Деби Макомбър
Желан годеник (1)

Първа глава

„Обявявам ви за мъж и жена!“ Звуците на органа отекнаха под сводовете на най-голямата църква в Найтингейл, щата Орегон, и над събралото се множество се понесе радостно възбуден шепот. Застанал пред олтара, Клей Франклин се наведе да целуне булката Рори Кембъл Франклин — своята жена.

В това време Кейт Логан правеше неистови усилия да покаже колко се радва на младоженците, но всъщност се чувстваше много зле — сякаш някой бе забил юмрук в стомаха й. Тя усети напиращите сълзите и сведе очи, защото нямаше сили да гледа как мъжът, когото беше обичала повече от всичко на света, притегля към себе си своята млада съпруга. „Клей трябваше да се ожени за мен — хлипаше безмълвно Кейт. — Към мен трябваше да се обръща с такава нежност. Към мен!“ През последните няколко седмици тя непрестанно си внушаваше, че е постъпила правилно, като се е отдръпнала и е позволила на Клей и Рори да се съберат. Но точно сега тази мисъл не беше в състояние да облекчи болката. Кейт обичаше Клей и нищо не можеше да промени този факт. За нея той беше най-близък и доверен приятел. А ето че се беше оженил за друга жена и я обичаше много повече, отколкото някога бе обичал Кейт.

Някой мушна в ръката й чиста бяла кърпичка — беше Люк Ривърс, управителят на бащината й ферма. Явно се бе подготвил предварително и само я чакаше да избухне в ридания. Кейт отклони помощта му, като леко поклати глава.

— Аз съм тук — прошепна той в ухото й.

— Както и половината ни съграждани — отвърна сухо Кейт.

Люк явно бе твърдо решен да бъде добрият самарянин. А тя искаше само да преживее този ден, без да загуби достойнството си.

— Справяш се великолепно, Кейт.

— Люк — пошушна тя, — престани да се суетиш около мен. Моля!

До този момент беше успяла да издържи цялата церемония, без да рухне. Последното нещо на света, което й трябваше сега, беше някой да привлича вниманието към нея. За зла ирония на съдбата, именно Кейт бе помогнала на Клей и Рори да се съберат. Сега това трябваше да я кара да се чувства благородно тържествуваща и почтена. Но единственото и усещане беше за бездънно дълбока загуба.

Рори и Клей тръгнаха по пътеката към изхода на църквата и някъде дълбоко в себе си Кейт намери сила да вдигне глава и да се усмихне. Ръцете на Люк сграбчиха раменете й, сякаш да й прелеят от неговата сила. Съчувствието му уж трябваше да я накара да се чувства по-добре, но това не се получи.

— Ще те изпратя до залата за тържеството — заяви Люк, като я хвана под ръка.

— Напълно съм способна да отида до там сама — изсъска Кейт. Не се нуждаеше от съжалението му! Беше готова да се съпротивлява, но двамата стояха близо до изхода и тълпата бързо ги изтласка навън. Кейт мина покрай приятелите и съседите си с високо вдигната глава, като полагаше усилия да изглежда весела и спокойна. Ако не друго, то поне със сигурност бе елегантна. Гъстите й руси коси бяха толкова ситно накъдрени, че едва докосваха раменете. Прическата открояваше сините й очи и изразените скули. Дълго беше издирвала по магазините идеалния тоалет за сватбеното тържество и накрая се спря на рокля, която подчертаваше тънката й талия и стегнатата й фигура. В мига, в който нежната синя коприна обгърна тялото и разбра, че тази рокля й стои съвършено, макар с по-семпла кройка, дрехата излъчваше класическа изисканост. До този момент не бе обръщала особено внимание на дрехите си. Често се случваше да я помислят за гимназистка — просто защото се носеше по момичешки. Сега обаче преживяната любовна мъка я караше да се чувства жена.

Тя спря в преддверието на църквата, за да изчака баща си. Девин беше с Доротея Мърфи — неговата приятелка-вдовица. Кейт продължаваше да се чуди на отношението му към възрастната жена. Висока, пухкава и бъбрива. Доротея представляваше пълната противоположност на деликатната и резервирана покойна съпруга на Девин. Понякога Кейт се питаше какво точно привлича баща й към Доротея. През последните седмици те двамата се виждаха доста често, но мисълта за евентуален брак помежду им изпълваше Кейт с необяснимо усещане за тревога. Тя пропъди объркващите мисли. Достатъчно й беше, че току-що е загубила Клей завинаги.

