Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (29)

Двадесет и осма глава

Неочаквано гадене бе събудило Нежен глас. Когато се надигна на лакът, стана още по-лошо. Дори почувства вкуса на горчивия стомашен сок да се надига в гърлото й.

Не искаше да събужда Дълга коса, затова тихичко се измъкна от леглото, нахлузи през глава широката кожена рокля и боса излезе навън в разпукващата се зора на новия ден. Когато се надигна нов позив за повръщане, тя прикри уста с ръка и затича през селото към блясъка на реката. Усети, че не би могла да издържи още дълго. Чувстваше се замаяна, гърлото й пламтеше от ту надигащите се, ту спадащи вълни на горчивите сокове.

Когато най-накрая достигна реката, тя се свлече на колене и започна да повръща. Притискаше с ръка стомаха си, докато се напъваше, отново и отново и най-накрая вече нямаше какво да излиза.

Изпитваше слабост и замаяност, когато се отдръпна от замърсената вода и потърси облекчение по-нагоре, където реката течеше бистра и освежителна. Наплиска лицето си, дори отпи от шепи, сетне още веднъж. Започна да плакне уста, проми всяко ъгълче, докато най-накрая изчезна и последната следа, издаваща този неочакван и странен пристъп на прилошаване.

Беше приседнала на една туфа мъх край реката, държеше лице в ръцете си и бавно се полюляваше напред-назад. Все още се чувстваше замаяна, за да се върне в колибата на Дълга коса и твърде слаба за сутрешната баня в реката, затова остана да клечи на същото място още известно време. Трябваше да й мине. Днес Ловен сокол щеше да се завърне с майка си! Нежен глас искаше да види Чисто сърце, така че сама да се убеди, че жената, която щеше да й бъде свекърва, наистина е добре.

Макар и вече да знаеше, че никога няма да бъде по-близка с Чисто сърце, това не намаляваше ни най-малко възхищението й от майката на Ловен сокол. Тази жена винаги бе била безкрайно добра към Нежен глас. Дори я бе предпочитала пред останалите жени в селото, когато ставаше въпрос за съпруга на сина й.

— Нищо не е така, както го искахме тя и аз — прошепна на себе си Нежен глас, а сълзите се стичаха от очите й. — Толкова го обичах, Чисто сърце. Твоят син бе всичко за мен. Сега имам Дълга коса. Той е прекрасен, мил човек, но не е Ловен сокол. Как продължава да ми се иска синът ти да беше мой!

Така, потънала в болезнени мисли, Нежен глас не долови заглушените стъпки зад гърба си. И когато една ръка изникна отпреде й и пръстите се сключиха върху устата й, потискайки писъка, който тя се опита да издаде от дълбините на ужасената си душа, едва не припадна от уплаха.

Над тази ръка, заключила устата й, очите й се разшириха, когато съвсем осезаемо различи острието на ножа, който бе допрян в гърба й. Това доведе уплахата й до крайност и потисна всеки опит да се освободи.

— Не прави нищо, жено — изръмжа Франк. — Подчинявай се. В противен случай ще умреш.

Видя немощното й кимване, което изразяваше, че разбира опасността, която я грози.

— Само да издадеш звук и няма да разбереш как ножът ти е отнел живота — предупреди я той.

Когато реши, че напълно е разбрала всичко, което е искал да й каже, той бавно отпусна ръка и освободи устата й, сетне я хвана за китката и я завъртя към себе си.

— Хей, ама ти си красавица! — изкиска се Франк. — Дори си по-хубава от Маргарет Джун. Ако не ми трябваше за друга работа, бих се поборичкал с тебе. — Свободната му ръка неочаквано се плъзна нагоре под роклята й и скоро обхвана окосменото хълмче, там, където бедрата й се събираха. Тя издаде стон на отвращение.

— Топла и мека — изрече Франк, прокарвайки пръсти по пухкавото възвишение. Нарочно потърси цепнатината и я откри, когато разгърна кичурчетата косми.

Нежен глас потрепери и очите й гневно се свиха, когато той започна да търка палец о мястото, което обикновено й доставяше такова удоволствие при докосване. Но пръстите на този мъж я караха да се чувства ужасно.

