Каси Едуардс
Изпепеляваща жарава (13)

Дванадесета глава

Меги се чувстваше така, сякаш се носи из облаците, толкова щастлива беше, че детето й най-сетне е при нея. Влезе в типито на Ловен сокол, без да е в състояние да откъсне очи от красивата си дъщеря. Мери Елизабет вече не плачеше; изглежда, че болката от пробиването на ушичките й бе отнесена от сълзите, които бе проляла по време на самия ритуал.

— Ела седни с Небесни очи край огъня — прикрепяйки я за лакътя, Ловен сокол я поведе към мястото, покрито с кожи и одеяла.

— Настояваш ли да наречем детето Небесни очи? — Очите на Меги трепнаха, когато погледът й срещна неговия. Не искаше да казва на Ловен сокол, че името Небесни очи винаги ще й припомня за бащата на момичето!

— Така е най-добре, както беше най-добре Небесни очи да бозае от гръдта на жена от племето на арапахите. Детето нямаше да бъде прието от хората ми, ако не беше засукало индианско мляко. А ако името й е като на арапахите, ще бъде още по-добре.

Той й помогна да седне върху натрупаните кожи и одеяла, после се отпусна край нея.

— Ловен сокол взима такова решение, защото те обича — изрече внимателно, — а не за да те ядоса.

Меги му се усмихна мило.

— Май че го знам — промърмори и се настани на удобното седалище под себе си. — И повече никога няма да искам да променям името на дъщеря си.

Тя протегна крака напред и положи детето в скута си. Подрусваше го леко и заразгъва одеялото, с което бе увито. Когато то се показа, започна да го изучава с гордост, сякаш го виждаше за първи път. Дъщеря й изглеждаше също толкова любопитна, защото сините й очи бяха концентрирани върху Меги, широко ококорени и внимателни.

— Устничките й са толкова мънички! А погледни какво малко, чипо носленце — прошепна Меги, докато отмяташе и последния край на одеялото. Ръцете й внимателно опипваха пухкавите ръчички и краченца. Много нежно вдигна едното краче, като се дивеше как е възможно да е толкова малко. Когато Небесни очи издаде тихо, доволно гукане и устничките й се свиха в усмивка, Меги завинаги бе пленена от малкото същество.

Ловен сокол — също.

— Чуваш ли я как издава звуци на щастие? — Ловен сокол се опитваше да докаже на Меги, че продължителното време, за което я бяха лишили от детето й, не му е навредило по никакъв начин.

— Никога не съм й пожелавала да е нещастна или самотна — тихо произнесе Меги. — Заедно ще направим живота й прекрасен, нали, Ловен сокол?

— Haa, прекрасен — кимна той. — В този груб свят ще се погрижим да не й се случи нищо лошо.

— Само благодарение на теб всичко това стана възможно. — Меги отново му се усмихна нежно. — Ако не беше ме открил, сигурно щях да родя детето съвсем сама в пустошта. Но сами, ние нямаше да оцелеем.

— Шшшт, Очи на пантера. — С внимателен жест Ловен сокол запуши устата й. — Не мисли за лошото, което е могло да се случи. Мисли за този миг. Погледни дъщеря си. Тя ще остане с теб завинаги.

Меги отново се вторачи с гордост в Небесни очи.

— Завинаги, скъпа дъще.

— Небесни очи е изящна като майка си. — Ловен сокол обви Меги през кръста и я привлече към себе си. В същото време се възхищаваше и на детето. — И тя е толкова прекрасна. Някой ден ще бъде принцеса. Ще изглежда чудесно в облеклото на арапахите.

Меги се отпусна в прегръдките на Ловен сокол, но беше сериозна. Беше се втренчила в малките кончета, които бяха прокарани през пресните ранички в ушите на дъщеря й.

— За колко време ще зараснат ушите й?

