Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (9)

Девета глава

Кейтлин винаги се бе смятала за умна, чувствителна и доста привлекателна млада дама. Умееше да се справя с предизвикателства на живота, като разчиташе предимно на интелектуалните си заложби, макар да не бе доктор на науките като Джоди. От друга страна, притежаваше интересно лице, хубаво тяло, стройни крака и разкошна кестенява коса, на която се радваше и с която тайно се гордееше. Най-общо казано притежаваше ред качества.

Късно следобед в събота вечер обаче Кейтлин бе готова да преразгледа досегашното си благоприятно отношение към самата себе си. След като обикаля часове наред из магазините и изпробва безброй вечерни тоалети, тя стигна до мрачното заключение, че сериозно е надценявала своята привлекателност. Ако се съдеше по отрицателния резултат от нейното пазаруване, то би трябвало да стигне до извода, че съвсем не е толкова хубава, щом нищо не й подхожда. Часове наред в напразно търсене да открие онзи зашеметяващ тоалет, в който като я погледне, Алек от пръв поглед ще разбере какво му е липсвало цял живот.

Накрая влезе в малък бутик на Уисконсин Авеню. Това щеше да е последната й спирка, преди да се откаже от всичко и да се прибере у дома. Новите модели за коледните празници вече бяха пристигнали. Пред очите й беше цялата колекция. Нищо обаче не се доближаваше дори бегло до онова, което търсеше.

Почти обезсърчена, Кейтлин се питаше защо в цял Вашингтон не може да намери една-единствена рокля, с която да зашемети Алек Удуърд.

Когато погледът й се спря за първи път върху копринената рокля, скрита между останалите, тя се опита да потисне пламналата й отново надежда. Когато след малко се огледа в огледалото, усети приятна тръпка. Роклята сякаш беше шита специално за нея. Кейтлин бе уверена, че ако Алек я погледне, мигом ще забрави Хелин.

Тя се прибра у дома в приповдигнато настроение, изкъпа се, облече новата рокля и започна да се гримира. Преди да си сложи червилото, я обзе съмнение дали не се държи като пълна глупачка.

Вчера планът й се стори много прост, понеже съществуваше единствено в главата й: да се срещне на някакво интересно място с Алек (приема на мексиканския посланик), да се повеселят няколко часа (да потанцуват, да хапнат, да пийнат по чаша вино), след което да признае истинските си чувства (Алек, аз те обичам). Сега този план някак си се разпадна и й се стори неосъществим. Тя се надяваше, че в него е включен момент, в който Алек ще я вземе в прегръдките си и докато си разменят целувки, ще постави годежен пръстен на ръката й.

Планът вече й се струваше крайно наивен и необмислен.

„Обичам те“ — възможно ли е тези прости думи да бъдат толкова трудни за произнасяне?

Звънецът на входната врата звънна. Алек! Положително е Алек, в противен случай портиерът щеше да й се обади по телефона и да я предупреди. Стомахът й се сви.

Отвори вратата и се усмихна. Няма смисъл да правя от мухата слон, каза си тя. Трябва да се държа спокойно и да разсъждавам трезво.

Пред вратата наистина стоеше усмихнат Алек с малко пакетче в ръка.

— Здравей, Кейти. Да не би да отиваш някъде?

Налагаше се да му каже нещо, да измисли някакво извинение, в противен случай вечерта щеше да завърши, преди да е започнала.

— О, Алек, би ли влязъл? — покани го тя с напрегнат глас.

— Къде е Хелин? — огледа той празната всекидневна. — С нетърпение очаквам да я видя.

— Ъъъ… Има един малък проблем — отвърна Кейтлин с надеждата да не изглежда толкова виновна, колкото се чувстваше. — Наистина съжалявам, но… Но извикаха Хелин в последната минута. По спешност. Някаква страшно неотложна работа.

Алек видимо се разтревожи.

