Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (11)

Единадесета глава

Кейтлин поглади с длани джинсите си в очакване, че стомашните й болки ще преминат. Те обаче продължаваха. Тази вечер и стомахът й правеше номера и утежняваше още повече положението й.

Асансьорът бе с опушени стъкла и тя се вглеждаше в неясното си отражение с напразната надежда, че по някакъв чудотворен начин се е разхубавила по време на краткото си пътуване от нейния апартамент до този на Алек. За нещастие, никоя вълшебна кръстница не бе размахала магическата си пръчица. Изглеждаше така, както винаги бе изглеждала. Още повече се намръщи. Чудеше се защо, за Бога, бе решила да обуе джинси? Асансьорът спря и тя слезе на четиринадесетия етаж. Етажът на Алек. Беше вече късно да се безпокои за облеклото си.

Всъщност бе пробвала какви ли не дрехи, докато се спря на джинсите, тюркоазнозелената си блуза и коженото яке. Дрехите й не биха провокирали фантазиите на един мъж, но след като Алек по всяка вероятност щеше да я изхвърли, когато му признаеше истината за Хелин, струваше й се неуместно да дойде облечена като прелъстителка.

Дъхът й секна и пръстът й замря на звънеца. Облечена като прелъстителка… Най-сетне бе признала истината пред себе си. Използвайки Хелин за прикритие, тя идваше тази вечер да прелъсти Алек, като залагаше всичко на карта.

Не вярваше особено във възможностите си на прелъстителка — опитността й бе твърде ограничена. Увереност й вдъхваше единствено мисълта, че Алек я харесва, така че, положително нямаше да й отнеме много време да го убеди, че може да има щастлив брак и с нея. Кейтлин се опитваше да поддържа надеждата у себе си, макар че не притежаваше нищо, освен надежда. Тя изправи рамене и натисна звънеца, преди смелостта да я е напуснала напълно.

Алек отвори вратата.

— Здравей, Кейти — целуна я той приятелски по страната така, както го бе правил хиляди пъти преди. Тя се отдръпна като ужилена. — Случило ли се е нещо?

— О, н… нищо. Чувствам се прекрасно.

Великолепно, надсмя се тя на себе си. Що за прелъстителка си, ако подскачаш като газела всеки път, когато те докосне.

За миг й се стори, че вижда присмехулни пламъчета в очите му, но те бързо угаснаха. Алек излезе в коридора и се огледа.

— Но къде е Хелин? Отново ли я извикаха или отказа да се срещне с мен?

— Хмм… Това е дълга история — отвърна Кейтлин. — Може ли… Може ли да вляза, Алек?

— Разбира се! Заповядай — отстъпи той като любезен домакин и я покани във всекидневната.

— Дай си якето — пресегна се и й помогна да го съблече, без да изчака нейното съгласие.

Ръцете му се плъзнаха бавно по раменете, скрити под копринената й блуза. Стоеше толкова близо до нея, че усещаше дъха му във врата си. Кейтлин затвори очи. Нервите й бяха изопнати до краен предел.

— Случило ли се е нещо? — промълви Алек и неочаквано я прегърна. — Цялата си настръхнала! Да засиля ли огъня?

— О, не, не, благодаря. Добре съм. Напълно съм добре — отвърна тя и се отдръпна рязко.

Той метна якето й на един стол.

— Да ти направя ли кафе? И няколко белгийски шоколадови бонбона като едно време? В хладилника има още от твоите лични запаси.

— Н… не, благодаря.

Време е, Кейтлин. Това ли е твоят умен и блестящ сценарий, по който да съблазняваш мъжете. Ядосана от своята нетактичност, тя набра смелост, обърна се и го погледна право в лицето.

— Трябва да поговорим за Хелин.

Алек се усмихна с онази своя хищна усмивка, която смразяваше свидетелите на защитата и Кейтлин настръхна.

— Повярвай ми, Кейти, с нетърпение очаквам да чуя всичко, което имаш да ми кажеш — той сложи ново дърво в камината. — Защо не седнеш и не се настаниш удобно, преди да започнеш?

Кейтлин приседна неуверено на самия ръб на дивана. Чувстваше се толкова сигурна, колкото въжеиграч високо във въздуха, готов да направи тройно салто без обезопасителна мрежа под себе си.

