се любим.

— Не ме е грижа за бакенбардите — прошепна Меги и пое бързо и шумно глътка въздух, защото той започна да търка плътта си в нейната. Независимо от студената вода усещаше топлината на неговата мъжественост. — Искам само да сме заедно. Четирите дни бяха толкова дълги. Скъпи, никога повече не отсъствай толкова продължително. Моля те, а?

— Задълженията на вожда понякога го разделят с народа му… и с неговата съпруга — прошепна срещу бузата й Ловен сокол. Дъхът му излизаше на пресекулки и учестено, защото страстта се надигаше в него. — Сега бяха четири дни. Друг път ще е само една нощ. Но докато ме няма, мисли за това, че чакането винаги засилва удоволствието.

— Ами дядо ти? — запита Меги, когато Ловен сокол я вдигна и я понесе към брега. — Добре ли е? Постигнахте ли отново съгласие за всичко, свързано с мен? Той ще попречи ли на нашето щастие?

Ловен сокол се изсмя.

— Ти преливаш от въпроси. Ще отговоря на всичките, като ти кажа, че съветът с дядо ми премина добре и отсега нататък не е необходимо да се тревожиш за нищо. Мисли само за бъдещето с този мъж, който те обича.

Меги не можеше да остави въпроса за дядо му. Когато му бе занесла задушеното, той се бе отнесъл към нея без всякаква сърдечност. Само как я гледаше! Не беше сигурна, че може да се вярва на думите му, че разрешава на Ловен сокол да се ожени за нея!

— И не е казал нищо лошо за мен? — настоя, докато Ловен сокол я изнасяше на брега.

— Нищо. — Той я положи на одеялото, което тя бе разстлала за двамата, преди да влезе във водата. Дрехите й лежаха сгънати край него. Бе събрала и неговите и ги бе подредила до своите.

Той коленичи край нея. Мислеше си колко е хубава на лунната светлина. Прокара ръка по гърдите й, сетне надолу по корема. Усещаше под пръстите си чувственото потрепване при допира. Обхвана в шепа възвишението на желанието й и бавно вкара пръста си. Усмихна се надолу към нея, когато чу стона на удоволствие. Сетне усмивката му избледня и в същия миг той оттегли пръста си.

— Дядо ми наистина е много добре — изрече суховато. — Сега има млада любовница, която да стопля нощем леглото му.

Очите на Меги се разшириха и тя се надигна на лакът.

— Ооо? — промърмори. — Не би ли трябвало да си щастлив? Звучиш така, сякаш имаш нещо против тази жена.

— Този внук има основателна причина за това. — Челюстта на индианеца се стегна. — Жената е Нежен глас.

— Нежен глас? — побледня Меги.

— Haa, Нежен глас — пророни унило Ловен сокол. — Не мога да й имам доверие. Особено когато се отнася за чувствата й към дядо ми. Имам усещането, че тя го използва.

— Има ли нещо, с което да можеш да я спреш?

— Nan, нищо — изрече сериозно той. — Но я предупредих. Сега ще чакаме и ще видим дали го е взела под внимание.

Подхвана тила на Меги и привлече устните й към своите.

— Стига вече приказки за чувствата на другите хора — прошепна дрезгаво. — Истинската любов е тук, лежи в ръцете ми.

— Да, да — прошепна в устните му Меги, докато те нежно я целуваха.

— Студено ли ти е? — Той вдишваше сладкия й дъх. — Можем да отидем в колибата.

— Не, не ми е студено — прошепна в отговор Меги и обви шията му с ръце. Неговият горещ дъх се сливаше с нейния. Докосването му разпалваше страстта й. — Не и с теб. Ти възпламеняваш плътта ми. Вземи ме, моя любов. Вземи ме сега. Нека се любим до полуда.

Притиснал я към себе си така, че тялото й следваше всяка извивка на неговото, той проникна в нея с един-единствен изгарящ тласък. Тя затрептя от желание и го обхвана с краката си. Той се задвижи ритмично в нея. Хълбоците му действаха в отговор на възбудата му.

Тръпки на удоволствие я пронизаха, когато той обхвана набъбналите й гърди. Милувката му беше омагьосваща. Устата му ненаситно изпиваше нейната. Той я взе на ръце и я внесе в колибата.

Вече вътре, отново я привлече и я целуна силно, притискайки устни в нейните, от което главата й се завъртя. Тя потрепери, защото отново се пробуди под ласките му. Отново се впуснаха в изпепеляващо любене.

— Цялата нощ — прошепна Меги, докато той отнасяше голото й, меко като коприна тяло към леглото си. — Люби ме цяла нощ, скъпи мой вожде на арапахите.

Ловен сокол взря натежал от страст поглед в нея.

— Haa, цялата нощ — изрече гърлено. Положи я напреки на леглото и й се любуваше. За него беше трептяща като струна, искряща, безупречна.

Ръката му се плъзна по тялото й и накара кожата й да настръхне. Тя се надигна към него, потърси с устни неговите. Телата им жадно се притиснаха. Нежността бавно прерасна в страстен порив. Горещите им стенания изпълниха хладния нощен въздух.

 

 

Франк се установи на лагер в един каньон, където димът от огъня му нямаше да бъде забелязан. Постави седлото на земята и като се опъна на одеялото, положи глава върху него. Очите му наблюдаваха пламъците, които поглъщаха дървата в ямата. Той я бе заградил с кръгли, гладки камъни. Намираше се близо до един лагер на шошоните. Утре щеше да започне да го наблюдава. Утре дори можеше да се реши да влезе в лагера и да попита дали някой е виждал бяла жена с фургон. Не можеше да губи повече време само в наблюдение.

Пое отново дълбоко от пурата и хвърли угарката в огъня. Отпи последната глътка кафе и захвърли тенекиеното канче встрани. Отпусна се върху разгънатото одеяло и се зави с друго.

— Утре — прошепна, докато потъваше в сън.