Пренебрегвайки опасната близост на ножа, Нежен глас бързо се отдръпна от Франк, придърпа дрехата си надолу и плътно се загърна.

— Палавница, а? — разсмя се Франк. — Отвращавам те, нали? Е, индианска жено, това никак не ме интересува. И не се тревожи, че ще те насиля. Умът ми е зает с много по-важни неща тази сутрин.

Нежен глас въздъхна с облекчение.

— Ако не си дошъл да ме изнасилиш, тогава защо си тук и прекъсваш сутринта на Нежен глас? — запита тревожно. Бореше се с нов пристъп на гадене, но не искаше да се унижава пред този непознат. Достатъчно унизително бе, че се намира в негово присъствие, че е негов пленник.

Беше започнала да се чуди на тези пристъпи на гадене. Разбираше, че може да са първите признаци на бременност. Мисълта, че може да е забременяла в един от редките случаи, когато се бе любила с Дълга коса, я накара да е по-предпазлива и да не се противопоставя на непознатия. Трябваше да направи каквото поиска от нея. В противен случай можеше да не успее да износи детето, което щеше да е съперник на децата на Ловен сокол.

Това, в случай че беше бременна, бързо размисли тя, надявайки се да е. Толкова много причини имаше да се нуждае от дете, заченато от насладата, която бе открила с Дълга коса. То не само щеше да скрепи тяхната връзка, но и щеше да докаже мъжествеността му пред неговия народ!

Да, тя осъзнаваше важността на една евентуална бременност, желаеше другите, които нямаха късмет да създадат деца в късните години на живота си, да му завиждат, да завиждат на този мъж, който й бе позволил всяка вечер да сгрява одеялата му.

— Не съм те избирал специално за изпълнението на моя план. — Франк държеше ножа до тялото си. — Но ти си първата индианка, която тази сутрин се завъртя насам. Затова ти ще ми помогнеш.

— Какво желаеш да направи Нежен глас? — Инстинктивно Нежен глас обхвана корема си с ръка. Мълчаливо се молеше на Великата невидима сила в утробата й да расте дете.

— Индианска жено, не става въпрос какво искам аз. — Франк запристъпя заплашително към нея. — Става въпрос какво ще направиш ти.

— Желаеш да направя нещо срещу своя народ, така ли? — Нежен глас беше нащрек.

— Не, не срещу твоите хора — отвърна Франк и забеляза объркване в очите й. — Интересува ме бялата жена във вашето село — добави припряно. — Само бялата жена.

Очите на Нежен глас се разшириха, пулсът й се ускори.

— Меги? — зададе въпроса тихо. — Тази, която народът ми сега нарича Очи на пантера?

— Очи на пантера? — Франк изви въпросително вежди, сетне се разсмя от сърце. — Да. Очи на пантера.

— Какво за нея? — Пулсът на Нежен глас бясно препускаше. Може би в лицето на този бял човек ще намери съюзник! — Какво искаш да направя?

— Трябва да намериш начин да ми я доведеш. — Франк повдигна брадичката й с пръст. — Разбираш ли? Върви и я доведи, и внимавай никой да не те види. Нямаш много време. Скоро всички в селото ще се мотаят нагоре-надолу, ще се занимават със своите работи. Не искам да ме виждат. Разбираш ли?

— Aa, да. — Нежен глас нетърпеливо закима с глава. — Но защо ти е тя?

— Не ми задавай въпроси. — Франк я завъртя и я тикна в посока на селото. — Върви сега. Доведи я. Намери начин да го направиш, без тя да разбере за мене. И побързай. Ловен сокол може да се завърне всеки момент.

Нежен глас кимна и бързо се отправи към селото, сетне спря и извърна въпросителен поглед към него.

— Ами бебето? Не искаш ли и бебето?

Франк замачка брадата си.

— Нейно ли е?

— Aa — отвърна Нежен глас. Сърцето й силно биеше. Най-после имаше възможност да се отърве едновременно и от жената, и от детето, което Ловен сокол бе приел като свое.

— Детето на червенокожия ли е? — Франк вкара ножа обратно в канията.

