Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bermuda Triangle Mystery — Solved, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
MesserSchmidt (2007)

Издание:

© Lawrence David Kusche

THE BERMUDA TRIANGLE MYSTERY — SOLVED

Harper & Row New York, 1975

© Александър Хрусанов, преводач, 1981 c/o Jusautor, Sofia

551.59

 

Лорънс Дейвид Куше

Загадката на Бермудския триъгълник

Преводач Александър Хрусанов

Рецензент Юлия Вучкова

Редактор Милан Асадуров

Редактор на издателството Георги Димитров

Художник Иван Кенаров

Худ. редактор Владимир Иванов

Техн. редактор Добринка Маринкова

Коректори Елена Върбанова и Паунка Камбурова

Американска, първо издание

Дадена за набор на 26.XI.1980 г.

Подписана за печат на 17.III.1981 г.

Излязла от печат м. април 1981 г.

Формат 70×100/32 Изд. № 1427

Печ. коли 22,50

Изд. коли 14,57

УИК 14,84

Цена 1,51 лв.

ЕКП 95326; 21431 2421-39-81

08 Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна

ДП „Балкан“ — София, пор. № 1459

История

  1. — Добавяне

Магнетизъм, загадъчност и Бермудският триъгълник

Съобщава се за много видове магнитни отклонения в Бермудския триъгълник и се смята, че те може би играят някаква роля в загадката. Пилоти разказват за компаси, които сочат погрешна посока или чиито стрелки се въртят като полудели. Ветерани от района били свидетели на магнитни бури, които биха могли да заблудят навигаторите.

Може би най-логичната от всички теории, опитвали се да обяснят големия брой изчезнали съдове в Триъгълника, е, че причина може да бъдат магнитните отклонения. Както знаят повечето гимназисти, компасът не сочи към истинския Северен полюс, а към магнитния северен полюс, който е на известно разстояние от него. Разликата в посоката от всяка дадена точка до двата полюса се нарича магнитно отклонение. Величината на отклонението е различна в различни места и за някои от тях достига до 20 градуса. Ако навигаторът не вземе пред вид отклонението в своя район, той може да се окаже на стотици мили от мястото, в което смята, че се намира според изчисленията си.

Бермудският триъгълник е необичаен в това отношение, тъй като е едно от малкото места на земята, където компасът сочи истинския север, а не магнитния полюс. Друг подобен район е Морето на дявола край Япония, където също са изчезнали голям брой кораби. Бреговата охрана твърди, че това е само съвпадение.

Правени са много опити да се определи характерът на магнитните отклонения в Бермудския триъгълник. Един от тях е проектът на Военноморските сили „Маг-нет“, в който се използват самолети „Сюпърконстелейшън“, оборудвани с много чувствителни магнитомери, за да се изследват смущенията.

Известен брой теории за „Магнитни смущения“ се предлагат, за да се обяснят изчезванията, но както всеки, запознат с основните свойства на компаса, би могъл да засвидетелствува, всичките са погрешни. Различните „смущения“, приписвани на Бермудския триъгълник, които би трябвало да докажат, че е необичаен район, не са нищо повече от нормалните свойства на магнетизма и компасите, които могат да се наблюдават в целия свят. Те са толкова фундаментални, че се разглеждат в най-елементарните курсове по навигация.

Дори някой от теориите за магнитни смущения да има действителна стойност, тя само би могла да обясни как даден кораб или самолет се е отклонил от курса си. В допълнение може да се каже, че твърдението „отклонението в Бермудския триъгълник е нулево“ съдържа само зрънце истина. Макар да е нулево близо до Флорида, то постепенно се увеличава на изток и при Бермудските острови достига 15 градуса.

Магнитното отклонение

Убеждението, че магнитното отклонение може да представлява „най-логичната“ от всички теории, предложени, за да се обяснят изчезванията, е лишено от всякаква основа. Смешно е, че магнитните отклонения могат да се смятат за естествена причина за гибелта на кораби и самолети в почти всички части на света, с изключение в близост до Флорида и в Морето на дявола.