— Добре ли си, Принцесо? — запита Девин, когато се изравни с нея.

— Ще се радвам, ако престанеш да се притесняваш за мен. — Това не отговаряше на истината, но тя съзнаваше, че трябва да изглежда весела и безгрижна. Поне през следващите часове.

Баща й я потупа нежно по ръката:

— Знам колко ти е тежко в момента. Искаш ли да отидеш на тържеството, или предпочиташ да те изпратя до вкъщи?

Погледна я с толкова топлота и съчувствие, че сърцето й преля от обич към него. Дълбоко в себе си тя копнееше да се измъкне незабелязано, но знаеше, че не бива да го прави.

— Кейт вече се съгласи да ме придружи — намеси се Люк. Той отлично съзнаваше, че тя не може да отрече думите му, и това я възмути. Вместо да й помогне, Люк допълнително усложняваше нещата. Достатъчно се бе измъчила, докато гледаше как Клей се врича във вечна любов на друга жена!

— Приятно ми е да го чуя — възкликна Девин Логан и като че ли наистина изпита облекчение. Обгърна с ръка заобления кръст на Доротея и поясни: — Госпожа Мърфи ме покани да седна до нея на тържеството и, честно казано, очаквах с нетърпение този момент. — Той пусна ръката на Кейт, целуна я по бузата и безгрижно се отдалечи.

— Да тръгваме ли? — Люк се засмя, хвана отпуснатата ръка на Кейт и я прехвърли през своята. След това я поведе умело, сякаш бяха женени от години.

Тази привечер въздухът беше студен и кристалночист. Есента бе донесла със себе си вечния октомврийски прилив от бронзови и златисти листа, пълни бостани и ранни здрачавания. Обикновено Кейт обожаваше това време на годината. Ако не се беше фиксирала само върху предстоящата сватба на Клей, щеше да го оцени по-добре.

Разстоянието до залата за приема беше късо. Кейт не продума — мислеше единствено как ще се изправи пред Клей и жена му. Душата й се стягаше при всяка стъпка. Рори я беше поканила за шаферка. Кейт, макар и поласкана от предложението, отказа. Рори прояви разбиране и не настоя. Въпреки факта, че обичаха един и същи мъж, двете момичета се сближиха. Приятелството им допълнително усложни нещата за Кейт, но същевременно й донесе и някакво облекчение.

Когато стигнаха до старата тухлена постройка, сърцето й биеше до пръсване. Точно пред вратата на залата Кейт внезапно се закова на място.

— Не мога да вляза вътре — заяви тя. Гласът й беше тих, треперещ и в него звучеше паника. — Не мога да се изправя пред тях и да се престоря… Не, просто не мога.

— Можеш! Аз ще ти помогна.

— Откъде знаеш какво мога и какво не? — Единственото й желание беше да скрие лицето си с длани и да заридае. Последните няколко часа бяха отнели всичките й сили.

Люк се втренчи в нея и за част от секундата погледът му се изпълни със съчувствие.

— Не само че можеш да влезеш вътре, но и ще го направиш! — заяви той твърдо.

Кейт забеляза израза на упорство в тъмните му очи и преглътна гневния си отговор. Люк се надвеси над нея от височината на своите метър и деветдесет. Твърдо стиснатите му устни издаваха желязна воля: — Ако ти не присъстваш на сватбеното тържество, утре целият град ще го коментира. Това ли искаш?

— Точно така! — извика тя, ала веднага сведе очи и се опита да надмогне вълните на отчаяние, които я заливаха. — Не — поправи се с нежелание. Бе й страшно неприятно, но трябваше да се съгласи с него.

— Дошъл съм тук заради теб, Кейт. Повярвай ми поне веднъж и ми позволи да ти помогна през следващите няколко часа.

— Добре съм. Аз…

Той обаче не й позволи да довърши изречението си:

— Престани да ми противоречиш. Аз съм ти приятел, нали?

Нежният му глас предизвика парещи сълзи в очите й. Пръстите й леко стиснаха ръката му и тя кимна, като повика на помощ остатъка от самообладанието си.

— Само не ме командвай така. Моля те! Мога да понеса почти всичко, но не и това.

Беше издържала сватбената церемония единствено благодарение на силния си характер. Сега обаче се чувстваше така, сякаш целият свят се е срутил върху нея, и имаше нужда от присъствието на някой, който да й помогне.

