Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (17)

Шестнадесета глава

Меги не усещаше, че нощта е спуснала черния си плащ от небесата. Тя седеше на дебела меча кожа край огъня. Пламъците му мудно проблясваха.

Небесни очи доволно сучеше от коравото зърно и пръстчетата й мачкаха гърдата на Меги. Усмихната, Меги наблюдаваше как Ловен сокол разглежда малкия орел. Сега беше отпуснат, но скоро щеше да изглежда величествено. Ловен сокол й бе обяснил, че след четири до шест седмици птицата ще се измени напълно.

Сега всичко, което се виждаше, бяха сплъстени пера, големи, доверчиви очи, жълта човка и крака.

Усмивката на Меги избледня. Не можеше да не си спомни за родителите му. Нали самата тя знаеше колко боли да дадеш детето си другиму.

Утеши се със спомена за многото голишарчета, които се въртяха в просторното гнездо, опитваха се да запазят равновесие, преди да дойде редът им да полетят. При толкова много деца, може би това нямаше да им липсва. Беше доволна, че нейният любим индиански вожд е щастлив с новата си птица.

— Моят нов приятел е от женски пол — внезапно се обади Ловен сокол, след като бе измерил краката на птицата. — Макар че ще ми е крайно неприятно, по-късно ще трябва да се откажа от нея. Трябва да й бъде дадена възможност да си намери другар и да създаде още много орли.

— Кога ще го направиш? — Меги беше изненадана да узнае, че той се готви да пусне птицата на свобода.

— Ще разбера по перушината й. — Ловен сокол бе оставил птицата да се крепи на показалците му. Тя като че ли харесваше новия си дом, новия си господар. — Появата на бели пера по главата и опашката показва, че птицата вече може да снася яйца. Точно това помага да бъде привлечен мъжкият. — Той замълча и извърна искрящите си, топли очи към Меги. — Някой ден тя ще намери своя другар — изрече с дрезгав глас, — така както аз намерих моя.

Лицето на Меги почервеня от залялата я гореща вълна. Усети как я облива топлина и нахлува в слабините й при мисълта какво щеше да се случи след малко. Разбираше, че желанието й за него е толкова силно, че й се струваше безнравствено.

Извърна поглед от мъжа, когото обожаваше, и се взря в Небесни очи. Откри, че е потънала в дълбок унес, устничките й все още бяха на гърдата на майка й.

— Отново сънуваш ангели — прошепна Меги, уви одеялото плътно около детето и я отдръпна от натежалата от мляко гърда. — Скъпа щерко, и аз имам мечти, но в този момент те не са свързани с невинността, а с един мъж, един прекрасен, благороден мъж, който беше толкова добър, че не само обяви мен за своя жена, но и теб за собствена дъщеря.

Меги се изправи бавно, занесе Небесни очи до люлката и я положи върху постелката от одеяла. Докосна замечтано бузката на момиченцето, сетне се наведе и целуна челцето й, докато я завиваше с изработеното от парчета юрганче, което бе ушила сама.

— Доста дълго се занимаваш с Небесни очи — обади се Ловен сокол, който бе приближил и бе обвил ръцете си около нея, обхващайки гърдите й, които тя все още не бе закрила с роклята.

Меги притвори очи от желание и се облегна назад върху гърдите му. Пръстите, които я милваха, бяха топли и деликатни. Зърната й щръкнаха срещу палците му, които ги масажираха.

— Тя е… толкова красива! — изрече Меги и простена, когато ръцете на Ловен сокол се плъзнаха по-надолу, подхванаха роклята й и тя скоро се оказа на земята. Ръката му обхвана кичура косми, под които се криеше центърът на желанието й, вече пулсиращ от очакване.

Въздъхна и отпусна глава назад, така че бузата й докосваше бузата на Ловен сокол, когато той вкара нетърпеливо пръст в нея и започна бавно да го движи, доставяйки й удоволствие, на което бе готова да се наслаждава вечно.

