Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Януари 1962
„КВ-50“

Самолет „KB-50“, командуван от майор Робърт Тони, изчезнал кратко време след излитането му от военновъздушната база Лангли във Вирджиния на път за Азорските острови. Макар единственият сигнал за бедствие да бил твърде слаб, пилотът успял да съобщи, че е изпаднал в някаква беда. Точната същност на проблема не могла да се разбере, преди самолетът да замлъкне. Никаква следа от него или от деветте души на борда му не била намерена въпреки търсенето, продължило шест дни с 1700 полетни часа.

 

„Върджиниън Пайлът“, 10 януари 1962 г., с.1:

Военновъздушната база ЛАНГЛИ — от Ед Фред. „Масовото издирване от въздуха и по вода в Атлантическия океан във вторник не успя да открие изчезналия въздушен танкер на Военновъздушните сили с девет души екипаж на борда.

Самолетът, модел «KB-50», летял от военновъздушната база Лангли за Лажиш Фийлд на Азорските острови.

Шестмоторният самолет… излетял от Лангли в понеделник в 11 часа 17 мин. и трябвало да пристигне в Лажиш в 18 часа 59 мин….

Майор Тони има записани почти 4000 часа във въздуха и бил назначен за командир на «KB-50» от една година…

Последното съобщение от самолета се получило малко след пладне в понеделник. Пилотът съобщил, че се намира на 250 мили източно от нос Чарлз. Той не дал указания за някаква беда.

Когато самолетът не се приземил по разписание в Лажиш, официалните лица от летището проверили по другите летища. Веднага от Лажиш започнало издирване от въздуха. Един въздушен танкер също търсил в близост до нос Чарлз. С настъпването на деня във вторник Военновъздушните сили подсилили търсенето с въздушни танкери от Лангли.“

„Вирджиниън Пайлът“, 11 януари 1962 г., с.2: НЮ ЙОРК (АП) — „От Бреговата охрана съобщиха в сряда, че маслено петно било забелязано в района, където във вторник по време на полет към Азорските острови изчезна въздушен танкер на Военновъздушните сили.

Последното съобщение от «KB-50»… било от 240 мили източно на Норфък рано във вторник[1].

От Бреговата охрана съобщиха, че масленото петно било видяно от издирващите самолети на около 300 мили източно от Норфък.

В търсенето в сряда са участвували 24 самолета на Военновъздушните сили — 18 от Бермудските острови и 6 от Лангли — и няколко самолета на Бреговата охрана. Три катера на бреговата охрана също били включени в търсенето. Представител на базата в Лангли каза, че атмосферните условия в района на търсенето били добри…

Над 60 самолета взели участие в търсенето във вторник. В сряда снегът и намалената видимост принудили всички освен 26 от търсещите, самолети да останат на земята.“

За съжаление няма много информация за това произшествие и малкото статии, които са се появили, оставят много въпроси без отговор. Според единствената статия в „Ню Йорк Тайме“ от сряда, 10 януари, „търсенето било съсредоточено по ивица, широка 130 мили, насочена на изток от местоположението на изчезналия самолет към местоназначението му. За времето в района се съобщава, че било ветровито, но атмосферните условия били добри, с видимост 10 мили.“

Няма улики за причината, поради която самолетът може да е паднал, и съществуват само някои дребни различия между Легендата и произшествието, такова, каквото е съобщено във вестника.

Явно не е имало „объркан“ сигнал за бедствие, който „заглъхнал в пълно мълчание“. Обратното, последното съобщение на пилота било за координатите му и в него той не съобщавал за никаква беда.

Маслено петно било открито точно по маршрута на самолета на около 60 мили след последното съобщено местоположение. Но не се знае дали е било от самолета, тъй като в този район не са видени никакви останки.

Според вестниците търсенето започнало едва след като танкерът не кацнал на Азорските острови в 18 часа 59 мин., въпреки че последното съобщение от самолета се получило около пладне. Обикновено не се допуска да изминат седем часа без връзка с даден самолет, без да се започне търсенето му.

Двата самолета започнали търсенето в понеделник през нощта, по един от всеки край на маршрута, търсили в тъмнина и не се съобщава те да са имали радарни установки на борда. Ако не са имали, единствената им надежда е била да забележат светлина или ракета; те не са могли да видят останки. До следващата сутрин, когато започнало масовото издирване, самолетът вероятно е бил във водата вече 18 часа.

Изчезналият самолет „KB-50“ е още един случай, при който дългото забавяне на издирването може да е допринесло за липсата на открития.

Бележки

[1] Вестникът прави грешка. В двете изречения трябва да се чете «понеделник», а не «вторник». Б.а.