Джасмин Кресуел
Мечтаната годеница (4)

Четвърта глава

Дот погледна часовника си.

— Почти пет и половина е — каза тя. — Освен това е петък, тринадесето число. Какво се е случило със Сам? Как така пропуска златната възможност да ни предскаже поредното надвиснало над компанията бедствие?

— Излезе — отвърна Кейтлин. — Отиде на летището да посрещне дъщеря си. Нали знаеш, че се връща днес от Европа.

— Тогава не е чудно, че тук е толкова тихо. Щом Сам вече е излязъл, по-добре и аз да се омитам веднага вкъщи, преди пък ти да си избухнала за нещо.

— Толкова зла ли съм била през тази седмица? — трепна Кейтлин.

— Е, не чак толкова. Вероятно не по-лоша от лъв, страдащ от зъбобол.

— Боже Господи, Дот, нищо ли не са те научили в училището за секретарки? Никога не бива да си откровена докрай със своя шеф. Винаги трябва да се стремиш да успокояваш разклатените му нерви. Сега имам нужда от малко съчувствие. Седмицата беше много тежка.

— Точно така. Видях, че честите телефонни обаждания на Мишел Моро бяха начело в твоя списък от проблеми. Ако не искаш тя да се омъжи за твоя готин приятел, адвоката де, защо тогава им уреди довечера среща?

— Вечерята на Мишел с Алек не е причина за лошото ми настроение — възмути се Кейтлин. — Разбира се, че не е. Защо пък трябва да е?

— О, не ми ги разправяй тия на мен!

— Естествено е тяхната среща да ме вълнува. Това е първата положителна стъпка от един интересен проект…

Вратата на кабинета се отвори с трясък и Сам се втурна вътре. Бялата му коса стърчеше около голото теме като ореол.

— Гумата на колата ми е спукана, а няма и такси! Джоди пристига и аз няма да мога да я посрещна!

Кейтлин погледна часовника си. Пет и половина. Двете с Дот се спогледаха усмихнати.

— Не се тревожи, Сам. Джоди е достатъчно разумна и ще се оправи — утеши го Кейтлин, докато той посягаше към телефона. — С кои аеролинии пътува? Ще изпратим съобщение, че си тръгнал за аерогарата, да те изчака при мястото за получаване на багажа. Междувременно ще се обадя за такси. Убедена съм, че след двадесетина минути колата ще пристигне, независимо, че е петък вечер.

— На аерогарите никога не предават съобщения за пътниците — отвърна мрачно Сам. — Джоди ще тръгне, преди да съм успял да се добера дотам. Знаете какво е движението в петък вечер.

Той изглеждаше необикновено потиснат.

Кейтлин стана от бюрото си, заобиколи го и погледна Сам.

— Какво всъщност се е случило, Сам? Дъщеря ти е сериозно младо момиче, току-що завършило с отличие колеж. Няма нищо да й стане, ако я посрещнеш с някоя и друга минута закъснение.

— Джоди е още малко момиче! — прогърмя гласът на Сам по познатия им начин. — Нещо повече, това момиче съвсем си е загубило ума!

— Аха — обади се Дот, — сега разбирам. Пак си се скарал с нея. Не се опитвай да отричаш! Божичко, когато децата ти са в чужбина, трябва да ти забраняват да им се обаждаш по телефона.

Бузите на Сам почервеняха.

— С Джоди малко се поскарахме наистина — призна той.

— Колко малко? — запита строго Дот.

Сам смръщи вежди.

— Ако не отида точно навреме на аерогарата, тя ще си помисли, че въобще няма да я посрещна. Тогава как ще разбера къде е отишла? — Сам скръсти ръце. — Миналата седмица се опитах да й налея малко ум в главата, а тя взе, че ми затвори телефона. Не разбирам какво им става днес на тези деца. Вече е на двадесет и две, носи три обици на едното си ухо и си въобразява, че знае повече от един петдесет и осем годишен мъж…

— Ще ми разкажеш тази сълзлива история, докато пътуваме към аерогарата — прекъсна го бързо Дот. — Аз ще те закарам.

— Ти ли? — закръгленото лице на Сам се изкриви в благодарствена усмивка. — Благодаря ти, Дот! Много ти благодаря. Никога няма да го забравя. Наистина съм ти задължен…

— Спомни си думите, когато раздаваш премиите за Коледа — отвърна намусено Дот. — И следващият път, когато дъщеря ти замине за чужбина, не й се обаждай по телефона, ако не си в добро настроение.

— Няма вече да ходи в чужбина! — изкрещя Сам. — Ако си мисли, че ще й позволя да изучава мухата цеце в Африка или някоя подобна друга глупост, жестоко се лъже! Била биолог! Защо не стане тогава преподавателка като сестра си? Тя няма нужда от пари. Трябва да се помъчи да намери някой приятен млад мъж, да се омъжи за него и да се установи близо до Вашингтон.

