Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (2)

Втора глава

Дот нахълта в кабинета на Кейтлин, сложи със замах някаква папка върху бюрото и рече:

— Убедена съм, че е шега! Понеже е понеделник, все още се чувствам полузаспала и затова нещо не схващам. Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш, та да се посмеем и двете?

Кейтлин взе папката и прочете надписа, макар и да знаеше много добре за какво става дума. Преди два часа сама я бе надписала:

„Клиент: Алек Удуърд, адвокат

Поръчка: намиране на съпруга“

Кейтлин отвори папката и погледна поставените вътре документи.

— Струва ми се, че всичко е наред — каза тя и се престори, че не забелязва смайването на секретарката си. — Всички документи и снимки са налице, както и сумата, която господинът трябва да заплати на агенцията. Алек се съгласи да ни брои пет хиляди долара до първи ноември при условие, че дотогава му предложим поне четири подходящи кандидатури. Ако се ожени за една от предложените от нас кандидатки, тогава ще получим допълнително още пет хиляди долара. Всички допълнителни разходи ще бъдат естествено за негова сметка.

Дот се наведе и се вгледа отблизо в своята шефка.

— Изглеждаш ми съвсем нормална. Струва ми се, че дори нямаш и температура. Следователно всичко това е някаква тъпа шега. Първо, нашата компания осигурява на клиентите ни различен персонал, а не устройва срещи за влюбени. Второ, Алек Удуърд няма нужда да наема когото и да било, за да му търси съпруга. Има тяло, по което може да си падне всяка жена, чудесни зъби, гъста коса и опасни очи. Освен това е интелигентен, преуспяващ, богат. По дяволите, той е прекрасен мъж! А сега ми обясни, след като притежава такива качества защо ще наема някаква си агенция за осигуряване на домашен персонал да му търси съпруга?

— А не допускаш ли, че може да е твърде зает да си намери сам съпруга? — подхвърли Кейтлин.

— Да е твърде зает да си намери сам съпруга! — облещи се Дот. — Ами тогава ще е твърде зает и да поеме отговорностите на семейния живот! Абсолютна глупост! Дори и бившите ми съпрузи не бяха способни на такова нещо!

Кейтлин затвори рязко папката. Целият уикенд обмисляше разговора си с Алек от петък вечерта и не можеше да разбере защо прие с такова нежелание неговата поръчка. Досега винаги се бе гордяла с изключителните си професионални способности. Умееше да задоволява исканията както на клиента, така и на кандидата за работа. Не бе в състояние да измисли дори една-единствена причина, поради която намирането на съпруга на Алек да й се струва по-трудно, отколкото намирането на английски иконом за японския посланик.

Кейтлин върна папката на секретарката и бодро се усмихна.

— Късно е да се отказваме, Дот. Приех поръчката и Сам е много доволен. Каза, че темповете, с които живеем днес, може би ще предизвикат създаване на първокласно бюро за женитби в този огромен делови град. Вашингтон! Какво да се прави. Сам настоя да обмислим случая с Алек като пробен за компанията. Ако търсенето на съпруга излезе успешно, той е готов да обсъдим създаването на агенция за женитби и издигането на тази услуга до нашите високи стандарти.

— Струва ми се, че двамата със Сам сте стояли доста дълго под дъжда, който се изля в събота следобед. И двамата изглежда сте откачили! — Дот пъхна обидено папката под мишница. — Няма да стане така, както сте го намислили, Кейтлин, повярвай ми. Но, естествено, не очаквам двамата със Сам да се вслушате в думите ми. Нали съм само една най-обикновена машинописка.

— Точно така — засмя се Кейтлин. — Забелязала съм твоята стеснителност и нерешителност, когато трябва да изразиш собственото си мнение. Двамата със Сам направо те смразяваме.

Дот не благоволи да й отвърне и се оттегли с помръкнал поглед. Две минути по-късно тя отново надникна през вратата.