— Извикали ли са я? Това ме изненадва. Надявам се, че нищо лошо не се е случило.

Кейтлин почувства как събитията застрашително се изплъзват от контрол. Досега трябваше вече да е признала на Алек, че Хелин въобще не съществува и двамата да се смеят на шегата. Но не намираше думи да му обясни.

— Някакво много важно заседание — каза бързо тя. — Хелин ме помоли да ти предам искрените й съжаления. Страхувам се, че ще мине известно време, преди да се освободи отново.

— Аз съм опропастен! Наистина с голямо нетърпение очаквах да се запозная с нея. С какво точно се занимава тя?

— С какво се занимава ли?

— Да. Каква е професията й? Къде работи?

— Работи за правителството — отвърна Кейтлин след известно мълчание. — Нещо секретно. Строго секретно! Всъщност не бива да ти съобщавам нищо.

— Поласкан съм, че е проявила желание да се освободи за малко от тази своя хмм… интересна работа и да се запознае с мен.

— Разказах й доста неща за теб.

Той се засмя.

— Тогава съм още по-удивен, че има желание да се запознаем. Как така е станала твоя клиентка?

— Търсеше да наеме домашна помощница.

— И ти успя да я накараш да мисли за евентуален брак? Удивително! Винаги съм знаел, че си превъзходна професионалистка, но не чак дотам. Какъв е цветът на косата й?

— Червенокоса е — отвърна Кейтлин първото, което й дойде наум.

— Като твоята ли? Какво съвпадение!

— Не, не е съвпадение. Нейната коса е по-светла от моята.

— Ммм… Звучи прекрасно.

Кейтлин се опита да му отвърне с нещо остроумно, но напълно се провали.

— Е, виждам, че си се приготвила да излизаш. Струва ми се, че е най-добре да се прибирам у дома.

— Можеш да дойдеш с мен — бързо предложи Кейтлин.

Господи, какви ги забърках с тази покана, помисли си отчаяно Кейтлин.

— О, не, благодаря — отвърна Алек и си взе шала. — Не желая да се натрапвам.

— Не се безпокой, случаят не е специален. Освен това нямам никаква среща. Облякла съм се така в твоя чест — тя силно се изчерви. — Исках да кажа, че Хелин ми даде поканите си за мексиканския прием и ме помоли да те заведа вместо нея.

Той я погледна изпълнен със съмнение.

— Но на нас двамата не ни се ходи там, нали? И какъв е смисълът? По-добре да се заемем с нашите си работи.

— Забрави ли, че през този уикенд няма да работя нищо?

— Тогава няма защо да заместваш Хелин. Почини си добре и се наслаждавай на твоята миниваканция.

Той хвана дръжката на вратата, готов да си тръгне.

Кейтлин не можеше да повярва колко зле се справя с положението.

— Нямам желание да се залавям за работа — отвърна решително тя. — Всъщност искам да отида на този прием с теб, Алек. Не настоявам, но ако си свободен, бих се радвала да отидем.

Алек отвори вратата.

— Съжалявам, но не мога… — млъкна, после бавно се обърна. Кейтлин изпита чувството, че нещо го тревожи. — Е, добре — съгласи се накрая той. — След като и двамата сме готови, ще излезе малко глупаво да приключим тази вечер, преди още да е започнала.

— Точно така! — отвърна радостно тя. — Ще отидем да се позабавляваме на приема.

— Щом казваш… — Алек внимателно я огледа. — Роклята ти ми харесва. Виждал ли съм я по-рано?

— Не си. Нова е.

Кейтлин се опита да се усмихне. Донякъде се бе успокоила, че плановете й за вечерта няма да бъдат осуетени. Алек се съгласи да я отведе на приема и изрази желание да прекара няколко часа с нея.

— Вземи си палто — каза той. — Тази вечер е студено.

— Добре. Само за един момент.

Той сподави прозявката си. Изглеждаше повече отегчен, отколкото уморен.