— А не можеш ли да й кажеш лично всичко това, когато се видите, вместо да й крещиш по телефона? — запита го мило Дот. — Хайде, Сам, престани да говориш и да тръгваме. Искам обаче да ми обещаеш, че няма да започнеш да се караш на Джоди още с посрещането, в противен случай, се отказвам да те закарам до аерогарата. Всеки, който се качва в колата ми, трябва да има подходящо държание.

Кейтлин гледаше удивена как Сам кротко обеща да бъде самият ангел на смирението и последва Дот. В такива моменти се питаше дали наистина разбира мъжете. Кой можеше да си помисли, че Дот е в състояние да успокои избухливия Сам с такава лекота?

Тя се върна на бюрото и поднови работата си. След малко погледна часовника. Пет и половина. След около два часа Алек и Мишел щяха да се срещнат за първи път. Как ли щеше да се облече Мишел? Ако се вслушаше в съвета на Кейтлин, не биваше да носи нищо претенциозно. Алек не обичаше официалности.

Помъчи се да прочете няколко документа, но нищо не й влизаше в главата и накрая се отказа. Мислите й се рееха другаде, далеч от работата. Нямаше вече желание да търси бавачка за децата на главния редактор на „Вашингтон Пост“. Не й се искаше и да търси кандидати за различните им клиенти. Поради някаква необяснима причина, не желаеше да мисли и за експедитивната и привлекателна Мишел Моро. Единствено й се искаше да си спомня за миналия понеделник вечер и за онова, което изпита, когато Алек я целуна…

„Страхотно“ бе думата, която изплува в съзнанието на Кейтлин. Когато Алек я целуна, тя изпита чувството, че се спуска главоломно по най-стръмния участък с влакчето на ужаса. Но тя не изпита само страх. За няколко удивително прекрасни секунди тялото й се изпълни с живот и потръпна от шока на многото нови усещания. Докато се намираше в прегръдките на Алек, целият свят сякаш придоби нов смисъл за нея и тя трепна от това откритие. После го изтласка от съзнанието си и стисна устни. Възбудата й обаче премина в паника…

Алек не се опита да я прегърне отново или да поднови целувката си. Вместо това остана да стои съвсем спокойно, като я наблюдаваше. Просто я наблюдаваше със сините си очи и не отронваше дума.

— Защо го направи? — го запита тя накрая, само и само да наруши тишината.

Той не се усмихна, нито се извини. Погледът му дори не трепна.

— Защото го желаехме и двамата. Желаехме го от доста време.

— Не и аз! — отвърна тя веднага с пълна убеденост. — Алек, ние сме приятели, а това не бе приятелска целувка.

— Не — съгласи се той. — Наистина не беше.

В думите му отново не пролича никакво извинение. Тя му обърна гръб. Разгневи се на мъжа, чиято целувка я накара да изпита всички тези нови за нея усещания.

— Трябва да си вървя — му каза, след което погледна часовника си. — Късно е.

— Може би не чак толкова.

— Наближава полунощ.

— Така е.

Решена да преодолее странната си гордост, която изпитваше, Кейтлин се обърна към Алек с думите:

— Благодаря ти за кафето и за шоколада. Както вече казах, късно е и трябва да тръгвам.

— Знаеш, че винаги си добре дошла тук. Твоята компания ми е приятна.

Внезапно й се стори, че той се забавлява. Облече се бързо и си тръгна.

Когато се прибра, си даде сметка, че гневът й е неуместен. Една целувка в днешните модерни времена, каквато и да е целувка, не означаваше кой знае какво. Тази констатация обаче не промени отношението й към случилото се. По-странното бе това, че гневът й не премина и през следващите няколко дни. Той продължаваше да я измъчва.

И сега, когато си спомни целувката на Алек, тя отново почувства как я пронизва стрелата на съмнението и неудовлетворението.

Кейтлин реши повече да не работи, прибра преписките си в шкафа и се приготви да се отбие в спортния клуб и да поиграе аеробика. Енергичните упражнения може би щяха да й помогнат да се отърси от меланхолията на петъчната вечер.

Вратата на асансьора се отвори, точно когато излезе в коридора. С уморен, но щастлив вид, Алек й махна с ръка.

— Здравей, Кейти! Тъкмо теб търсех.

— Ето ме — не каза нищо повече, понеже дъхът й внезапно секна, а не й се искаше Алек да забележи странното й състояние.

Той обаче веднага го долови.

— Гласът ти нещо е пресипнал. Да не си настинала?

— Не, нищо ми няма. Великолепно се чувствам.

— Добре.