— Както кажеш, Принцесо.

Въпреки че преди малко не искаше да го хване под ръка, сега допирът му я успокои. Дочу гласа му, но някак отдалеч. Беше твърде отдадена на собствената си мъка, за да обърне внимание на искрената му загриженост. И въпреки всичко самото му присъствие укрепваше решението й да се представи достойно по време на тържеството.

— Само татко ме нарича Принцеса — промърмори тя разсеяно.

— Имаш ли нещо против и аз да ти казвам така?

— Не знам… Мисля, че няма проблеми.

— Чудесно. — Хвана я за ръка и я поведе към залата.

 

 

През следващия половин час Кейт се движеше като в мъгла. Просто се остави в ръцете на Люк и благодарение на мълчаливата му подкрепа успя да изчака без проблеми опашката от желаещи да поздравят младоженците. Разбира се, коленете й омекнаха, когато стигна до Клей. Той я целуна по бузата и й благодари, че е „толкова чудесна“, както се изрази. Тя със сигурност не се чувстваше чудесна, но му се усмихна в отговор. И беше напълно искрена, когато поднесе на Клей и Рори най-добри пожелания за бъдещия им съвместен живот.

По неведоми пътища Люк отгатна колко й е зле и я поведе към една от кръглите маси с бели дантелени покривки. Пръстите му бяха студени и мазолести, докато дланите на Кейт се изпотяваха от упорития й стремеж да скрие болката си.

Без да продума, тя седна до Люк и не помръдна, докато младоженците не разрязаха тортата и не отхапаха тържествено от първото парче. Сцената преминаваше пред очите й като епизод от стар ням филм. Кейт седеше с изправен гръб и безуспешно се опитваше да притъпи мъката.

— Искаш ли да ти донеса нещо за хапване? — запита Люк, когато гостите започнаха да се трупат около шведската маса. Тя се втренчи в него, неспособна да проумее въпроса му. После примигна и погледът й падна върху триетажната сватбена торта с формата сърце. Автоматично отвърна с „не“.

— Кога за последен път си яла?

— Предполагам, че днес сутринта. — Още докато произнасяше думите, осъзна, че се лъже. Май беше хапвала за последен път предишната вечер. Нищо чудно, че краката й трепереха и й се виеше свят.

— Ще ти донеса парче торта — обяви мрачно Люк.

— Недей. Не съм… гладна.

Ето че той отново правеше същото! Налагаше се, позволяваше си да взима решения вместо нея, само защото я съжаляваше. Искаше да му отговори нещо, но той вече се беше отдалечил, без да си дава сметка за раздразнението й.

Кейт се загледа след него и изведнъж го видя по нов начин. Люк Ривърс бе живял и работил във фермата на баща й, наричана „Съркъл Ел“, около десет години, но въпреки всичко тя не знаеше нищо за миналото му. Водеше се управител, но всъщност беше много повече от това. Бе замислил и провел няколко успешни кампании за размножаване на стадата и още от самото начало се беше споразумял с баща й да взима процент от печалбата. Девин често споменаваше, че Люк е напълно способен да завърти свой собствен бизнес. Но година след година Люк продължаваше да стои в „Съркъл Ел“. Откритието, че не знае нищо за него, я шокира. За нея той открай време беше скучният Люк. А и винаги й бе под ръка — или поне така й се струваше. Смяташе го за добър приятел, въпреки че не го познаваше. И не можеше да си обясни защо той продължава да се задържа в „Съркъл Ел“.

Трябваше да признае, че Люк в известен смисъл я интригуваше. Беше доста привлекателен и някои от най-големите хубавици на Найтингейл му бяха хвърляли въдици, но той отказваше да захапе. Когато изпаднеше в лошо настроение, се държеше резервирано и заядливо, но това му се случваше рядко. Определението „висок, слаб и груб“ идеално пасваше на външността му, но точно сега Кейт искаше да разбере нещо повече за характера и миналото му.

Разсъжденията на Кейт бяха прекъснати от самия Люк, който дръпна съседния стол и се отпусна в него. После побутна към нея порцеланова чиния, пълна със сирена и ядки.

— Мислех, че ще ми донесеш от тортата.

Неговата собствена чиния едва побираше огромното парче торта, което си беше отрязал, ядките и курабиите.

— Реших, че ще е по-добре да ти взема нещо по-леко. Празният ти стомах няма нужда от захар.