— За толкова, за колкото се оправи и пъпчето й. — Ловен сокол погали коремчето на детето. От допира му кожата настръхна.

— Значи изобщо няма да трае много. — Меги въздъхна с облекчение. — Ще й бъдат ли сложени обеци?

— Много малки — кимна Ловен сокол. — Като порасне, ще бъдат сменени с по-големи.

Неочаквано скимтене върна вниманието към дъщеря й. Небесни очи мърдаше ръце и крака, лицето й бе станало червено и тя избухна във висок плач. Сърцето на Меги се преобърна и заблъска в гърдите й при мисълта, че най-накрая ще има възможност да постави дъщеря си на своята гръд!

— Гладна. — Ловен сокол се наведе да вземе детето. Държеше го и го люлееше, докато чакаше Меги да разтвори роклята си достатъчно, та гърдите й да се освободят. Голямо удоволствие беше за него да сложи детето до пълната гърда.

Сълзи напълниха очите на Меги, когато Небесни очи започна да суче. Малките й пръстчета мачкаха гръдта й. Усмихна се на Ловен сокол, когато Небесни очи започна да издава тихи мъркащи звуци, които още повече доказваха задоволството й.

— Сега се чувствам щастлива, скъпи — промърмори Меги. — Сега съм напълно освободена от страховете си.

— Точно така и трябва да бъде. — Ловен сокол се наведе към нея и й дари една целувка, нежна като докосване на птиче крило.

Сетне се настани и загледа майка и дъщеря. Изпитваше съжаление за страданията, които бе причинил на Меги през изминалите няколко дни, но бързо отхвърли тези угризения. Това, което бе направил, беше за доброто на детето и за доброто на неговата жена. А сега вече всичко бе минало. Скоро щеше да се ожени за своята Очи на пантера и всичко щеше да бъде както трябва!

Точно тогава в колибата влезе Жена с много деца. Едрото й набито тяло едва премина през входа.

Когато видя, че детето бозае настървено, тя се усмихна най-напред на Меги, а после и на Ловен сокол. Извърна се, протегна ръка навън и вкара в типито една бебешка люлка. Заклати се към дъното на типито и я остави до леглото на Ловен сокол. Не продума нито дума, само продължаваше да се усмихва, когато напусна типито.

— Колко мило — възхити се Меги от любезността на Жена с много деца да даде една от люлките на децата си, та Меги да разполага със своя лична. — Толкова е красива!

Тя огледа люлката. Беше изработена от еленова кожа, украсена с таралежови бодли и мъниста. Висеше на четири дъбови крака.

— Жена с много деца направи люлката за Очи на пантера. — Ловен сокол леко тласна люлката и тя започна да се движи напред-назад. — Цветовете и символите изразяват пожеланието детето да се превърне в зряла жена, която да живее в своя собствена колиба.

Той подхвана брадичката на Меги и я вдигна, така че погледът й да срещне неговия.

— Люлката е символ, че си приета от Жена с много деца — обясни тихо.

— Наистина ли? — промърмори Меги.

— Haa. Скоро всички мои хора ще споделят нейните чувства към моята жена.

Когато отпусна ръката си, Меги отново погледна към люлката. Чудеше се какво ли представлява малката торбичка от еленова кожа, която висеше на върха на люлката. Беше с формата на диамант и от двете страни беше украсена с мъниста.

— Какво има в торбичката? — извърна питащ поглед към Ловен сокол. — Сигурно я е забравила. Станало е случайно.

— Не. Не е случайно. — Ловен сокол се изправи. Взе торбичката и я показа на Меги. После седна отново и отпусна връзките на малката кесийка.

Когато бръкна в нея и извади нещо много дребно, изсушено и сгърчено, очите на Меги се разшириха.

— Чакай… прилича на… прилича на пъпна връв.

— Тя е на дъщеря ти — показа й я по-отблизо той. — Пъпната връв на момичетата се запазва. Скоро ти, майката на детето, ще натъпчеш торбичката с трева и ще зашиеш пъпа вътре в нея. Небесни очи ще пази този амулет за здраве.

