Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (5)

Пета глава

Срещата на Кейтлин с Ричард, заместник-директора на Смитсъновия институт, не се оказа успешна. Дали защото бе изморена или защото я бе обзело необичайно критично настроение, неговата компания й се стори безкрайно скучна. Тя установи, че все по-често и по-често си мисли как ли са прекарали Алек и Мишел в зоологическата градина вчера. Искаше й се тя да бе прекарала следобеда с него в смях и шеги, както едно време.

Телефонът иззвъня. Кейтлин се стресна и се отърси от замечтаността си. Време бе да се върне на земята.

Беше понеделник сутрин и се намираше в кабинета си, а пред нея стояха купчина съобщения за телефонни разговори, на които трябваше да отговори, както и безброй папки.

Обаждаше й се японският посланик. Звънеше й лично да й изкаже благодарността си за иконома, който му бе изпратила. Сега я молеше да му намерят също толкова квалифицирана бавачка за неговите внуци, които пристигали през следващия месец.

Кейтлин му обеща да положи максимални усилия.

Тя успя да се съсредоточи в работата си, отговори на всички телефонни повиквания, свърза се с три надеждни бавачки и намали чувствително купчината от преписки.

Късно следобед тъкмо се чудеше с кой по важност от следващите въпроси да се заеме, когато Алек влезе без предупреждение в кабинета й.

— Дот я няма — обясни той. — Можеш ли да ми отделиш няколко минути?

— Разбира се. Сядай — Кейтлин внезапно почувства как страните й пламват. Усмихна се с надеждата, че Алек няма да забележи промяната в обичайното й поведение. — Днес имам успешен ден и наваксах голяма част от закъснението си. Какво ново при теб?

— Хаосът при мен сега е още по-голям. Леон Маркузо ме помоли да поема защитата му.

— О! Чудесно!

Леон Маркузо бе световноизвестен пианист, обвинен в убийството на неговата приятелка, докато сляпата му съпруга е спала в съседната спалня. Около неговия случай се бе вдигнал страхотен шум. Кейтлин си представи какъв голям интерес ще предизвика в средствата за масова информация новината, че Маркузо е сменил своя адвокат.

— Смяташ ли, че ще се справиш с това дело?

— Няма да бъде лесно, но ще направя всичко, което е по силите ми. Всъщност не съм дошъл заради делото на господин Маркузо. Искам да ти съобщя новините около Мишел.

Кейтлин не долови нищо определено в изражението му, но усети как сърцето й заблъска в гърдите. Дали не идва да й съобщи намеренията си за скорошен брак? Възможността Алек да се ожени за Мишел Моро предизвика такъв ураган от емоции у нея, че й бе трудно да си го обясни. Измина доста време, преди да отпусне ръце и да успее да се усмихне.

— Надявам се, че всичко върви гладко. Как мина вчера разходката в зоологическата градина?

— Много приятно. Колкото повече опознавам Мишел, толкова повече ми харесва. Прекрасна е!

В очите на Кейтлин Мишел не изглеждаше чак прекрасна, но при всяко споменаване на нейното име, Алек засияваше. Тя скочи от мястото си, прекоси бързо кабинета и затвори едно чекмедже, колкото да направи нещо. Когато почувства, че отново е в състояние да контролира гласа и усмивката си, се обърна към Алек.

— Почакай да отгатна — каза тя с престорена веселост. — Дошъл си да ми връчиш чек.

— Чек ли?

— За успешно приключената сделка — тя преглътна. — Предполагам искаш да ми съобщиш, че двамата с Мишел възнамерявате да се ожените.

Кейтлин неочаквано изпита чувството, че Алек остана разочарован. Но лицето му след миг придоби обичайното си изражение и тя не бе сигурна в това.

— Не — отвърна той след кратко мълчание. — Страхувам се, че въобще няма да се оженим. Всъщност току-що се връщам от аерогарата, където закарах Мишел. В този момент тя вече лети за Париж.

— За Париж?! Но защо? Та нали се завърна в Щатите само преди две седмици!

Обичайната чаровна усмивка отново разцъфтя върху лицето на Алек.

— Очаквах да се изненадаш. Всичко е заради предишния й съпруг. Потайният и непредполагаем Филип.

— Та нали заради него е напуснала Париж. Искала е да се махне по-далече от него и да забрави, че някога е била омъжена.

— Чувствата й обаче се оказаха много по-дълбоки. Забелязала ли си, че емоционалният свят на хората е много по-сложен, отколкото изглежда? Вчера Мишел ми призна, че все още обича Филип. Всъщност била луда по него.

