Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (3)

Трета глава

Кейтлин усети аромата на кафе в момента, в който Алек отвори вратата на своя апартамент, разположен на най-горния етаж на сградата.

— Ммм, ти си чудесен мъж! — възкликна тя и допря страна до неговата в знак на непринуден поздрав. — Как се досети, че съм пропуснала да пия кафе и да хапна сладкиш?

— Защото винаги пропускаш да пиеш кафе и да хапнеш сладкиш, когато идваш при мен — усмихна се мило Алек.

Тя се протегна на широкия кожен диван, после си нагласи удобно възглавничките зад гърба.

— Ако не знам, че държиш в хладилника си белгийски шоколадови бонбони, няма да се превръщам в такава жалка просякиня.

— Иначе не съм сигурен, че въобще ще ме посещаваш.

— По дяволите — засмя се тя, — разкри тайната ми! Обичам те единствено заради твоите белгийски бонбони.

Алек отиде в малката си, но модерно подредена кухня.

— Бети ми каза, че имаш някаква важна новина за мен — чу се гласът му сред шума на потропващи чашки.

— Най-добрата! Намерих ти съпруга. По-точно казано, кандидат-съпруга — тя се засмя. — Не настоявам да направиш предложение на първата кандидатка, макар че е страхотна.

Чашките престанаха да потропват. За миг настана тишина, после Алек се появи на вратата с поднос в едната ръка и кутия шоколадови бонбони в другата. Той ги постави върху ниската масичка пред дивана и седна до Кейтлин.

— Моята новина изглежда не те зарадва кой знае колко — рече тя. — Мислех, че експедитивността ми ще те впечатли. Не са изминали дори двадесет и четири часа откакто поех поръчката и вече имаме прекрасна кандидатка.

— Напротив. Впечатлен и изумен съм — Алек внезапно бе завладян от безпокойство. Стана нервно от дивана, отиде до стереоуредбата и започна да се рови във фонотеката от компактдискове. — Мислех, че ще поговорим малко по-подробно за моите изисквания, преди да си предприела нещо конкретно и да си уредила първата среща.

— Но, Алек, по-голямата част от времето си в петък вечерта посветихме в обсъждане на твоите разбирания за идеалната съпруга. Струва ми се, че разбрах добре какво търсиш. Повярвай ми, Мишел е съвършена! Нося ти копие от кратката й биография — Кейтлин му подаде папката, после се обърна да си вземе бонбон. — Мишел е първокласен кулинар — подчерта тя. — Обучавала се е в Париж. На двадесет и девет години е, обича децата, играе тенис…

Алек вдигна поглед от папката.

— Блондинка или брюнетка?

— Брюнетка. С такава ангелска усмивка, от която ще ти се разтопи сърцето.

— Изглежда интересно. Кога мога да се срещна с нея?

— Когато имаш свободно време. Би желала да хапнете заедно в ресторант „Мезон Бланш“.

— Този до Белия дом ли?

— Точно така. Тя, разбира се, желае първата ви среща да бъде на обществено място.

— Естествено. Не съм и очаквал нещо друго. Може би ще уредиш една вечеря за петък вечер? Тогава съм свободен. Делото на Дуейн Джоунс постъпва утре в съда и ми се струва, че ще издадат веднага присъдата.

— Намери ли свидетели? — погледна го разтревожено Кейтлин.

— Само един. Бивш наркоман, който в момента се лекува, затова изглежда съдебните заседатели не са му повярвали. Поне се изправи на свидетелската скамейка и се закле, че двамата с Дуейн са вечеряли заедно в един ресторант, а не са били в магазина, където е станала престрелката. Потвърди показанията на Дуейн, че са избягали, не защото са стреляли, а защото не са искали да ги заварят на мястото на сбиването.

— Достатъчно, за да се замислят заседателите.

— Надявам се — Алек най-сетне избра един компактдиск. В стаята зазвуча музика от Дебюси.