Меги му се усмихна измъчено. Това беше още един обичай, който трябваше да приеме, дори и да не го разбираше. Всичко това бе част от новия й свят. Надяваше се скоро вече да не й се струва толкова чужд.

Осъзнала, че детето й вече не суче, Меги сведе поглед към него и видя, че то спи кротичко. Трудно й беше да остави дъщеря си, наслаждаваше се на допира на мъничкото й телце. Още известно време остана да седи така. Очите й сякаш поглъщаха дъщеря й, тялото й поемаше топлината на детското телце, сякаш беше слънце, което изпращаше към нея чудните си лъчи.

Когато ръката й започна да изтръпва от продължителното стоене в едно положение, тя я премести в скута си. Повдигна детето само толкова, колкото да даде възможност на Ловен сокол отново да я загъне в топлите одеяла от сърнешка кожа.

— Тази вечер ще спи близо до мен и аз ще мога да чувам дишането й — прошепна Меги и се усмихна на Ловен сокол. — Ще се наслаждавам на този звук. От цялото си сърце.

Той й помогна да се изправи. Докато се приближаваше към люлката, тя тананикаше приспивни песнички, които си спомняше, че й бе пяла майка й, дори когато вече бе пораснала. Ловен сокол мина пред нея и увеси амулета на люлката, после остана да гледа как Меги внимателно полага детето върху мекото легло от кожи.

— Спи сладко, моя скъпа щерко — прошепна Меги и леко побутна люлката. — Ангелите от небето ти се усмихват. Майка ми е сред тях. Тя се гордее със своята внучка.

При споменаването на майка й в очите й нахлуха сълзи. Но когато Ловен сокол се приближи и я обхвана в прегръдката си, поставяйки ръце на гърдите й, като внимателно взе да ги разтрива, мислите за миналото бяха изтрити напълно.

— Тази вечер дъщеря ти е твоят подарък — прошепна Ловен сокол и докосна с устни нейните. — Скоро ти ще си подарък за Ловен сокол.

Тя потрепери от възбуда при мисълта за предстоящото. Искаше й се да се случи сега. Но за разлика от сърцето й, нейното тяло не беше готово. Надяваше се очистването от раждането да мине бързо.

 

 

Шест седмици по-късно

Най-накрая настъпи очакваният от Меги ден. Тялото й отново бе силно и жадно за докосването на мъжа, когото обичаше.

При мисълта, че е достатъчно добре, за да опознае чудото на любенето с този мъж, сърцето й затуптя по-силно и я заля гореща вълна. Тази вечер, докато слушаха дишането на дъщеричката й, щяха да правят любов. Знаеше, че ще стане така, знаеше също, че изживяването няма да има нищо общо с безразличието, което изпитваше към Мелвин в мрака на всяка нощ. В прегръдката на Ловен сокол изпитваше жажда, която никога не бе изживявала с Мелвин. Беше сигурна, че тези усещания ще са още по-силни, когато се люби с прекрасния вожд на арапахите!

Каква нощ само щеше да бъде! Най-сетне щеше да се пробуди и да узнае какво е истински да обичаш някой мъж. Вече бе накърмила Небесни очи и я бе сложила да спи. Скоро щеше да поднесе гърдите си на Ловен сокол, но не за да суче от тях.

— Мислите ти… — Ловен сокол беше влязъл в типито и се нагласи до нея. — Къде те бяха отнесли преди малко? Зърнах нещо, което вля жар в слабините ми.

— Така и трябва — измърмори тя и го погледна засрамено. — Скъпи Ловен сокол, мислех си как ще се любим. Вече съм достатъчно добре и мога не само да спя в леглото ти.