— Измисляш си — сопна се тя, предизвикана от арогантността му. — Първо настояваш да ми донесеш торта, а после, точно когато съм се настроила да си хапна, решаваш, че не бива да ям сладко!

Люк пропусна забележката покрай ушите си и с вилица в ръка атакува своето парче.

— Преди една минута се кълнеше, че е излишно да ти нося каквото и да било. Всъщност направо отказваше да ядеш.

— Това… Беше преди малко.

Той се подсмихна полуподигравателно, полуснизходително.

— Ако ядеш сладко, ще ти прилошее — заяви с нетърпящ възражение тон.

Ето значи как смяташе да й помага тази вечер! През цялото време се опитваше да предизвика кавга!

— Явно си запознат с това как стомахът ми реагира на определени хранителни продукти. Удивляваш ме, Люк Ривърс. Нямах понятие, че познаваш толкова изтънко някои процеси в тялото ми.

— Ще останеш направо потресена, ако ти кажа колко много неща знам за теб и тялото ти, Принцесо.

Кейт рязко се изправи:

— Не мисля, че беше добра идея да започнеш да ме наричаш така. Не съм ти никаква принцеса. Аз съм жена, не момиченце.

— Няма нужда да ми го припомняш, сладурано. Вече го знам. Сега седни. — Тонът му беше рязък, а усмивката — студена.

— Ще стоя права!

— Чудесно. Щом искаш, дръж се като глупачка.

В мига, в който Люк произнесе последните думи Кейт кротко седна на стола си. Кавгаджийското й настроение изчезна. Разсеяно загреба лешници и яростно ги задъвка, сякаш да изкара гнева си върху тях. Люк отмести чинията си и протегна ръка към нея. Докосна пръстите й и нежно ги притисна.

— Винаги съм бил и ще бъда твой приятел. Никога не се съмнявай в мен.

Очите й се замъглиха и гърлото й мъчително се сви.

— Зная. Просто всичко се оказа… много по-изтощително, отколкото си мислех.

Възгласите в предната част на залата привлякоха вниманието на Кейт — Клей и Рори вдигаха тост с шампанско. Скоро сервитьорите раздадоха шампанско на всички в залата. Кейт пое една чаша. След като се произнесоха наздравиците за младоженците, тя отпи първата глътка. Пенливата течност ощипа небцето й и леко се спусна по гърлото. Из залата се понесе нежна мелодия и Кейт като омагьосана втренчи поглед в Клей, който протегна ръка към булката си и я поведе към дансинга. Двамата бяха толкова влюбени, потопили погледи един в друг, че тънките рамене на Кейт се превиха под тежестта на още по-жестока болка. Опита да се извърне, но погледът й попадна на Люк, и тя направи безуспешно усилие да се усмихне и да го убеди, че всичко е наред. Сълзите напираха в ъгълчетата на очите й. Кейт наведе глава, за да ги скрие от всички и най-вече от него. Беше се държал чудесно и в същото време — отвратително.

Скоро и други двойки се присъединиха към младоженците на дансинга. Кумовете, шаферите и гостите умело се завъртяха по полирания паркет. Люк също се изправи, застана пред Кейт и й предложи ръката си. Очите му, впити в нейните, безмълвно я канеха на танц. Тя не желаеше да танцува, но нямаше сили да спори. Стори й се по-просто да се подчини, отколкото да започне да се съпротивлява. Двамата се приближиха до дансинга и Люк я привлече към себе си. Ръцете му обгърнаха кръста й.

— Всичко ще бъде наред — пошушна й той.

Тя успя да кимне, благодарна за загрижеността му. Явно сама не си даваше сметка, че се нуждае от него сега. Бе сигурна само в едно — никога нямаше да се справи без неговата помощ.

През последните години той често беше танцувал с нея, без това да й направи каквото и да било впечатление. Песен след песен, те оставаха на дансинга, но когато ръцете му я обгърнаха за трети път и се спуснаха малко по-надолу от кръста, по гърба й пролазиха тръпки на неочаквано вълнение. Смутена. Кейт спря да танцува. Залитна леко и уж в стремежа си да я задържи Люк я притегли още по-близо до себе си. Толкова близо, че тя усещаше ударите на сърцето му до своето. Учестеният му пулс й подсказа, че и той изпитва същата възбуда. Главата й се замая. Обятията му й даваха чувство за сигурност и опора в миг, в който целият й свят се бе срутил. Може би бе егоистично, но сега тя имаше нужда от това. Усмихна се, затвори очи и се отдаде на удоволствието.