Компасите не сочат към Северния полюс, а към магнитния северен полюс, който се намира близо до остров Принс ъф Уейлс, Северна Канада, на 2000 километра от Северния полюс. Разстоянието между направлението към магнитния северен полюс и направлението към истинския Северен полюс е различно в различните места по повърхността на земното кълбо. Разликата във всяка определена точка е известна на пилотите като магнитно отклонение.[1]

Например магнитното отклонение при Азорските острови е 20°, тъй като, сочейки към магнитния северен полюс, компасът сочи на 20° встрани от истинския северен полюс. Отклонението в град Финикс, щата Аризона, е 14°, тъй като от Финикс двата полюса са раздалечени на 14°. От тази част на Бермудския триъгълник, която е край Флорида обаче отклонението е близо до нулата. От Флорида няма разлика в направлението към двата полюса, тъй като Флорида, магнитният полюс и Северният полюс са разположени върху права линия.

Има и други места, които са на една права с двата полюса. Правата, която свързва всички тези точки, се нарича линия на нулевото магнитно отклонение и макар върху нея да се отразяват до известна степен някои неправилности в земното магнитно поле, тя е почти права линия, преминаваща от магнитния полюс през Канада, езерото Мичигън, източната част на САЩ, Флорида, Куба и Южна Америка.[2] В близост до нея навигаторите не трябва да се занимават с магнитното отклонение, защото в този район то не съществува.

Колкото по-отдалечен е даден кораб или самолет от линията обаче, толкова по-голямо магнитно отклонение трябва да се взима пред вид. Отклонението за всеки район е дадено в навигационните карти и е твърде просто да се направи необходимата корекция. Пилотите трябва да поправят направлението си, иначе ще се откла-нят от курса си.

Близо до Финикс например пилот, който иска да лети по курс направо на запад (270°), трябва да вземе пред вид отклонението от 14° в този район и да лети по магнитен курс от 256°. Ако забрави да направи това и не обръща внимание на ориентирите по местността, той ще лети на 14° вдясно от определения му курс и след 500 мили ще се намира на 124 мили северно от мястото, в което смята, че се намира според изчисленията си. Пилот близо до Азорските острови, забравил да направи необходимата корекция от 20° за този район, след полет от 500 мили ще се озове на 173 мили на север.

Макар коригирането на магнитното отклонение да е основна процедура, която дори най-обикновен начинаещ едва ли ще пропусне, очевидно, ако не се извърши тази проста корекция, навигаторът ще се обърка. Но пилот близо до Флорида или Бахамските острови няма да се отклони от курса си, ако забрави да компенсира магнитното отклонение, тъй като в този район няма такова отклонение, заради което трябва да се прави корекция.

Въпреки че компасът в близост до Флорида наистина сочи към Северния полюс, стрелката му в същност се привлича от магнитния север полюс. Северният полюс просто се намира по права линия с Флорида и магнитния полюс. Ако използваме логиката на Легендата, може да се твърди, че всички компаси в близост до Флорида сочат към Каламазу[3], тъй като Каламазу също лежи върху линията на нулевото магнитно отклонение и всички компаси в близост до Флорида сочат към него.

Магнитни смущения, аномалии и бури

Земното магнитно поле се създава от големи сили, произлизащо от магнитната му сърцевина. Макар тези сили да са доста постоянни по цялата повърхност на земното кълбо, има места, където се намесват местните магнитни сили. Тези места са обикновено райони с големи залежи желязна руда. Както в северната част на щата Минесота и над Горното езеро или при големи полета лава като онези край Грантс в щата Ню Мексико. Поради смущенията в близост до местни магнитни полета в тези райони не може да се разчита на компасите и бележки върху самолетните карти предупреждават пилотите за това. Такива райони не се смятат за странни или загадъчни.

Според Военноморските сили, които са провеждали експерименти в района (не докато са разследвали загадката на Бермудския триъгълник, както често се твърди, а като част от редовна програма в световен мащаб за осъвременяване на навигационните карти), в Бермудския триъгълник няма местни магнитни смущения.

Като контраст на местните магнитни смущения, които могат да причинят значителни изменения в земното магнитно поле, магнитната аномалия е твърде малка сила, причинена от някоя подводница или други феромагнитни предмети. Тя е твърде слаба, за да окаже влияние върху компаса на преминаващ наблизо кораб или самолет.

Магнитните бури се причиняват от потоци заредени частици от Слънцето, които интерферират със земното магнитно поле. Бурите, които възникват нередовно, са силни в продължение на няколко часа, време, през което компасът може да даде грешка от максимум един или два градуса. Грешка от такава величина няма да окаже значително влияние върху навигацията.