Облегна се още по-плътно върху него и усети със задницата си издутината, която жадно се притискаше в нея, макар и все още заточена в бричовете от еленова кожа.

Неочаквано ръцете му се озоваха на кръста й и той я извъртя с лице към себе си. Тя се разтапяше в прегръдките му, устните им се срещнаха в бурна целувка, а ръцете й бяха на кръста му. С нетърпеливи пръсти смъкна дрехата до бедрата му и изпита облекчение, когато тя се свлече на земята и направи безпрепятствен достъпа до онази негова част, която изскочи на свобода — напрегната, дълга и готова.

Сърцето й запрепуска, когато обхвана с ръка твърдостта му и започна да я движи бавно. Чуваше го как стене срещу устните й, усещаше как се втвърдява, когато пръстите й ускориха темпото, в един момент извършващи въртеливи движения, в друг — нагоре-надолу сякаш помпаха.

Ловен сокол усещаше топлината да се надига, да го залива като поток от лава. Бе стиснал здраво очи. Всичко ставаше прекалено бързо. Той я желаеше. Копнееше да почувства горещината на тялото й около пулсиращия си член, не само пръстите й. Припомни си колко е стегната и потръпна, предвкусвайки удоволствието.

Нежно отблъсна ръката й, коленичи пред нея и за пореден път й разкри истинския рай, когато най-напред горещият му дъх, а после и езикът му започнаха да я докосват.

Коленете й омекваха от върховното блаженство на милувката. Меги затвори очи и отпусна глава назад, така че дългата, пищна коса се посипа по гърба й. Вкопчи се в раменете му и захапа долната си устна, за да не извика от удоволствието, което изпитваше.

Ловен сокол беше замаян от нарастващата нужда да се освободи. Той се изправи, грабна я на ръце и я понесе към леглото. Положи я толкова внимателно, сякаш беше порцеланова кукла.

Последва я и коленичи над нея. Започна да покрива с кратки целувки страните и шията й, после се прехвърли на гърдите. Галеше косите й, прокарваше език по затворените й очи, леко хапеше дългата, изящна шия, после отново зацелува гърдите и корема й.

Меги бе изпаднала в унес от блаженство, когато почувства твърдостта му да я изследва, да търси вход. Бавно, много бавно, плъзгайки се все по-навътре и по-навътре, той навлезе в нея, а тя въздъхна и потръпна от копнежа да го усети как я изпълва цялата.

Обви го с крака и го подкани да започне да се движи. Обхвана страните му с ръце и привлече устата му към своята. Целуваше го със страст, за чието съществуване не бе и подозирала, а той я държеше в мощната си прегръдка.

Тя усещаше влажната топлина, която свързваше телата им. И двамата спряха, застинали в предчувствие, погледите им се срещнаха и задържаха, споделяха мълчалива страст, а после отново започнаха да се целуват, устните му се сляха с нейните, докато тя почувства, че е едно цяло с него.

Телата им се люлееха и извиваха.

Езиците им танцуваха.

Стенания се изливаха през долепените им устни. Ръцете им се търсеха и галеха.

 

 

Нежен глас бе видяла завръщането на Ловен сокол и Меги. Беше се измъкнала крадешком от своето типи и се бе скрила зад една друга колиба, близо до тази на Ловен сокол, за да наблюдава сенките, които играеха по платнището. Когато зърна Ловен сокол и Меги да се прегръщат и после различи как той я вдига и отнася до леглото, пропълзя още по-близо до типито и се заслуша в тишината, а после и в звуците на телата, които си доставяха удоволствие едно на друго.

Искаше й се да избяга, да се скрие зад някой висок хълм, да потъне в земята, защото това бе единствения начин да се освободи от горещите чувства към мъж, когото винаги бе мечтала да притежава.

Но нещо я застави да остане тук, неподвижна, заслушана в звуците, които се чуваха от типито.

Бе чула звука на целувката.