— Кейт, трябва да ти кажа нещо, свързано с фермата…

Тя притисна пръсти към устните му, за да не би думите да прогонят прекрасното усещане. Беше сплела ръце около врата му, а бузата й леко докосваше брадичката му. Люк бе мъжествен и силен. Слаб и мускулест.

— Добре — прошепна той. — Ще говорим за това по-късно.

Продължиха да танцуват мълчаливо. Люк потърка лице в косите й и леко ги разроши, но Кейт нямаше нищо против. Музиката някак прекалено рано спря и тя с огромно нежелание отпусна ръце и отстъпи назад. Застанали на крачка разстояние, двамата мълчаливо изчакаха да започне следващата мелодия, за да имат повод отново да протегнат ръце един към друг.

Този път обаче Кейт опита да си обясни какво точно се случва между тях. Люк знаеше колко много тя обича Клей и затова се опитваше да й помогне да издържи тази вечер. Да, сигурно всичко се свеждаше до това. Трябваше да му се признае, че се справя чудесно. Караше я да се чувства… прекрасно. Бе странно да изпитва толкова силно и неочаквано чувствено влечение към него, но в този момент не даваше и пет пари за това. Той бе грижовен и нежен и тя се нуждаеше от него.

Двамата стояха притиснати един към друг, не говореха и се наслаждаваха на приятното усещане. Накрая Кейт изгуби представа за времето. Когато оркестърът обяви десетминутна почивка Люк я пусна с такова нежелание, че сърцето й трепна. Той като че ли не можеше да понесе дори такава кратка раздяла, защото я хвана за ръка и обгърна нежната й длан с мазолестите си пръсти. По пътя към тяхната маса насреща им изскочи Бети Хамънд — нахална блондинка, която се впусна право към тях.

— Здравей, Люк — каза направо тя, като пренебрегна Кейт.

— Здрасти, Бети — кимна учтиво Люк, но личеше, че не му е приятно.

Бети сложи ръка върху рамото му със собственически жест.

— Не помниш ли, че ми обеща един танц?

Кейт погледна първо към новодошлата, която глезено се цупеше, а после — към нетърпеливия и леко раздразнен Люк.

— Извинете ме за малко — ще отида да си взема нещо за пиене — извини се Кейт. Гърлото й наистина беше пресъхнало, а и не искаше да остане да стърчи сама до дансинга, когато Бети отведе Люк на дансинга.

Плодовият пунш бе студен и ободряващ, но на нея продължаваше да й е горещо и затова реши да се поразходи навън. Хладният въздух щеше да проясни мислите й. Така и не успя да разбере какво се случва между нея и Люк, но подозираше, че е нещо, свързано с хаоса в чувствата й. Звездите блещукаха като диаманти върху черното кадифе на небето. Кейт стоеше в студената нощ, обгърнала тяло с ръце. Не чу кога Люк се е приближил. Усети го, едва когато застана зад гърба й и нежно сложи ръце на раменете й.

— Не можех да те открия — прошепна той леко обвинително.

Кейт не искаше да обсъжда с него Бети Хамънд. Доколкото знаеше, другата жена беше правила досега всичко възможно, за да го хване на въдицата си.

— Красиво е, нали? — попита тя вместо това и инстинктивно се сгуши по-близо до него, сякаш търсеше опора и топлина в силното му мускулесто тяло.

— Красиво е — съгласи се той и погали раменете й. Колко добре се чувстваше с Люк! Може би така се чувстваха хората с двайсетгодишен брак. Но заедно с усещането за уют, тя изпитваше и тръпка на нетърпеливо очакване. Внезапно осъзна, че чувствата й са противоречиви. От една страна, бе уверена и спокойна, от друга — изпълнена с лекомислена възбуда. Причината сигурно е в шампанското, реши Кейт.

Оркестърът в залата започна да свири отново. Люк нежно я обърна към себе си и я прегърна, като че ли се канеше да танцуват отново. Тя обви ръце около шията му.

— Трябва да поговорим — прошепна той.

— Не — въздъхна Кейт. В този миг й се струваше, че да попадне отново в обятията му, е като да се върне у дома след дълга ваканция. После, сякаш това бе най-естественото нещо на света, тя се надигна на пръсти и докосна с влажните си устни неговите. Чак после осъзна какво е направила. Разтвори широко очи и рязко се отдръпна. Сърцето й биеше лудо.