Въртящи се като луди компаси

Една от характеристиките на компаса — добре известна на навигаторите — е неговата нестабилност в завихрен въздух и бурни води.

Стрелката на компаса е монтирана върху малка ос, която му позволява, почти без да се трие, да се върти в търсене на магнитния полюс. Макар стрелката да е поместена в купа, съдържаща леко масло, което погасява нейните чувствителни движения, гравитацията ще я накара да се завърти, ако компасът не е напълно хоризонтален. Когато самолетът или корабът се накланя встрани, както в бурни условия, стрелката ще играе напред-назад. Колкото по-силно е завихрянето, толкова повече ще играе стрелката. Не е необходимо атмосферните условия да бъдат изключително бурни, за да се люлее стрелката толкова нашироко, че да не може да се използва компасът, а при много бурно време тя може да се завърта на 180 градуса.

Повечето време навигаторът води курс, като намира средното от крайните показания на компаса. Например ако стрелката редовно се люлее между 30° и 50°, съдът държи курс 40°. Именно този недостатък на компаса е причината да се използват електрически или задвижвани с въздух жирокомпаси. Макар и при тях да има някои проблеми, те остават сравнително стабилни в буря. Всеки пилот, чиито крила са се люлели, и всеки моряк, плавал по бурни вълни, знаят колко лесно започва да се върти стрелката на компаса. Необходимо е усилие, колкото да се завърти кубче лед в чаша.

Проект „Магнет“

Проектът „Магнет“ се пазел в тайна до 1963 г., когато един репортер от „UFO Инвестигейтър“ „разкрива“ съществуването му.[4] Според репортера, който „открил“ един от самолетите на проекта върху „допълнителна писта“ в летището на Сан Франциско, „внимателно несъобщаваната, държаната в тайна програма“ била „знаменателно свързана“ с разследването от канадското правителство на случаите с НЛО. В проекта били използвани специално съоръжени самолети „Сюпърконстелейшън“ и неуниформени пилоти (за да се пази проектът в тайна?).

Статията се придружавала от снимки на опашката на самолета, върху която с огромни букви били написани думите „ПРОЕКТ МАГНЕТ“. Странен начин „да се държи в тайна“ проектът.

Според репортера, който „успял да влезе в спор“ с хората, „важен резултат“ от проекта по онова време бил, че открили „странни магнитни сили“, които действували над Карибско море, където макар „да нямало доказана връзка“, пет самолета на Военноморските сили изчезнали веднага след като съобщили за необяснима намеса в компасите им. Репортерът забелязал, че явно цивилният учен и пилот съзнавали, че техният проект е само прикритие за истинската цел, която била да се събира информация за НЛО. Той заподозрял, че Военноморските сили, които финансирали цялата операция, се опитвали да започнат своя собствена програма, за да открият как НЛО се задвижват и управляват, тъй като Военновъздушните сили не желаели да споделят това, което вече били научили. Репортерът завършвал, уверявайки читателите, че макар да бил успял да направи още няколко снимки в допълнение към фотографията на опашката на самолета, той нямало да отпечата нито една, която би могла да представлява някаква ценност за вражеските сили.

Когато ги запитали за проекта, Военноморските сили отрекли, че той е секретен или че необикновени сили били открити над Карибско море. Според брошурата, разпространявана от Океанографската служба, проектът „Магнет“ е геомагнитно изследване от въздуха на всички достъпни зони на океана в света. Данните се използвали, за да се създадат подобрени навигационни и магнитни карти (много от които са вече на по 30 години) за корабите и самолетите на всички нации. Измервали се също лъчите, идващи от космическото пространство.

Не е необичайно да се съобщава, че изследване, което се провежда в района на Карибско море, е нов таен опит да се разреши загадката на Бермудския триъгълник. Според репортерът такива изследвания винаги имат някакво официално прикритие и съответните представители, естествено, винаги отричат действителната цел на тяхната работа.

Бележки

[1] Геолозите и географите го наричат магнитна деклинация. Б.а.

[2] Тъй като земното магнитно поле непрекъснато се изменя, магнитното отклонение във всеки даден район също се променя за период от няколко години. Навигационните карти, изготвени по различно време, показват линията на нулевото магнитно отклонение в малко по-различни места. Б.а.

[3] Градче между Детройт и Чикаго. Б.ред.

[4] „Специален проект на САЩ, свързан с НЛО“, „UFO Инвестигейтър“, юни-септември 1963 г., с.1-2.