Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (8)

Осма глава

През останалата част от седмицата животът на Кейтлин се въртеше единствено около работата. В петък следобед, като по някакво чудо, темпото спадна. Кейтлин забеляза, че грамадата документи върху бюрото й вече е с нормални размери и папките с оранжевия надпис „Спешно“ са изчезнали.

Дот влезе в кабинета с купчина писма за подпис.

— Шефе, ако нямаш някоя много важна работа за мен, ще отида при Сам.

— Разбира се — Кейтлин подписа писмата. — Чудесно е, че Сам най-после се прибра у дома. Нали ще му занесеш последния отчет?

— Разбира се. Хосе го подготви. Свърши огромна работа. Да кажа ли на Сам, че ти допълнително ще го запознаеш с подробностите?

— Да, така му кажи — Кейтлин се облегна на стола и се протегна. От дългото неподвижно седене над книжата я болеше цялото тяло. — Божичко, откога не съм чакала с такова нетърпение края на седмицата! Много ще се радвам Сам скоро да се заеме с работата по своя борбен начин.

— Откакто се е върнал у дома, състоянието му бързо се подобрява. А и поведението на Джоди много го радва.

— Какво прави тя?

Върху лицето на Дот се разля широка усмивка.

— Среща се с Алек Удуърд, разбира се. Нали ти уреди първата им среща? Всяка вечер са заедно през тази седмица. Сам е на седмото небе от щастие.

Кейтлин остана с отворена уста.

— Срещат ли се? Джоди и Алек се срещат?!

— И чудесно се разбират — усмихна се още по-широко Дот.

— Почакай малко — Кейтлин се хвана за ръба на бюрото, защото изведнъж й се замая главата. През седмицата бе толкова заета, че не бе имала възможност да разбере какво е станало с Джоди и Алек. — Какво говориш, Дот? Джоди няма сериозни намерения към Алек. Съгласи се на една-единствена среща, само и само да угоди на баща си. Искаше по този начин да помогне за по-бързото му възстановяване. Никога обаче не е имала намерение да се обвързва истински с Алек Удуърд.

— Джоди може и да ти е казала, че не възнамерява нищо сериозно — продължи да се усмихва Дот, — но това е станало, преди да се срещне с него. Трябва да ги видиш как се държат сега влюбено за ръце. За първи път в живота си виждам такава щастлива двойка.

— Но Джоди нямаше никакво намерение да се влюбва! — почти изкрещя Кейтлин. — Тя заминава за Африка. Научен работник е, луда е по насекомите! Освен това е едва на двадесет и две, докато Алек е почти на тридесет и пет. Разликата им е огромна…

— Любовта не познава граници и възраст — сантиментално въздъхна Дот.

Кейтлин поклати глава.

— Чуваш ли се какво говориш, Дот? Откога си падаш толкова по любовта и романтиката? Какво стана с онази жена, която само преди три седмици ме предупреждаваше, ако съм умна, да си стоя неомъжена?

— Това е нещо друго — отвърна неопределено Дот. — Някои двойки дотолкова си подхождат, че могат да разчувстват и циник като мен.

— Джоди и Алек не си подхождат! — отсече Кейтлин и се запита дали прекалената работа не се е отразила на нервите й.

— Защо си толкова злобна? Бъди доволна, че Алек си е намерил годеницата, за която мечтаеше. Нали ти няма да се омъжваш за него! Както и да е… Аз трябва да бързам, Кейтлин. Сам все още не може да се справя сам, а зная, че Джоди ще излиза тази вечер. Алек ще я води на някаква нова пиеса в центъра „Линкълн“ — тя махна весело с ръка. — Довиждане. Ще се видим в понеделник. На път за Сам ще пусна и трите писма.

Веднага след излизането на Дот Кейтлин почисти с трескава бързина бюрото си, пъхна в чантата си няколкото останали й преписки, облече жакета си и се втурна към асансьора. После взе такси и пристигна пред кабинета на Алек, преди да е осъзнала напълно какво прави.

