Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (23)

Двадесет и втора глава

Меги заметна около раменете си една от робите, които бе донесла с фургона, и се настани край ямата на огнището. Загледа се в горещите въглени, останали от огъня, и започна да ги разбърква с една пръчка. Наблюдаваше как искрите се разхвърчават в разни посоки, напомняйки й за фойерверките на Четвърти юли в Канзас Сити.

Мислите й се върнаха на празненството по случай приемането й в селото на арапахите. Все още си спомняше звуците, усещаше трептенията, които минаваха през тялото й от барабанните удари и тропота на краката. Все още можеше да усети вкуса и аромата на великолепната храна, която бе опитала.

Сега й предстоеше друго празненство, което тя очакваше много повече — празненството, на което щеше да стане съпруга на Ловен сокол по обичаите на арапахите. Вълнуваше се от мисълта, че ще може да нарича този благороден мъж свой съпруг.

— Съпруг — прошепна на себе си.

Да, самото звучене на думата й харесваше.

Внезапно застана нащрек и загледа внимателно към входа. Нададе ухо. Ето отново. Звук от движещи се крака. Който и да беше, се приближаваше. Обзе я страх. Минаваше полунощ. Кой ли бродеше отвън?

Припомни си омразата в погледа на Нежен глас всеки път, когато младата индианка я погледнеше. Преместването й при Дълга коса не я бе намалило. Тази омраза бе породена от ревността и, изглежда, все още измъчваше Нежен глас.

Тишината бе нарушена от гласа на Жена на иглата, който отърси Меги от страха й.

— Ловен сокол? — Жена на иглата подраска по типито. — Очи на пантера? Моля ви, събудете се.

Меги хвърли поглед към Ловен сокол. Когато видя, че продължава да спи дълбоко, тя бързо се изправи на крака и излезе навън при Жена на иглата. Двете размениха кратка прегръдка, после Меги отстъпи от милата жена и я погледна въпросително.

— Защо си тук? — прошепна. — Много е късно.

— Нежен глас дойде при мен и ме събуди. — Жена на иглата хвърли напрегнат поглед към колибата на Дълга коса.

Меги проследи погледа й. Изстина, когато установи, че вътре огънят не е угаснал до тлеещи въглени, както ставаше с повечето огньове по това време на нощта. Светлината на пламъците осветяваше вътрешността на типито и стените му. Различаваше се силуетът на Нежен глас, която бе коленичила над нещо.

Очите на Меги се разшириха и тя сграбчи ръката на Жена на иглата.

— Нежен глас е идвала при теб? — запита разтревожена. — Защо? Да не би да се е случило нещо с Дълга коса?

— Точно така. — Погледът на Жена на иглата бе потъмнял и тъжен. — Дойдох за Ловен сокол. Той е единствения жив родственик на Дълга коса и затова той е човека, който трябва да даде позволение над дядо му да бъде изпълнена церемонията на свещеното колело.

— Не разбирам. Каква е тая церемония на свещеното колело?

— Сега нямаме време за обяснения. — Жена на иглата потупа Меги по гърба на ръката. — Важното е да разбудим Ловен сокол. Двете ще си поговорим по-късно.

Меги искаше да пита за толкова много неща. Та тя все още не знаеше какво се е случило с Дълга коса! Не беше сигурна колко е болен! И доколко Нежен глас е виновна за внезапното влошаване на здравето му.

Този път не изглеждаше Дълга коса да се преструва, за да привлече вниманието на заобикалящите го. Жена на иглата говореше твърде сериозно.

Значи и аз трябва да го приема сериозно — помисли си Меги.

— Ще извикам Ловен сокол — изрече бързо.

— А аз ще се върна край леглото на Дълга коса. — Жена на иглата вече се отдалечаваше.

Меги припряно влезе обратно в колибата на Ловен сокол. Коленичи до леглото и положи нежна ръка на гладката медночервена кожа на гърдите му.

— Скъпи? — прошепна, за да не го стресне.