— Какво? Когато разговарях миналата седмица с нея, не даваше и пет пари за него.

— Може би не си я накарала да ти се довери напълно — промълви Алек. — Ти си преценявала нейните умения, докато аз се опитвах да разбера що за човек е. Освен това, аз съм в същото положение и ми беше по-лесно да разпозная признаците на влюбената жена. Долових го още при първата ни среща в петък вечерта, а след като прекарахме няколко часа заедно в неделя, бях вече сигурен в това.

Каква бъркотия, помисли си Кейтлин. Защо Мишел не каза, че е още е влюбена в предишния си съпруг, преди да започне да се среща с Алек? Докато си задаваше този въпрос наум, Кейтлин призна, че новината напълно я бе изненадала. Бе чувала, че подобно странно поведение е характерно за хора, обзети от любовни терзания и страсти. Тъй като самата тя не бе се влюбвала никога, емоционалният хаос, в който изпадаха влюбените, непрестанно я удивяваше.

Помъчи се да подреди обърканите си мисли. Надяваше се Алек да не е особено разочарован от неуспеха си с Мишел, макар и да подозираше, че точно затова се бе навъсил преди малко. Положително страда от осуетените си надежди и от наранени чувства. Слава Богу, че не бе имало достатъчно време отношенията им да прераснат в по-сериозна връзка.

— О, съжалявам — промълви тя и се върна на бюрото си. — Какво ужасно разочарование, Алек! Ако бях заподозряла нещо, никога нямаше да ви уредя среща. Ни най-малко не съм искала да събуждам отново болезнените ти спомени за жената, която си обичал.

— Нямам болезнени спомени, Кейти, така че не се самообвинявай! Бях влюбен в друга жена, която не сподели чувствата ми, но не съжалявам ни най-малко. Това, че си обичал някого, те обогатява душевно.

Думите му прозвучаха искрено и Кейтлин въздъхна. Чак сега осъзна новината — Алек нямаше да се жени! От раменете й падна тежък товар. Усмихна се и се облегна на стола.

— Искам да съм честна спрямо теб, Алек. Наистина се радвам, че отношенията ти с Мишел не се развиха в по-сериозна връзка. Доволна съм, че тя ще се опита да спаси брака си с Филип, но по-доволна съм от това, че ти няма да се ожениш за нея.

— О! — засмя се той. — Стигнахме до истината. Хайде, признай си, Кейти! Ревнувала си от Мишел, защото винаги тайно си искала да се омъжиш за мен. Не отсега, разбира се, а поне от десетина години.

Кейтлин го погледна смутено и забеляза развеселения му блеснал поглед. Това положително означаваше, че старите им отношения отново са същите. Той се държеше с нея така, както винаги.

— Най-после разгада намеренията ми! А сега можем ли да поговорим сериозно? След горчивия ти опит с Мишел съм на мнение, че трябва да се откажеш от налудничавата сделка с нашата компания да ти намери съпруга. Тъй като „Сървисис Ънлимитид“ не изпълни своята част от договора, ще настоявам да ти върнем парите. Ще удържим единствено дребна сума за направените разходи. Справедливо е, нали?

— Напълно. Само че какво те кара да смяташ, че съм се отказал? Искам да се оженя и вашата компания обеща да ме запознае поне с няколко сериозни кандидатки. Досега сте ме запознали само с една.

— Не е редно някой друг да ти търси годеница! Не говориш сериозно, нали, Алек?

— Нуждая се от съпруга толкова, колкото и при първия ни разговор. Искам да се оженя колкото се може по-скоро и имам нужда от помощ при намирането на подходяща партньорка. Това, че не успях с Мишел, не означава, че съм се отказал от идеята си.

Кейтлин усети как я обзема гняв.

— Чудесно! — отвърна рязко тя. — Щом открия подходяща кандидатка, незабавно ще те уведомя. Млади годеници по поръчка не се намират така лесно и искам да те предупредя, че средната възраст на кандидатките, с които работи нашата компания, е около четиридесет години. Така че не очаквай тълпа от сладки млади същества!

Алек стана от мястото си. Заядливият й тон сякаш не му направи никакво впечатление.

— Аз не търся сладки млади същества. Търся млада дама, която има желание да поеме риска на една сериозна връзка. Това е моята мечта за годеница и съпруга.

— Ще имам предвид изискванията ти.

