Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (7)

Седма глава

На следващия ден Кейтлин разбра, че думата „зает“ има ново и по-дълбоко значение. Двете с Дот пристигнаха на работа точно в седем часа. Въпреки че до обяд работиха, без да вдигат глави и то с помощта на своите колеги, едва смогнаха да се справят.

Докато разговаряше по телефона и се опитваше в същото време да подпише някакъв договор, подготвен от един служител, Кейтлин започна да се удивлява от очевидно големия обем на тяхната работа. Сърцето й се сви, когато мургав мъж влезе усмихнат в нейния кабинет, сякаш очакваше специално посрещане.

Кейтлин приключи набързо телефонния разговор, сложи подписа си върху договора и едва тогава стана от бюрото си, за да посрещне новопристигналия.

— Хосе! — възкликна тя, когато го позна, протегна ръка и се усмихна. — Хосе Менендес, нали? Много ми е приятно. Имахме ли уговорка да дойдете днес?

— Сам ме помоли да намина и да попълня някакви формуляри във връзка с данъците, застраховките и някои други подробности. Момичето на регистратурата ми каза, че Сам е постъпил в болница, затова реших да ви кажа, че съм на ваше разположение, макар назначението ми да е от следващата седмица. Предполагам, че имате нужда от помощ.

— Наистина се нуждаем от помощ — отвърна Кейтлин. — Честно казано обаче не разполагам с абсолютно никакво време да ви въведа в работата.

— Няма проблеми. Ще помагам там, където имат нужда от мен и където ще правя по-малко грешки. Поне мога да се обаждам по телефона и да приемам съобщения.

Кейтлин не можеше да си представи, че Хосе ще се справи с толкова много телефонни обаждания, но още при първия им разговор той й бе направил впечатление на много способен млад човек. Тя му се усмихна с благодарност.

— Чудесно е, че проявявате желание да се включите веднага. Радвам се, че ще имаме такъв способен колега.

— Почакайте да поработя поне няколко седмици при вас — усмихна й се на свой ред той, — дотогава направо ще ви взема ума.

Сякаш самият Господ им бе изпратил Хосе. Помощта му се почувства начаса. Кейтлин продължи да работи с пълни сили още около два часа, без да може да вдигне глава от папките, когато Хосе се появи отново в кабинета с поднос шоколадови бисквити, чай с лимон за нея и черно кафе за Дот.

— Уенди ми каза какво пиете с Дот по това време — отмести внимателно папките той и постави подноса върху бюрото й.

Дот отпи от кафето и завъртя възхитено очи.

— Божичко, прекрасно е! Хосе, защо чак сега се появяваш в живота ми?

— Хосе, наистина приятно ни изненада — съгласи се Кейтлин, отпи от чая си и почувства как възелът в стомаха й започна да се отпуска. — Има ли някакво телефонно обаждане, за което трябва да ме уведомиш?

— Три обаждания от кандидати за работа. Казах им да се явят на разговор през следващата седмица, когато ще бъдете по-свободна. Поне половин дузина запитвания за здравето на Сам. Съобщих им последните сведения от болницата. Уверих ги, че Сам ще се върне скоро на работа. Обади се един ужасно разярен готвач, настанен от нас на работа при някакъв сенатор. Щял веднага да напусне, защото сенаторът го карал да му приготвя само хамбургери. Записал съм всичко в подробности, ще ви го представя в писмена форма още тази вечер. Дано да не съм допуснал някоя грешка…

— Напротив, прекрасно си се справил! — успокои го Кейтлин и отхапа от бисквитата си. — Какво каза на разярения готвач?

— Че ще се опитаме да му намерим друго място, на което да оценят кулинарните му умения по достойнство. Утре ще дойде. Нали и друг път е намирал работа чрез нашата компания, лесно ще се оправим с него. Като говорим за готвачи, се сетих, че за вас, Кейтлин, се получи факс от Париж, от някоя си Мишел Моро. Извинява се, че не може да постъпи на работа при министъра, ще се омъжва.