Сърцето й заблъска в гърдите, а по лицето й изби червенина, защото никога по-рано не бе говорила така открито. Цялото й тяло потреперваше от ударите на сърцето й — толкова силни бяха.

Беше изцяло погълната от обзелата я страст. За миг притвори очи и почувства ръцете му, които я обхващаха. Коленете й омекнаха, когато я извърна към себе си и издърпа роклята от тялото й. За миг времето сякаш спря. Меги затаи дъх, докато погледът му я обхождаше бавно и я милваше чувствено.

Когато той вдигна очите си и на лицето му бавно се появи съблазнителна усмивка, тя не можа да се удържи и се хвърли в ръцете му. Той започна да я целува, устата му се впиваше в нейната, ръцете му запалваха огън в тялото й, докато пръстите му се спускаха надолу.

Когато ръката му достигна точката, в която се срещаха бедрата й, и започна да гали центъра на желанието й, тя се пробуди за чувства, които не бе изпитвала по-рано. Мелвин никога не я беше докосвал по този начин. Никога не си беше дал труда да й покаже, че и жената може да се чувства добре. Той я стоварваше в леглото, качваше се отгоре й и единствената му цел бе задоволяването на собствените му желания.

Едва сега Меги осъзна какво бе изгубила. Франк й бе показал, че сексът е болка, Мелвин — че сексът е скучен.

А колко различно беше с Ловен сокол. Ръцете и устата му я издигаха до непознати висини, което дори малко я плашеше. Сякаш цялото й тяло се беше свило в един-единствен удар на сърцето.

Беше замаяна.

Беше възбудена!

Искаше още и още.

Когато Ловен сокол се отдръпна, Меги се присегна към него. Не искаше да я пуска.

— Трябва да се съблека — подсмихна се той, доволен, че тя изразява така свободно чувствата си към него. Някои жени не знаеха как да приемат чувствената страна на любовта. Тази жена можеше да даде толкова, колкото да получи. А това беше хубаво. Беше постъпил много умно, когато я избра за другар в живота си. Съвместният им живот никога нямаше да бъде обикновен и отегчителен. Нощите им винаги щяха да са изпълнени с огън и… изпепеляваща жарава!

Когато съблече и последната си дреха и я метна встрани, той изу мокасините си, улови Меги за ръката и я поведе към леглото.

Плъзна ръцете си надолу към тънкия й кръст и я положи върху кревата, после се отпусна до нея. Извърна лицето й към своето и се вгледа в прелъстителната мека уста и в слабите, но прекрасни рамене, върху които косата й лежеше на пухкави вълни. Сърцето му препускаше.

Най-напред започна да гали гърдите с цвят на слонова кост, докато тя застена от удоволствие. Тогава Меги уви около пръстите си смолисточерната му коса и привлече устните му към гърдите си. Той жадно заблиза зърната, докато те се втвърдиха, после започна лекичко да ги хапе.

Погледът му отново се плъзна надолу. Пое дълбоко въздух, завладян от очакването да я притежава изцяло там, където окосмяването между краката й се бе протегнало като сянка.

Плъзна ръка надолу по тялото й, по хлътналия корем до туфичката косми, под които се криеха тайнствата на нейната женственост. Чуваше как дишането й се ускорява, когато пръстите му разделиха кичурчетата косми и докосваха мекотата на устните й.

Меги бе така погълната от чудесната сладка страст, която бушуваше в нея, че трудно издържаше да стои неподвижна, докато Ловен сокол я изучаваше там, където сякаш се намираше сърцето й. Когато пръстите му докоснаха набъбналата пъпка на нейната женственост и започнаха бавно да я галят, тя притвори очи, обхваната от тихия огън, който полека обсебваше цялото й тяло. Ловен сокол изпита задоволство, когато усети, че тя гори от желание и повдига бедрата си, за да посрещне вълшебната милувка на пръстите му. Заработи по-енергично върху набъбналата й пъпка. Милваше я, леко я пощипваше. Гъделичкаше.