— Благодаря — усмихна се той. — Не забравяй, че плащам доста на вашата компания и че ако ми предложиш достойна съпруга, това ще представлява най-добрата ти препоръка да се издигнеш и към Коледа да станеш вицепрезидент.

— Кандидатките за женитба не растат по дърветата — измърмори Катлийн.

Той се засмя и се запъти към вратата, като й махна приятелски. Но неочаквано се спря на прага.

— Почти бях забравил! Ще ми направиш ли още една услуга, Кейти? Довечера давам вечеря в чест на президента на „Ергон Индъстрийз“, а той ще дойде със съпругата си. Ще бъдеш същински ангел, ако се съгласиш да бъдеш моя дама. Имам нужда от едно мило момиче до себе си.

— Що за покана е това?

— Добре. Имам нужда от едно сърдечно, красиво и интелигентно момиче, за да не се чувствам самотен сред другите двойки.

— Закъснял си с поканата, Алек. Имам много работа…

— Срещата е след осем и ако желаеш, можеш да дойдеш направо в ресторанта „Крушовото дърво“. След като ще вечеряш, защо да не го направиш на едно приятно място? Освен това, изпитвам нужда от твоята компания. Чувствам се потиснат и изоставен, след като Мишел замина…

— Добре, съгласна съм и престани с тази сълзлива история! — Кейтлин придърпа към себе си една дебела папка. — Хайде тръгвай, Алек. В противен случай не само няма да стана вицепрезидент до Коледа, а нищо чудно и да ме уволнят.

— Слушам, госпожице! До осем!

Кейтлин се отказа да мисли за дезертьорството на Мишел и за абсурдното желание на Алек да продължи да му търси съпруга. Нямаше време за губене. В продължение на час се труди като същински робот. Дот надникна в пет и половина в кабинета, за да й каже довиждане. Сградата утихна и Кейтлин продължи да работи. Тази част от работния ден често се оказваше най-продуктивната за нея и тя нямаше никакво желание да я проваля.

Толкова се бе задълбочила в работа, че почти подскочи от мястото си, когато Дот нахлу внезапно в кабинета. Очите й войнствено блестяха.

— Сам идва — съобщи й тя. — Нямам време да ти обяснявам, но те предупреждавам, Кейтлин, не се съгласявай с него!

— Мислех, че си си отишла вече.

— Ако бях достатъчно умна, трябваше отдавна да съм го направила. Сам ме помоли да му помогна за една специална поръчка. Прес… Идва!

Сам влезе бавно в кабинета. Облечен в изряден тъмен костюм, с гладко сресана посребрена коса, той ни най-малко не приличаше на онзи съсипан баща, който бе молил миналия петък някой да го откара до аерогарата.

— Как върви работата, Кейтлин? — усмихна се той широко.

Беше намислил нещо. Той обичаше да прибягва до подобна тактика, когато му хрумнеше нещо недотам почтено.

— Много съм заета, но не се оплаквам.

— Работата е напрегната, няма спор. Напоследък имаш прекалено много поръчки. Чувствам се виновен, че работиш извънредно.

— Но аз не възразявам!

— Зная, но нямам интерес да превръщам моите служители в роби, така че положително ще ти бъде приятно да чуеш, че съм наел нов служител. Помниш ли онзи кандидат, Хосе Менендес, с когото те бях помолил да разговаряш преди две седмици?

— Както вече ти казах, одобрявам го. Висококвалифициран е и изглежда приятен. Може да се разчита на него.

— Съгласен съм с теб. Днес пристигна последната му препоръка. Всичко е наред и аз му предложих място при нас.

— Чудесно! Убедена съм, че опитът му при наемане на работници от латиноамерикански произход ще ни бъде безкрайно полезен.

— Точно така. Освен това изглежда безпроблемно се справя с получаването на визи.

Кейтлин погледна шефа си.

— Я по-добре ми кажи какво си намислил, Сам. Да лицемерничиш или да любезничиш, хич не ти приляга. Дот вече те издаде. Положително не си дошъл да ми разказваш за Хосе Менендес.

— Така ли? — Сам се извърна и погледна към Дот, която стоеше със скръстени ръце на вратата. — Трябваше да се досетя, че не си способна да пазиш тайни — изпелтечи той.

— Как можем да запазим налудничавия ти план в тайна от Кейтлин? — запита Дот. — Нали очакваш тя да го изпълни.

— Не е налудничав! — изду бузи наперено Сам.

— Имам нов клиент за твоята служба „Женитби“ — обърна се той към Кейтлин и отново се усмихна широко, но въпреки това не успя да скрие смущението си.