Бе чула стенанието, което означаваше, че в колибата на вожда са достигнали кулминацията на страстта.

Извърна гръб към типито на Ловен сокол и скри лице в ръцете си като простреляна в сърцето. Едва удържа сълзите, които напираха в очите й и чувствата, които я караха да се втурне вътре и да забие нож в изпотените тела.

Тръсна глава и я вдигна, присви очи, на устните й заигра зловеща усмивка. Тихо напусна скривалището си и заброди между типитата, откъдето долиташе смях или се чуваха звуци, подобни на онези, които току-що бе чула от колибата на Ловен сокол.

Погледът й бе съсредоточен върху едно типи.

Това на дядото на Ловен сокол!

Трябваше с хитрост да накара Дълга коса да откаже на внука си правото да се ожени за тази бяла жена. Останала й бе само тази възможност да спечели любовта на Ловен сокол за себе си.

Тя също можеше да е топла и отзивчива в ръцете му. И тя можеше да направи любовта удовлетворяваща, също като бялата жена. Можеше да бъде всичко за Ловен сокол. Всичко!

Да, Дълга коса бе единствения й шанс. Той я считаше за красива. Ако беше млад, щеше да я вземе за своя невеста и тя щеше да покаже някои неща на Ловен сокол!

Но сега Дълга коса бе възрастен мъж с остаряло тяло. А тя искаше млад мъж с младо тяло, което да откликва на нейното.

Ловен сокол. Тя искаше само него. Само Ловен сокол!

Стъпките й станаха още по-решителни и тя скоро стигна колибата на Дълга коса. От сенките по платнището разбра, че огънят е все още силен и приканващ и че Дълга коса седи край него, може би размишлявайки за смъртта си, а може би за изминалия живот. Напоследък беше забелязала, че той живееше повече в миналото, отколкото в настоящето. Бе тъжно да наблюдаваш как човек, който някога е бил толкова жизнен и красив, бавно умира.

А тя си спомняше, че когато бе достигнала възрастта да забелязва различията между мъжете, а Дълга коса беше към шестдесетте, той все още радваше погледа.

— Дълга коса? — Нежен глас бе доближила устните си до кожата, закриваща входното платнище. — Дълга коса, аз съм, Нежен глас. Ще пожелаеш ли присъствието ми край твоя огън? Нежен глас е самотна. И ти ли си толкова самотен тази нощ?

Дълга коса разклати ветрилото от орлови пера пред голите си гърди и се втренчи във входа. Сърцето му слабо подскочи при мисълта, че красивата Нежен глас се нуждае от присъствието му, за да запълни самотата, която усещаше тази нощ.

Той я разбираше. Тя не бе успяла да спечели Ловен сокол. Нямаше какво да й каже, но присъствието й, макар и за момент, можеше да го накара отново да се почувства млад.

— Влез. — Той направи жест с ветрилото към входа. — Сподели огъня с един стар човек, ако искаш?

Сърцето й биеше силно. Тя знаеше, че много внимателно трябва да подбира думите си, докато е с Дълга коса. Когато Дълга коса потупа дебелата постелка от кожи и одеяла до себе си, тя не се поколеба да се настани близо до него. Ако се вгледаше съсредоточено, можеше да открие някои от чертите, които го бяха правили един от най-желаните от жените воини през всичките тези години.

След като се настани край него, Нежен глас се усмихна едва-едва.

— Много мило от твоя страна да се смилиш над една самотна млада жена тази вечер — примигна няколко пъти с клепачи насреща му. — Hahou.

— За този стар човек нощите стават все по-дълги и все по-студени. — Дълга коса нервно потупваше с ветрилото по голото си коляно, където одеялото, с което се бе увил, се бе отметнало. — Приятно е да имаш наоколо някой, който не само изглежда добре, но и мирише хубаво.

Нежен глас се престори на срамежлива и сведе поглед, сетне отново го вдигна към него.

