Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Април 1971
„Елизъбет“

Петдесет и осемметровият преустроен тан-кодесантен кораб „Елизъбет“ в началото на април 1971 г. отплавал от Форт Лодърдейл за Венецуела с товар от отпадъчна хартия. Собствениците на 2000-тонния кораб с база в Ню Джърси — „Ориноко Шипинг Къмпани“ — на пети април получили съобщение, че той минава покрай Бахамските острови. Друго съобщение след това не било получено. Не намерили никаква следа от кораба въпреки масовото търсене по целия му маршрут.

Тъй като бил „старо корито“, слуховете твърдели, че се е разцепил и потънал. Но в такъв случай районът, където се провеждало търсенето, щял да бъде осеян със стотици бали плаваща хартия, които не могат да не се видят. Какво ли е могло да се случи с „Елизъбет“?

 

Едната възможност е да е потънал, без да се разцепи — тогава районът нямаше да е осеян с хартия.

Не постигнах успех в търсенето на информация за „Елизъбет“. В регистрите на „Лойд“ не можа да се открие нищо. Нямаше съобщения за него в „Ню Йорк Таймс“ и нищо в „Майами Хералд“ чак до 15 април. Отделът за регистриране на потъналите кораби към Бреговата охрана ми съобщи, че макар да има много кораби с това име, никой от тях няма дори приблизително 2000 тона, никой не е преустроен в танкодесантен кораб и никой не е вписан като потънал. Американското параходно управление не можа да открие регистрация на кораба или на компанията „Ориноко Шипинг“.

Претърсих раздела на притежателите в справочника „Морски търговски съдове на САЩ“ и не открих компанията, а тя не беше вписана и в няколко други морски справочници.

Възможно е и компанията, и корабът, макар да бил базиран в Ню Джърси, да са притежание на чужденци. В такъв случай нито компанията, нито корабът щяха да са вписани в списъците на Бреговата охрана и на Американското параходно управление. Възможно е в Легендата името на кораба да не се предава правилно.

Няма съобщения за бури по онова време. Обратно, през април Флорида била насред най-тежката суша от петнадесет години насам. В Евърглейдс бушували пожари, а в градовете водата се разпределяла по режим.