Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (14)

Януари 1921
„Каръл А. Диъринг“

Преданието за "Каръл А. Диъринг се разправя по толкова много начини, че не би било правилно да сметнем който и да е от тях за Легендата, освен една твърде кратка версия, която е нещо подобно:

"През едно студено сиво януарско утро на 1921 г. петмачтовата шхуна „Каръл А. Диъринг“ била намерена заседнала здраво върху плитчините Дайъмънд, като всичките и ветрила били вдигнати. Яденето било все още на печката, но единствените живи същества на борда били две котки. Екипажът не бил намерен. Същата година още двадесетина други кораби изчезнали в района и правителството на САЩ разследвало възможността те да са били завзети от пирати.

В края на продължителното разследване на загадката с „Каръл А. Диъринг“ представител на правителството заявил: „В резултат на издирването на екипажа — все едно че сме търсили нарисуван кораб върху нарисуван океан.“

Много от версиите спират дотук, но няколко продължават нататък, като предават цялата история за „Каръл А. Диъринг“ или поне толкова, колкото е могло да се научи.

„Върджиниън Пайлът“, 1 февруари 1921 г., с.З: „Петмачтовата шхуна «Каръл А. Диъринг» заседнала в неделя вечерта при плитчините Дайъмънд според съобщение на бреговата охрана от този район. Пострадалият кораб бил видян днес и спасителни лодки…се отправили да помогнат на заседналия плавателен съд.

Силни вълни връхлитали върху плитчините и правели изключително опасно начинанието на спасителите. Те стигнали на около 400 метра от шхуната, достатъчно близо, за да видят, че корабът бил без спасителните си лодки и че на борда нямало признаци на живот!“

„Върджиниън Пайлът“, 5 февруари 1921 г., с.4:

„Снощи се узна с положителност, че шхуната, изоставена с вдигнати ветрила… е «Каръл А. Диъринг»… качили се на борда и повърхностният оглед ги убедил, че не може да бъде спасена. Обшивката й била раздрана от непрекъснатата игра на вълните, а трюмът й бил разбит от мощното връхлитане на водата, без всякаква надежда за възстановяване…

Когато отплавала за Южна Америка през миналия септември, тя била под командуването на капитан Мерит, единият от собствениците, и Дж. Дж. Диъринг, на името (на чийто син) е кръстен корабът. Няколко дни след отплаването капитан Мерит заболял и бил принуден да се върне…

Капитан Уърмуел /66-годишен/ морски ветеран, който се бил пенсионирал преди три години, бил изпратен да поеме командуването. Той успешно завършил плаването надолу и доколкото може да се съди по наличните сведения, се върнал до плитчините Дайъмънд, преди да настъпи нещастието. Все още е пълна загадка, как корабът бил изоставен с ветрила, вдигнати до едно, и без явна повреда. Нищо не се чуло за капитан Уърмуел или за някой от членовете на екипажа му.

Като причина за необяснимото произшествие с кораба се предлага теорията за бунт, но тя е неприемлива дори като предположение. Плажът, на който корабът пострадал, е известен отдавна като «моряшкото гробище». Някои мислят, че когато «Диъринг» бил наблизо, се надигнал силен порив на вятъра, така че екипажът, познаващ от опит опасното положение, в което се оказал, изпаднал в паника и се опитал да достигне брега в спасителните лодки. Теорията е, че или спасителните лодки, в които са се настанили, са били преобърнати от бурята, която действително се разразила, или че са били прибрани от (друг кораб)…“

Нищо ново не било открито и разбитият кораб и екипажът му изчезнали от страниците на вестниците, за да се появят няколко месеца по-късно като елемент на произшествие с оттенъци на международна конспирация.

„Ню Йорк Таймс“, 21 юни 1921 г., с.1:

„Екипажът на един американски кораб е изчезнал; получени са, смятани за достоверни, доказателства, че моряците са взети като пленници и отведени в неизвестност, а може и да са убити.

Втори американски кораб отдавна закъснява, а за още два американски кораба няма никакви сведения, като обстоятелствата по изчезването им навеждат на идеята, че то е свързано по някакъв начин със залавянето на екипажа на първия споменат кораб.

Правителството на Съединените щати се е заело да разреши тези загадки на морето.