— Да не е някой мъж? — запита тя, като се чудеше дали Сам не е решил да се самопредложи. Може би самият той си търси съпруга. Не съпруга, която да му кърпи чорапите или да му готви, а жена, която да запълни празнотата на вечерите и на почивните му дни. — Да не би този клиент да е твой приятел?

— Не е мъж — отвърна той. — Момиче е…

— Жена е — прекъсна го Дот. — Джоди вече е жена, Сам, а не момиче. Непрекъснато забравяш това.

— Момиче, жена, има ли някакво значение? Както и да е. Искам Кейтлин да я свърже с този адвокат. Уреди им среща и виж какво ще излезе от това.

— И Джоди даде съгласие, така ли? — запита смаяна Кейтлин. — Кога реши да се омъжи? Струва ми се, възнамеряваше да замине за една година в Африка…

— Точно това възнамерява да направи! — обади се Дот.

— Нищо подобно няма да направи! — изрева Сам, после тежко преглътна и я погледна умолително. — И тя не знае какво иска. Ако успее да срещне подходящ мъж, уверен съм, ще слезе на земята и ще приеме да се омъжи.

Кейтлин дори не се постара да оспори това негово неясно обяснение.

— Слушай, Сам, съжалявам много, но не виждам как мога да ти помогна. Както знаеш, Алек Удуърд е единственият ни клиент в момента…

— Той би бил чудесен съпруг за моето малко момиче!

Кейтлин се усъмни дали е чула добре.

— Сам, Алек е почти на тридесет и пет и е известна личност в този град. Джоди е едва на двадесет и две и все още не е осъзнала, че извън нейната лаборатория, съществува цял един нов свят…

— Тринадесет години разлика е нищо! Освен това, Алек може да я научи на много неща. През почивните дни прочетох биографичната му справка. Точно такъв мъж бих искал да ми стане зет. Способен, деен, преуспял… Ти го познаваш от доста години. Нали няма здравословни проблеми или нещо нередно в произхода му?

— Не, но…

— Тогава всичко е наред! Утре ще доведа Джоди и ти ще й уредиш среща с него.

— Чудесно — отвърна Кейтлин. — Ще го направя, веднага щом Джоди лично дойде и ми представи изискванията си.

Лицето на Сам светна от задоволство.

— Утре ще бъде тук. Рано сутринта! — и той погледна победоносно Дот. — Радвам се, че в тази компания има хора, чиито мозъчни клетки функционират нормално.

— Колко жалко, че ти не си сред тях — додаде Дот.

Сам настръхна, но не благоволи да й отвърне. След като той излезе от кабинета, Дот приближи бюрото на Кейтлин.

— Нали не възнамеряваш да уредиш среща на Джоди с Алек Удуърд? Недей да преследваш бедното момиче като баща й!

— Разбира се, че няма да й уредя среща с Алек, но не биваше да тревожа Сам.

— И защо го щадиш? Той създава проблемите. Всички му се подиграват тайно, вместо да му кажат в лицето, че понякога става нетърпим.

— Може и да си права, но има ли въобще шанс Джоди да се съгласи да дойде тук и да впише името си в нашите книги? Шансът според мен е едно на милион.

Дот не изглеждаше толкова убедена.

— Нищо не разбираш! Сам ще й натяква, докато тя не се съгласи.

Кейтлин познаваше бегло дъщерята на Сам, но бе убедена, че е в състояние да победи всяко магаре по инат. Колкото повече Сам й натякваше, толкова по-упорито тя щеше да му отказва. Дот обаче истински се тревожеше и тя реши да я успокои.

— Според мен двамата с Алек не си подхождат, затова, когато дойде утре при мен, ще я посъветвам да не се среща с него. Това е моето професионално мнение и Сам няма право да възразява. Никой не може да принуди Джоди да се срещне с Алек Удуърд, дори Сам да е собственик на компанията.

— В твоята уста всичко звучи много просто.

— Защото наистина е просто. Повярвай ми, Дот, Джоди ще замине за Африка веднага след ваканцията, така както го е замислила.

— Ами Алек Удуърд?

— Предполагам, че ще продължи да си живее ергенския живот тук, във Вашингтон.

— Съмнявам се, че ще остане дълго свободен с тези си качества и външен вид! — Дот си взе палтото. — Понякога се учудвам къде паркират умовете си след работа такива супер умни жени като теб.

Кейтлин се засмя.

— Какво означава пък това?

— Помотай се още, скъпа, и ще разбереш.