— Стари дядо, аз също усещам нощите по-дълги и по-студени. Нима ти се струва справедливо твоят внук тази вечер да топли една бяла жена, вместо жена от своето племе? Не можех ли аз да сгрявам одеялата му, а, дядо?

Известно време Дълга коса остана загледан в нея, изучаваше я внимателно, почувствал в себе си раздвижване, което му беше познато, макар и отдавна отминало, сетне кротко отмести поглед.

— Ако този стар човек можеше да диктува на внука си, ти щеше да си избрана за негова съпруга. — Сега се беше втренчил в огъня, но се наслаждаваше на жаравата, разгоряла се в слабините му. Караше го отново да се почувства в мъжката си сила. Съзнаваше, че усещането скоро ще отмине и той отново ще изпитва празнота.

— Ако така го чувстваш, стари дядо, тогава защо не наредиш на твоя внук да отхвърли бялата жена? — замоли Нежен глас, забравила всички намерения да бъде предпазлива. — Откажи на своя внук, когато той дойде да ти говори за брак с бялата жена. Подкани го да се ожени за жена от неговото племе — да се ожени за Нежен глас!

Дълга коса бързо извърна поглед към индианката.

— Забравяш ли, че сега моят внук е вожд? Неговата дума е последна. По всички въпроси. — Гласът му беше изтънял.

— Ти си по-стария, той те слуша и ще направи това, което изискаш от него. — Нежен глас застана на колене. Без да се колебае, взе ръката на Дълга коса и я притисна до гърдите си. — Моля те, стари дядо? Моля те? За Нежен глас ти ще направиш това, което знаеш, че е правилно — то е за доброто на Ловен сокол и на цялото племе.

Дълга коса измъкна ръка от нейната и положи изкривените си, кокалести пръсти на страната й. Прокара ги по гладката плът и си припомни колко често в миналото бе правил това.

Нежен глас отпусна страна на ръката му, преструвайки се, че се е развълнувала от близостта му.

— Ако беше млад, изобщо нямаше да погледна Ловен сокол — притвори очите си тя. — Ти щеше да си мъжът на желанията ми. Само… ти…

Сърцето му блъскаше така, сякаш барабан биеше в гърдите му, и той осъзна, че съвсем не беше престанал да изпитва вълненията, които изпитваше един млад мъж. Отдръпна ръката си, защото докосването до нея беше като допир до неугаснал, парещ въглен.

Нежен глас отвори очи и се втренчи в него. Беше притаила дъх, защото се опасяваше, че е прекрачила границата, допустима с този стар човек, който някога бе велик вожд на своя народ. Изпита облекчение, когато той не даде признак да се е ядосал или засегнал. Приятелството, което винаги бе съществувало помежду им, не беше помрачено.

— Дошла си да говориш за моя внук — изрече Дълга коса и остави ветрилото. Придърпа одеялото нагоре и загърна измършавелите си и отпуснати рамене. Внезапно бе съзнал, че е стар и съсухрен. — Но този стар човек не може нито да направи, нито да нареди нещо. Моят внук има свои собствени желания. Не мога да ги променя.

— Значи няма да разговаряш с него? — Гласът на индианката бе станал пресеклив. — Няма да го посъветваш да се огледа и да проумее, че жените от неговото племе са по-мили и по-добри от тази бяла жена?

— Този стар човек вече даде благословията си на своя внук — изрече сериозно Дълга коса.

— Дал си я? — Гласът на индианката бе стържеща въздишка.

— Но той трябва да дойде да говорим за церемонията. — Дълга коса се усмихна. — Тогава отново гласно ще изразя мнението си пред него.

Нежен глас сведе поглед и въздъхна.

— Не мога да искам повече.

Дълга коса подхвана брадичката й с пръст и я повдигна бавно.

— Красива си — поклати глава. — Огледай другите мъже. Намери някой, който те удовлетворява. Ако продължаваш да търсиш това, което никога не може да бъде твое, няма да изпиташ задоволство.