Хвана я за ръка и двамата влязоха в асансьора. Кейтлин едва се въздържа да не издърпа ръката си. Вратата плавно се затвори и сърцето й лудо заблъска в гърдите. Той стоеше толкова близо до нея, че долавяше миризмата на екзотичния му одеколон. За миг изпита безумно желание да склони глава на рамото му. За щастие, разумът й надделя.

Изпита облекчение, когато вратите на асансьора се отвориха и излязоха навън.

— Тази вечер излизаш рано от работа, часът е едва шест.

— Имам среща — отвърна тя, което донякъде отговаряше на истината. Заниманията й по аеробика в седем часа можеха да минат и за среща.

— Да не отиваш на някое приятно място?

Миналата седмица би му казала истината без ни най-малко колебание, но след вечерята им при Мама Мария, Кейтлин разбра, че старата им близост вече е изчезнала. Бе се появило някакво напрежение, с което нямаше представа как да се справи. Ето защо се усмихна престорено весело и избегна прекия отговор.

— О, обичайните ми ангажименти в петък вечер. А ти, Алек? Произнесоха ли вече присъдата по делото на Дуейн Джоунс?

— Да, произнесоха я. Съдът призна Дуейн за невинен. Знаменито, нали?

— Прекрасно! Поздравявам те с победата, Алек.

— Седмицата се оказа много успешна. В делото на Дуейн Джоунс възтържествува правдата, а довечера ще се срещна с жената, която може би ще ми стане съпруга. Струва ми се, че тази вечер трябва да празнуваме.

— Радвам се за теб — Кейтлин се стресна от киселия тон, с който изрече последните думи, но смело срещна погледа на Алек. Почти веднага съжали — стомахът й нервно се сви. — Готов ли си за срещата с Мишел?

— Обръснах се, взех си душ и се издокарах — усмихна се той. — Не усещаш ли новия ми одеколон? Продавачката ме увери, че ще подлуди жените — той се наведе към нея. — Съгласна ли си?

Кейтлин преглътна.

— О, не съм аз тази, която се надяваш да съблазниш!

— Така е, но продавачката ми обеща, че успехът ми е гарантиран сто процента — засмя се Алек. — Дали да не си поискам обратно парите?

Жизнерадостното му държание помрачи още повече лошото настроение на Кейтлин. Внезапно усети изблик на негодувание. И най-дебелокожият глупак можеше да забележи искрите на напрежение, които изпускаха очите й. А Алек не бе нито дебелокож глупак, нито нечувствителен. Но тази вечер, изглежда оставаше сляп и глух за нейните отчаяни сигнали.

Докато прекосяваха улицата, Алек я прегърна приятелски през раменете, но пак не забеляза как цялото й тяло се напрегна.

— Хайде да пийнем набързо по нещо в бара на Хогън — предложи той. — Искам да ти покажа подаръка, който купих на Мишел. Тъкмо ще ми кажеш дали е подходящ.

— Всъщност не разполагам с много време…

— Така ли? Да се откажем тогава от питието. Хвърли поне един поглед и ми кажи мнението си — Алек спря пред бара и бръкна в плик с надпис на един от най-скъпите бижутерийни магазини на града. Извади някаква тъмносиня кутийка и отвори капака. — Какво ще кажеш?

В бледосиня коприна бе поставена изящна кристална миниатюра на принцеса.

— Харесва ли ти? — запита Алек с леко тревожен глас. — Смяташ ли, че подаръкът ми ще й допадне?

— Прекрасна е. Убедена съм, че Мишел много ще я хареса.

— Успокоих се — въздъхна Алек. — Първите впечатления са много важни, не си ли съгласна? Забелязал съм, че когато една жена си изгради известна представа за някой мъж, практически невъзможно е да я промени. Да вземем нас двамата например. Съседи и приятели сме от детинство. Не си представям какво би могло да развали нашето приятелство, а ти?

Преди седмица Кейтлин щеше да отвърне, че нищо не е в състояние да навреди на приятелството им, но сега всичко се бе променило.

— Нашите приятелски отношения не са същите — отвърна тя. — Промениха се от момента, в който ми каза, че имаш намерение да се жениш.

Алек я погледна. За първи път през тази вечер, той не се усмихна.

— Не допусках, че ще проявиш такава искреност и ще го признаеш — рече тихо той. Затвори рязко кутийката и я пъхна обратно в плика. — Надявам се, че не си забравила за утрешната ни среща, Кейти. Нали ще празнуваме твоето повишение? Ще те взема от къщи в осем.

— Нали седмицата ти е много заета? Тази вечер ще танцуваш с Мишел Моро, утре с мен…

— Знаеш ли, никога не сме танцували с теб. Как сме могли да пропуснем?

— Случайност! — сви рамене Кейтлин.

— Да, сигурно е така.