Официалните представители смятат за трудно да се повярва, че днес в или близо до териториалните води на САЩ могат да се извършват пиратски нападения, но доказателствата са такива, че те не могат да се въздържат от подозрения…

Държавният департамент… Министерството на финансите чрез бреговата охрана… Военноморските сили… Министерството на търговията… (и) Министерството на правосъдието… се ръководят в действията си от теорията, че всички тези мистериозни произшествия са взаимно свързани помежду си. Преди няколко месеца петмачтовата шхуна «Каръл Диъринг» от Портланд, щата Мейн, бе намерена изоставена край плитчините Дайъмънд в щата Северна Каролина; всичките й ветрила били вдигнати, а офицерите и екипажът липсвали… Следите сочат, че тя е била изоставена набързо, без видима причина, защото корабът се намирал в добра форма и на борда имало достатъчно храна. В същност станало ясно, че е изоставен, когато предстояло да се сервира храната. Но спасителните лодки ги нямало.

Малко по-късно, на брега, недалеч от мястото, където бил намерен корабът, била изхвърлена бутилка и в нея имало бележка, в която пишело следното:

«Превозващ петрол танкер или подводница нападнаха кораба ни и оковаха в окови екипажа. Веднага съобщете в главното бюро на компанията.»

Екипажът на «Диъринг» заедно с капитана наброявал дванадесет души и нито следа не била открита от тях… Бележката от бутилката била сравнена с почерка на липсващия помощник-капитан на кораба и специалистите по почерци заявили, че несъмнено бележката е писана от помощник-капитана.

Стоманеният параход «Хюит» от Портланд, щата Мейн … също е в неизвестност… Той може да се е намирал край плитчините Дайъмънд по времето, когато заседнал «Диъринг», и властите са убедени, че все още плава незасегнат.

Днес в Министерството на търговията бе направено официално съобщение, че два други американски парахода са изчезнали при обстоятелства, които карат официалните представители… да вярват, че те не са потънали… Имената на съдовете не можаха да се уточнят, а официалните представители говориха изключително мъгляво за подробностите по изчезването им.“

„Ню Йорк Тайме“, 22 юни 1921 г., с.1:

„Днес Министерството на търговията прибави имената на три други плавателни съда, изчезнали край Атлантическия бряг на Съединените щати при загадъчни обстоятелства, към списъка на онези… повече или по-малко свързани с предполагаемото отвличане на екипажа на американската шхуна «Каръл А. Диъринг»… Не се твърди, че всички липсващи съдове са станали жертва на пирати… но фактът, че всички тези кораби са изчезнали почти по едно и също време и че никой от тях не е оставил следи, се смята за многозначителен…

Обикновено изчезващите кораби оставят някаква следа — лодки, останки или трупове, но се съобщава, че никой от прибавените днес към списъка кораби не е оставил ни най-малка следа…

По неизвестни причини представители на Министерството на търговията не можеха да съобщят имената на другите два кораба, чието изчезване предизвиква подозрения…

Държавният департамент… даде указания на консулските служители на САЩ в пристанищата из различни части на света да следят за липсващия екипаж на «Диъринг» и за съмнителния кораб, на който се предполага, че екипажът бил взет в плен…

В съобщението на Държавния департамент се хвърля подозрение върху поведението на един параход, преминал скоро след «Диъринг» покрай плаващия фар на нос Лукаут.

На 29 януари 1921 г…. «Каръл А. Диъринг»… минал покрай плаващия фар на нос Лукаут, щата Северна Каролина, а на 31 януари 1921 г. бил намерен на няколко мили на север от тази точка в такова състояние, че съществуват основателни съмнения за престъпление.

… Някакъв човек от борда, не капитанът, повикал плаващия фар и съобщил, че корабът е загубил и двете си котви, и помолил това да бъде съобщено на собствениците му. Като се изключи това, «Диъринг» изглеждал в много добро състояние. Малко (по-късно) параход, чието име не може да се установи със сигурност… бил помолен да спре и да приеме едно съобщение за предаване и въпреки многото опити от страна на капитана на плаващия фар да привлече вниманието на кораба, неговите усилия останали напразни.“

„Ню Йорк Таймс“, 22 юни 1921 г., с.4:

„Сенаторът Хейл от щата Мейн, който пръв поиска да започне правителствено разследване по изчезването на «Хюит» и екипажа на «Диъринг», днес изложи теорията, че бунт, а не пиратство е обяснението на загадъчните морски произшествия…