Очите на Нежен глас се изпълниха със сълзи. Когато рукнаха по бузите й, тя скочи на крака и избяга от типито.

Дълга коса поклати глава, после бавна усмивка изви устните му. Радваше се, че тя дойде при него — беше го накарала да осъзнае, че изобщо не е толкова стар!

Взе една лула и я запали, сетне се наклони по-близо до огъня, очите му отново бяха пълни с мечти и смях.

 

 

Когато Меги видя, че малкият орел е заспал в напълнената със слама кутия, се осмели да прокара ръка по меката, пухкава перушина. После отново покри кутията с еленовата кожа, в която бяха прорязани дупки.

Меги отиде да надзърне дъщеря си, но дори и това не намали тревогата й. Ловен сокол бе отишъл отново да говори с дядо си, този път за церемонията по приемането на Меги за негова жена. Все още усещаше погледа на стария човек върху себе си, когато се движеше из селото сред другите от племето или когато отиваше към реката, за да се изкъпе или да донесе вода с ведрото. Беше сигурна, че ще е много по-доволен, ако тя си събере нещата и си замине.

Меги седна край огъня и започна да бродира рокличката, която бе ушила за дъщеричката си. Тя забоде иглата в плата и отново я извади, но в действителност не виждаше листото, което току-що бе оформила. Страхуваше се прекалено много. Само ако можеше да е малка мишка, скрита в ъгъла на колибата на стария дядо, та да чуе какво си говорят двамата мъже.

 

 

Ловен сокол всмука дима от лулата на дядо си. И двамата бяха сериозни. После Дълга коса остави лулата настрани. Тази вечер бе вечер за посещения. Дълга коса отново се почувства уважаван както в миналото.

— Какво те е довело в колибата на стария ти дядо тази нощ? — запита, съзрял неловкостта на Ловен сокол, който сякаш не знаеше къде да постави ръцете си. Най-накрая обхвана коленете си.

— Ти вече даде благословията си за моя съюз с Очи на пантера. — Гласът на Ловен сокол бе сподавен. — Тази вечер дойдох да получа втора благословия и да обсъдим церемонията, на която моята жена ще бъде приета в племето и ще стане моя nata-aa.

Дълга коса остави одеялото да падне от раменете му и то се свлече на слабите му бедра. Кръстоса ръце върху гърдите си и се усмихна към Ловен сокол.

— Добър е този внук, който два пъти моли за благословията на дядо си — изрече, очевидно поласкан. — Ти изчака търпеливо да дойде това време в живота ти, защото при арапахите е обичай да не се задомяват рано — кимна Дълга коса — ти, който си на тридесет зими, едва сега говориш за женитба, а имаш своя собственост и слава.

Погледът на Ловен сокол светна, защото си помисли, че дядо му приема неговата невяста. Но очите му зашариха неспокойно, когато старецът продължи:

— Не бих искал да ти го казвам, но, внуко мой, на мене ми се струва, че ти изглеждаш твърдо решен да се ожениш за бялата жена, затова ме чуй: — Гласът на Дълга коса бе сериозен и хладен. — Този твой стар дядо никога не би пожелал неговият внук да има за жена не индианка, а бяла жена.

— Но, стари дядо, не разбра ли, че в сърцето си тя е истинска индианка? А това е по-важно. — Ловен сокол се опитваше да защити Меги.

— Нищо не може да промени цвета на нейната кожа, коса и очи — измънка Дълга коса. Той повдигна ветрилото от орлово крило и започна нервно да потупва с него по голото си коляно.

— Нима тя не прие промените в живота си, откак стана част от нашето ежедневие? — този път Ловен сокол звучеше по-решително.

Дълга коса сякаш не го чу. Вместо това рече:

— Искаш ли да имаш бели синове и дъщери?