— Какво! — скочи Дот от мястото си и наоколо се разхвърчаха трохи от бисквитите. — Алек Удуърд ще се жени за Мишел Моро? В Париж? Не мога да повярвам!

Пълното изумление на Дот разсмя Кейтлин.

— Успокой се, Дот! Мишел не се омъжва за Алек. Омъжва се отново за бившия си съпруг Филип.

Дот се смъкна отново на стола си.

— Омъжва се повторно? Аз поне не съм постъпвала никога толкова глупаво. Бедната Мишел! Ако Филип не я е оценил първия път, защо смята, че ще го направи втория?

— Някои се учат от грешките си — подхвърли Хосе.

— Не и мъжете! Просто стават още по-твърдоглави. Погледнете Сам. Знае от шест месеца… — Дот рязко млъкна. Кейтлин никога досега не бе я виждала толкова развълнувана. Дот постави чашата си върху подноса. — Време е отново да запретваме ръкави.

— А аз продължавам с телефонните обаждания — каза Хосе и като взе подноса, излезе от кабинета.

— Как сме преживявали досега без него? — отбеляза Кейтлин. — Представяш ли си? Служител, който няма нищо против да ни носи чай и кафе. Истинско съкровище!

— Да, и тялото му си го бива. Нисък, но мускулест.

Кейтлин се засмя.

— Дот, ти си непоправима! Боже Господи, та той е с двадесет години по-млад от теб!

— И какво от това? Доколкото знам, не е забранено човек поне да погледа — Дот отиде до своето бюро и се върна с две папки. — Това е краткият отчет за дейността ни през днешния ден, който пожела да препиша на машина за Сам, а в тази папка са писмата, които трябва да прочетеш, преди да ги подпишеш.

— Благодаря. Като се освободиш, ми донеси папката на министъра. След като Мишел отказва работата, ще трябва да му намерим веднага друг подходящ кандидат.

— Добре. Не ми ли спомена, че Джоди Берген ще дойде към три?

Кейтлин погледна обезпокоена часовника си.

— Да, така каза. Надявам се, със Сам не се е случило нищо неочаквано…

— Преди час се обадихме в болницата. Чувствал се отлично.

Сякаш чакала да настъпи точния час, Джоди се появи в кабинета на Кейтлин. Имаше уморен вид, но бе необикновено привлекателна с гъстите си кестеняви къдрици, разпилени свободно по раменете. Облечена бе със зелен пуловер и сини джинси.

— Срещнах един нов служител, някой си Хосе. Каза ми, че мога да вляза — тя посочи дрехите си. — Извинявам се за вида си… Идвам направо от болницата.

— Чудесно изглеждате — увери я Кейтлин. — Радваме се, че успяхте да дойдете.

— Как е Сам? — запита Дот.

— Чувства се отпаднал. Непрестанно задрямва, което не е обичайно за него. Досегашните резултати са окуражителни. Лекарите казват, че просто се нуждае от почивка.

— Може ли да го посетим довечера? — запита Кейтлин.

— Да, само че преди девет часа. Не пускат повече от двама посетители наведнъж.

— Това е приятна новина — каза с пресипнал глас Дот. — Ще изляза, за да си поговорите.

— Защо не седнете малко? — обърна се Кейтлин към Джоди, след като Дот излезе от кабинета. — Препоръчвам ви синия стол. Много е удобен.

Джоди седна послушно. У нея се забелязваше някаква нервност. Кейтлин се опита да успокои младата жена и я заразпитва за Сам. Самото споменаване на баща й, сякаш още повече я смути. Ако Кейтлин не бе разговаряла със съпруга на дъщерята на Сам — Брюс, който също беше хирург, щеше да си помисли, че Джоди знае нещо повече за здравословното състояние на баща си.