— Чудесен огън си запалил — успя да каже тя. — За първи път ли палиш камината през този сезон?

— Да. Преди да си ме запитала ще ти кажа, че дървата са черешови. Доставчикът ми ги докара чак от Мериленд.

— Дървото издава чудесна миризма. Трябва… Трябва да ми кажеш името на този твой доставчик.

— Добре. Само че по-късно. А сега ми разкажи за Хелин.

Алек седна до нея на дивана. Седна толкова близо, че тя веднага усети топлината на тялото му. Той се облегна на възглавниците и рече:

— Сега по-добре ли се чувстваш?

— М… много по-добре, благодаря.

— Лично аз се чувствам разстроен. През по-голямата част от следобеда се мъчех да си представя как ще завърши тази вечер. Но не съм и допускал, че ще седиш на ръба на дивана с вид на човек, който очаква да чуе присъдата си.

Това бе достатъчно Кейтлин да се отърси от вцепенението си.

— Създадох ти погрешна представа — скочи тя. — Но не само за Хелин, а изобщо. Няма никаква Хелин, никога не е имало и няма да има. Самата аз я измислих… Тя не съществува.

Алек също скочи.

— Не мога да повярвам! — удиви се той и Кейтлин си помисли, че учудването му не е съвсем убедително. Изпита странното усещане, че играе някаква игра, изходът от която е предварително известен. Той протегна ръце и я хвана за раменете. Погледът му изведнъж стана много сериозен. — И защо я измисли, Кейти? Това е твърде странно, особено за теб.

— По едно време ти създаде впечатление у всички, че възнамеряваш да се ожениш за Джоди. Според мен вие двамата никак ни си подхождахте…

Алек се засмя.

— Мама Мария не споделя подобно мнение. Тя каза, че сме родени един за друг, а ти знаеш, че тя си пада малко ясновидка…

— Мама Мария май трябва да отиде на очен лекар! Спомняш ли си, че каза същото и за нас двамата?

Той я хвана за брадичката и я повдигна.

— Права си. Изглежда не трябва да се доверявам толкова на преценките на Мама Мария.

— Пиците й поне можеш да хапнеш, но нейните народни мъдрости невинаги са казани на място — отвърна Кейтлин, като се надяваше Алек да не забележи, че е готова да се разплаче. — Не мога да повярвам, че си водил Джоди при Мама Мария — не издържа тя. — Това място си е само наше!

Той прокара нежно палец по устните й.

— О! — възкликна с дрезгав глас. — Не знаех, че те вълнува толкова къде водя приятелките си.

Тя се наведе към него и лицата им почти се доближиха.

— Изборът на гарнитурата на пицата е строго индивидуален — прошепна тя. — Тя говори твърде много за човека…

— Като целувките — отвърна той и преодоля малкото разстояние между устните им. — Като любенето…

От предишен опит Кейтлин знаеше какво точно ще последва, след като устните им се сляха. Очакваше цялото й същество да се разтрепери, сърцето й да се разтопи от нежност, душата й да бъде обхваната от пламъци… Но това, което изпита, не можеше да се сравни с преживяното преди. Изведнъж осъзна, че си е у дома. Попаднала в прегръдките на Алек, тя се почувства на върха щастието.

Когато целувката им свърши, той обхвана лицето й в длани и я погледна с преливащи от нежност очи.

— Време е да спрем да играем тези игри — каза тихо. — Край на лъжите, край на полуистините, край на митичната Хелин, край на преструвките ми, че се интересувам от млади момичета като Джоди Берген. Нали повече няма да бягаш от мен, Кейти?

— Не мога — отвърна тя с разтреперан глас, — краката ми са омекнали.

— Чудесно! Може би трябва да те целуна отново, за да те убедя докрай — и той отново впи устни в нейните. Това бе страстна търсеща целувка. Кейтлин затвори очи и позволи на желанието бавно и силно да я завладее.

— Кейти? — този път гласът му прозвуча още по-дрезгаво. — Кейти, искам да се любим. Ела!

— Да — последва го тя. И последното й съмнение отлетя, изпепелено от безумното желание. — Алек, толкова много те обичам!

Смехът му я прободе право в сърцето.

— От години чакам да чуя тези думи от теб.

— Така ли? Това означава ли, че и ти ме обичаш?

Той я притисна още по-силно.

