Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (8)

Зимата на 1880
„Аталанта“

На 31 януари 1880 г. британският кораб „Аталанта“ отплавал от Бермудските острови с екипаж от 290 кадети и офицери. Изчезнал на път за Англия, без да остави никаква следа от себе си.

Първото публично съобщение, че „Аталанта“ се бави, се появило в лондонския „Тайме“ на 13 април 1880 г.^[1] След това за търсенето на кораба се съобщавало почти всеки ден в продължение на няколко месеца, а изчезването му привлякло вниманието на морската общественост в целия свят. В „Таймс“ никога не липсвали съобщения, теории, надежди и опасения за съдбата на кораба.

13 април 1880 г., с.6:

„Тъй като седемдесет и два дни са изминали, откакто учебният ветроход «Аталанта» е напуснал Бермудските острови, за да се завърне в Портсмът, без да са получени новини от него, съществуват опасения, че той е бил повреден от духащите напоследък силни ветрове и е бил отклонен от курса си. Макар Адмиралтейството по-рано да нареди на «Уай», военен транспортен кораб, да посети Азорските острови … и да по-търси липсващия съд, по-късно техни превъзходителства сметнаха за препоръчително да разпоредят на цялата ескадра от Ламанш (пет кораба) да… отплава най-напред до Азорските острови, а после до залива Бантри (Ирландия) с цел да получи някакви сведения за изчезналия кораб. Корабите ще се разгънат на сигнално разстояние един от друг, което означава, че голям район от океана ще бъде претърсен.“

„Таймс“, 14 април 1880 г., с.2:

„Когато «Аталанта» отплавал от Бермудските острови, на борда му имало 109 тона вода и богати запаси от провизии.

Корабът бил напълно здрав във всяко отношение, притежавал изключителна стабилност и бил командуван от разумен офицер с висока професионална квалификация, но неочакваното му забавяне създава причини за безпокойство, особено като се има пред вид многото злополуки, станали през последните два месеца поради изключително лошите атмосферни условия, настъпили в Атлантическия океан. Но въпреки всичко съществува надеждата, че само мачтите му са били счупени и е възможно корабът да се завърне.

…Възможно е да е претърпял бедствие, като бурните източни ветрове, които продължиха близо цял месец, са отнесли стенгите му и корабът е бил отклонен от курса си, и в момента да изпитва затруднения в северната част на Атлантическия океан. Бе направен опит да се отъждестви с «Аталанта» кораб с медно покритие на корпуса, за който се разправя, че бил намерен от «Теймър» с дъното нагоре… Но това е напълно погрешно… за «Аталанта», с тежестта на водните му резервоари и четиридесет и трите тона баласт на борда, би било невъзможно да плава при описаните обстоятелства. Ако се е преобърнал, той, уви, би потънал… бързо…

…Много хора в Плимът се опасяват, че преобърнатия с дъното нагоре кораб… е изчезналият съд. Тук хората са развълнувани.“

„Таймс“, 15 април 1880 г., с.10:

„През деня от различни части на страната бяха получени (в Адмиралтейството) над 150 телеграми от роднини на моряците, в които се настоява за информация… Техни превъзходителства изразиха съжаление, че не могат да дадат никакви сведения. Днес също над 200 души лично направиха запитвания в Уайтхол.

Може да послужи за успокоение на някои известието, че един кораб е доплавал от Бермудските острови за осемдесет и четири дни, докато «Аталанта» все още плава не повече от 74 дни.

Капитанът на «Теймър» е изпратил телеграма, в която се заявява, че по време на последното си плаване той не е минал, както се разправя, покрай кораб, обърнат с дъното нагоре.

… Тази сутрин (Портсмът) бе развълнуван от слуха, че липсвашият кораб е пристигнал здрав и читав във Фалмът… (Съобщението) бе изложено пред редакциите на вестниците и и различни витрини, (а) портите на доковете веднага бяха обсадени от загрижени роднини и приятели на намиращите се на борда…Но… в доковете бе разлепена телеграма от Фалмът, в която се съобщава, че действително в пристанището тази сутрин е пристигнал търговски кораб, наречен «Аталанта», но че слухът относно кораба на нейно кралско величество «Аталанта» е погрешен.“

„Таймс“, 16 април 1880 г., с.5:

„…Макар липсата на информация да продължава да сее богата реколта от слухове и предположения, обществеността ще постъпи правилно, ако още известно време смята, че корабът просто е в неизвестност. Ако, както се предполага, той е потънал по време на буря или е изгорял, или се е сблъскал с айсберг, разумно е да се предположи, че нямаше да е така напълно изличен, че да не остави след себе си никакви останки, които да говорят за съдбата му. Най-популярната теория все още е, че корабът е останал без мачти и безпомощно е бил отклонен от курса си, а следователно и от пътя на параход-те…

Кораловите рифове в близост до Бермудските острови са преставители на изключително опасна разновидност и се простират… някъде на повече от десет мили от сушата… Тези рифове заграждат островите от три страни… и правят прибли-жаването и отплаването от тях крайно опасно начинание. Ако «Аталанта» се е разбил край тези брегове… останките нямаше (в никакъв случай) да бъдат изхвърлени на брега; тъкмо обратното, най-вероятно те щяха да се отмият към открито море и да бъдат отнесени от Гълфстрийм на изток.

«Таймс», 19 април 1880 п, с.6:

«В събота бе разгласено съобщението, че била намерена спасителна лодка с името „Аталанта“, изписано върху кърмата. То не бе потвърдено, но дори и да беше, лодката не би могла да принадлежи на изчезналия кораб, тъй като във военния флот не е прието да се пишат имената на бойните кораби по кърмите или по други места на лодките им.»

«Таймс», 20 април 1880 г., с.12:

«Вчера в пристанището на Портсмът пристигна от Чили канонерката „Ейвън“. От кораба съобщиха, че край Азорските острови наблюдавали огромни количества плаващи останки… в същност морето било осеяно с мачти и т.н. Пристанището на остров Фаял било претъпкано от кораби без мачти и през петте дни, през които „Ейвън“ останал там, на брега непрекъснато били изхвърляни останки. Нищо обаче не доказвало, че някой кораб е потънал или се е разбил… Някои от офицерите на „Ейвън“ смятат за възможно „Аталанта“ да се е сблъскал с айсберг, но отхвърлят предположението той да се е обърнал.»

«Таймс», 21 април 1880 г., с.8:

«…Няма съмнение, че е престъпна лудост да се изпратят близо 300 момчета, които никога преди това не са плавали в морето, на учебен кораб, без достатъчен брой обучени и опитни моряци, които да поемат кораба при изключителни обстоятелства. Екипажът на „Аталанта“ е включвал само около 11 опитни моряци и като вземем пред вид, че младежите често се страхуват да се изкачват по мачтите в буря, за да прибират ветрилата… става ясно на каква опасност е бил изложен корабът.»

«Таймс», 26 април 1880 г., с.8:

«Няма никакви новини за „Аталанта“ и дори онези, които доскоро бяха най-оптимистично настроени, започнаха да се обезсърчават. Ескадрата от Ламанш е вече на път за залива Бантри, след като явно търсенията около Азорските острови са се оказали безплодни…Обществеността вероятно няма да се успокои, докато не се обследват бреговете на Гренландия и Исландия.»

«Таймс», 27 април 1880 г., с. 10:

«Екипажът на „Теймър“, който пристигна днес в Портсмът, не е знаел за загрижеността, предизвикана от изчезването на учебния кораб „Аталанта“, преди да пристигне в Англия… Сред пътниците е матросът първи клас Джон Варлинг^[2] … който бил освободен по болест от „Аталанта“ на 3 януари… Описанието на Варлинг за качествата на кораба съвсем не е успокоително, макар, разбира се, да се повдига въпросът за стойността на неговото мнение. Той твърди, че корабът бил изключително нестабилен, по-тежък от нормите… и че вдъхвал недоверие у капитан Стърлинг… Той се наклонявал на 32° и капитан Стърлинг бил чут да подхвърляче ако се наклонял с още един градус, щял да се преобърне и да потъне. По време на затруднено положение се изявили особените слабости на корабния екипаж. С изключение на двамина офицерите не били добре подготвени — също като моряците. Капитан Стърлинг почти не напускал палубата, а работата по прибирането на ветрилата и свалянето на рейте била оставена на матросите първи клас, които заедно с военно служещите (предимно прислужници), старшините и готвачите наброявали само около петдесет души от 250-членния еки-паж… Младите матроси били или твърде боязливи, за да се катерят по мачтите, или страдали от морска болест… Варлинг твърди, че те се криели, и когато ги търсел, помощник-боцма-нът не можел да ги намери. Корабът преплавал от Тенерифе до Барбейдоус за 31 дни… или девет дни (повече)… „Аталанта“ отплавал от Барбейдоус в петък, 9 януари, за Антигюа, където бил нападнат от жълта треска. Двама души, чиито имена Варлинг не може да си спомни, били вече умрели от тази болест… На 30 януари корабът се отбил на Бермудските острови за вода и провизии и на края отплавал за родината на 31 януари; оттогава нищо не се е чуло за него.»