Нежен глас стисна зъби, когато чу определението „червенокожи“, но отхвърли антипатията си, заради своите собствени интереси и го изгледа замислено.

— В известен смисъл — промърмори тя. — Но в друг не.

— Какво, по дяволите, означава това! — Франк нервно прокара пръсти през косата си.

— Ще видиш. — Нежен глас се извърна и се втурна към селото. Трескаво обмисляйки, тя търсеше начин да изведе Меги от колибата, а също и детето. Вероятно Меги все още спеше, освен ако не беше станала за ранното кърмене на детето.

— Как бих могла да я накарам да тръгне с мен, без да събудя подозренията й? — шепнеше си тя, докато приближаваше покрайнините на селото. За нейно облекчение все още никой не беше излязъл навън. Слънцето все още не се бе показало иззад планината, за да изпрати светлината си над отворите за пушека по върховете на типитата.

— Пейот. — Тя неочаквано се спря от осенилата я мисъл. — Ще приготвя питие от пейот за Меги. Ако все още спи, ще го налея в устата й, преди да има възможност да разбере какво става. Ако е будна, ще й предложа чашка от напитката.

Свърна към една скала, където в кожена торбичка бе скрила останалата част от пейота, след като бе нахранила с него коня на Ловен сокол и го бе разболяла. Нежен глас отчупи няколко парчета от кактуса и върна кесийката в скривалището й.

Разстла полите на дрехата си на земята, постави отгоре им кактусовите парчета и започна да ги надребнява с камък, докато се превърнаха във фин, едва забележим прах. Тя го събра в шепа, изправи се и се отправи към типито на Меги.

Край входното платнище се наклони и допря ухо, заслушана за шумове във вътрешността на вигвама. Когато не долови нищо, пропълзя вътре. С коварна усмивка се изправи над постелята на Меги и установи, че спи дълбоко, легнала на гръб.

Нежен глас отиде до кожения мех, който висеше току до входното платнище и в който държаха водата за пиене, и напълни половин чашка. Сетне сипа праха от пейота в нея, извърна се и с крадливи стъпки се запромъква обратно към постелята на Меги.

Отпусна се бавно на земята, внимавайки да не докосне завивките и да разбуди Меги. Защото тя щеше да разкрие, че Нежен глас се готви да стори някакво зло.

Когато се настани удобно, тя се наведе над лицето на Меги и започна да налива течността в устата й.

Очите на Меги мигом се отвориха, тя започна да се дави и се опита да се изправи, но Нежен глас седна отгоре й, стисна я за носа с една ръка, а с другата продължи да излива останалата в чашката течност в съпротивляващата се уста на Меги.

Меги кашляше и плюеше. Блъскаше Нежен глас, в очите й се четеше див ужас, когато усети, че главата й започва странно да се върти. Почти изпаднала в безсъзнание, тя затвори очи и се отпусна.

Нежен глас не можеше да позволи на Меги напълно да загуби съзнание. Тя трябваше да върви, за да може да бъде отведена при белия мъж. А и едната ръка на Нежен глас трябваше да е свободна, за да може да носи Небесни очи. Струваше й се невъзможно едновременно да се отърве и от Меги, и от Небесни очи. Сърцето й биеше лудо при мисълта да е тази, която ще съобщи на Ловен сокол, когато се завърне, че жена му и детето му са изчезнали — вероятно отвлечени, докато са спали.

Оставила Меги по средата между съня и безсънието, тя се надигна, отиде при Небесни очи, уви внимателно детето в едно одеяло и го вдигна на ръце. Настани го сигурно в сгънатата си лява ръка, върна се при Меги и леко я побутна.

Очите на Меги се отвориха и тя пиянски се усмихна на Нежен глас.

— Добро утро. — Езикът й се плетеше. Погледът й беше празен.

— Ела с мен. — Нежен глас улови Меги за ръката и я подкани да се изправи. — Разходи се с мен, Очи на пантера. Денят е толкова хубав, Очи на пантера…

— Хубав… ден…? — запъна се Меги и несигурно се изправи на крака. Кимна отмятайки глава на една страна. — Aa, хубав. Всичко е хубаво.