Кейтлин се заслуша, обзета от странна меланхолия.

Алек не седна до нея на дивана, а на креслото до камината. Пиеше кафето си с някакво отчуждено, почти студено изражение.

— Какво те тревожи, Кейти? — запита я тихо той.

Смутена от мислите си, тя пламна цялата, но си спомни, че честността лежи в основата на приятелството им и отвърна:

— Може да ти се стори егоистично, но изпитвам ревност към бъдещата ти съпруга. Твоята близост ми е много приятна, Алек. След като се ожениш, в моя живот ще се открие голяма празнина.

Ако очакваше да започне да я разубеждава и да й казва, че нищо няма да се промени, лъжеше се.

— Да — съгласи се той. — Нещата много ще се променят, след като се оженя — после учтиво добави: — Но, разбира се, ние ще си останем приятели.

— Не такива, каквито сме сега — отвърна Кейтлин. — На съпругата ти няма да й е приятно да се отбивам тук на кафе и да търся съчувствие, след тежък ден в агенцията.

— Права си. Ще ми липсват чудесните мигове, които сме имали заедно, Кейти, но вече съм в онзи период от живота си, когато разбирам, че успешната кариера и широкият кръг познати не са достатъчни, за да се спася от самотата. Вече съм готов да се посветя изцяло на някоя жена, независимо от онова, от което ще трябва да се откажа — той се усмихна криво. — Естествено изпитвам чувството, че се каня да се хвърля от висока скала без парашут, но въпреки това съм готов да го направя. Уморих се от пламенни срещи, които не водят до нищо. Уморих се да не обръщам внимание на най-дълбоките си чувства от страх да не направя грешка. Имам нужда от жена, която е готова да се свърже искрено с мен. Уморих се от тайни, Кейти. В края на краищата, те винаги са разваляли моето приятелство с някого.

Той не можеше да си представи колко дълбоко я нараняват неговите думи. Кейтлин все пак се осмели да се възпротиви:

— Но нашите отношения са наред, Алек! Не мога да си представя по-честно приятелство от нашето!

— Лъжеш се — отвърна той с леко уморен глас. — За хора като нас двамата, Кейти, които се познават от толкова отдавна, най-удивителното е, че потулваме много неща, че имаме безброй тайни, които крием един от друг.

Ако Алек бе й ударил плесница, Кейтлин нямаше да остане толкова шокирана.

— Ти може би смяташ така — отвърна тя с разтреперан глас, — но аз нямам абсолютно никакви тайни от теб, Алек! Нито една-едничка!

— Не е така! Мога да спомена поне десетина теми, по които никога не сме разговаряли. Повечето от тях са изключително важни.

— Хайде, посочи една.

Той дълго не сваляше замисления си поглед от нея.

— Добре — каза накрая. — Кейтлин, ти девствена ли си?

Тя отвори уста, но не бе в състояние да произнесе и дума. Едва след малко успя да проговори:

— Но това не е тайна! Няма нищо общо с тайните. Моят сексуален живот е нещо крайно лично, нещо, което не е необходимо да разискваме помежду си.

— Но е важно за един мъж, който се среща толкова често с една жена, не си ли съгласна?

Тя поклати глава.

— Нашата връзка се основава на дълго приятелство, а не на… физическо привличане. Ние сме приятели, а не любовници.

— Кейти, дори и приятели разговарят от време на време за секс, а ние никога не сме го правили. Този въпрос е табу за нас. Обясни ми, защо?

Тя се размърда неспокойно на мястото си.

— Може би, защото всички говорят за това, а искрено казано, на мен ми се струва, че този въпрос е донякъде скучен.

— Надценявам секса — това ли искаш да кажеш?

— Някои хора му отдават значение… — отвърна внимателно тя.

— Но не и ти.

Кейтлин сви рамене.

