Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (24)

Двадесет и трета глава

След последната церемония дните бяха отлетели много бързо. Но през днешния ден, по време на дългата церемония, която предхождаше омъжването й за Ловен сокол, минутите сякаш се влачеха. Вече беше вечер. Множество огньове пред всяко типи извиваха ленив, син пушек в черното кадифе на нощта. В мрака се носеше тътенът на индианските барабани, а някъде далече вълк извисяваше дрезгав вой.

За втори път от три дни насам Меги седеше върху платформа, покрита с кожи. Ловен сокол беше до нея. Още при пукването на зората Небесни очи бе дадена на Жена с много деца. Почти веднага след това първите барабанни удари бяха оповестили началото на изпълненията, които щяха да продължат до късно през нощта, когато всички щяха да приемат техния вожд и избраната от него жена за съпрузи.

Меги беше облечена в красива рокля от сърнешка кожа, съвсем нова, излязла изпод умелите пръсти на Жена на иглата. Мотивите по нея наподобяваха естествени природни форми. Меги се опитваше да забрави слабата болка, която се бе събудила в основата на гърба й от дългото седене на едно място. Зарадва се на наметката от заешка кожа, която Жена на иглата бе така мила да й донесе и да заметне около раменете й, когато лекият бриз се превърна в хладен вятър.

А танцьорите продължаваха своите изпълнения, представяйки ту един ритуал, ту друг, и всяко следващо представяне бе по-живописно от предишното.

Меги бавно заразглежда представителите на различните племена, които бяха дошли на празненството — неколцина шошони и шайени.

Ловен сокол бе обяснил как се изпращат поканите до тези гости, всеки от които бе донесъл не само подаръци, но и много храна. Той й бе показал снопчето пръчки — покани, преди да ги изпрати.

Петнадесетата пръчка от комплекта бе оставил при себе си. На нея бяха нанесени орнаментите на другите пръчки. Тя щеше да служи за проверка на истинността на поканите на всеки гост при неговото пристигане.

Когато гостите пристигаха, оставяха пръчките върху съдовете с храна, които носеха. Раздадоха се много подаръци, главно коне. Когато ги видя, Меги бе удивена от външния им вид. Повечето бяха боядисани в жълто. По гърбовете им имаше точки и ленти, а при някои и по задницата. Около очите им бяха изписани кръгове, а гривите и опашките им бяха жълти. Няколко коня с по-тъмен цвят бяха боядисани в зелено.

Ловен сокол бе изпълнен с любезност към онези, които бяха дошли да споделят неговия специален ден и самият той раздаде изключителни подаръци. Една жена от племето на шайените, която бе донесла повече храна от всеки друг, получи няколко одеяла. Други получиха пари, за да могат да се върнат у дома.

Четиридесет от конете на Ловен сокол бяха подарени.

— Следва танцът на гарвана и после танците ще спрат, докато си разменим клетвата — прошепна й Ловен сокол. — Денят беше доста дълъг, но много се интересуват от нас и искат да ни дадат благословията си. Сърцето ми е изпълнено с толкова топлина и благодарност към тези хора, които празнуват заедно с нас. Сигурен съм, че и ти изпитваш същото, моя красива Очи на пантера.

Меги го погледна с усмивка. В очите й се четеше нежна любов.

— Сърцето ми е така изпълнено, че не може да се опише — прошепна в отговор тя и положи ръка на гладката му буза. — Обичам те, мой красиви вожде на арапахите. Мога да издържа цяла седмица церемонии, ако това е необходимо, за да станеш мой съпруг.

— Още когато те видях за първи път, облечена в онова грозно пончо, знаех, че някой ден ще бъдеш моя. Когато те погледнех, не виждах нищо друго, освен това красиво лице, косите и омагьосващите очи — продължи да шепне Ловен сокол. Очите му, вперени в нейните, искряха. — И каква изненада, когато открих, че съм си избрал прекрасна, закръглена девойка.

Кратък пристъп на гадене обзе Меги и стопи усмивката й. Тя плъзна ръка към корема си, чудейки се дали е възможно да е забременяла отново. Разбира се, че беше възможно! От раждането бяха минали много седмици. И току-що си даде сметка, че скоро не бе имала месечно течение. Бе го отдавала на кърменето. Дали не бе грешала?