«Според мен ще се установи, че поне в един от случаите става въпрос за най-обикновен бунт — заяви сенаторът Хейл. — Вероятно разбунтувалият се екипаж на един от корабите е нападнал другия, за да намери навигатор.»“

„Ню Йорк Таймс“, 22 юни 1921 г., с.Ю:

„Храбростта, настойчивостта и детективските способности на У. Б. Уърмуел, съпругата на капитана на шхуната «Каръл А. Диъринг», са й помогнали да събере доказателства, които убеждават властите във Вашингтон, че шхуната е била нападната от пирати… Преодолявайки хорското неверие, а понякога и подигравки, тази жена на моряк от Нова Англия… получила образци от почерците на моряците от екипажа на «Диъринг» и се убедила, че бележката (в бутилката) е написа-на от машиниста Хенри Бейтс.

За да установи това, тя получила… образци от (неговия) почерк и ги предала заедно с бележката, намерена в бутилката, на трима специалисти по почерци. Всички те били на мнение че почерците са еднакви.

(Мисиз Уърмуел) заяви тази вечер, че по нейно мнение Бейтс, който бил най-интелигентният член в екипажа на съпруга й, е написал бележката в машинното отделение, където имал подръка хартията и бутилката.“

На 23 юни същата година Полицейското управление на Ню Йорк съобщило за разкритите от полицията преди една година планове членове на някои организации да търсят работа на параходи; ако е възможно, да вдигат бунт и да откарват корабите в чужди пристанища. Спомнили си, че по онова време няколко кораба имали неприятности с екипажите си и че „Уйлям О’Брайън“, който трябвало да се върне в пристанището заради бунтуващия се екипаж, отплавал на следващия ден и повече не го видели.

Въпреки мненията на различни министерства, нюйоркската полиция и съпругата на капитан Уърмуел започнали да отправят критики срещу теорията за пиратите, а най-солидните възражения дошли от друго министерство на САЩ.

„Ню Йорк Таймс“, 24 юни 1921 г., с.2:

„Представители на Метеорологичното управление тази вечер изложиха теорията, че някои от десетте и повече кораби, за които се съобщи, че са изчезнали загадъчно в северната част на Атлантическия океан, може би са загинали в поредицата от необичайно силни бури, за които се знае, че са се разразили в този район през първите седмици на февруари 1921 г.

Записаните данни… показват, че буря, придружена от ветрове със скорост до 46 м/сек., се разразила по маршрутите в северната част на Атлантическия океан, като обхванала сектор с дължина 1000 мили. Тази буря продължила три дни. На 15 февруари, в средата на океана, отново се разразила буря и продължила да вилнее 72 часа.

Изчезването на целия екипаж на шхуната «Каръл А. Диъринг»… може да се обясни с теорията, че той се е опитал да я напусне със спасителните лодки и е загинал…

…Известен брой кораби… преминали през някои от февруарските бури и достигнали до пристанища само след като претърпели значителни повреди.“

Застрахователните дружества предлагат още една теория. Макар по оновавреме корабоплаването да било в застой и собствениците да търпели огромни загуби, много от тях продължавали застраховките си с изкуствено завишени вноски. Застрахователите нарекли положението „време на морален риск“ и установили, че броят на потъналите кораби започва да се увеличава.

Един от издателите на „Бюлетин на Лойд“ се присмял на съобщението в бутилката, като заявил, че според многогодишния опит такива съобщения почти винаги са несериозни. Друг представител на „Лойд“ заявил, че по онова време атмосферните условия в района били изключително лоши и че пирати не биха имали нужда от липсващите спасителни лодки на „Диъринг“.

Представители на „Лойд“ предложили също теорията, че след като напуснал кораба, екипажът на „Диъринг“ може да е бил взет на борда на „Хюит“, който по-късно потънал с всичките си моряци. Според представителите на „Лойд“, като се вземат пред вид твърде лошите атмосферни условия в Атлантическия океан, броят на изчезналите кораби, за които е съобщено, не е извънмерен.

До юли пиратската „истерия“, както я нарекли тогава, затихнала и взела връх теорията на Метеорологичното управление. Последният удар бил нанесен, когато било съобщено, че бележката от бутилката е фалшива.

Кристъфър Къламбъс Грей, човекът, съобщил за намирането на бутилката, признал, че бележката, която поставила началото на пиратската бъркотия, не е от „Диъринг“, а от някакви рибари от брега на Северна Каролина.