— Проучванията показват, че след двугодишен брак, женените двойки рядко се любят повече от три пъти седмично. Но всяка седмица прекарват заедно средно по стотина часа. Нека предположим, че любенето им отнема три часа от времето. Това означава, че им остават цели деветдесет и седем часа седмично, през което време намират други общи неща. При тази статистика, можеш ли да кажеш къде стои по значимост сексът?

— Статистиката показва, че една трета от децата в югоизточната част на щата Колумбия са страдали от недохранване през миналата година. Този факт е обезпокоителен, но той помага ли ти да разбереш как се чувства една майка, която няма с какво да нахрани децата си на обяд? Статистиката няма предвид емоционалната страна на въпроса, Кейти, и точно поради тази причина тя много често подвежда. Твоята статистика не показва относителната важност на онези три часа, посветени на любов, в сравнение с деветдесетте и седем часа, определени за спане или пране.

— На мен не ми е необходима никаква статистика, за да разбера, че важността на секса се преувеличава. Обзалагам се, че онази семейна двойка, която има общи интереси в бейзбола или музиката запазва брака си по-дълго от онази, чиито интерес е насочен главно към секса.

— А какво ще кажеш, ако тази двойка се интересува както от бейзбола, така и от секса? — подхвърли тихо Алек.

Нервното напрежение бе завладяло дотолкова Кейтлин, че не можеше повече да седи спокойно на едно място. Тя скочи и започна да кръстосва стаята.

— Вече не те разбирам, Алек. През последните няколко дни ми поднасяш изненада след изненада.

— В такъв случай напълно си приличаме — отвърна той. — Най-сетне си разбрала, че не ме разбираш, а аз признавам, че не те разбирам от деня, в който се сгоди за Дейвид Уолъс. През миналия месец май ще станат четири години оттогава, в случай, че си забравила.

Сърцето на Кейтлин заби неоправдано бързо.

— Никога не съм прикривала факта, че моят годеж с Дейвид Уолъс се оказа ужасна грешка!

— А защо се оказа грешка? Изглеждаше приятен мъж.

— Сгодих се за Дейвид, за да угодя на семейството си, а не защото бях влюбена в него. Моите сестри и родителите ми много го харесваха. Единственият проблем се състоеше в това, че аз не желаех той да ми става съпруг. Когато пожелах да развалим годежа, много го нараних. Сега се чувствам виновна за поведението си — тя се обърна към него и рече с обвинителен тон: — Но всичко това ти е известно, Алек! Не си ли спомняш, че плаках на твоето рамо, когато реших да развалим годежа?

— Спомням си много добре — отвърна той. — Но трябваше да чакам цели три години, за да признаеш истината, поради която развали годежа си с Дейвид.

Кейтлин го погледна смутено и потри чело. Почувства, че започва да я боли главата.

— Съжалявам. Не разбирам какво искаш да кажеш.

— В деня, в който Дейвид се ожени за Кърстин Стайнбек, ти напусна техния прием и дойде при мен. Прекара цялата нощ в моя апартамент. Седяхме в същата тази стая и говорихме непрекъснато в продължение на десет часа. И знаеш ли кое бе най-удивителното? През цялото това време нито един от нас двамата не спомена за годежа ти с Дейвид. Така че, нека не се заблуждаваме, отношенията ни не са съвсем честни и открити.

— Никога не си ме питал за чувствата ми към него! Оттогава, до ден-днешен, дори не си споменавал името му!

— Онази нощ, в деня на сватбата на Дейвид, ти търсеше при мен утеха, Кейти. Утеха и съчувствие. И все още искаш същите тези неща. Знам правилата. И тогава, и сега. Не ми бе позволено да се интересувам от Дейвид. На нас двамата не ни е позволено да засягаме интимните си чувства. Така успяваме да запазим нашето приятелство.

— Защо говориш така? Не съществуват никакви правила! — заяви разпалено тя. — За бога, Алек, използваш отделни незначителни случки и ги раздухваш. Преувеличаваш, скъпи!