— Вече приготвихме кратък отчет за сделките от днес, в случай че Сам има желание да се запознае с него. Искаме да го успокоим, че положението е под пълен контрол и не сме пренебрегнали нито един наш клиент. Не е необходимо да чете всичко, ако е уморен, но може би ще се почувства по-добре, ако е наясно. Имам копие, така че не се безпокойте, ако го изгубите. Моля ви, прочетете го. Ако имате въпроси, с удоволствие ще ви отговоря.

Джоди пое папката, но не я разтвори.

— Всъщност, Кейтлин, да ви кажа истината, не идвам тук да ви контролирам. Татко ви има пълно доверие.

— Защо сте дошли тогава?

Джоди отхвърли неспокойно падналия върху челото й кичур. Изглеждаше толкова млада, уязвима и необикновено красива, докато набираше смелост да проговори.

— Не се вълнувайте — обърна се към нея Кейтлин. — Помнете, че имам голям опит в изслушване на хората и на техните проблеми. Това е едно от изискванията на заеманата от мен длъжност. Така че, ако имате проблем и смятате, че мога да ви помогна, просто ми кажете.

— Положително можете да ми помогнете — отвърна Джоди и отново потъна в напрегнато мълчание. После пое дълбоко въздух и продължи: — Ето какво. Искам да ми уредите среща с Алек Удуърд. Разбрах, че се е обърнал към „Сървисис Ънлимитид“ с молба да му намерите съпруга. Бих желала да ме считате за ваша кандидатка.

Кейтлин остана просто зашеметена от чутото, но почти веднага изпита съчувствие към момичето.

— Джоди — обърна се внимателно тя към нея, — не е необходимо да постъпвате по начин, който не смятате за уместен.

— Зная, че не бива да го правя, но искам да се срещна с Алек Удуърд. Това е най-малкото, което мога да направя за татко…

— Защото се безпокои толкова много за вас напоследък ли? Защото иска да се омъжите и да останете тук във Вашингтон?

Джоди беше забила поглед в ръцете си.

— Да — отвърна тя.

— Чувството за вина е отвратителна причина, за да реши човек каквото и да е, особено такъв важен проблем, като брака.

— Моят баща е благороден и прекрасен човек. Аз съм му много задължена.

— Наистина е така. Вие му дължите любов, привързаност и уважение, но това не означава, че той трябва да контролира живота ви.

— Длъжна съм да направя нещо.

— Чуйте ме, Джоди — приведе се Кейтлин. — Вашият баща не е получил сърдечен удар, защото възнамерявате да заминете през януари за Африка. Заболял е, защото кръвоносната му система не функционира нормално, а вероятно и затова, че не полага достатъчно грижи за тялото си. Вие сте биолог и разбирате, че ви казвам самата истина — Кейтлин леко се усмихна. — Мъжете не получават сърдечни удари, защото дъщерите им спорят с тях, в противен случай светът нямаше да е в състояние да построи достатъчно болници за всички бащи.

Лицето на Джоди остана сериозно и напрегнато.

— Татко ми показа снимката на Алек и аз му креснах. Казах му да престане да се държи като оглупял старец. После лицето му се изкриви в онази ужасна гримаса и той припадна. Извиках бърза помощ и лекарите пристигнаха след дванадесет минути. Това бяха най-трудните минути в моя живот. Аз съм виновна…

Кейтлин стана от бюрото си, прекоси кабинета и прегърна Джоди през раменете.

— Джоди, престанете да се самообвинявате. Баща ви може би щеше да получи този удар дори и да не бяхте разговаряли с него.

Тя поклати глава:

— Той настоява да се омъжа. Страхува се, че ще остана стара мома.

— В такъв случай баща ви трябва да се научи да се справя със собствените си маниакални заблуждения! — отвърна рязко Кейтлин. — Не сте длъжна да обърквате собствените си планове, само и само да угодите на фантазиите му.

