Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (10)

Десета глава

— Той не може да направи това! — каза Кейтлин и се заразхожда из уютния апартамент на Дот. — Трябва да го обявим временно за душевно болен или за нещо подобно. Божичко, Дот, представяш ли си какъв отвратителен живот ще имат?

— Джоди е прекрасно дете. Един ден ще стане чудесна съпруга.

— Един ден! Нали в това се състои цялата работа. Ще стане такава поне след пет години, когато вече няма да се занимава с мухата цеце. Точно сега тя не е готова за брак, особено за такъв енергичен и взискателен мъж като Алек. Той е толкова силна личност, че много скоро ще я пречупи. И когато Джоди дойде на себе си, той ще реши, че му е станала скучна и ще поиска развод.

— Типично мъжко поведение — съгласи се Дот.

— Алек ни най-малко не е безсърдечен. Познавам много по-добре от всеки друг както слабите, така и силните страни на характера му. Той има нужда от силна партньорка, а не от котенце, което още не знае какво ще излезе от него, когато му пораснат нокти.

Дот се прозя.

— Влагаш много страст в тази история, мила, и се досещам защо. Може би Джоди е много по-умна, отколкото си мислиш. Представи си, че откаже да се омъжи.

— Жените никога не отказват на Алек Удуърд — отвърна мрачно Кейтлин. — Освен това Джоди е убедена, че е влюбена в него.

— Разговаряла ли си всъщност с Джоди? Знаеш ли какво смята самата тя?

— Ами, не съм, но…

— Тогава смятам нашия разговор за прибързан. Знаеш отношението ми към брака. Не обичам да разисквам този проблем, особено в неделя сутрин, когато още не съм си прочела вестника. Вземи си още от кифлите с боровинки и да говорим за нещо друго. За нещо по-интересно от брака. Например за данъците или за Втората световна война.

— Благодаря, не съм гладна — Кейтлин разтри чело. Събуди се тази сутрин със силно главоболие, заслужено наказание от твърде голямото количество изпито шампанско и твърде слабия самоконтрол. — Честно казано, мисля, че Алек нещо е превъртял. Снощното му поведение бе напълно лишено от смисъл. В един миг сякаш бе готов да ме люби направо на дансинга… — тя рязко млъкна. — Искам още една чаша кафе. Ти искаш ли нещо?

— Да бъдеш по-откровена.

— Какво означава това, за бога? — възмути се Кейтлин. — Дойдох при теб тази сутрин, защото си ми приятелка и се нуждая от твоята помощ…

— Затова ругаеш за какво ли не, а още не си ми казала какво всъщност те тревожи.

— И, според теб, какво е то? — запита Кейтлин с достойнство.

— Че си лудо влюбена в Алек Удуърд.

Кейтлин отвори уста, за да каже нещо в своя защита, но после се свлече сразена на дивана.

— О, Божичко, нима толкова си личи?

— Ами, само някой пришълец от друга планета не би се досетил! — стрелна я Дот с гневен поглед. — И самият Алек Удуърд може би не се досеща за нищо, защото и той изглежда такъв твърдоглавец като теб. Едно е сигурно, вие двамата сте си лика-прилика. Малко са хората с такъв висок коефициент на интелигентност като вас, които са напълно лишени от чувство за здрав разум.

Кейтлин бе свела поглед.

— Алек ме познава от години. След като иска да се ожени за мен, защо тогава не ми го каже?

— А ти ще кажеш ли „да“? Или ще заговориш за съвсем друго нещо? Погледни фактите в лицето, мила! Винаги си заявявала на всеослушание, че смяташ брака едва ли не за затворничество.

Кейтлин не бе готова да приеме логичните аргументи на Дот.

— Ако Алек наистина искаше да се ожени за мен, досега да ми го е казал. Не може да не е разбрал чувствата, които изпитвам към него!

— Аз бих казала, че този въпрос е твърде дискусионен…

— Той не иска да нарани гордостта ми, затова не ми дава възможност да му засвидетелствам открито чувствата си. Алек прави всичко възможно да ми попречи да му кажа, че го обичам.