— Ако наистина го вярваш, тогава мненията ни по отношение на това кое е важно и кое не, се разминават. Изминаха осемнадесет месеца от сватбата на Дейвид. Осемнадесет месеца, в продължение на които ние, според теб, си оставаме най-добри приятели, между които не съществуват никакви тайни. И въпреки това, аз все още не зная защо неговата сватба те разстрои толкова много. В края на краищата, ти беше тази, която развали годежа. Той не те е притеснявал ни най-малко. Да не би да си очаквала да остане неженен цял живот и вечно да страда?

— Разбира се, че не — тя мълча дълго време, след което продължи: — На никого още не съм го казвала. Всъщност самата аз нямам желание да призная този факт, дори пред себе си. Не женитбата на Дейвид ме разтревожи, а нещо много по-дълбоко. Когато го видях с Кърстин и разбрах колко са влюбени един в друг, си признах, че самата аз вероятно никога няма да бъда щастлива. И от това ме заболя много повече, отколкото очаквах. Винаги съм твърдяла, че държа на кариерата си и водя независим живот, но дълбоко в себе си изпитвам тайната вяра, че някъде из широкия свят все трябва да има някой мъж, който ще ми вземе ума и ще превърне живота ми в рай.

— И този мъж не се оказа Дейвид.

— Не. Дори още по-зле. Когато Дейвид се ожени, ясно осъзнах, че никога няма да намеря този мъж.

Алек приближи и постави нежно ръце на раменете й.

— И защо не?

— Защото не мога да се влюбя — призна тя. — Дейвид бе последният от дългата поредица мъже, които ми харесваха, но в които никога не успях да се влюбя истински. Той бе най-приятният и най-милият мъж, който съм се надявала да срещна някога. Искаше ми се да го обикна, но просто не успях. Светът не тънеше в омая, когато ме поглеждаше. Дявол да го вземе, през по-голямата част от времето дори не забелязвах дали ме гледа, или не. Когато ме целуваше… — тя не знаеше дали да се смее, или да плаче.

— Когато те целуваше… — подкани я Алек.

Кейтлин се видя принудена да признае унизителната истина.

— След като ходихме около два месеца, осъзнах, че докато Дейвид ме целуваше, аз обмислях плановете си за следващия ден. Затварях очи и си представях как ще протекат запланираните срещи, а в това време Дейвид изливаше сърцето и душата си в ласки. След като осъзнах напълно всичко това, реших, че трябва да развалим нашия годеж.

Алек се засмя и тя поклати печално глава:

— Честно казано, Алек, никак не е смешно. Отдавна си мисля за всичко това и стигам до извода, че сигурно имам някакъв объркан ген, че ми липсва някакъв хормон или нещо подобно. Когато видя някоя истински влюбена двойка ме обзема завист, защото самата аз не мога да си представя дори какво чувстват.

— За жена с объркани гени, Кейти, сигурно ще ти бъде приятно да чуеш, че изглеждаш напълно нормална. Всъщност изглеждаш великолепно!

— Благодаря ти за съчувствието, Алек. Истината обаче е, че вече съм на двадесет и осем, а никога досега не съм изпитвала онова безумие любов, което изглежда всеки е изпитвал, дори преди да е навършил двадесет. Още когато бяха в пети клас, моите сестри вече бяха същински ветеранки в романтичните преживявания. Аз обаче никога не успях да разбера, че е трябвало да се влюбя до уши в Томи Уинклър, понеже непрекъснато ме дърпаше за плитките.

— Кейти, мила, поне веднъж си била влюбена, спомни си! Нима си забравила драматичното ни стълкновение на брега на онова езеро, когато заяви, че си влюбена в мен?

— Единственият път, когато хлътнах истински, но тогава бях съвсем млада — съгласи се Кейтлин. — Забравил си обаче нещо много важно.

— И какво е то?

— За по-малко от половин час ти успя да охладиш пламенното ми увлечение. Знаеш ли, на сватбата на Дейвид разбрах, че никога няма да успея да се влюбя дотолкова силно, че да се омъжа.