— Имаме време. Не е необходимо толкова да бързаш.

Когато Кейтлин и Алек пристигнаха на приема, празненството беше в разгара си. Наоколо сновяха келнери, понесли тежки сребърни подноси с изстудено шампанско и искрящо вино. Тълпи от елегантно облечени мъже и жени се разхождаха около масите, отрупани с всевъзможни ястия и екзотични плодове. Музиканти обикаляха гостите и ги забавляваха с песните си, а в отделна сводеста зала, голям оркестър изпълняваше традиционна мексиканска танцова музика.

Алек предложи да отидат в танцовата зала, но точно в този момент оркестърът престана да свири. Двамата застанаха встрани с чаши в ръце. Тогава Кейтлин зърна един дипломат, клиент на „Сървисис Ънлимитид“ и сърдечно го поздрави.

— Антонио, много се радвам да те видя. Как си?

Той галантно се поклони. Въпреки, че бе учил години наред в Щатите, бе успял да запази своя южняшки чар.

— Аз се радвам повече от теб, Кейтлин! Тъкмо се канех да освободя моята икономка, така че имам претекст да ти се обадя и да те поканя на един дълъг интимен обяд.

Тя се засмя.

— Подобен претекст не е необходим. Просто ми се обади по телефона. С удоволствие ще приема поканата ти за обяд, макар че ще ми бъде приятно да ти намеря и нова икономка, стига действително да търсиш такава.

— Серафина говори непрестанно за пенсиониране. Шегата настрана, но наистина ще ти се обадя — погледът му се плъзна одобрително по голите й рамене. — Страхотна рокля, Кейтлин! Цветът много ти отива. А косата ти е по-разкошна от всякога.

Кейтлин се усмихна.

— Благодаря ти. Знам, че умееш да казваш на жените онова, което им се иска да чуят.

— С теб е много лесно, защото всичко, което казвам, е истина — той протегна ръка на Алек. — Не сме се запознавали лично, но аз ви познах. Видях ви по телевизията. Името ми е Антонио де Лас Кантерас, служител съм в Мексиканското посолство, а вие сте Алек Удуърд, новият адвокат на прочутия господин Маркузо.

Алек се здрависа и на лицето му се изписа недоволно изражение.

— Да, така е, но ми се иска господин Маркузо да не е чак толкова известен, защото пресата превръща беззащитната му съпруга в жертвата на месеца. Правото губи, когато един процес се води под прякото наблюдение на средствата за масова информация.

— Но вие сте свикнали с подобни дела, нали? Известен сте с това, че дори и притиснат до стената, успявате да запазите спокойствие.

Алек едва-едва се усмихна.

— Ако това е комплимент, тогава го приемам и ви благодаря.

— Разбира се, че е комплимент, но искрен — отвърна Антонио. — О, оркестърът засвири танго! Кейтлин, каня те на танц. Ясно си спомням, когато танцувахме за последен път танго. Възползвам се от правото си на домакин и те моля да ми доставиш отново това удоволствие.

Кейтлин охотно се съгласи. Не само че Антонио бе превъзходен танцьор, но напрежението между нея и Алек изглежда се засилваше с всяка измината минута. Честно казано, за нея бе истинско облекчение да се отдели за малко от него.

Двамата танцуваха, после взеха по чаша шампанско.

— Изглежда изгубихме твоя кавалер — каза Антонио. — Щастието сякаш ми се усмихва, защото имам възможност да приложа незабавно моя план, целящ твоето похитяване. Луд съм по теб, Кейтлин!

Тя се засмя.

— Не говори така, Антонио. Някой ще ни чуе и ще помисли, че говориш сериозно.

— Но аз говоря напълно сериозно! — засмя се той и дълбоко въздъхна. — След като видях твоя адвокат, разбрах, че нямам никакви възможности. Дори за човек като мен е трудно да си съперничи с него.

— Той не е мой — отвърна Кейтлин, но съжали за думите си, понеже Антонио я погледна с разбиране.