— Не забравяй, че в три часа имаш среща с Мишел Моро, високо квалифицираната кулинарка, която кандидатства за работа при някои от нашите вашингтонски клечки.

— Пред мен са препоръките й. На книга изглежда, че сме попаднали на находка — провлече Кейтлин.

— Да, но както е тръгнало днес, току-виж се окаже, че на носа има брадавици, а по ръцете — гъбички.

Мрачното предсказание на Дот не се оправда. Дребна, енергична, около тридесетгодишна, с искрящи очи и чудесна тъмна коса, Мишел Моро се бе завърнала преди няколко седмици в Щатите, след специализация във Франция и Швейцария. Тя дойде на разговора с поднос домашно приготвени бонбони, толкова вкусни, че дори Дот се видя принудена да признае високите й умения на сладкарка.

Мишел обясни, че възнамерява да си купи къща във Вашингтон, затова работата с осигурена квартира и храна ще й помогне да спести достатъчно пари за къщата, преди да е навършила тридесет години.

Кейтлин веднага се почувства близка с тази жена, чиито стремежи не й бяха чужди.

— Разполагам с няколко превъзходни места, които бих могла да ви препоръчам — каза тя. — За нещастие, в момента има само едно с осигурена храна и квартира. То е при един министър, който търси готвач.

— Звучи доста интересно — оживи се Мишел.

— За съжаление, възникват някои усложнения. Министърът има три малки и желае готвачката да наглежда децата, когато излиза със съпругата си в града. Допускам, че вашите готварски умения ще бъдат малко подценени, но той предлага чудесно заплащане, а и къщата им в Чеви Чейс е прекрасна. Като вземете предвид и задълженията на гувернантка от време на време, ще проявите ли интерес за един разговор с него?

— Да, разбира се — отвърна Мишел след кратко размишление. — Един министър положително устройва често големи приеми, което ще ми даде възможност да покажа на какво съм способна. Самата го произхождам от голямо семейство и съм свикнала да се занимавам с деца. Няма да ме затрудни, ако от време на време ги наглеждам, докато родителите им отсъстват — усмихна се тя и вдигна рамене. — Баба ми не може да разбере защо около мен не припкат мои собствени деца. Смята, че е трябвало да се омъжа досега и да имам поне няколко.

Кейтлин на свой ред й се усмихна.

— Вашето семейство изглежда прилича много на моето. Сестрите ми оглеждат всички ергени в околността в усилията си да ми намерят съпруг.

— Убедена съм, че ви мислят доброто — Мишел замълча за момент и оживлението й помръкна. — Бях омъжена. Мислех си, че това бе идеалният брак, само че съпругът ми поиска развод на втората година от нашата сватба… — неочаквано тя млъкна. — Простете! Това няма нищо общо с министъра и това, че си търси готвачка.

Но може да има много общо с молбата на Алек да му намерим съпруга, помисли си внезапно развълнувана Кейтлин.

Пред нея стоеше млада и привлекателна жена, която обичаше децата и изглежда нямаше нищо против брака, независимо от неприятностите с първия й съпруг.

Кейтлин се приведе напред и опря лакти на бюрото си.

— Госпожице Моро, надявам се, няма да се обидите от онова, което ще ви попитам. Въпросът е личен и ако не желаете, спокойно можете да не ми отговаряте. Каквото и да ми отговорите обаче, то няма да се отрази на препоръките ви до министъра.

— Звучи интересно. Хайде, питайте — отвърна заинтригувана Мишел.

— Добре. Ето какво. Имате ли намерение отново да се омъжвате?

— Стига да срещна подходящ мъж — отвърна Мишел. — В момента няма никакви изгледи. Госпожице Хауърд, не бива да се тревожите, че ще напусна работата си, ако я получа с помощта на вашата агенция.