Меги се насили да се усмихне — не искаше Ловен сокол да разбере, че се чувства зле или пък вероятната причина за това. Искаше да запази новината за евентуалната си бременност, докато останат сами, за да й се насладят заедно.

Молеше се да е бременна. Това щеше да направи живота й още по-пълен.

— Само преди миг в очите ти имаше нещо — прошепна Ловен сокол и въпросително пречупи вежда. — Не беше израз на задоволство. Беше смесица от болка и объркване. Кажи ми защо, Очи на пантера.

— Изпитвам само задоволство — прошепна в отговор Меги и не го мамеше, защото наистина беше доволна. В толкова много отношения.

Още известно време Ловен сокол се вглеждаше в очите й, сетне отново извърна поглед към изпълнителите пред платформата и широкия кръг от насядали хора. Когато продължи да оглежда нататък, бе изумен от израза на блаженство, който съзря на лицето на седналата до Дълга коса Нежен глас.

Няколко мига остана загледан в нея, а после бе погълнат от танците и тътена на барабана, поклащаше глава и потропваше с пръсти по коляно, кръстосал пред себе си крака. Все още усещаше погледа на Меги.

Днес бе облечен в най-хубавите си одежди. За това трябваше да благодари на Жена на иглата. Всъщност трябваше да й е благодарен за много неща. Тя бе успяла да накара Меги да се отпусне по време на уроците за начина на живот на арапахите — повече от всеки друг, дори и от самия него. Възрастната жена си имаше свои начини, за които й завиждаха почти всички жени, които познаваше.

Мислите го отведоха при дядо му. Колко щеше да му е приятно, ако старият човек бе взел Жена на иглата в типито си, защото тя бе сама. Бе овдовяла преди много зими, по време на битките между ута и арапахите.

Но Дълга коса гледаше на тази благородна възрастна жена само като на приятелка.

А Ловен сокол имаше чувство, че през последните си години дядо му се нуждаеше много повече от приятел, отколкото от млада жена, която да го омайва.

Не искаше да мисли за Нежен глас. И също колкото своята Очи на пантера бе нетърпелив изпълненията да приключат. Затова съсредоточи цялото си внимание върху танцьорите. Самият той много пъти бе участвал в танца на гарваните, особено като много млад. Сега изпитваше гордост, че е зрител. Днес се гордееше и с повода за тези изпълнения. Най-сетне всички негови бъдни дни щяха да са слети с тези на жената, която обичаше.

Барабанът се намираше на източната страна на огромния огън на открито. Висеше окачен на четири пръта, чиито оцветени краища бяха закрепени в земята. Долната страна на барабана се наричаше Haa teta — океанът; горната бе оцветена в червено и представяше слънцето.

Осем мъже бяха седнали близо един до друг край барабана. Те пееха и едновременно го удряха с пръчки, чиито краища бяха обвити с платно. Заедно с това всеки един движеше цялото си тяло. Гласовете идеха от гърлото, звучаха напрегнато, а и те не правеха опит за по-ясен звук. Тези свирачи на барабана или гледаха в него или право напред, изобщо не поглеждаха танцьорите.

А те бяха облечени по най-разнообразен начин. Някои имаха гарванови опашки, други — орнаменти от пера, трети пък бяха почти голи, с изключение на една надбедрена препаска. Мнозина бяха навързали по коленете и кръста си колани с дрънкалки. Един мъж целият се беше боядисал в червено, други няколко — в жълто, а някои в черно.

В хода на танца някои изпълняваха движенията бурно, други — бавно, спокойно, равномерно.

Очите на Меги се разшириха, когато и много жени се включиха, а сред тях и Жена на иглата. Всички те, с изключение на нея, танцуваха много по-бавно и по-тежко от мъжете. Тя повдигаше високо крака и с леко залюляване подскачаше. Лицето й сияеше, а огънят я осветяваше.

Меги и Ловен сокол си размениха усмивки, сетне отново извърнаха поглед към огъня. По-рано същия ден бе имало много други специални танци — за храна, с лъкове и стрели, с лъжици. На няколко пъти бяха прекъсвали, за да похапнат от положените пред всеки блюда, но скоро отново захващаха различните видове танци.

На Меги този танц й допадна най-много — защото беше последният!