— Изглеждаш разстроена, скъпа.

— Грешиш, Антонио. С Алек се познаваме от дълги години и сме само приятели.

— Така ли! — възкликна той. — Разбирам…

— Няма нищо за разбиране.

— Естествено, че има. Искаш той да ти бъде повече от приятел, но нещо не върви. Не мога обаче да си представя защо упорства. Поведението на американците в подобни положения често е напълно непонятно за нас, латиноамериканците.

Кейтлин изпи последната глътка шампанско и внезапно изпита желание да му каже истината.

— За едно нещо си съвсем прав, Антонио. Действително имам желание да ми бъде повече от приятел.

— Тогава му го кажи. Още по-добре е да му го покажеш.

— Опитах се, но той не разбира.

— Много си деликатна. Действай направо. Покани го в апартамента си и се люби с него. За мен няма по-убедителен начин от този.

Кейтлин не знаеше дали да се смее, или да плаче.

— Антонио, ти превръщаш всичко в игра. Според мен не е чак толкова лесно да превърнеш един свой стар приятел в любовник.

— Лесно е, стига да си решена на това. Повярвай ми! Достатъчно е само да целунеш страстно твоя изнервен адвокат и веднага ще се окажеш в леглото му. Алек Удуърд копнее да се люби с теб, Кейтлин, повярвай ми! Желанието е нещо, което един мъж не може да скрие от друг.

— Може би наистина има желание да се любим — отвърна тя, — но физическото привличане не е достатъчно. Какво ще стане, ако от тази любов не излезе нищо? Не желая да разрушавам нашето приятелство, само заради една любовна нощ.

Антонио сви рамене.

— Животът е пълен с опасности, Кейтлин. Просто трябва да решиш дали играта си заслужава високия залог.

Тя унило се усмихна.

— Не съм убедена, че всичко е толкова просто, колкото изглежда.

— В крайна сметка, любовните проблеми са си негови. А, ето го и твоят безсърдечен адвокат!

Двамата отидоха при Алек.

— Господин Удуърд — обърна се Антонио към него, — благодаря ви от сърце, че ми позволихте да танцувам с Кейтлин.

— Не е необходимо да ми благодарите — отвърна рязко Алек. — Кейтлин не се нуждае от моето позволение, за да реши с кого да танцува.

— Много сте великодушен. Що се отнася до мен, ако бях с такава прекрасна дама, уверявам ви, че щях да бъда по-притеснен.

Той целуна ръка на Кейтлин и без да каже нищо повече, се изгуби сред гостите.

Алек ядосано се обърна към нея:

— Кейтлин, искаш ли да си тръгваме?

— Защо да бързаме — отвърна тя. — Тъкмо исках да потанцуваме.

За момент й се стори, че ще откаже. Но той повдигна рамене и без да каже дума, я отведе на дансинга.

Когато Алек я притегли към себе си, Кейтлин усети как изтръпва. Изпълни я чувство на щастие. Учуди се как е могла да се лиши от тези невероятни усещания и чувства в продължение на толкова години. Как е могла да се самоизмамва, че е желаела Алек за приятел, когато цялото й същество е жадувало за него като за любовник? Като за съпруг… Осветлението бе приглушено, тя притвори очи, допря леко лице до неговото и двамата бавно се понесоха в танца. Неусетно се озоваха в най-тъмния ъгъл на танцовата зала и тя почувства как я притисна по-силно, показвайки колко силно я желае. После той сведе глава и за няколко блажени мига тя почувства устните му леко да докосват шията й. Кожата й настръхна, тялото й запулсира от желание. Забравила напълно за околните, тя повдигна глава, за да посрещне целувката, за която копнееше.

Устните му за миг се поколебаха над нейните, после той вдигна глава и се отдръпна леко.

— Разкажи ми повече за Хелин — каза той, сякаш само преди миг не се канеше да я целуне. — Наистина изгарям от желание да науча всичко за нея.