— Нямах това предвид, когато ви зададох въпроса — отвърна Кейтлин и осъзна, че потропва нервно с пръсти върху бюрото. Моментално стисна ръце. Нямаше защо да нервничи. Намирането на съпруга за Алек бе делови ангажимент. Кейтлин реши да бъде по-конкретна. — Госпожице Моро, в момента имам една твърде необикновена поръчка и се питам дали бихте желали да я чуете.

— Разбира се. Обичам необичайните предложения за работа.

Кейтлин пое дълбоко въздух.

— Един преуспяващ мъж от този град си търси съпруга — започна тя. — Нашата компания се съгласи да подбере възможни кандидатки и да им уреди срещи с него. Бихте ли желали да се запознаете с нашия клиент?

Мишел видимо се ужаси.

— И да кандидатствам за работа като нечия съпруга?! Божичко, разбира се, че не! Та нали вашата компания не се занимава с женитби? Ако е така, никога не бих се обърнала към вас.

— Не сме агенция за женитби, поне засега. Иска ми се да не бързате с отговора си, госпожице Моро. Въпросният мъж е стар мой приятел и аз самата приех тази поръчка отчасти, за да му направя услуга, и отчасти като проверка на възможностите на компанията ни, която е най-добрата в цялата страна в намиране на домашен персонал. Уверени сме обаче, че можем да разширим нашата дейност в област, на която не се обръща достатъчно внимание. Сам Берген, нашият президент, смята, че може би е настъпило времето да се преосмислят някои от старите начини за намиране на партньори в живота.

— На мен пък ми се струва, че съвременният свят отдавна е отрекъл нагласените бракове.

— Може би. Но бихте могли да участвате в експеримента, стига да се съгласите да се срещнете с нашия клиент.

Мишел поклати глава.

— Дори и в най-отчаяните си мечти не съм си представяла, че някой непознат от вашите папки би бил подходящ съпруг за мен. Впрочем как мога да съм спокойна, че не е някой маниак? Почти сигурно е, че е досадник. Мъж, който се обръща към агенция за наемане на прислуга с молба да му намерят съпруга, не изглежда твърде обещаващ кандидат за женитба.

— Познавам този човек и неговото семейство от ученическите си години и мога да ви уверя, че са почтени хора, не страдат от наследствени болести и че просто няма причина, поради която да не го намерите за напълно подходяща партия — усмихна се окуражително Кейтлин. — Секретарката ми дори смята, че е твърде привлекателен. Между другото е и много вещ адвокат по криминални дела.

— Какви са му тогава проблемите? Да не би да е на деветдесет години или да му има нещо друго?

— На тридесет и пет е. Помислете си, Мишел. Какво ще изгубите? Съгласието да се срещнете с моя клиент не ви задължава да се омъжите за него. Не ви задължава дори да се срещнете повторно с него. А нищо чудно да се харесате и да пожелаете да продължите вашата връзка.

Мишел прокара смутено пръсти през косата си.

— Не мога да повярвам! Та това е истинско безумие! — тя почти се надигна от стола си, после отново седна и се засмя неловко. — Добре, признавам, че успяхте да възбудите любопитството ми. Сигурно нещо не съм наред, щом въобще проявявам интерес. Имате ли негова снимка?

— Имам — отвърна Кейтлин, доволна от своята предвидливост, че настоя пред Алек да даде своя снимка.

Двамата отидоха в петък вечерта в неговия апартамент и прекараха заедно почти три часа в съставяне на биографичната му справка, като се опитаха да я направят колкото се може по-привлекателна за бъдещата му съпруга.

Мишел взе папката. Докато разглеждаше снимката на Алек, Кейтлин забеляза как скептичният израз на лицето й премина в истинско изумление. Накрая тя вдигна очи и срещна погледа на Кейтлин.

— Тази снимка малко е нагласена, нали? Искам да кажа, този мъж сигурно не изглежда така! Та той е чудесен! Боже господи, защо му е притрябвало да му търсят съпруга? Много е сексапилен. И тези негови очи, направо са фатални! Цветът им положително се дължи на цветни контактни лещи.