«Таймс», 10 май 1880 г., с.8:

«Ескадрата от Ламанш под командуването на адмирал худ пристигна днес (неделя) следобед в залива Бантри. Адмиралът съобщава, че не било чуто нищо за „Аталанта“, нито било намерено нещо, което да принадлежи на кораба».

«Таймс», 18 май 1880 г., с.10:

До главния редактор на «Таймс».

Сър,

Съобщенията на всички капитани на кораби, пристигнали неотдавна, потвърждават предишните сведения за буря с изключитетелна сила, разразила се в Атлантическия океан… по вероятния курс на «Аталанта» от Бермудските острови.

Ще цитирам само няколко случая:

… «Каспеър» се е намирал във Флорес в повредено състояние, след като плавал почти обърнат… деветнадесет часа в буря на 12 февруари. Вторият помощник на капитана бил убит, първят помощник си счупил краката, а двама моряци били сериозно ранени…

«Ълстър» от Сейнт Джонс бил срещнат… пълен с вода и напълно повреден, моряците висели по върховете на мачтите без храна и вода.

Преминали са покрай изоставен голям кораб, на който се издигала само бизанмачтата — опасност за корабите, плаващи на изток…

Следните кораби все още са в неизвестност: «Уйнифре», тръгнал от Нови Орлеан на 30 декември; «Дивана», тръгнал от Банкок на 1 октомври и от Света Елена на 9 януари; «Бей ъф Бискай» — от Рангун…, видян за последен път на 7 февруари …

От горните съобщения, извлечени от множество доклади, можем да си създадем представа за страхотното време и хаосът, причинен от тези бури, така че хората, попаднали в буря сред морето, които добре знаят бедствените поражения, нанасяни от тежките вълни, стоварващи се върху борда на ко-раба, сблъскването с полупотънали останки от друг кораб или с айсберг през бурна нощ насред Атлантика, могат да стигнат до заключение за съдбата на «Аталанта»…

Оставам, сър, искрено ваш

АЛЪН ЙЪНГ, капитан на търговски кораб“

„Таймс“, 10 юни 1880 г., с.5:

Главният счетоводител на Военноморските сили е получил указания от Адмиралтейството да приключи сметководните книги на „Аталанта“ до 4 т.м. (юни) и името на учебния кораб да бъде заличено от списъка на Военноморските сили. Вдовиците на офицерите ще получат специалните пенсии, които се дават, когато съпрузите им са загинали по време на из-пълнение на служебния си дълг.

Капитани продължавали да съобщават, че са видели преобърнати корпуси, които биха могли да бъдат на изчезналия кораб. Намирали съобщения в бутилки или надписи върху дъги от бъчви, но нито едно от тях не се оказало достоверно.

Много теории били предлагани — някои, за да обяснят защо корабът е потънал, други, за да обяснят защо още плава. Слуховете се разпространявали бързо — намерен е преобърнат; пристигнал е във Фалмът; сблъскал се с айсберг.

Не може със сигурност да се каже, че никога не била намерена следа от кораба. След силните бури, разбушували океана през февруари и март, той бил пълен с останки, а рейте и мачтите нямат обозначения. Дори спасителните лодки на военния флот не са белязани. Възможно е много очи да са виждали части от „Аталанта“, без да знаят това.

След много години подробности по произшествие-то, особено за атмосферните условия и другите изчезнали по същото време кораби, били забравени и „Аталан-та“ се запомнил като кораб, изчезнал в преддверието на ада през 1880 г. Корабът може да е загинал далеч от Бермудския триъгълник, тъй като само 500 от общо 3000-те мили на пътешествието му са били през него. Въпреки това той е смятан за жертва на Триъгълника.