— Не видя ли, че вече приех детето, което излезе от утробата на моята бяла жена, сякаш е моя собствена дъщеря? — Ловен сокол усещаше, че не е редно да продължава този спор с човека, който от детството му бе за него идол. Но заради Меги трябваше да отхвърли всичко, и да настоява тя да стане негова жена.

— И ти мислиш, че това е мъдро? — Дълга коса изви вежда.

— За мен това е нещо възможно. Haa. А що се отнася до децата, родени от връзката ми с бялата жена, нима се съмняваш в мъжествеността на своя внук? Съвсем сигурно е, че моят син ще прилича на мен.

— А ако грешиш и синът ти е бял? — запита изпитателно Дълга коса.

— Ако е писано да бъде така, момчето, което ще роди Меги, ще е мой син, без значение какъв е цветът на кожата му — изрече решително Ловен сокол.

— Внуко мой, наше свещено задължение е да пазим кръвната линия чиста, за да запазим народа си. — Това беше последният аргумент на Дълга коса.

— Naba-ciba, забрави ли настъпилите вече промени в живота ни? — Ловен сокол положи ръка на рамото на дядо си. — Трябва да приемеш и тази промяна. Сърцето ми вече принадлежи на Очи на пантера. Тя е моя въздух, моя живот. Да не я притежавам, означава да се чувствам половин човек.

Клепачите на Дълга коса трепнаха. Той остави ветрилото и се пресегна към Ловен сокол да го привлече в прегръдката си.

— Тогава върви при нея — изрече тихо. — Нито дума повече няма да бъде спомената срещу това, което искаш да направиш, никога. Отново, внуко мой, вожде на нашия народ, ти имаш благословията на този стар дядо. Но направи едно последно нещо за него. Иди, отдай се на пост и молитва за просветление.

— Haa, това и ще направя. — Ловен сокол прегърна дядо си.

Сетне излетя от типито на Дълга коса и се върна при Меги. Тя вдигна поглед от огъня. Питаше го с безмълвен въпрос.

Ловен сокол се отпусна на колене край нея и я пое в ръцете си.

— Всичко е наред — прошепна. — Имаме много за празнуване, моя прекрасна Очи на пантера.

Устните им се срещнаха в изпепеляваща целувка. Меги се вкопчи в него, сърцето й пееше от щастие.

Но когато той се отдръпна, а очите му я загледаха умоляващо, тя разбра, че все още не й е казал всичко.

— Какво има? — Гласът й бе уплашен. — Защо ме гледаш по този начин?

Ловен сокол взе ръцете й в своите.

— Има нещо, което трябва да свърша не само заради дядо, но и заради себе си — изрече сериозен, а очите му настойчиво молеха за разбиране. — Трябва да те оставя за четири дни.

— Четири дни? — Меги ахна и пребледня. — Но защо?

— Ще се отдам на пост и молитви за напътствие във всички дела. — Ловен сокол я привлече в ръцете си. — За теб дните ще минат бързо. Имаш дъщеря си. Имаш също и орела. Преди да се отправя за постенето, ще остана още един ден и ще те науча как да започнеш обучението на орела. Ще видиш.

— Четири дни? — Тръпки полазиха Меги, когато си помисли, че ще бъде оставена на милостта на Нежен глас толкова дълго.

 

 

Франк Харпър бе навлязъл навътре в индианската територия. Яздеше решително и смело, вглеждайки се в далечината за индианско селище. Искаше известно време да го наблюдава, за да разбере дали в него има бяла жена. След това щеше да се придвижи към следващото, ако не забележеше Маргарет Джун.

Отпусна ръка на кобура на пистолета. Днес решимостта му да я открие не бе по-малка от вчера, нито от завчера, нито от деня, когато бе открил празния сейф.

— Тя ще си плати — прошепна на себе си, а студеният вятър пощипваше страните му. — Жестоко ще си плати.

Изсмя се демонично и заби шпори в хълбоците на коня, подкарвайки го в шеметен галоп по заляната от лунна светлина равнина.