Очите на Ловен сокол се отвориха. Той й отправи разбираща усмивка, улови я за китките и започна да я привлича към себе си.

— Разбуди ме, защото искаш да се любим? — Освободи едната й китка и плъзна ръка под робата, обхващайки гръдта й в шепа.

Повдигна вежди, когато не получи очаквания отговор, после отдръпна ръцете си и бързо се изправи в леглото.

— Какво има? — Очите му се взираха в лицето й. — Ти си сериозна, сякаш ми носиш лоши новини. — Погледът му се отмести от нея към спуснатото платнище на входа, после отново потъна в очите й. — За мен ли беше? — запита внимателно. — Отвън ли ме чакат?

— Жена на иглата беше тук, но сега е при Дълга коса — отвърна Меги. Ловен сокол вече бе станал от леглото и нахлузваше панталоните с ресните.

Когато погледна Меги, тъмните му очи искряха от ярост.

— Ако с дядо ми се е случило нещо заради Нежен глас, тя ще плати скъпо — процеди през стиснати зъби. — Той трябва да е сериозно болен, инак Жена на иглата не би ме пробудила от дълбокия сън в средата на нощта.

— Точно същото си мислех и аз — кимна Меги.

Ловен сокол нахлузи мокасините си, а после се приближи до нея и я стисна за рамото.

— Ела с мен — помоли.

Меги се стегна. Двоумеше се. Погледът й спря върху него.

— Твоят дядо не ме обича — промърмори тя. — По-добре е да се държа настрана. — Кимна с глава към люлката на Небесни очи. — По-добре да остана с бебето.

— Тя спи през цялата нощ и няма да усети отсъствието ти. А дядо ми те прие.

— Но той все още не ми е проговорил. — Меги говореше трудно. — Аз… аз само ще преча. Присъствието ми може да не е желано от него.

— Има причини, поради които не ти говори, но сега не е време да ти обяснявам — настоя Ловен сокол. — Ще ти кажа по-късно. Точно в този момент времето ми е враг, то минава много бързо, щом не съм край леглото на дядо.

Виждайки, че тя е причината за това закъснение и от желание да стори всичко, за да достави удоволствие на Ловен сокол, Меги кимна.

— Добре. — Вече бе тръгнала към входното платнище. — Ще дойда с теб. Да не губим повече време и да вървим.

Заедно стигнаха колибата на Дълга коса. Когато влязоха, намериха Нежен глас коленичила край леглото на Дълга коса да ридае. Беше се вкопчила в ръката му. Цареше напрегната тишина. Не само защото Дълга коса се бореше за всяка глътка въздух, но и защото Нежен глас изглеждаше действително разтревожена, че е болен.

Ловен сокол се втурна към другата страна на леглото на дядо си. Той не обърна внимание на Нежен глас и положи нежно ръка върху челото на стария човек.

— Naba-ciba — изрече тихо, — можеш ли да отвориш очи и да видиш този внук, който е дошъл да даде разрешение за церемонията на свещеното колело? Можеш ли да говориш и да ми кажеш какво те мъчи?

Дълга коса бавно отвори очи и погледна към Ловен сокол. Тихичко се разсмя.

— Тази нощ този твой дядо откри, че действително е стар човек — изрече и повдигна ръка да потупа Ловен сокол по рамото. Затвори очи и простена, когато болката отново го обзе. Притисна ръка към гърдите. — Сърцето също… е старо… прекалено старо, че да утоли желанията на една млада жена.

Ловен сокол хвърли към Нежен глас обвинителен поглед, от който тя се изчерви и наведе глава.

— Любехте ли се, когато това се случи с дядо ми? — просъска към нея.

Тя не отвърна нищо. Само кимна.

— Напусни колибата на дядо ми — изръмжа Ловен сокол.

Меги се приближи до Нежен глас, коленичи край нея, подхвана я за лакътя и я подтикна да се изправи.