— Нека ти докажа колко много те обичам — промълви, хвана я за ръката и я поведе към спалнята.

Взе я в прегръдките си и топлината му проникна в тялото й.

— Ще се омъжиш ли за мен?

— С удоволствие! — прошепна тя с лъчезарна усмивка.

— Пети декември удобен ден ли е? Да направим ли сватбата в Хапсбърг, Охайо, в присъствието на нашите семейства?

— Съгласна съм — тя го погледна, преизпълнена с любов, зашеметена от щастие. — Смяташ ли, че семействата ни ще се зарадват?

— Кейти, любов моя, само ти си способна да задаваш подобни въпроси — засмя се той. — Нашите семейства поне през последните десетина години се мъчат да уредят тази сватба. Майка ми вече се отчая и ми каза, че ще запази дата в църквата и ще ангажира ресторант за приема, така че само да съм посмял да не те убедя да станеш моя жена.

— Така ли? — изгаряше от удоволствие Кейтлин. — Искаш да кажеш, че не се жениш за мен само заради това, че си решил да създадеш семейство? Наистина ли ме обичаш?

— Кейти, любимо мое глупаче, та аз те обичам страстно, безумно и всеотдайно от години. Може би още от времето, когато беше на шестнадесет.

— А какви бяха тогава всичките тези глупости със „Сървисис Ънлимитид“ да ти намерим съпруга?

— Не бих ги нарекъл глупости, след като по този начин успях да привлека най-сетне вниманието ти. Не мога да си преписвам заслуги за тази идея. Тя е на майка ми. Реших да я послушам, защото нямаше какво да губя.

— Побеснях, когато ми съобщи като на шега, че имаш намерение да се жениш. Измина цяла седмица, докато разбера защо така се разгневих — желаех те за себе си…

— Много пъти се опитвах да ти разкрия чувствата си, но ти просто не желаеше да ме изслушаш. Не беше още готова за това, а аз се ужасявах при мисълта да не те изплаша завинаги. Всеки път, когато се опитвах да променя нашето приятелство в любов, ти сякаш се отдалечаваше на стотици мили.

— Трябваше ми време, докато осъзная, че бракът ми с теб не би означавал загуба на моята самостоятелност — тя въздъхна. — Знаеш ли, трябва добре да помислим, и двамата държим на кариерата си. Колкото и да те обичам, не бих желала да се откажа от работата си, Алек. Аз просто не съм жена, която иска да си седи само у дома.

— Не желая да се променяш — той взе ръката й и я поднесе към устните си. — Всичко ще се уреди, Кейти. Не се тревожи.

Тя знаеше, че им предстоят трудности, особено след като им се родяха деца, но знаеше също така, че радостите от брака й с Алек щяха да превърнат тези затруднения в лесно преодолими пречки. Наведе се и го целуна с благодарност.

— Да — отвърна, — всичко ще се уреди.

Тогава той на свой ред я дари с такава страстна целувка, че едва си поеха дъх да продължат разговора.

— Какво стана с онази жена, за която майка ти ми каза, че си искал да се ожениш? Станала съм ревнива. Никога не си споменавал името й.

Той нежно я целуна по върха на носа.

— Глупачето ми! — отвърна, изпълнен с любов. — Тази жена беше ти. Майка ми се е опитвала да разбере чувствата ти към мен.

— Но ти би могъл да ме попиташ!

— За да ми избягаш, нали? Ти не беше готова за женитба, Кейти. Трябваше ти доста време, преди да осъзнаеш, че бракът не е клопка.

— Но нали се сгодих за Дейвид!

— Защото той ти предлагаше сигурност — отвърна Алек. — Ужасих се при мисълта, че можеш да се омъжиш за него, но в дъното на душата си знаех, че вие двамата не си подхождате. Дейвид бе мил и приличен човек, но ти не даваше и пет пари за него. Ето защо изпитваше такава сигурност, беше ти все едно…

— Да не би да ме подложиш на психоанализа, след като се оженим?

Той отново нежно я целуна.

— Само когато няма да съм в състояние да измисля нещо по-добро.

Той се изправи и й сипа още кафе.

Тя му се усмихна над ръба на чашата.

— Ммм… Какъв чуден мъж си ти, Алек! Нали ти е ясно, че се омъжвам за теб само заради кафето?