Щом разпозна Кейтлин, любезната усмивка на Бети — секретарката, премина в гримаса.

— Добър ден, госпожице Хауард — поздрави тя леденостудено.

— Алек тук ли е?

— Тук е, но е много зает…

— С клиент ли? Или с някой негов съдружник?

— Не, разговаря по т…

— Трябва да говоря веднага с него! — без да дочака позволение, Кейтлин почука на вратата. — Аз съм! — извика тя. — Налага се да поговорим! — и бутна вратата.

Алек наистина разговаряше по телефона. Той вдигна поглед, но не я поздрави с обичайната си приятелска усмивка. Вместо това се извъртя на стола и се засмя тихо в слушалката.

— Дойде Кейтлин — чу го тя да съобщава на някого. — Не, не съм я очаквал — той млъкна за миг. — Точно така, напълно съм съгласен — гласът му прозвуча дрезгаво: — Скъпа, цялата тази седмица беше невероятна!

Скъпа ли? Очите на Кейтлин щяха да изскочат от орбитите. Тя разбра със закъснение, че Алек води частен телефонен разговор и че не бива да слуша. Отдръпна се в най-отдалечения ъгъл на кабинета и се престори, че разглежда някакви подвързани в кожа кодекси.

Алек продължи разговора си с по-приглушен глас, но въпреки това тя ясно чуваше гърления му смях. Направиха й впечатление последните му думи:

— Довиждане, скъпа. С нетърпение очаквам да те видя — и той изпрати целувка.

Кейтлин не можеше повече да се сдържа. Тя се обърна в момента, в който Алек затвори телефона, погледна към нея и й се усмихна безразлично.

— Здравей. Как си? Не очаквах да те видя днес.

— С кого разговаряше? — избълва тя, после силно се изчерви. — Извинявай, не е моя работа да те питам, но…

— Не се безпокой — гласът му звучеше любезно. — Разговарях с Джоди. Уточнявахме се за довечера. Отиваме на театър в центъра „Линкълн“.

— Ах, да! Дот вече ми каза. С изключение на мен, изглежда всички знаят как добре се разбирате с Джоди.

— Ти беше заета. Не ми се искаше да те безпокоя с телефонни обаждания. Дот каза, че си потънала до гуша в работа.

— Разговарял си с Дот? Нищо не ми е казвала.

— С Дот се опознахме много добре след заболяването на Сам. Двете с Бети са станали първи приятелки.

— Дот и Бети?! Нима си допадат?

— Защо се удивляваш толкова? Двете имат много общи разбирания. На една и съща възраст са. Имат една и съща професия. И двете са изключително експедитивни. Разбрах дори, че онази вечер са ходили да пият коктейли и са прекарали чудесно. Взаимно са се оплаквали от шефовете си — Алек подигравателно се усмихна. — Смятат, че твърде зле се оправяме с личния си живот.

— И не одобряват срещите ти с Джоди — добави бързо Кейтлин.

— Напротив! — той се усмихна още по-широко. — И двете смятат, че в момента тя е най-подходящата млада дама, с която се срещам.

Кейтлин така силно стисна чантата си, че чак кокалчетата й побеляха.

— Удивлявам се, че прекарваш така добре. Не очаквах, че толкова ще си допаднете с Джоди. Между вас… Между вас съществува доста голяма възрастова граница!

— Дванадесет-тринадесет години в наше време не представляват нищо. С Джоди установихме, че имаме много общи интереси. Отношението към живота, семейните ценности… Най-различни неща.

— Откога си пленен от жизнения цикъл на мухата цеце? — едва прикри иронията си Кейтлин.

— Джоди не разговаря все за насекоми — усмихна се нежно и замислено Алек. — Струва ми се, че намерихме по-интересни начини за прекарване на времето — той се пресегна и взе едно адвокатско досие. — Убеден съм, че идваш по някакъв повод, Кейти. Една заета личност като теб не излиза от работа следобед, просто да се поразходи насам-натам. Да не би да имаш нужда от помощ?