— Ще е най-добре, ако излезеш — повтори тя и подскочи стресната, когато младата индианка се изтръгна от нея и й изръмжа в отговор.

Нежен глас вдигна своенравно брадичка и отрицателно заклати глава.

— Нежен глас, ако си искрено загрижена за Дълга коса, ще направиш това, което е най-добро за него. — Меги отново подхвана Нежен глас за лакътя и я подтикна към изхода.

Младата индианка избухна в сълзи и хвърли разтревожен поглед през рамо.

— Аз го обичам — изплака тя. — Не исках това да се случи! Аз… исках само да го направя щастлив. Грешно ли е да искаш да направиш някого щастлив?

— Ако е направено без егоистична умисъл. — Меги изведе Нежен глас под тъмния балдахин на нощта. — А ти не правиш нищо без умисъл, без на първо място да е твоят собствен интерес.

— Какво знаеш ти за желанията и нуждите на жените от племето арапахи? — Нежен глас се тикна в лицето на Меги, очите й бяха изпълнени с омраза. — Ти си бяла — просъска тя. — От горе до долу си в ужасния бял цвят.

Меги ахна и отстъпи встрани, когато Нежен глас мина покрай нея. Никога по-рано не беше срещала толкова сложна, толкова объркваща личност като Нежен глас. Въздъхна дълбоко.

После се върна обратно в типито на Дълга коса и седна в отдалечения край, в сянка, а Ловен сокол продължаваше да стои край дядо си и тихо да говори. До него седеше Жена на иглата и слушаше.

Меги много се страхуваше за живота на стария човек. Очевидно бе получил сърдечен пристъп. Това, което го беше причинило, караше Меги да се чувства неудобно заради този прекрасен човек. Опасяваше се, че ако новината се разпространи сред арапахите, Дълга коса можеше да се почувства засрамен. Беше си помислил, че отново е млад мъж, а се беше оказало, че може би дори е по-стар за действителната си възраст.

Видя как Жена на иглата си тръгва.

Ловен сокол се отдръпна от леглото на дядо си и се приближи до Меги. Коленичи край нея.

— Дадено е разрешение за церемонията на свещеното колело — протегна нежно ръка към бузата на Меги. — Сърцето на дядо ми е слабо. Може би Пазачът на колелото ще може да върне силата на сърцето му, така че да дочака своето първо правнуче.

Вниманието им бе отвлечено, когато Жена на иглата и Пазачът на колелото влязоха в колибата. Старият човек носеше вързоп, в който можеше да се различи нещо с формата на колело с диаметър около стъпка и половина.

Ловен сокол седна до Меги, а Пазачът напръска пода на колибата с пелин и кедър за аромат. Ловен сокол започна тихо да й обяснява.

— Обръчът на колелото символизира змия — прошепна той. — Затова се държи във вързоп, докато не настъпи моментът да бъде развита и пожертвана церемониално за благото на болния. — Той спря и погледна дядо си, чиито очи бяха затворени, ръцете — сгънати на гърдите. После продължи: — Свещеното колело се пази от специален човек. За изпълнението на церемонията трябва да се осигури неговото одобрение. А сега трябва да се пази тишина. Ще се чуят думи само ако Пазачът реши да произнесе молитва.

Меги се притисна до Ловен сокол. Пазачът бе извадил от вързопа една кърпа и сега монотонно се молеше. Сетне млъкна и започна да увива кърпата около колелото. Когато то бе напълно закрито, Пазачът застана заедно с него над Дълга коса. После взе вързопа си и излезе от колибата.

— Това ли е всичко? — Очите на Меги се бяха разширили.

— Сега ще видиш. — Ловен сокол се надигна.

Меги го последва към постелята на дядо му, сетне се извърна и замръзна, когато видя, че до нея е застанала Нежен глас.

Тя извърна поглед към Ловен сокол.

Ловен сокол понечи да я наругае, но гласът на дядо му го накара да се овладее и да й обясни, че този път е отишла твърде далеч. Не беше послушала нареждането на своя вожд!