Но съзнаваше, че това не е достатъчно нито за него, нито за нея, и затова сведе устни към нея. Целуна я жадно, езиците им се срещнаха в чувствен танц и той почувства как тя се отваря още повече там, където пръстите му си играеха и проучваха.

Когато вкара пръста си в нея, тя простена, неподготвена за силата на удоволствието, което й достави това. Сякаш бе обхваната от опустошителен огън, докато той ритмично движеше пръста си напред-назад. Всеки път, когато го вкарваше навътре, той сякаш се стремеше да докосне дълбините й.

Вкопчи се в него и прехвърли единия си крак отгоре му. Очите й се разшириха, когато той опря набъбналия си член до нея и го отпусна търпелив и пламнал върху бедрото й.

Свободната му ръка потърси една от нейните. Когато я откри, я обхвана и я насочи към своята мъжественост. Когато я положи отгоре, тя усети копринената плът, топлината й и почувства, че губи съзнание от странното усещане, което това събуди дълбоко в нея. Никога не бе докосвала съпруга си по този начин. Той никога не го бе поискал от нея. Интересът му винаги бе съсредоточен върху самия него и тя бе мислила, че това е естествено.

А сега учеше от добър учител как би трябвало да бъде, и щеше да е възприемчив ученик!

Ловен сокол отдръпна устни от нейните и прошепна:

— Движи ръката си отгоре ми. Стисни го здраво. — Обви ръцете й със своите, показвайки й как да го накара да почувства още по-голямо удоволствие от това, което изпитваше в момента. — Движи ръката си така — прошепна Ловен сокол, впил натежалия си от страст поглед в нейния. В същото време прокарваше ръката й нагоре-надолу по пулсиращата си твърдина. — H-isei, h–isei, моя жена, моя жена — стенеше, притворил очи. Отметна главата си назад, зъбите му бяха стиснати от удоволствие. Отдръпна ръката си и я остави да си поеме дъх, а той остана така, докато можеше да издържи, преди да експлоадира.

Продължи да я гали, вкарваше пръста си в нея в синхрон с движенията на нейната ръка, после се отдръпна и коленичи край нея.

Меги очакваше, че сега ще се качи върху нея, за да се наслади докрай на удоволствието, но той все още отлагаше. В широко отворените й очи се четеше въпрос, когато той започна да отдава заслуженото на плътта й с езика си. Тръгна от извивката на шията, премина надолу, облизвайки гърдите й, после по гладкия корем, който потръпваше от удоволствие при докосването на езика му.

Сетне, когато той отново се раздвижи и разтвори краката й, за да си направи място, и коленичи между тях, лицето на Меги стана алено, защото сега езикът му беше върху най-чувствителната й точка и я отпращаше в чувствен полет.

Постави ръце на главата му, разтвори още по-широко крака и окуражи устата му да проникне по-дълбоко. Не беше и сънувала, че е възможно да изпита такъв екстаз. Милувките му я караха да се топи. Съществуваше само светът на докосването, на чувствата — изгарящ и пулсиращ. Дишането й се ускори, когато наближи моментът страстта да ги взриви.

Но Ловен сокол знаеше кога да спре и да се съсредоточи върху това да доведе и двамата едновременно до върха на страстта. Той се надвеси над нея. Като я целуваше страстно и продължително, той вкара пулсиращата си мъжественост в нея. Ударите на сърцата и стенанията им се сляха в едно, докато удоволствието нарастваше, а той се движеше все по-бързо вътре в нея.

Меги затвори очи и повдигна бедрата си, за да бъде още по-близо. Обви крака около кръста му и ги сключи в глезените. Вкопчи се в Ловен сокол, докато той бе слял устни с нейните. Пулсът му препускаше, огънят в слабините му бушуваше.