От толкова много неща имам нужда, помисли си тя. Боже Господи, от толкова много неща! Твърде късно разбра защо чутата от Дот новина я разстрои толкова много и защо се бе завтекла като обезумяла към Алек.

Гризеше я ужасна дива ревност.

Смътните й терзания изведнъж й станаха кристално ясни. Това бе инстинктивна реакция на дива самка, която бяга от опасността и търси сигурно убежище.

Но Алек представляваше и сигурното убежище, и опасността, от която бягаше.

Защо трябваше да измине толкова много време, за да разбере една толкова проста истина? Години наред се бе борила с мисълта, че обича Алек, че го желае с такава страст, която заплашваше да се превърне в неизлечима болест, че умира от желание да прекара останалата част от живота си с него. При тази мисъл всичко пред погледа й се разлюля.

Алек се изправи, сякаш едва сега я забеляза. Той я прихвана през кръста и я отведе до един стол.

— Какво ти става, Кейти? Пребледня като мъртвец. Трябва да полагаш повече грижи за себе си. Ако се преуморяваш от работа, няма да помогнеш много на Сам.

— Този уикенд няма да се занимавам с нищо — отвърна тя. — Ще си дам два дни ваканция.

— Добре.

Но не й предложи да прекарат заедно почивните дни. Не спомена нищо и за намерението им да отидат в зоологическата градина.

Бети влезе с чаша чай и чинийка с дребни бисквити. Като видя Кейтлин, намръщеният израз от лицето й изчезна.

— Скъпа, изглеждате зле — каза загрижено тя. — Да ви донеса ли аспирин. Опасявам се, че не мога да ви предложа друго.

Кейтлин изпита силно желание аспиринът да й помогне, но за нещастие, любовната мъка изискваше по-други лекарства. С големи усилия, тя се изправи и пое чашата чай. Проклета да е, ако покаже слабост пред тази горгона.

— Благодаря, Бети, но след една хубава вечеря и дълбок сън, всичко ще ми мине. Имах много тежка седмица. Това е всичко.

— Да повикам ли такси? — обърна се тя към нея. — По това време в петък следобед обикновено се чака повече.

— Не се безпокой за такси — обади се веднага Алек. — Аз ще я закарам до тях.

— Забравяте за другата си среща — отвърна секретарката и в гласа й прозвуча предупредителна нотка. — Знаете, че не бива да напускате кабинета си. Поне не още.

— Да, разбира се, но при тези обстоятелства…

— Не мисля, че това е разумно — отвърна твърдо Бети.

Алек отиде до прозореца и погледна навън сгъстяващия се мрак. Кейтлин не разбра как е приел напомнянето на секретарката си. „Напомняне“ бе точната дума, помисли си Кейтлин, поразена от това ново доказателство на неприязънта на Бети към нея. Секретарката дори си позволяваше да забранява на Алек да я откара с колата си!

Измина известно време, докато Алек отново заговори, като продължаваше да се взира навън.

— Напълно си права, Бети. Благодаря ти, че ми напомни. Ще остана още малко с Кейтлин, след което ще се приготвя за следващата среща.

— Добре — отвърна тя. — Всички документи са на бюрото ми. Сега ще повикам такси за госпожица Хауард.

Бети излезе от стаята, а Алек се дръпна от прозореца и се върна на бюрото. Сякаш нарочно се мъчеше да избегне погледа на Кейтлин.

Ръцете й се разтрепериха и тя остави чашата, за да не разлее чая. Вълнуваха я необикновени чувства. Бе познавала този мъж през повечето години от своя живот. Усещаше как колената й омекват и сърцето й започва да блъска силно в гърдите при мисълта, че той ще повдигне глава и ще я погледне.