Ударите на барабана прекъснаха. Танцьорите напуснаха кръга и се сляха с останалите, които до момента бяха тяхна публика. Гърлото на Меги се сви, когато Дълга коса, клатушкайки се, се надигна от одеялото си и пристъпи към средата на събралото се множество. Когато започна да говори, беше гърбом към огъня. С бавно движение на ръката сякаш обхвана всички, към които се обръщаше.

Ловен сокол се присегна и улови ръката на Меги. Задържа я в своята с много обич, когато Дълга коса с тих и напевен глас започна своята реч.

— Мои приятели, този стар баща е дълбоко благодарен, че сте дошли заради моя внук, който се жени. — Гласът му бе изпълнен с дълбоко чувство. — Желанието на мъжете е, когато техните внуци се женят, да са направили мъдър избор. — Дълга коса извърна своите стари и мъдри очи към Меги и се усмихна, но продължаваше да говори на всички. — Моят внук направи своя избор и този стар баща ви казва с много гордост, че внукът му е избрал добре. Макар цветът на кожата им да е различен, а също и обичаите им, тази жена, която отдаде сърцето си на моя внук, показа, че може и има желание да приеме живота на нашия народ.

Сълзи нахлуха в очите на Меги. Думите на този стар човек, който я приемаше безрезервно, дълбоко я разчувстваха. Тя му се усмихна и безмълвно изрече „благодаря“ на езика на арапахите.

Когато той бавно кимна в нейната посока, тя беше сигурна, че я е разбрал, че е щастлив да я приеме в сърцето си, докато склопи очи и се отправи по дългия път към отвъдното.

Меги изтри сълзите от страните си и погледна Ловен сокол, защото неотклонното внимание на Дълга коса не бе насочено към него. И отново, заслушана в думите на Дълга коса, тя бе разчувствана до сълзи. Попиваше всичко изречено — слова, които никога нямаше да забрави.

— Внуко мой, аз съм доволен, че ти се жениш. — Дълга коса гледаше Ловен сокол в очите и се усмихваше. — Отнасяй се добре към своята жена. Само онези, които се стараят да са добри, получават добро. А сега обърни се към бъдещето и към много деца. Отдавна този стар баща не е държал дете в ръцете си. Дай на този стар баща внук, преди небесата да са се отворили, за да се присъединя към своите прародители.

Меги положи ръка на корема си, сега повече отвсякога искаше да е бременна. Ако не беше, щеше да направи така, че скоро да бъде. Не само заради себе си и Ловен сокол, но и заради този прекрасен стар баща.

Ловен сокол изрази благодарността си с едно безмълвно кимване към Дълга коса. Меги наблюдаваше как старецът отново заема мястото си край Нежен глас. Премести поглед върху младата жена. Изстина, когато видя омразата, стаила се в дълбините на кафявите очи, в мига, в който се спряха открито на Ловен сокол. Меги знаеше, че такава омраза може да е като люта рана, която непрекъснато яде отвътре душата на човека. Заради отмъщението Нежен глас можеше да се реши на всичко. На всичко!

Мислите й бяха прекъснати, когато Ловен сокол стана от платформата и се изправи пред нея, протегнал й ръце.

Коленете й бяха омекнали, а сърцето й лудо биеше, когато тя се надигна и тръгна редом с него.

Усети как душата й започна да се разтапя, когато той подхвана клетвата. Никога по-рано по време на сватбените церемонии, на които бе присъствала в Канзас Сити, не бе чувала нещо толкова прекрасно. Думите, които той изричаше, не бяха нещо написано на книга, което хората да могат да повтарят отново и отново. Те идваха от сърцето, от дълбините на неговото аз.

— С благоговение взимам теб, Очи на пантера, за моя съпруга. Никога няма да те изоставя. Искам да живея в щастие с теб, докато слънцето прекосява небето, докато звездите осветяват тъмните небеса с магическата си светлина. Нашата обител ще бъде добър и сигурен дом за децата ни. Обещавам ти, моя жено, че от този миг нататък ще живеем дълго заедно. Животът ни ще е хубав. Болестите ще са далеч. И денем, и нощем ще сме заедно като едно тяло, едно дихание, една душа.

Когато завърши и зачака нейната клетва, очите на Меги бяха замъглени от сълзи на щастие. С охота заизрича мислите си на глас, та да ги чуе и той, и всички други.