— Ела при мен, моя прекрасна жено — промълви Дълга коса и махна с ръка на Нежен глас. — Ела и седни до мен, и послушай тези слова на мъдростта.

Очите на Нежен глас се изпълниха с доброта, когато сведе поглед и се усмихна на Дълга коса. Вече не обръщаше внимание на никого от присъстващите в колибата, освен на стария човек.

Коленичи край него. Взе ръката му в своите ръце и любовно я притисна. Сетне я положи на леглото до него.

— Съжалявам, че ти причиних нещастие. — Гласът й беше тих, тонът — искрен. — Нежен глас никога не е имала намерение да ти стори някакво зло, искаше само да те накара отново да се чувстваш като мъж — във всяко отношение. — От дълбините на гърдите й се откъсна ридание и тя сведе поглед. — Изглежда тази жена не е достатъчно умна. — После отново вдигна поглед към Дълга коса. — Желаеш ли да изнеса вещите си и повече да не се връщам? — Гласът й беше слаб, в гърлото й затрептя ново ридание.

— Nan, не ме оставяй отново да живея сам. — Очите му я молеха.

— Но аз не съм достойна за теб. — Нежен глас протегна ръка към челото му и започна нежно да го милва.

— Добра си в много отношения без едно. — Устните на Дълга коса се извиха в слаба усмивка. — Остани. Бъди ми компания. Топли нощем тялото ми със своето. Но никога повече не очаквай да се държа като млад мъж. Това време отдавна е отминало в моя живот. Само за кратко имах удоволствието да се чувствам отново млад. Сега е време да се държа така, както подобава на мъж на моята възраст. — Той направи пауза. — Или сърцето ще предаде този стар човек, който обича по-млада жена.

— Няма значение, че не можеш да ме обичаш точно по този начин. Искам да остана. — Нежен глас допря буза до неговата. — Толкова те обикнах.

Ловен сокол трябваше да мобилизира всичките си сили, за да се удържи да не дръпне Нежен глас от дядо си. Но нещо го възпираше. Макар дълбоко вътре в себе си да се страхуваше, че тя използва стария човек, в гласа и в поведението й имаше нещо, което му говореше, че любовта й към Дълга коса е истинска.

Меги се вкопчи в ръката на Ловен сокол. Тя разбираше, че в него вероятно се борят противоречиви чувства. Подскочи стресната, когато той внезапно се освободи от нея и тръгна към Нежен глас и Дълга коса. Затаи дъх, когато той втренчи в младата индианка поглед, пълен с неодобрение, и отново я предупреди, а тя го гледаше стеснително.

— За мене дядо ми е земята, луната и звездите — предупреди я той. — Ако останеш с него, то ще е, докато диша. Няма да стоя и да наблюдавам как му причиняваш мъка.

Дълга коса се присегна за ръката на внука си и го привлече към себе си.

— Хубаво е, когато внукът ти те обича така силно и всеотдайно. Но не мисли, че този стар човек не може сам да се пази. Внуко, чувствата на Нежен глас към мен са истински. Разбрах го от начина, по който ме прегръща. Мъдър стар глупак като мен не може да греши за такова нещо.

Меги видя презрението в погледа на Нежен глас, когато тя вдигна очи към Ловен сокол. Тя знаеше, че макар и младата индианка да обича искрено Дълга коса, все още силно мрази Ловен сокол. Меги й нямаше доверие, но не можеше да каже на никого. Освен това Ловен сокол знаеше как да се справи с Нежен глас, ако станеше нужда.

Дълга коса извърна поглед към Меги. Вдигна ръка към нея и й помаха да се приближи.

Меги преглътна с труд. Питаше се дали най-сетне щеше да й проговори и какво ще й каже.

Страхуваше се от първите му думи към нея, но се приближи до Ловен сокол и коленичи, за да е достатъчно близо до Дълга коса и да може да чуе думите му ясно. Понякога, когато говореше с внука си, той използваше езика на арапахите. Надяваше се, че на нея ще говори на английски.