Защо Алек изведнъж пожела да говорят за Хелин и я поведе към осветената част на залата? В момента най-малко й се искаше да разговарят за несъществуващата Хелин. Тя поклати глава и с върховни усилия се опита да събере разпилените си мисли.

— Добре ли се чувстваш? — обърна се нежно към нея Алек. — Ако желаеш, можем да спрем да танцуваме и да си починем.

— Да, по-добре би било. Мисля, че се дължи на шампанското, което изпих.

Алек погледна часовника си.

— Всъщност вече е единадесет и половина. Защо да не си тръгнем, преди наистина да е станало съвсем късно? Убеден съм, че и ти ще имаш много работа утре, така че не е зле да си легнем по-рано тази вечер.

Обзета от безпомощност, Кейтлин го погледна мълчаливо. Алек прие това като знак на съгласие. Докато я водеше към изхода, тя изпита чувството, че нещо стана с него. Не бе възможно един мъж, който бе трепнал в прегръдките й, да се промени за миг и да се държи сега толкова неангажиращо безгрижно.

— Алек… Относно Хелин… Относно нас двамата…

Усмивката не слизаше от лицето му.

— Слушай, Кейтлин, не е необходимо да обясняваш нищо. Всичко ми е напълно ясно.

— Но на дансинга…

— Извинявай, какво да ти кажа… Обожавам бавната музика. Тя ми действа особено, но не се тревожи, Кейти. Уверявам те, че това не означава нищо. Мислех си за Хелин. Колкото повече си мисля за нея, толкова повече се убеждавам, че няма да излезе нищо. Аз съм много зает, а тя като че ли още повече. Освен това се оказва, че Джоди е идеалната кандидатка за мен. Още няма изградена кариера, свободна е, което означава, че можем да уредим по-лесно съвместния си живот. Струва ми се излишно да включваме на този етап и друга жена.

— Чудесно — отвърна Кейтлин. — Да забравим за Хелин.

Алек взе палтата им от гардероба и й помогна да се облече.

— Тогава да считаме, че въпросът с Хелин е приключен.

— Хелин въобще не съществува — Кейтлин силно се изчерви. — Исках да го знаеш.

— Чудесно! Бях сигурен, че тя е плод на твоето въображение — Алек весело си подсвирна. — В такъв случай не остана нищо друго, освен да ти кажа, че благодарение на теб, ние с Джоди сме на път да се превърнем в чудесна двойка.

— Поздравявам те! — отвърна вцепенено Кейтлин.

— Утре имам среща с нея — рече Алек и й отвори вратата на колата. — Реших, че е време да започнем да се готвим сериозно за сватбата. Налага се да обсъдим датата — той се усмихна. — Майка ми толкова ще се развълнува! Очаква от години този ден! — той затегна предпазния си колан.

— И тя, и Сам много ще се зарадват — успя да каже Кейтлин. — Както, разбира се, и твоят баща.

— Това беше идея на Сам — засмя се Алек, — но с малко помощ и от страна на Дот и Бети.

— Бети ли? Какво общо има пък тя?

— Бети отдавна е включена в кампанията за моята женитба. Тя има много романтично сърце.

Кейтлин изпита желание да го фрасне по носа. Имаше странното усещане, че Алек се надсмива над нещо, което тя не може да разбере.

— След като сега се прибера у дома, ще телефонирам направо на Джоди.

— За да я помолиш да определите датата на сватбата ли?

— Не точно това. Мама смята, че датата трябва да бъде определена поне месец по-рано. Искам да съм сигурен, че Джоди и Сам ще бъдат свободни през първата събота от декември.

— На пети декември ли?

— Точно така.

След по-малко от шест седмици Алек щеше да се ожени. За Джоди.

— Поздравявам те — поздравът й прозвуча доста вяло. — Надявам се и двамата да бъдете много щастливи.