Алек забеляза на близката пресечка такси и махна. След няколко секунди колата спря до тях. Той се засмя и преди да влезе в таксито, се обърна към Кейтлин:

— Видя ли? Намерих си такси само с едно щракване на пръсти. Положително ми върви! Стискай ми палци, Кейти. Като се срещнем утре, може вече да съм сериозно влюбен!

Той не дочака отговора й.

Прекрасно, каза си унило тя. Просто прекрасно! Точно от това имах нужда, за да прекарам чудесно уикенда. Така ми се пада, по време на цялата вечеря Алек Удуърд да ми разказва как се е влюбил в Мишел Моро и каква чудесна съпруга ще излезе от нея.

 

 

— Мишел притежава удивително чувство за хумор — разказваше й Алек на следващия ден. — Това качество наистина е важно за една съпруга, не мислиш ли? Смяхме се през цялата вечер. Казах ли ти го вече?

— Повтори ми го няколко пъти — опита се да се засмее Кейтлин. — Вече ми каза, че е красива, интелигентна, превъзходна професионалистка, с чудесни перспективи — тя остави приборите си. Нямаше повече желание да опита от шоколадовата торта, която си бе поръчала за десерт.

— Съжалявам, че се повтарям, но искам да знаеш колко добре се забавлявахме снощи с Мишел. Трябва да настояваш пред Сам да осъществите плановете си за откриване на отдел за запознанства във вашата компания. Ти очевидно имаш дарба за подобна работа.

— Разбрахте ли се? Двамата… Двамата с Мишел решихте ли да сключите брак? Би било… голяма новина. Искам да кажа, че за мен това е новина от професионална гледна точка. А също и за теб лично, разбира се…

Алек отново се засмя. Цялата вечер се смееше непринудено.

— Слушай, Мишел и аз имаме нужда да се опознаем малко по-добре, преди да вземем подобно важно решение. Ако трябва да съм откровен с теб, ще ти кажа, че чакам с нетърпение следващата среща.

Кейтлин посегна към чашата с вино.

— И кога ще се състои тя?

— Утре. Ще ходим в зоологическата градина.

— Прекрасна идея.

— Мишел има желание да види новороденото горилче. Тя обожава бебетата. Изгаря от желание да има колкото се може по-скоро деца. Аз също.

— Жените са принудени да правят огромни жертви, за да отгледат децата си…

— Така е, но помисли си само какво голямо удовлетворение носи всичко това! Искаш ли да танцуваме?

— Да танцуваме ли? — тя погледна няколкото двойки, които бавно пристъпваха по дансинга. — Съжалявам, Алек, обичам по-ритмична музика.

— Тогава ще те заведа на друго място. Съвсем наблизо има дискотека.

— Да вървим тогава.

 

 

Алек спря колата на паркинга пред жилището на Кейтлин. Тя се размърда сънливо на мястото си.

— Трябва ли да ставам?

— Само в случай, че искаш да слезеш от колата.

— Мисля, че трябва малко да поспя — тя погледна часовника си. — Четири часа сутринта! Не е чудно, че ми се спи.

— Нощта мина неусетно, нали?

— Да, не съм се забавлявала така от години. Как не съм знаела, та ти си фантастичен танцьор!

— Дори моето семейство не е посветено във всичките ми тайни. Но и ти беше чудесна.

— Утре ще ме болят всички мускули — изохка тя.

Двамата слязоха от колата и се качиха до апартамента на Кейтлин.

Алек я погледна някак странно.

— Лека нощ, Кейтлин, приятни сънища.

Тя повдигна лице и устните й докоснаха неговите. За миг той не направи нищо. После ръцете му я обгърнаха и я притеглиха. Целува я дълго и страстно.

Главата на Кейтлин се завъртя, тялото й се наелектризира. Познатият страх сви стомаха й отново и я обзе паника. Но Алек продължи да я държи в обятията си.

— Беше толкова прекрасно, Кейти! — промълви той. — Целуни ме отново. Имам нужда от твоите целувки.

Ако тя беше достатъчно разумна, трябваше веднага да се отдръпне. Ако бе достатъчно разумна, трябваше да му напомни, че сутринта е длъжен да заведе Мишел в зоологическата градина. Но сега тя изобщо не разсъждаваше разумно. Като същинска глупачка, го целуна отново. Дори пожела целувката им да продължи цяла вечност.

Накрая разумът й надделя и тя се отдръпна.

— Не биваше да го правим — прошепна. — Алек, ние сме приятели, а приятелите не си разменят такива целувки.

— Права си — отвърна замислено той. — В тази целувка нямаше нищо приятелско.

Кейтлин го погледна. Вместо познатото от детинство момче, видя един тъмен, силен и изпълнен с желание непознат. Студена вълна обля тялото й и тя направи онова, което трябваше да направи още преди пет минути. Избяга.