— Скъпа, ако не беше уважението ми към теб, щях да ти кажа, че окончателно си оглупяла.

— И какво ти дава основания да правиш подобни квалификации?

— Не ти ли е минавало някога през ума, че и на Алек може да му е трудно да бъде откровен с теб по този въпрос? Така, както ти е трудно на теб?

— Не, не ми е минавало и през ум — отвърна бавно Кейтлин. — Всъщност ми е много трудно да се поставя на негово място. Опитвам се да разбера вълненията му, чувствата му, но моите винаги излизат на преден план. Точно сега мисля само за това, колко много ми се иска да бъда с него, как безумно желая да ме прегърне… — тя стана и отново закръстосва стаята. — Знаеш ли, влюбването е фатална неизбежност, а аз нямам абсолютно никакъв опит, за да се справя с положението. На мое място сестрите ми отдавна щяха да са решили как да постъпят. Вероятно са замисляли да ни оженят с Алек от деня, в който той се премести да живее до нас. А аз, глупачката, едва миналата седмица открих, че съм безумно и страстно влюбена в този ужасен мъж.

— Безумно ли? — запита Дот с очевиден интерес. — Страстно? — тя се усмихна. — Е, мила, мисля, че червенокосата ти глава най-после е поумняла малко.

— Какви мисли се въртят в тази моя червенокоса глава — отвърна язвително Кейтлин. — За бога, Дот! С Алек вече сме зрели хора. Добри приятели сме. Защо просто да не мога да отида при него и да му кажа: „Алек, обичам те. Искаш ли да прекараш живота си с мен?“

В смеха на Дот се почувства лека болка.

— Скъпа, омъжвала съм се три пъти. Веднъж останах вдовица, а два пъти се развеждах. Само да знаех отговора на този въпрос, щях да напиша книга и да забогатея от нея. Ако търсиш съвет по този въпрос от мен, значи си попаднала на неподходящ човек.

— Може би трябва да отида довечера в апартамента му. Или още сега, преди да се е срещнал отново с Джоди — Кейтлин се изправи, изпълнена с готовност да се бори. Тя погледна към Дот, въздъхна и смутено се усмихна. — Знаеш ли, сякаш наистина не съм с всичкия си. Стотици пъти съм ходила без покана у Алек. А сега, когато открих, че съм отчаяно влюбена в него, не мога да го направя.

— Любовта ни кара да оглупяваме — съгласи се дълбокомислено и някак печално Дот.

Казаното проникна дълбоко в съзнанието на Кейтлин и тя разтревожено се вгледа в приятелката си.

— Дот, добре ли си?

Чак сега забеляза, че очите й са подозрително зачервени, обикновени розовите й страни сега бяха бледи. Кейтлин се ядоса, че толкова време я занимава само със собствените си проблеми и не забеляза, че нещо не е наред и при нея. Тя приклекна до стола на Дот и взе ръката й.

— Какво има, Дот? Моля те, кажи ми дали мога с нещо да ти помогна?

Дот се взря в празната си чаша и на няколко пъти смени цвета на лицето си. Кейтлин почувства как сърцето й се свива, когато неизменно веселата откровена и самоуверена Дот, избухна в плач.

Кейтлин я прегърна през раменете.

— Хайде, хайде, ще ти мине — опита се да я успокои тя. — Кажи ми, Дот. Нека ти помогна. Какво се е случило?

Гласът на Дот трепереше от вълнение.

— Казах на Сам, че ще се омъжа за него — отвърна най-сетне тя. — Снощи, в девет. Тази сутрин му го потвърдих отново.

— Казала си на Сам, че ще се омъжиш за него? — повтори Кейтлин замаяно. — Съгласила си се, понеже е болен. Това ли искаш да кажеш? Той иска да се ожени за теб, а ти не си успяла да му откажеш, защото досега е прекарал два малки сърдечни удара?