— Аз съм на двадесет и две години. На същата възраст майка ми е родила първото си дете.

— Времената се менят — отвърна Кейтлин. — Дори да не е така, има само една важна причина да се омъжите, а тя е да имате желание за това. Представяте ли си как би се почувствал Алек, ако разбере, че излиза на срещи с жена, която се предлага като изкупителна жертва? Хайде, Джоди, съвземете се! Постъпвате като героиня от лош мелодраматичен филм.

Джоди успя едва-едва да се усмихне.

— Като героиня от лош мело драматичен филм?

— Много лош — усмихна се Кейтлин. — Толкова лош, че не си струва да говорим за това глупаво намерение да се омъжите за първия срещнат. Хайде сега да прегледаме заедно отчета.

— Не, не! Както вече ви казах, няма смисъл да го преглеждам. Та аз нищо не разбирам от вашата дейност! Моята специалност е биологията, а не бизнеса.

Джоди стана от мястото си и започна да се разхожда възбудено из кабинета.

— Кейтлин — каза тя, — убедена съм, че всичко онова, което ми казахте за намерението да се срещна с Алек Удуърд е истина. Разбирам, че сте права, но това не ми помага. Срещнете се първо с татко довечера, а след това ме поучавайте. Изглежда толкова уморен, посивял и отпаднал, сякаш животът изведнъж му е опротивял — тя изтри очи с ръка. — По дяволите, винаги когато имам нужда от хартиени кърпички се оказва, че съм ги забравила.

— Заповядайте — Кейтлин й предложи цяло пакетче. — Джоди, вие сте блестящ млад учен, красива жена и любяща дъщеря. Не дължите нищо на баща си.

— Може и да не му дължа нищо. Но не мога ли да му дам нещо?

— Можете, но не и обещание да се омъжите за Алек Удуърд или за който и да е друг мъж, когото не обичате.

— Права сте. Но ако кажа на татко, че съм си уредила среща с Алек Удуърд, това положително ще го ободри и ще му вдъхне желание за живот. Не правя чак толкова голяма саможертва, ако изляза с Алек Удуърд. Освен това той наистина е много подходяща партия.

— Говорите така, сякаш го познавате.

— Не го познавам лично. Видях го по телевизията. Така започна и разговора ни с татко. Тъкмо съобщаваха за случая с Леон Маркузо и неговия нов адвокат. После зададоха въпроси на Алек Удуърд, на които той отговори компетентно. Татко видя, че проявих интерес и извади папката с данните на Алек. После така и не разбра защо не подскочих от радост при възможността да изляза с него. Татко принадлежи към това поколение, което е уверено, че когато една жена харесва или се възхищава от един мъж, тя непременно трябва да се омъжи за него.

От гледна точка на здравословното състояние на Сам, мисълта за една среща на неговата дъщеря с Алек не бе напълно лишена от основание, помисли си Кейтлин. Тя познаваше добре Сам и знаеше, че по отношение на семейните въпроси той проявява рядка упоритост.

— Алек Удуърд иска да получи професионална помощ от нашата компания — каза тя след дълго мълчание. — Неговото желание е да се запознае с млада дама, която би могла да му стане съпруга. Струва ми се, че не е почтено, нито етично, да му уреждам среща с вас, след като зная, че в случая и дума не може да става за брак.

Кейтлин осъзнаваше, че не е напълно искрена. Някъде дълбоко в себе си се страхуваше, че Джоди и Алек може да се харесат и да се оженят.

— Кейтлин — обърна се умолително към нея Джоди, — обадете му се и ми уредете една среща. Обещавам ви да бъда напълно откровена с него. Ще му съобщя, че нямам намерение да се омъжвам и че съм приела да се срещна с него заради здравословното състояние на баща ми.

— Добре. Ще се обадя на Алек, но ще му кажа истината още от самото начало — отвърна Кейтлин. — Няма да ви описвам като сериозна кандидатка за женитба, понеже не сте такава.