Изпита непреодолимото желание да се втурне към него, да се хвърли в прегръдките му и да му каже колко много го обича. Някакъв дълбок глас обаче й нашепна, че би се унижила. Приятелството им траеше вече двадесетина години, а тя все още нямаше ясна представа какво всъщност изпитва Алек към нея. Голата истина бе, че и тя никога досега не се бе замисляла за неговите чувства към нея. В отношенията им преобладаваха нейните нужди, нейните желания, нейните искания. Страхуваше се, че скоро ще се задуши в безнадеждно объркания си душевен свят.

— Защо дойде днес, Кейти? — запита я най-сетне Алек.

Искаше й се да му разкаже всичко — онези истини, които най-сетне бе открила за себе си. Но не бе в състояние да произнесе и думичка.

В най-неподходящия момент Бети надникна през вратата и отново демонстрира умението си да се натрапва.

— Таксито ще пристигне след десетина минути. Портиерът моли да почакате долу, госпожице Хауард.

— Веднага слизам — отвърна Кейтлин и се опита да изрази някаква благодарност.

— Няма защо да ми благодарите — отвърна Бети и се скри зад вратата.

Алек се приведе напред и се подпря на бюрото. Лъчите на залязващото зад него слънце осветяваха черната му коса и очертаваха в полусенки високите му скули.

Стомахът на Кейтлин се присви в отговор на чувствата, които разбуди у нея силата на мъжкото му излъчване. Сляпа ли е била през всичките тези години? Как е прекарвала толкова време с Алек, без да осъзнава собствените си чувства и физическото привличане помежду им.

— Кейти… — гласът му прозвуча нежно, но някак плахо. — Наистина не изглеждаш добре. Нали ще се погрижиш за себе си през почивните дни?

— Разбира се.

Неговата безлична любезност подразни повече от всичко опънатите й до крайност нерви. Тя копнееше за онази топлина, която струеше винаги в техните разговори. Изведнъж изпита необходимостта да се уедини в апартамента си и скочи, готова да си тръгне. Нямаше сили да се усмихне, само грабна чантата и приглади полата си.

— Имаш ли някакви планове за довечера? — обърна се учтиво към нея Алек.

— Много важни. Намислила съм да спя дванадесет часа, след което да вегетирам поне още дванадесет.

Алек я изпрати до вратата с присвити очи.

— Знаеш ли, така и не ми каза защо дойде?

Кейтлин едва не избухна в истеричен смях. Исках да се опазя от големия лош вълк, каза си наум тя, но се оказа, че ти си вълкът, а не човекът, при когото търсех закрила.

— По работа — отвърна тя, като се хвана за първото извинение, което проблесна в преуморения й претоварен мозък.

— По работа ли? О, положително имаш предвид договора ми с „Сървисис Ънлимитид“. Договорът ми за търсене на съпруга.

Тя, разбира се, въобще не бе имала това предвид. Ни най-малко не й се искаше да обсъждат идеала на Алек за семейно щастие.

Кейтлин въздъхна и разтри зачервените си от умора очи.

— Дойдох, за да изгладим някое евентуално недоразумение — отвърна най-сетне тя. — Държа да знаеш, че не считам Джоди Берген за клиентка на нашата агенция. Тя не е вписана в нашите документи и не ти беше представена като сериозна кандидатка за женитба. Що се отнася до мен, всичко онова, което става между вас двамата, си е лично ваша работа и няма нищо общо с нашата компания.

— Да не би искаш да ми кажеш, че не дължа никакви пари на „Сървисис Ънлимитид“?

Въпросът му я ядоса и Кейтлин изскърца със зъби.

— Естествено, след като вие с Джоди… — тя се изкашля и се опита отново да продължи: — При тези обстоятелства съм склонна да анулирам ангажиментите ти към компанията.

— Не изпреварваш ли малко събитията? Струва ми се, че това няма нищо общо с моето желание.