Дот се освободи от прегръдката на Кейтлин, скочи и се заразхожда нервно из стаята.

— Разбира се, че не! — отвърна тя. — Сам е прекрасен, наистина прекрасен човек и аз отдавна го обичам. О, Божичко, къде са ми книжните носни кърпички?

— Заповядай.

Дот избърса очи и издуха нос.

— Обичам Сам — каза тя с дрезгав глас. — Седмици наред вече ме моли да се омъжа за него, но аз непрекъснато отлагам и се мъча да го убедя да си намери друга жена.

— И защо постъпваш така? — запита внимателно Кейтлин. Тя не беше веща по сърдечните проблеми, но след като Дот обичаше Сам и той нея, не разбираше защо Дот изпада в истерия.

— След приема на компанията по случай националния празник на страната, се срещаме от време на време. Аз, разбира се, се мъча да се срещаме по-рядко, но Сам не желае да чува от мен никакви отрицателни отговори.

— Това е добре, не е ли така? Показва, че държи много на теб.

Дот я изгледа смразяващо.

— След като всички си отидохте след приема, ние се разходихме по брега, после прекарахме цялата нощ на терасата на неговата вила в разговори.

Споменът за тази сантиментална нощ очевидно я накара отново да избухне в плач.

Кейтлин впери поглед в своята секретарка и се запита дали думата „любов“ не е просто синоним на „лудост“. Освен това, в разказа на Дот нямаше абсолютно никаква причина за тъга. Очевидно Дот обичаше Сам. По всяка вероятност и Сам я обичаше, след като й бе предложил да се омъжи за него. Здравето на Сам, при условие че спазваше необходимите условия, вероятно нямаше да представлява някакъв особен проблем. Дот пък бе съвсем здрава. И двамата бяха самотни и нищо не им пречеше да сключат брак. Кейтлин се опита да си спомни дали не съществува някаква друга причина, поради която нейната секретарка й съобщаваше новината за своя годеж така, сякаш бе най-голямото нещастие след потъването на „Титаник“. Никакво разумно обяснение не й идваше наум.

— Сам държи ли да останете годеници по-дълго време? — запита Кейтлин тактично, но очевидно засегна Дот.

— Настоява да се оженим следващата събота! — изхлипа Дот. — И то в дома му, в присъствието на неговите деца и на адвоката му. Поръчал е вече и обяда от скъп ресторант.

— Изглежда се е погрижил както трябва за всичко — отвърна Кейтлин и изчака напрегнато. Когато набра кураж, тя опита отново: — Мога да ти помогна да изберем подходяща рокля — предложи тя. — Ще изглеждаш великолепно в тъмнорозово или в някакъв нюанс на червеното. Това всъщност са и модните цветове за сезона.

Дот се хвана за ръба на стола.

— Не мога да се омъжа за него! Ще опропастя живота му. Я ме виж, за бога. На четиридесет и пет съм, с три брака зад гърба си. Погледни фактите в лицето, Кейтлин. Когато стане дума за брак, аз винаги съм губеща страна.

— Изплашила си се — каза Кейтлин. — Толкова си се изплашила, че не можеш да повярваш, че си дала съгласието си на Сам.

— Права си, уплашена съм. И имам основание за това. Сам е добър човек, внимателен, благороден, имал тридесетгодишен щастлив семеен живот с една и съща жена, преди да овдовее. Той няма представа какъв е ад, когато бракът ти се окаже несполучлив.

— Ти пък, не знаеш какво е, ако бракът ти се окаже сполучлив — изтъкна Кейтлин. — Първият ти съпруг е загинал във Виетнам, когато си била едва на деветнадесет години. Другите ти двама съпрузи са те оставили…

— Не защото са били толкова лоши. Слушай, Кейтлин, с мен не се живее лесно. Понякога побеснявам за нищо…

— Затова пък Сам е образец на самата умереност, нали? — отвърна Кейтлин и изведнъж й стана забавно. — Всеки петък следобед в пет и половина, той ни дава истински пример на спокойно и ведро отношение към живота. Хайде, Дот, горе главата! Според мен, вие приличате на двама хищника, които ще се ощастливят взаимно.