За повечето хора полемиката и загадката били разрешени, но за онези, които продължили да се занимават с историята на „Каръл А. Диъринг“, едва сега започвало да става интересно^[1].

Капитан Уърмуел бил доверил на някакъв приятел, че и първият, и вторият помощник били негодници, а моряците — пияници и буйни глави. На връщане първият помощник попаднал в затвора в Барбейдоус, но капитанът успял да го освободи навреме, за да отплава. В събота, 29 януари, шхуната била видяна край нос Лукаут, щата Северна Каролина. Няколко моряци се били събрали на квартердека, който обикновено бил предназначен за офицерите, а моряк с червена коса и чуждестранен акцент извикал на хората от плаващия фар при плитчините Лукаут, че и двете котви били загубени при неотдавнашната буря и че молят това да се съобщи на брега. Радиостанцията на плаващия фар не била в изправност, но когато моряците се опитали да предадат това съобщение на следващия съд — един параход, техните опити да извикат кораба останали напразни. Загадъчният параход, както бил наречен, повдигнал много въпроси. Никога не било установено що за кораб било това и защо не обърнал внимание на многократните сигнали от плаващия фар. Някои смятат, че може да е бил пиратски кораб или контрабандист на ром, а други — че бил „Хюит“. Според някои версии, върху корпуса му било спуснато платнище, което закривало името.

Два дни по-късно „Диъринг“ бил намерен изоставен 50 мили по на север. Нямало ги спасителните му лодки, ветрилата били вдигнати, вечерята била върху печката. На борда се намирали две котки.

Повечето от багажа и дрехите липсвали, липсвали и големият сандък на капитана, куфарът му и брезентовата му торба. Ако бил напуснал кораба по спешност, той не би мъкнал със себе си тези тежки предмети.

Навигационната карта на масата, изглежда, била белязана от капитан Уърмуел до известна точка, а след това почеркът бил друг. В каютата били намерени няколко чифта гумени ботуши, което означавало, че други хора също са били там, и, изглежда, някой е спал на допълнителното легло в каютата.

В съдбата на кораба-призрак от плитчините Дайъмънд много въпроси все още остават без отговор. Били ли са членовете на екипажа участници в бунт или убийство? Били ли са буйни и пияници, или такива слухове били пуснати след това и се основавали на частни случаи?

Защо моряците са били на квартердека, необичайно място за събиране, и защо друг, а не капитанът, изпратил съобщението на плаващия фар? Бил ли е болен капитанът по това време? Бил ли е на кораба? Защо моряците не са съобщили нищо за капитана, ако той е бил болен или го е нямало? Ако е бил здрав, защо не е бил там? Защо някой друг е писал по картата в капитанската каюта?

Въпреки явно фалшивата бележка от бутилката, не е ли възможно пирати или контрабандисти на ром да са отговорни за изчезването на екипажа? Може би правителствени представители, в желанието си да избягнат евентуален международен конфликт, са принудили Грей да признае, че бележката е фалшива?

„Хюит“ ли е бил онзи загадъчен параход? Срещнали ли са се параходът и шхуната някъде между нос Лукаут и плитчините Дайъмънд? Дали е имало заговорничене между двата екипажа? Бил ли е болният капитан Уърмуел прехвърлен на друг кораб, който след това потънал?

Какво станало на „Каръл А. Диъринг“ в тези няколко дни, от момента, в който минал покрай нос Лукаут, до момента, в който бил намерен заседнал и празен? Може ли, както предполагат в Бреговата охрана, капитанът и моряците да са изоставили обречения според тях кораб само за да загинат в океана със спасителните си лодки?

Случката с „Каръл А. Диъринг“ е уникална в морската история и с основание може да се твърди, че колкото повече се научава за нея, толкова повече се задълбочава неяснотата.

Що се отнася до самата шхуна, тя била обявена за неспасяема, опасна за корабоплаването и няколко седмици след като заседнала, била взривена. Кърмата не се видяла повече, но през следващото лято носът на кораба бил изхвърлен на остров Оукръкоук. Останал там до 1955 г., когато ураганът „Айоун“ изиграл и друга роля в Легендата за Бермудския триъгълник, го измел обратно в океана. По-късно по брега били изхвърлени останки и те все още могат да се видят в различни магазини на град Хатъръс като сувенири. Камбаната и фенерите от кораба били върнати в Бат, щата Мейн, където се пазят от най-прочутия жител на града — Каръл А. Диъринг.