Бяха стигнали вече до вратата на кабинета му.

Тя се спря учудена.

— Но нали ти и Джоди…

— Джоди е прекрасно момиче и двамата чудесно се разбираме, но женитбата е нещо сериозно. Иска ми се да огледам всички възможности, преди да взема окончателно решение.

Кейтлин си помисли, че нещо не се връзва. Преди няколко минути, когато се втурна в кабинета, Алек нарече Джоди „скъпа“ и й изпрати целувки по телефона. Сега я уверяваше, че иска да огледа по-внимателно възможностите си за женитба. В промяната на отношението му май се криеше безчестие и Кейтлин тъкмо щеше да му го каже, когато някакъв вътрешен глас й подсказа да замълчи. След всичко, което се бе случило напоследък, едва ли тя бе човекът, който можеше да съди другите.

— Сякаш искаше да кажеш нещо? — рече Алек, докато я изпращаше до вратата.

Кейтлин започна с тих глас, като се надяваше, че Бети няма да я чуе:

— Просто ми стана чудно… Не е ли малко непочтено по отношение на Джоди, ако започнеш да се срещаш и с други жени?

— Не бива ни най-малко да се безпокоиш за Джоди. Разбираме се много по-добре, отколкото предполагаш — отвърна Алек. — Много е мила и аз я харесвам, но и двамата трябва да обмислим някои неща, преди да се отдадем на семейния живот. Така че, ако в твоите книги имаш друга подходяща кандидатка за женитба, не бих отказал да се срещна с нея. Имам вяра на твоята професионална преценка, Кейти, независимо от това, че старото ни приятелство доста се е разклатило.

В думите на този нещастник нямаше абсолютно никакъв смисъл! Кейтлин изведнъж изпита някакво ново и много объркано чувство, нещо между възбуда и гняв.

— Нека говорим откровено! Независимо от факта, че ти и Джоди сте се привързали толкова много един към друг и тази седмица излизате всяка вечер заедно, ти искаш да ти намеря друга кандидатка за женитба?

— Точно така. Ще се радвам, ако ми се обаждаш всеки ден по телефона и ме уведомяваш как вървят нещата. Така и аз ще имам възможност да те държа в течение за връзката ми с Джоди — той не си направи труда да й обясни мотивите си или пък да защити своето решение.

Кейтлин изпитваше странното усещане, че макар и да обсъждаха жизненоважен за него въпрос, вниманието му бе насочено другаде.

Не, не можеше да го разбере! Към гнева и възбудата й сега се прибави и някаква слаба надежда. Ако Алек не е влюбен в Джоди, тогава за нея се откриваше още една възможност. Можеше да намери начин да го убеди, че идеалната жена е била до него през всичките тези седем години.

Кейтлин установи, че отново е в състояние да се усмихва, затова подари на Алек най-добрата си професионална усмивка.

Тя обичаше предизвикателствата, а това обещаваше да бъде едно от най-сериозните, с които се бе сблъсквала в своя живот.

— Добре, уговорихме се. Имам предвид една чудесна жена, с която можеш да се срещнеш.

— Така ли? Как се казва?

— Хелин — Кейтлин спомена първото име, което й хрумна. — Засега не мога да ти кажа нищо повече, Алек.

— Кога мога да се срещна с нея?

— В събота вечер.

— Не е ли много скоро…

— Можеш спокойно да се откажеш, ако не желаеш. Хелин е светска дама. Мексиканският посланик лично я е поканил на приема, даван от него, и ти можеш да я придружиш. Това ще бъде истински южняшки празник с танци, песни, прекрасна кухня и ще присъстват важни вашингтонски особи. Облеклото е строго официално, приемът започва в осем.

— Можеш да я вземеш от моя апартамент. Познаваме се. Интересува ли те предложението?

— Да.

Усмивката на Кейтлин този път беше истинска.

— Хелин ще остане много доволна — каза тя и влезе в асансьора.