— На такива ли ти приличаме?

— Ами, да — отвърна Кейтлин. Беше искрена.

— Просто ми прилошава от напрежение, щом си помисля как ще съобщим на децата му онова, което сме намислили — каза Дот. — Днес са ме поканили на обяд. Ще бъде същинско представление. Защо не дойдеш с мен?

— Ами, стига това събиране да не е строго семейно…

— Имам нужда от теб — успя да каже Дот и се усмихна по нейния си начин. — Когато ти си наблизо, всички влюбени стават по-въздържани.

Кейтлин се подвоуми. Спомни си за своето собствено положение.

— Нали Алек и Джоди няма да са там? Той спомена, че днес имат среща.

— Срещата им положително е за следобед — отвърна Дот. — Сам урежда този обяд с Джоди и Лора, другата му дъщеря. И синът му ще присъства. Връща се тази вечер от Чикаго. Моля те, Кейтлин, ела. Имам нужда от някой, който да е на моя страна.

 

 

Дот се лъжеше много, като смяташе, че ще срещне съпротива от семейството на Сам. Децата посрещнаха новината за женитбата на баща си с радостни възгласи и топли думи на благодарност към Дот, че се е съгласила да приеме предложението. Всички се съгласиха с Кейтлин, че Дот ще изглежда чудесно в тъмнорозова сватбена рокля и решиха, че Кейтлин да бъде много ефектна шаферка с тъмнозелен тоалет.

Сам бе прегърнал Дот и седеше напълно доволен. Оплака се, че Дот го е предупредила да вдига наздравици за техния годеж само с плодов сок.

— Не се сърди — отвърна му енергично тя. — За следващата събота те искам здрав като скала.

— Както и за медения месец — отвърна Сам, изключително доволен от себе си. — Заминаваме за няколко дни на Каймановите острови. Кейтлин, нали ще поемеш командването на крепостта, докато се върна?

— Да те замествам е лесно, но нямам представя как ще се справя без Дот — отвърна усмихнато Кейтлин. — Ще се постарая всичко да бъде както трябва.

Входният звънец звънна и прекъсна смеха им.

Джоди скочи.

— Сигурно е Алек. Уговорихме се да се срещнем тук. Аз ще отворя.

Смехът на Кейтлин внезапно секна. Около нея продължаваха да се сипят шеги и закачки, но тя сякаш не ги чуваше. Напрегна слух и чу как Джоди посрещна Алек, след което той й отвърна нещо с нисък дрезгав глас. Вероятно имаха да си кажат много неща, защото изминаха десетина минути, преди да влязат при останалите. Алек отиде веднага при Сам и най-сърдечно го поздрави. После прегърна Дот и призна колко храбра жена е. Кейтлин удостои само с едно слабо кимване.

Наблюдаваше го в състояние на някакъв унес. Едва се въздържаше да не отиде при него. Искаше й се да се присмее на нелепостта на онова, което изпитваше, но не можа. За нещастие, вече бе научила, че когато си влюбен, трудно можеш да се шегуваш със себе си. Бе достатъчно умна да разбере, че драматизира прекалено собственото си положение, макар да не можеше да си обясни как е възможно човек да изпитва такива пагубни чувства. Изведнъж усети, че някой я докосва по ръката. Извърна глава и разбра, че Сам нещо й говори.

— Учудваш ли се, Кейтлин?

— Да се учудвам ли? За какво? — нямаше абсолютно никаква представа какво й говори.

— Ти беше тази, която ми каза, че Джоди никога няма да се съгласи да излезе с Алек.

Сърцето на Кейтлин сякаш щеше да се пръсне. Ето как всичките ти надежди биват унищожени с един-единствен съкрушителен удар, помисли си Кейтлин.

Усети, че всички я наблюдават и със сетни усилия успя да каже.

— Сигурно си много щастлив, Сам.