И тогава откриха окончателното освобождение. Виковете им се сляха, когато телата им затрептяха от удоволствието. Меги жадно поемаше силните тласъци на Ловен сокол, нейният оргазъм продължаваше, а съзнанието й сякаш бе пронизано от милиони слънчеви лъчи.

Когато свърши, Ловен сокол се отърколи от нея и легна по гръб. Дишаше тежко.

Меги затвори очи. Не можеше да повярва, че това се беше случило с нея. Беше се почувствала истински жива! Ловен сокол я бе любил така, че тя пожела да изпита същите дълбини на страстта като него.

Така и стана!

Дори надхвърляше очакванията й.

Извърна се към Ловен сокол, обгърна го с ръка и се вгледа любовно в него, а той отвори очи и отвърна на погледа й.

— Обичам те! — Тя го целуна нежно. — Обожавам те. Благодаря ти, че ме направи толкова щастлива, че ме заведе в рая, както беше обещал. Не съм и мислила, че има рай в този прозаичен свят. Но тази нощ открих колко много съм грешила.

— Не си познала това със съпруга си. — Ловен сокол обхвана раменете й и я прехвърли върху себе си. — Да изпиташ страст, беше твърде ново за теб. Вярно ли е?

— Aa, така е. — Меги се изчерви.

— В началото изглеждаше опитна, но после от начина, по който реагираше, когато те любех, разбрах, че това е ново за тебе. — Той нежно положи ръка на бузата й.

— В началото е изглеждало, че знам всичко за любенето, защото ти беше този, който ме любеше и правеше всичко да бъде така естествено за мен. — Меги отметна дългата си тъмна коса от рамото. — Доставих ли ти същото удоволствие, каквото ти достави на мен?

— Очи на пантера, изглеждаше ли този индиански вожд разочарован? — подсмихна се Ловен сокол, докато търсеше с мъжествеността си вход към вътрешността й. Желанието му да я има бе толкова силно, че той можеше отново да я люби.

— Не. Съвсем не изглеждаш разочарован.

Тя сподави един необуздан вик на удоволствие, когато отново го почувства вътре в себе си. Отпусна се надолу и положи ръце на гърдите му. Започна да се движи ведно с него, сетне спря, вдигна ръцете си и се загледа в белезите на гръдния му кош, за които още не го бе питала.

Но сега моментът не беше подходящ. Притвори очи и се наслади на удоволствието, което се надигаше в нея, макар че нито за миг не забрави детето си, което лежеше на една ръка разстояние.

Меги чувстваше, че едва ли бе възможно някога да изпита по-голяма наслада, а пред нея лежеше цял живот, който щеше да бъде изпълнен с удовлетворение.

Тя отметна глава назад. Ловен сокол бе започнал да я повдига ритмично с мощните си тласъци и тя отново се отдаде на страстта.

 

 

Недоволен от себе си, Франк отвори чантата на седлото и извади бръснача. Вчера беше открил другата фактория и най-накрая получи отговор на някои от въпросите за Маргарет Джун. След като я описа на хората, които въртяха факторията, те кимнаха и потвърдиха, че я познават, но че сега е известна под името Меги.

За мъжа, оженил се за Маргарет Джун, или Меги, Франк не беше чувал нищо!

— Сигурно той е дал това име на Маргарет Джун. Сигурно се е оженил за нея заради парите й — проскърца през зъби той. — Моите пари, дявол го взел.

Тръгна с бръснача към бълбукащия поток и го остави на брега. Приведе се и наплиска лицето си с вода.

После отвори кожената чанта и извади калъпа сапун и четката за бръснене. Топна четката във водата и я затърка в сапуна.

— Трябва да е останало достатъчно от парите ми или, бога ми, ще се наложи и двамата да платят — изрече, докато сапунисваше бакенбардите си.

Възнамеряваше да открие това селище, където Маргарет Джун се наричаше Меги и където Маргарет Джун си играеше на съпруга, и където Маргарет Джун държеше парите…!