— Не, не носи лещи!

Развеселена от ентусиазма на Мишел, Кейтлин се приведе и погледна отново познатата снимка. Алек изглеждаше превъзходно, призна тя. Очите му, сините му очи, от които толкова много се възхищаваха, сякаш й се присмиваха и в същото време я предизвикваха. Обещаваха вълнуващи преживявания на всяка жена, която би се поддала на магнетичния им чар. Кейтлин бе виждала десетки пъти тази снимка. Удивителното бе, че никога досега не бе забелязала невероятната сексапилност на Алек, поне докато Дот и Мишел не бяха й отворили очите.

Тя постави снимката обратно в папката.

— Алек изглежда точно така. Желаете ли да прочете биографията му?

Мишел прочете само няколко реда, след което рязко вдигна глава.

— Сетих се кой е този човек — каза задъхано тя. — Това е Алек Удуърд, адвокат от защитата!

— Точно така. Говорите, сякаш го познавате?

— Списание „Ергени“ го сочи като една от най-добрите вашингтонски партии за женитба. В последния брой бе поместена голяма негова снимка. Той е адвокатът, който защитава Синди Карстеърс, обвинена в убийството на своя съпруг.

— И спечели делото! Какво да ви кажа… „Сървисис Ънлимитид“ се гордее с това, че има работа само с най-отбрана клиентела — пошегува се Кейтлин, макар и да признаваше вътрешно, че е развълнувана. Включването на Алек в категорията „Най-добра партия за женитба“ в един град, известен с привлекателните си влиятелни и заможни мъже, бе голямо признание за него. Алек не бе й казал нищо, но бе типично за него.

— Висок метър и осемдесет, осемдесет и един килограма, младежки шампион по тенис на щата Охайо… — четеше Мишел възхитено. — Какво интересно съвпадение! Аз бях капитан на отбора по тенис в гимназията.

— Той иска да има поне едно дете, стига съпругата му да е съгласна с това. Има желание да остане във Вашингтон през следващите няколко години, но е готов да обсъди въпроса за преместването им в друг голям град, стига съпругата му да проявява интерес към това. Но не желае да живеят в глухата провинция, макар и да е готов да купи къща, в която да прекарват почивните си дни.

— По всичко личи, че Алек е идеалният съпруг за мен — въздъхна Мишел, скочи, затвори папката и я върна на Кейтлин. — Госпожице Хауард, направете ми тази услуга и ми уредете колкото е възможно по-скоро среща с Алек Удуърд. Чудя се как вашингтонските госпожици са го оставили толкова дълго на свобода?

Кейтлин се засмя.

— Не се безпокойте. Аз лично гарантирам за него. Не се е оженил досега, понеже е много зает. Освен това, не всяка жена изпитва желание да се омъжи за мъж като Алек Удуърд. Може да е имал някоя нещастна любов или да се е влюбвал в неподходящи момичета…

Защо трябваше да казва всичко това, запита се Кейтлин. Знаеше много добре, че Алек не бе имал никаква нещастна любов. През последните десетина години бе имал няколко сериозни връзки, но те бяха прекъснати по взаимно съгласие относително безболезнено. Познаваше го много добре и бе сигурна в това.

— Е, Мишел — обърна се тя към младата жена, — кога да ви уредя първата среща с моя клиент?

Така е по-добре, помисли си Кейтлин. Трябва да мисля за него като за клиент, а не като за любимия ми приятел Алек.

— Колкото по-бързо, толкова по-добре! — усмихна се непринудено Мишел. — Както знаете, в момента съм безработна, така че съм напълно свободна. Ще се срещна с господин Удуърд по всяко удобно за него време.

— Кой е любимият ви ресторант?

— „Мезон Бланш“, нали го знаете? Точно до Белия дом.