— Добре поне, че Мексико е малко по-близко. С Дот можем да й отидем на гости за Великден.

— Мексико ли? — измънка неясно Кейтлин и първо погледна Джоди, а след това Алек. — За Мексико ли заминавате?

— Не аз — отвърна кратко Алек. — Джоди.

Кейтлин разбра, че е пропуснала много важна част от разговора и в сърцето й се загнезди някаква надежда. За нещастие, не биваше да задава твърде много въпроси, защото бе разкрила, че след идването на Алек, не е в състояние да разбере каквото и да било.

— Защо заминаваш за Мексико? — обърна се Кейтлин към Джоди, като се надяваше, че задава логичен въпрос.

— Алек ми помогна — отвърна Джоди и погледна Алек с обожаващ поглед. — Свърза ме с един негов приятел, който ръководи научноизследователска лаборатория в Монтерей. Това е вторият по големина град в Мексико. Лабораторията е от национално значение и поддържа връзки със Станфордския университет. Така ще мога да се занимавам с научна работа, докато подготвям докторската си дисертация.

— Наистина е чудесно — отвърна Кейтлин, като се постара да прикрие облекчението, което я заля като огромна вълна.

Значи Алек няма да се жени, помисли си тя и се опита непринудено да се засмее.

— Това означава, че изпуснах шансовете да стана вицепрезидент на „Сървисис Ънлимитид“ преди Коледа. Във вас ми беше последната надежда да задомя Алек.

— Струва ми се, че пред компанията скоро ще има тълпи от жени, които ще молят да им уреждаме срещи — подметна Сам и й хвърли лукав поглед.

— Благодаря ти за себеотрицанието, Кейти — обади се Алек. — Но нали ми остава Хелин. Някъде дълбоко в сърцето си продължавам да съм убеден, че тя е най-подходящата жена за мен. Може би заради нейната червеникава коса. Винаги съм харесвал червенокосите. Мислиш ли, че би могла да ни уредиш среща?

— В никакъв случай — отвърна Кейтлин. — Убедена съм, че няма да си подхождате.

— Защо да не си подхождаме? Изглежда ми тъкмо такава млада дама, каквато търся.

— Преди два дни ти беше луд по Джоди и убеден, че кариерата на Хелин е много ангажираща. Алек, какво ти става, за бога?

Дот, Джоди, Сам и Алек заговориха едновременно. Най-сетне Алек успя да надвика всички и й обясни:

— Мисля, че Хелин ще приеме да се омъжи за мен, стига да се съгласи да обсъдим заедно бъдещите ни планове.

— Преди два дни ти въобще не бе чувал нищо за нея — възрази Кейтлин, разгневена не толкова от кавалерското отношение на Алек, колкото от това, че бленува по една несъществуваща жена.

— Романтиката в живота предшества оптимизма — отвърна мъдро той. — Хелин отговаря на всичките ми изисквания.

— Абсолютно нелепо е да мислиш, че можеш да си намериш съпруга по предварително изготвен списък на нейните качества. Сякаш избираш завеси за всекидневната си: да са сини, да не се мачкат, да се перат…

Сам се засмя, но Алек я погледна сериозно.

— Хайде да направим една сделка, Кейти. Доведи довечера Хелин в моя апартамент и ти гарантирам, че ще останеш удивена от резултата. Нали не искаш да пропуснеш възможността да станеш вицепрезидент на вашата компания за Коледа?

Кейтлин трябваше да знае най-добре от всички колко е опасно да продължава с тази своя измама, но устата й изрече съгласие, преди разумът да е успял да я възпре.

— Съгласна съм — каза тя. — Пожела Хелин, ще бъде при теб довечера в девет.

— Хей, почакайте! — възрази Дот. — Нито една жена няма да се реши на първа среща с непознат мъж в неговия апартамент.

— Не се тревожи — отвърна Алек. — Нали Кейтлин урежда нещата. Тя ще я успокои, че аз не хапя. Нали, Кейти?

— Да — отвърна Кейтлин. — Можеш напълно да разчиташ на мен.