Никой от двама им не проговори. От прозорците на залата се промъкваха снопчета светлина. Двамата стояха и се взираха един в друг, опитваха да разберат какво се случва. Кейт не знаеше какво говорят очите й на Люк, но неговият поглед бе замъглен от неувереност. Тя почти очакваше той да й направи забележка или да й се подиграе, че се държи като свалячка. Вместо това обаче той протегна още веднъж ръка към нея, а очите му я предизвикваха: „Спри ме, ако можеш!“. Кейт не можеше. С лека въздишка тя посрещна топлината на устните му върху своите и покорно притвори клепачи. Чувстваше се, сякаш я бяха пренесли в страната на мечтите, където никога дотогава не беше стъпвала. Не, това не може да бъде, повтаряше си тя, но същевременно всичко беше съвсем реално.

Целувката му бе удивително нежна, различна от всичко, което можеше да очаква. Той я държеше, сякаш е изящна статуетка от костен порцелан и може да се пропука от най-лекия натиск.

— Скъпа моя Кейт — прошепна той в косите й, — толкова отдавна мечтая за това…

— Наистина ли? — Леко й се зави свят. Ако това беше сън, не искаше да се събужда. Въздъхна и се усмихна унесено.

— Ах ти, изкусителко! — Засмя се тихо и започна да обсипва с леки целувки челото, ъгълчетата на очите, страните й. Докато тя не го прекъсна, за да му поднесе отново устните си. Той явно жадуваше за целувката не по-малко от нея. Но изглежда не искаше да се втурва през глава към усещанията, които тя му носеше — от страх, че всяка прибързаност би развалила магията. Устните й се разтвориха нежно и приканиха неговите да се слеят. Той отвърна с такова желание, че тя усети как коленете й омекват.

— Кейт? — Без да я изпуска от прегръдките си, той отдръпна глава и я погледна изпитателно. Тя храбро срещна погледа му. В очите й танцуваха предизвикателни пламъчета. Съзнаваше, че може би я целува от състрадание, но не даваше и пет пари за това. Люк продължи да я изучава още малко, след което по устните му се появи замислена усмивка:

— Смятам, че е по-добре да те заведа обратно в залата.

— Не! — възкликна тя, изненадана от категоричното си нежелание да се озове в многолюдната зала. — Не искам да стъпя повече там!

— Но…

— Постой тук с мен. Танцувай с мен. Прегръщай ме…

Самият той бе казал, че иска да се погрижи за нея. Ето, сега му даваше възможност да изпълни обещанието си. Притисна се към него и въздъхна. Наслаждаваше се на силата и подкрепата му. Това беше Люк Ривърс, нейният доверен приятел. Бе сигурна, че я разбира и желае да й помогне през тази най-тежка нощ от живота й.

— Искам те тук, до мен. — Не разбираше какво точно се случва между тях, но не можеше и да го отрече.

— Сама не съзнаваш какво поиска от мен… — Той се взря в нея и един безкрайно дълъг миг изучава лицето й. После погали гладката като коприна кожа над скулите й с върховете на хладните си пръсти толкова боязливо, сякаш се плашеше, да не би да се стопи във въздуха. Кейт хвана ръката му и безцеремонно надникна в тъмните му очи. Те блестяха като полирани оникси и излъчваха някаква особена светлина.

— Искам да ме целуваш! Целувките ти имат чудесен вкус… — Тя навлажни устни и се притисна още по-плътно до него. Толкова плътно, че усети копчетата на ризата му през роклята си. Толкова плътно, че ударите на сърцето му се сляха с нейните. Тръпките на възбуда, които разтърсиха цялото й тяло, бяха толкова силни, че я изплашиха, но страхът не можа да я накара да се отдръпне. Думите й подтикнаха Люк към действие и той отново впи жадно устни в нейните. Вулканът от чувства, който избухна в този миг, съвсем я лиши от сили. Зави й се свят и тя сграбчи реверите на сакото му, за да възстанови равновесието си. Когато целувката свърши и Люк вдигна глава, Кейт беше на границата на припадъка от прилива на кръв към пулсиращите й слепоочия.

Лицето му придоби смаяно изражение. Очите я обсипаха с безмълвни въпроси, но в този миг нейните мисли бяха объркани като купчина есенни листа, връхлетени от вятъра.