— Хайде, Кейти, все още си млада за подобни прибързани изводи.

— Да се влюбя в някой, е почти изключено в близко бъдеще — поклати глава унило тя.

— Не изкушавай съдбата! Всички поети твърдят, че най-странното нещо, когато става дума за любов, е това, че много често те спохожда най-неочаквано. Преди да си осъзнала какво става, и започваш да изпитваш любовна мъка.

В смеха й прозвуча тъжна нотка.

— Не зная как е станало, Алек, но вероятно някога съм била имунизирана против това сърдечно заболяване.

— Е, добре. Може би никога няма да се влюбиш до полуда, но това съвсем не означава, че няма да намериш някой, който би станал твой съпруг и добър баща на децата ти.

Кейтлин почувства, че се изчервява.

— Може и така да е. Но по природа съм романтична и не мога да си представя, че бих споделила живота си с някой мъж, освен ако не съм истински влюбена в него.

— Тогава положително не одобряваш решението ми да си намеря съпруга чрез вашата агенция. И двамата знаем, че едва ли ще се влюбя в някоя от вашите кандидатки.

— За различните хора, бракът означава различно нещо — отвърна тя. — Ти си мъж. Вероятно да се влюбиш, не е чак толкова важно за теб. В края на краищата, твоят живот сигурно няма да се промени толкова, колкото този на твоята съпруга.

— Любовта е важна за мен — рече той и погледът му помръкна. — Струва ми се, че до известна степен ние двамата си приличаме…

Кейтлин беше толкова улисана в разговора, че не забеляза колко близо са застанали един до друг. За нейна изненада, телата им почти се докосваха. Алек я бе прихванал леко през кръста и допирът на ръцете му я накараха внезапно да почувства топлина и неосъзнато безпокойство. Чу се да пита:

— Алек, влюбвал ли си се някога?

— Много отдавна…

Той не каза нищо повече и тя му подсказа:

— С Джени Дрексъл, нали, медицинската сестра?

— Не. Както ти казах, между Джени и мен нямаше нищо, освен някакъв отчаян изблик на страст — Алек се загледа някъде в далечината. Явно си спомняше за нещо, което все още властваше над него. — Имаше и друг случай… Трябва да е било преди около четири години, когато се влюбих в нея.

— Но не ти е провървяло, така ли?

— Точно така.

Гърлото на Кейтлин внезапно пресъхна. Тя едва успя да си поеме дъх и преглътна с мъка.

— Струва ми се точно по това време майка ти ми намекна, че може би ще се жениш. Но никога не ми е споменавала нечие име… После аз се сгодих за Дейвид и дълго време след това не те виждах.

— Всъщност семейството ми така и не научи цялата история. Бях много влюбен, но момичето реши да се омъжи за друг.

— Много съжалявам, Алек! Говориш така, сякаш още те боли.

— Да, но се научих да се справям с положението. Невинаги можем да имаме онова, което най-много ни се иска.

Алек я стисна силно за пръстите, после, за голямо нейно изумление, обърна ръката й и целуна дланта й.

— Повярвай ми, Кейти! Двадесет и осем години не са възраст, в която не можеш да се влюбиш — каза тихо той. — Може би трябва да разрушиш стените, с които си се обградила…

Двамата продължаваха да стоят смущаващо близо един до друг. Кейтлин почувства как в нея трепна копнеж. Странно непознато за нея чувство, от което искаше да се отърве, но не можеше.

Алек се наведе и потърси устните й. Кейтлин притвори очи. Но сега не мислеше за утрешните си служебни ангажименти, не мислеше за нищо друго, освен може би за това, че Алек не я целува като Дейвид, нито пък като конгресмена от Кентъки или заместник-директора на Смитсъновия институт.

Той я прегърна силно през кръста. Дълбоко стаения й копнеж отново пламна и след миг буйно се разгоря.

Кейтлин се остави в ръцете му и скоро пламъците на големия пожар ги обгърнаха.