Нежен глас й се усмихна злорадо.

— Много — и се засмя под мустак. — Само почакай да видиш колко е хубаво.

Меги се влачеше край Нежен глас, без даже да осъзнава, че тя е взела Небесни очи, нито че детето тъкмо започваше да хленчи от глад. Като в сън, със стъклен поглед тя заобиколи вигвама и се отправи към реката.

Когато пристигнаха при групичката дървета, където чакаше Франк, тя дори не го забеляза, още по-малко пък го разпозна. Вече не можеше да държи очите си отворени. Свлече се на земята в краката му и потъна в черната празнота на безсъзнанието.

Франк я побутна с върха на ботуша си. Изсмя се гърлено, сетне хвърли към Нежен глас лукава усмивка.

— Да ме вземат мътните, не си мислех, че си толкова бърза. — Прескочи Меги и пое детето от ръцете на Нежен глас. — Я да видим това нещо.

Небесни очи започна да плаче, докато Франк разгръщаше одеялата, закрили лицето й. Той повдигна вежда, учуден да открие, че детето е с чертите на бял човек. — Хей, ама тя не е червенокожа — изрече и погледна въпросително към Нежен глас.

— На външен вид е бяла — обясни му тя. — Но във всичко останало се учи да бъде индианка.

Франк премести поглед върху Меги.

— Дори и тя е облечена като индианска жена. — Сетне сви рамене безразлично. — Ако е женена за червенокож, предполагам, че трябва и тя да се държи като такава.

— Може ли сега Нежен глас да се върне в своя вигвам? — осмели се да попита тя.

— Не бързай толкова — погледна я мрачно Франк.

Сърцето на Нежен глас прескочи един удар.

— След като ти помогнах, ти все така се каниш да ми сториш зло. — Тя заотстъпва назад.

— Хайде сега, не говори така — успокои я Франк. — Просто си ми нужна още малко.

— Какво е то? — запита напрегнато Нежен глас.

— Трябва да ми помогнеш да заведем Меги и детето в моето скривалище. После можеш да си вървиш. Знаеш, че ако кажеш на някого за мен, ще намеря начин да ти забия ножа, така че повече да не можеш да кажеш и дума.

— Нежен глас е щастлива да се отърве от бялата жена и детето — гордо вдигна брадичка тя. — Нежен глас никога няма да каже къде са отишли или с кого. Нежен глас се радва, че нея я няма. В моя живот тя донесе само нещастия.

— Момиче на място — реагира Франк. Той се приближи до Нежен глас и й подаде детето. — Ти ще го носиш. Аз ще нося Меги. После можеш да се върнеш в твоя вигвам, сякаш нищо не се е случило.

Нежен глас бавно люлееше Небесни очи, опасяваше се, че писъците й могат да събудят някого. Поглеждаше нервно през рамо, успокояваше се, че в селото все още нямаше никакво раздвижване.

После тръгна след Франк, който се заизкачва по високия хълм, на достатъчно разстояние от селото.

След като оставиха Меги и детето на одеялата край огъня в пещерата, Франк постави ръка на кръста на Нежен глас и я привлече към себе си.

— Би трябвало да ти покажа как люби бял човек, но времето не го позволява — изрече, но въпреки това притисна с устни нейните в една садистична целувка.

Нежен глас се заизвива да се освободи и яростно се втренчи в него, като избърсваше уста с опакото на ръката си.

Сетне се извърна и побягна от пещерата и не се спря, докато не достигна безопасността на вигвама на Дълга коса, в който той продължаваше да спи дълбоко като новородено.

Дишаше тежко, но се овладя бързо. Разсъблече се и се изкатери в постелята, свивайки се до него. Тази сутрин имаше толкова много причини да бъде щастлива, че притвори очи и още по-плътно се притисна в гърба на Дълга коса. Беше пропъдила от живота си Меги и нейното дете. А може би щеше да даде живот на свое!

Ако детето бъде син, колко щеше да е почитано от арапахите, защото щеше да е син на човек, някога вожд и все още водач, благороден и велик.

— Син — прошепна тя и плъзна ръка надолу по корема си. — Син…