— Колко шампанско изпи досега? — попита той тихо.

— Една чаша — въздъхна тя и опря чело на гърдите му. Люк не я беше предупредил, че ще й бъде толкова хубаво като се погрижи за нея. Ако знаеше, щеше да се съгласи много по-рано.

Той обаче рязко пое дъх:

— Изпила си повече от една чаша. Съмнявам се дали изобщо знаеш кой съм.

— Разбира се, че знам! — възкликна тя. — Ти си Люк. Хайде, не ставай смешен. Просто…

— Просто какво?

— Просто никога досега не си ме целувал. Поне не така. Защо, за бога, не си ми казвал, че го правиш толкова добре? — И се разсмя, защото реши, че последната й забележка е остроумна.

— Ще те заведа у вас — отсече Люк и я сграбчи за лакътя.

— Люк — извика Кейт, — още не искам да се прибирам!

Той веднага отпусна здравата си хватка.

— Кейт Логан, мисля, че си пияна. Но не си достатъчно разумна, за да го осъзнаеш.

— Естествено, че не съм пияна! — Размаха пръст срещу него като учителка. — И ако искаш да знаеш, нужно е много повече от чаша шампанско, за да се напия. — Люк явно нямаше намерение да спори. Без да пуска лакътя й, я поведе право към паркинга. — Искам да остана! — запротестира тя.

Той не отговори. Изведнъж й мина през ума, че може би го е разбрала погрешно. Може би той просто иска да се отърве от нея, за да се върне при Бети.

— Люк?

— Кейт, моля те, недей да спориш!

— Влюбен ли си в Бети?

— Не. — Отговорът му прозвуча рязко и нетърпеливо.

— Слава богу! Ако беше, не знам как щях да го понеса.

Люк внезапно спря и тя осъзна, че стоят пред пикапа му. Той й отвори предната врата, но Кейт не изрази никакво желание да се качи. Поне за момента. Искаше й се да поостане още, да го прегръща както преди малко… Болката, която измъчваше сърцето й от седмици насам, се стопяваше, когато Люк я вземеше в обятията си.

— Искам да ме целунеш пак, става ли?

— Не, Кейт.

— Моля те!

— Кейт, ти си пияна!

— Не съм! — Чашата шампанско само я беше направила малко по-настоятелна и… нахална. Беше толкова чудесно да се отдаде на новите чувства, които събуждаше у нея съзнанието, че може да се опре на Люк. От момента, в който пристигнаха на сватбата, той непрекъснато й обясняваше колко голяма нужда има тя от него. Може би бе прав. Толкова сътресения беше преживяла, а ето че сега до нея стоеше Люк — грижлив, внимателен, стабилен.

— Ще те закарам вкъщи. — Тонът му бе раздразнен.

Вкъщи щеше да е тъмно и студено. Кейт се страхуваше от самотата, а сега, след като Клей бе напуснал живота й, оставаше само баща й. И Люк. Но ако Девин вземеше решение да се ожени за госпожа Мърфи, можеше да му хрумне да продаде и ранчото.

Тогава Люк също щеше да си отиде. Мисълта я разтревожи. Сложи ръце на раменете му и го погледна в очите.

— Кейт! — кротко настоя Люк.

— Добре, ще се прибера вкъщи, но при едно условие.

— Хайде, Кейт, бъди разумна!

— Искам да направиш нещо за мен. Все ми повтаряш, че си ми приятел и че много искаш да ми помогнеш…

— Качи се веднага в пикапа, ако обичаш! Ще мине някой и ще ни види как се караме.

— Не, първо ще ми обещаеш.

— Слушай, трябва да мислиш и за репутацията си! Не бива да позволяваш съгражданите ти да те видят пияна. Ако училищната управа узнае, с кариерата ти е свършено.

Кейт само се засмя и поклати глава, след което импулсивно се повдигна на пръсти и го целуна. Когато беше с него, не чувстваше болката, а точно в този миг не искаше за нищо на света да преживее отново онова страдание.

— Ще бъдеш ли така добър да направиш каквото искам?

— Добре! — възкликна той примирено. — За какво става дума?

— Слава богу — въздъхна многозначително. Желанието й щеше да го смае, но тя самата остана шокирана, когато за първи път си го помисли. Не знаеше как й хрумна тази идея, но внезапно й се стори неоспоримо добра. Кейт вдигна глава и се усмихна.

— Много е просто. Искам да се ожениш за мен.