— Какво ще му обясните тогава? Че имам желание да се срещна с него, но не съм сигурна дали мога да се омъжа?

— Ще му разкажа как баща ви е получил сърдечен удар. Ще му разкажа за вашата увереност, че Сам ще се възстанови по-бързо, ако научи, че сте приели да се срещнете с него. Това е всичко, което мога да направя за вас. Съгласна ли сте?

— Съгласна съм — отвърна Джоди и стана. — Благодаря ви, Кейтлин, че проявихте разбиране. Татко винаги е казвал, че сте човек, който разбира правилно нещата и има добро сърце. Сега разбирам колко е бил прав.

Комплиментът беше чудесен и на Кейтлин й се искаше действително да го заслужава. Истината бе, че не разбираше чувствата си към Алек Удуърд и в сърцето си не изпитваше онази нежност към Джоди, която момичето заслужаваше.

— Сам смята, че всички хора са добри поне колкото него — едва успя да каже тя.

— Наистина ви благодаря за помощта — каза Джоди.

— Няма нищо, мила.

Кейтлин се обади в кабинета на Алек, точно преди да излезе и да посети Сам в болницата. Гласът на Бети звучеше много по-неприязнено от обикновено.

— Алек в момента е зает с клиент, госпожице Хауард. Програмата му до седем часа тази вечер е запълнена — вече четири години тази жена не свикна да се обръща към нея с малкото й име. — Случаят Маркузо изисква изключително много усилия.

— Ще го потърся довечера у дома — каза Кейтлин. — Много е важно, затова му съобщете, че ще му се обадя по телефона към девет и половина.

— Стига да успея — отвърна Бети.

— Знаете ли, Бети, уверена съм, че сте добра секретарка и знаете как се води учтив разговор по телефона. Бъдете така добра да ми кажете, какво, за Бога, съм направила, та не можете да ме понасяте?

— Извинявам се, госпожице Хауард, не съм искала да бъда толкова рязка. Имахме тежък ден. Ще предам при първа възможност съобщението ви на Алек.

Посещението й в болницата при Сам не й помогна да превъзмогне обзелото я униние.

Кейтлин се прибра у дома, направи си чай и препечена филия, после набра с разтреперани пръсти номера на Алек.

— Ало! — чу се уморен глас.

— Обажда се Кейтлин.

— О, да, Бети ми предаде.

Кейтлин заговори бързо и напрягаше сили да не избухне в плач.

— Сам постъпи в болница с лек сърдечен удар.

— Много съжалявам. Сега положително си прекалено заета…

Последва мълчание.

— Дъщерята на Сам има желание да се срещнете, макар и да няма намерение да се омъжва. Казва се Джоди, много е млада, едва на двадесет и две…

— Претрупан съм от работа и нямам никакво време да… Но след като няма намерение да се омъжва, защо иска да се срещне с мен?

— Баща й настоява да се омъжи и тя иска да го разведри, докато е в болницата. Но ако действително нямаш време… Джоди се интересува единствено от насекоми.

— Знаеш ли, може пък тя е човекът, който ми е необходим да се поразтоваря малко.

— Да не искаш да кажеш, че приемаш да се срещнете?

— Защо не? Тя има нужда от компания, аз също.

— Добре тогава. Ще уредя всичко.

Кейтлин затвори телефона и се заразхожда нервно из апартамента си.

Това е лудост, каза си тя. Истинска лудост! Влезе в спалнята и започна да рови из чекмеджетата за пижама. По едно време погледът й се спря върху една нейна снимка с Алек, направена предишната година на панаира в Охайо. Снимката стоеше там от петнадесет месеца, но сега това й се стори неуместно. Не можеше повече да я понася. Въздъхна от безсилие и обърна снимката към стената.

После, най-неочаквано, избухна в плач.