— Чудесно — отвърна Кейтлин. — Това е любимо място и на Алек. Днес следобед ще му се обадя по телефона и ще се опитам да ви уредя обяд или вечеря през следващата седмица. Бихте ли желали междувременно да се свържа с министъра и да ви уредя разговор по повод на вакантното място при него?

— Струва ми се, че е най-добре да направите точно това — отвърна Мишел и я погледна с укор. — Имам нужда от нещо по-земно, отколкото една среща с Алек Удуърд, ако искам да сляза от облаците отново на земята.

Кейтлин придружи Мишел до асансьорите.

— Ще ви се обадя по някое време през следващата седмица — обеща й тя.

Търсенето на съпруга се оказа по-лесно, отколкото предполагаше.

— Ще чакам — изчерви се Мишел заради нетърпението си, после се усмихна: — Довиждане, госпожице Хауард. Следобедът наистина премина много интересно.

Алек положително ще хареса компанията на Мишел, реши Кейтлин и побърза да се върне в кабинета си. Нещо повече, Мишел се оказа симпатична и весела млада жена, която майката на Алек щеше да хареса за снаха. Да, общо взето, този разговор се оказа успешен. Кейтлин имаше пълно основание да е доволна от първата кандидатка за ролята на госпожа Алек Удуърд.

— Правилно ли чух? — запита Дот. — Ти препоръчваш тази жена за бъдеща съпруга на Алек Удуърд?!

— Да. Възражения ли имаш?

— Едва ли имаш желание да ги чуеш…

— Ти просто мразиш мъжете — засмя се Кейтлин. — Много е сладка! Убедена съм, че Алек ще се влюби в нея.

— Слушай, уж си умна жена, а понякога се държиш удивително тъпо — въздъхна Дот. — Или май трябва да си държа езика зад зъбите? Умните жени винаги се държат глупаво, когато става дума за мъже.

Кейтлин седна зад бюрото си, без да обръща внимание на лошото настроение на Дот. Защо прекалено заетите и преуспяващи хора да не наемат професионалисти да им намерят идеалните съпруги? Ако успееше да открие подходяща годеница за Алек, тогава Сам Берген щеше да я назначи за заместник-президент на компанията и да й възложи да оглави новата агенция за женитби. А успееше ли в тази нова служба, тогава мечтата й да стане пълноправен съдружник щеше да се осъществи може би много по-рано, отколкото се надяваше.

Кейтлин се засмя, осъзнала, че гради пясъчни замъци. Преди да се размечтае да става съдружник, трябваше да ожени Алек. Пресегна се към телефона и набра номера на неговата кантора. Както очакваше, секретарката й съобщи, че той е още в съда.

— Ще се отбие да си вземе писмата, веднага щом се освободи — добави тя.

— Бети, предайте му, че бих желала да намина и да го видя довечера. По всяка вероятност след вечеря. Имам да му предавам много важни новини.

Бети бе на средна възраст, високо квалифицирана секретарка, предана на Алек. Поради някакви причини, които Кейтлин никога не бе успяла да разгадае, Бети хранеше ненавист към нея. В този случай, както и във всички останали, гласът й звучеше така, сякаш разговорът й с нея бе по-неприятен от смученето на лимон.

— Благодаря ви, че се обадихте, госпожице Хауард. Ще се постарая господин Удуърд да получи вашето съобщение. Той обаче се чувства много уморен. Делото на Дуейн Джоунс го принуждава да работи извънредно.

— Няма дълго да го задържам — обеща Кейтлин и се учуди как Бети успяваше да я накара да се чувства виновна дори и тогава, когато нямаше в какво да се упрекне. — Уверявам ви, че новината ще бъде много приятна за Алек.

— Ще предам съобщението ви — повтори сухо Бети и тя ясно си представи киселата физиономия на секретарката.

Е, добре, помисли си Кейтлин и затвори телефона. Не бива да смятам, че всички хора на света са длъжни да ме харесват. Реши обаче, когато се срещне вечерта с Алек, непременно да го попита с какво толкова е обидила неговата секретарка.