— С благоговение вземам теб, Ловен сокол, за мой съпруг — започна Меги с гордо вдигната брадичка и поглед, прикован в неговия. — Никога няма да те изоставя. Обещавам да се опазя неопетнена. Искам да живея в щастие с теб, винаги, и ти обещавам, че в колибата ни ще царува добросърдечието и радостта. Обещавам ти също, че утробата ми много пъти ще износи рожба и семейството ни ще расте, за да споделя любовта, която ние двамата изпитваме един към друг. И през деня, и през нощта ще бъда на твое разположение, за да удовлетворявам нуждите ти. Издигам глас към небесата и изричам тази клетва така, че небето, звездите, добрият вятър и добрата земя да ме чуят, защото са част от нас, както е и твоят народ. Чуй добре това, което казвам днес, Ловен сокол, защото заявявам, че с гордост ставам твоя жена. При теб намерих покой, любов и щастие. Открих това, което по-рано не бях познавала. Нека ни очаква дълъг живот, Ловен сокол. Благословена съм, че те намерих.

Ловен сокол бе дълбоко разчувстван от думите й. Струваше му се, че всички наоколо си мислят, че барабанчиците са се върнали край своите инструменти, а всъщност сърцето блъскаше в гърдите му. Погледна надолу към Меги. Отново бе омаян от нейното очарование, от благородството и загрижеността й. Ако някой бе благословен тази нощ, то това беше той! Ловен сокол привлече Меги в обятията си.

— Сега си моя съпруга — прошепна в ухото й. — Завинаги.

— Ти си моят съпруг — отвърна Меги и сълзите й отново рукнаха. Благоговееше пред посланието на мига, пред това, което в действителност се случваше. — О, колко щастлива ме направи!

Понесе се вълна от мощно хорово припяване, а барабаните заизпращаха тътена си към небесата, когато Ловен сокол вдигна Меги и я понесе вън от кръга хора, към своята колиба.

Меги се беше вкопчила във врата му и му се усмихваше нежно и дяволито.

— Не би ли искал да се присъединиш към останалите за пиршеството?

Ловен сокол се усмихна. И този отговор й беше достатъчен.

— Така си мислех — тихо се разсмя тя.

Ловен сокол внесе Меги в колибата, занесе я до леглото и нежно я положи. Наведе се над нея и пръстите му бавно я заразсъбличаха. Когато гърдите й се разкриха пред погледа му, той сведе глава и целуна първо едната, после другата, изтръгвайки чувствена въздишка от устните на Меги. Тя затвори очи и се отдаде на разгарящия се в нея огън.

 

 

Франк Харпър се бе придвижвал от село на село, наблюдавайки отдалече. Големият брой шайени, които се отправиха нанякъде, разбуди любопитството му и той реши да ги последва. Бе се държал на достатъчно разстояние зад тях, та да не го забележат. Когато установи, че целта им е едно арапахско село, той зае позиция на един стръмен хълм. Оттам реши да наблюдава празненството, което беше в разгара си.

Като видя Меги, която пристъпи напред, облечена в индианска носия, той едва не припадна от удивление.

През целия дълъг ден, чак до вечерта, бе следил с любопитство Меги до момента, когато един воин арапах я отнесе в прегръдките си.

— Дяволите да го вземат — почеса се по челото той. — Мисля, че тя току-що се омъжи за червенокожия.

Мислите му се пренесоха върху парите — къде се намираха и как можеха да бъдат използвани, ако той не се добереше до тях.

Макар да усещаше, че трябва бързо да се действа, съзнаваше, че се налага да е много предпазлив. Ако го заловяха да се промъква в селото и Меги обяснеше, че е най-злия й враг, нямаше да доживее да похарчи тези пари.

Изтегна се под одеялото и потрепери. Не можеше да запали огън толкова близо до индианското село. А и съзнаваше, че може би му предстоят няколко дни без огън и без пресен улов. Трябваше да открие някакъв начин да се добере до парите, без да влиза в селото. Щеше да чака, докато попадне на някоя от жените, които бродеха из гората да събират билки или за каквото и да било там. Щеше да я принуди да му помогне, или щеше да я убие.

Изсмя се и се наметна с още едно одеяло, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

— Поне я открих тази кучка — прошепна. — Наслаждавай се на любовното си гнезденце, Меги. Тази твоя женитба няма да трае дълго.