— Не забравяй и шоколадовите бонбони! Макар и да не мога да премълча, че уменията ми в леглото положително ще повлияят на твоето окончателно решение.

Тя се престори, че размишлява върху думите му.

— Не — отвърна накрая тя. — Причината за решението ми определено е кафето, което умееш да правиш.

— Лъжкиня! — той се наведе и взе чашата от ръцете й. После започна да я целува по лицето, по шията, като ръцете му не спираха да галят тялото й. Тя откликна на ласките му, но той се усмихна и започна да я измъчва, като отказваше да я целуне отново. А тя копнееше за целувките му.

— Няма да спечелиш играта, Кейти — промълви той, — докато не ми обясниш докрай защо се съгласи да се омъжиш за мен.

— Заради… твоето… кафе — повтаряше тя.

Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и очите му заблестяха от желание.

— Защо искаш да се омъжиш за мен?

— Защото те обичам, арогантно чудовище!

— Удивително! И аз се женя за теб поради абсолютно същата причина!

— Докажи го тогава — прошепна тя.

И той го доказа.

 

 

Дори и най-старите жители на Хапсбърг, Охайо, не бяха виждали по-великолепна сватба от тази на Кейтлин Елизабет Хауард и Алек Харисън Удуърд. Местните хора останаха възхитени от това, че двама от техните съграждани са се влюбили така силно един в друг и им простиха, че са чакали толкова дълго, докато се оженят.

Младоженката, която изглеждаше необикновено красива в атлазената си сватбена рокля с цвят слонова кост, бе обявена за най-прелестното момиче през последните десет години, а младоженецът — чиято успешна защита на Леон Маркузо бе отразена на първите страници на вестниците из цялата страна — изглеждаше както неотразимо мъжествен, така и страстно влюбен. Шаферката, госпожа Сам Берген, бе възприета като малко стара за ролята си, но повечето от гостите се съгласиха, че изглеждаше повече от добре в тоалета си от тъмнорозова коприна, за който мнозина твърдяха, че бил пък нейната собствена сватбена рокля. Всички присъстващи останаха силно впечатлени от сватбената церемония, от приема и от оркестъра. Семейство Хауард и семейство Удуърд бяха организирали така добре тази сватба, че за нея щеше да се говори години наред. Всичките им съграждани останаха предоволни.

 

 

В хотелския апартамент на Бахамските острови, Алек хвана ръката на Кейтлин и въздъхна с облекчение.

— Най-сетне сами! Желаете ли шампанско, госпожо Удуърд?

— Ммм, да, с най-голямо удоволствие — тя взе чашата си и последва Алек на терасата с изглед към океана.

Почувства познатият трепет, когато ръцете му я прегърнаха през кръста и той я притегли към себе си. Загледана към ширналият се в безкрайността океан, Кейтлин си помисли, че и новият им живот така ги мами с безброй възможности и безкрайни хоризонти.

Откъм океана подухваше галещ тропически бриз, като прекрасна благословия в края на един прекрасен ден. На Кейтлин й се искаше да запечата щастливото си вълнение за цял живот.

Над нея прозвуча топлият глас на Алек:

— Обичам те, Кейтлин…

Тя се обърна.

— И аз те обичам! — в съзнанието й като на лента премина отиващият си ден. — Мисля, че всичко беше чудесно, нали? Семействата ни са щастливи, а приятелите ни прекараха един незабравим ден.

— Наистина, всичко беше повече от чудесно. От блясъка в очите на майка ми разбрах, че сме възбудили определени надежди у нея…

— Какво искаш да кажеш?

— Няколко минути преди да излезем, я чух да обсъжда разни бебешки проблеми с твоята майка. При това не говореха за Мери.

Кейтлин се засмя и тялото й пламна от копнеж.

— Колко време ще мине, докато ги ощастливим с внуци?

— Няма да чакат дълго, скъпа! Струва ми се, че след завръщането ни след медения месец ще се разбере.

Кейтлин изведнъж разбра, че възможността да има дете от Алек вече не й изглежда като неосъществима мечта. Тя вдигна ръка и приглади кичура коса, който вятърът бе духнал върху челото му.

— С удоволствие бих се заела с незабавното изпълнение на проекта — каза тихо тя. — А ти на какво мнение си?

Той бавно взе ръката й и нежно я целуна.

— Госпожо Удуърд, изгарям от нетърпение да започнем!