— Бяла жено, която открадна сърцето на моя внук, този стар баща иска да ти каже, че те приветства с отворени ръце. — Дълга коса пое ръката й и я стисна. — Досега не съм ти говорил, за да изразя чувствата си, защото според обичая на арапахите дядо и снаха не бива да си говорят.

Очите на Меги се разшириха и тя хвърли бърз поглед към Ловен сокол. Само преди мигове тя го бе питала, защо дядо му не й е продумвал и й бе казано, че ще й се обясни по-късно. Сега вече знаеше! Заля я топлина. Прекрасно беше, че знае истинската причина. А веднъж започнал, той не спираше да говори. О, колко го харесваше! Обичаше го! Ценеше го!

— Според нашия обичай дядо и снаха не си говорят — повтори Дълга коса и спря да поеме дъх дълбоко и мъчително. Сетне продължи: — Присъствието ти днес, желанието ти да си редом с този старец по време на церемонията на свещеното колело доказват, че си загрижена за мен. Сега вече знаеш, че този старец отвръща на всеотдайността на внука си, с добри чувства към теб.

Спря и й направи знак да го прегърне. Тя коленичи над него.

— Hahou — прошепна Меги. — Благодаря ти за благословията и затова, че не ме мразиш, загдето се намесих в живота ти.

— Но ти не си направила нищо лошо. — Дълга коса я потупа нежно по гърба. Когато се усмихна, остарелите и избледнели очи заискриха и разкриха топлотата, която струеше отвътре. — Ти си желанието на моя внук.

Меги се измъкна от ръцете му.

— Как се чувстваш? — попита тя и успокоително поглади крехката му ръка. — По-добре ли си след церемонията? Ще се оправиш ли?

— Как може да не се оправи този стар мъж, когато две млади жени го обичат? — тихо се изсмя той. Очите му полека се затвориха. — Но този стар човек е изморен. Тръгни си сега, но идвай често. Сега, след като реших да пренебрегна обичая на арапахите мълчанието между снаха и дядо да е изпълнено с хлад и да трае дълго, имаме да си кажем много.

Меги се изправи и застана редом с Ловен сокол. И двамата погледнаха предупредително Нежен глас и после оставиха нея и Жена на иглата със стария индианец и си тръгнаха.

Докато вървяха към колибата, слънцето се показа иззад далечната планина.

— Той ме направи толкова щастлива — сияеше Меги. — Благодарение на него животът ми с теб придоби завършен вид. Толкова съм му задължена за това.

— Той е добросърдечен. — Ловен сокол отметна входното платнище и Меги влезе в колибата. Последва я и коленичи край огнището. Започна да нарежда дърва върху искрящите въглени. — А може би и сърцето на Нежен глас не е толкова подло, колкото си мислех. Наистина изглежда искрена по отношение на дядо ми. И заради него, аз съм доволен.

Меги усети отново студа, който се втурна по вените й, когато си припомни очите на Нежен глас и това, което се криеше в дълбините им: пълно неодобрение на Ловен сокол!

Потрепери. Но тихо помрънкване откъм люлката скоро отвлече вниманието й.

Застана над люлката и загледа как Небесни очи бавно се пробужда. Бебето се протегна, прозина, ритна с крачета и облиза устнички. Беше самата невинност.

Но какво ли щеше да е нейното бъдеще, питаше се отчаяна Меги. И Нежен глас някога е била така невинна и сладка, но уви!

— Те са двама самотници, които намират утешение в близостта си. — Ловен сокол все още разсъждаваше за отношенията между дядо му и младата индианка. — Макар че ми се искаше на нейно място да е Жена на иглата.

Меги се извърна и го изгледа разсеяно. Този силен мъж, който скоро щеше да стане неин съпруг, беше толкова добър! Мълчаливо се закле да не позволи Нежен глас отново да влезе в живота му.