Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (59)

Епилог

Много теории са предлагани, за да се разреши загадката на Бермудския триъгълник. Изкривяване на времето, обратни гравитационни полета, дори магьосничество, се предлагат като възможни причини за изчезванията. Атмосферни аномалии, магнитни и гравитационни аномалии. Странни сили, които карат радиостанциите да замлъкват, блокират радарните устройства и въздействуват върху компасите.

Земетресения в морето. Водни циклони. Приливни вълни. Необичайно състояние на морето. Смъртоносни лъчи от Атлантида. Черни дупки в космоса. Подводни сигнализиращи устройства, които да ориентират нашественици от други планети. НЛО, които събират жители на земята и техни превозни средства, за да ги изследват в други галактики или за да ги спасят от неизбежна гибел.

Районът е описван като „подъл водовъртеж“ или аномалия, място, в което събитията и предметите нямат нормалното си поведение. Говори се, че в Триъгълника витае мрачната мантия на смъртта или зъл дух.

Някои теоретици са правили опити да намерят връзка между всички загинали кораби и самолети или пътниците им. Може би анализът на товарите или огромно генеалогично изследване на всички жертви с помощта на компютри би дало някаква следа.

Дали всички инциденти са станали по едно и също време през денонощието или по време на затъмнение или на слънчеви изригвания? Няма ли някаква връзка между изчезванията и земетресенията? Възможно ли е причината да е астрологична — специално подреждане на планетите?

Нито една от теориите, предложени досега, не е успяла да обясни задоволително всички или дори само повечето от произшествията. За да се разреши веднъж завинаги загадката, някои предлагат районът да се затвори за извество време и правителството да изпрати в него съдове с дистанционно управление и съответните измервателни уреди, които ще открият необичайните явления. Предлагало се е също да се извикат ясновидци, за да споделят впечатленията си от силите, които действуват там.

Такива мерки не са необходими.

Моето изследване, което започна като опит да се намери колкото е възможно повече информация за Бермудския триъгълник, доведе до неочакван резултат. След като изследвах всички данни, стигнах до следното заключение: не съществува теория, която да обяснява загадката. Не е по-логично да се правят опити да се открие обща причина за всички изчезвания в Триъгълника, отколкото например да намерим една само причина за всички автомобилни катастрофи в щата Аризона. Като се изостави търсенето на всеобхватна теория и се разследва всеки инцидент поотделно, възелът започва да се разплита.

Резултатите от моето изследване са в съгласие с това.

1. Щом се намери достатъчно информация, за повечето произшествия се появява логично обяснение. Трудно е например да се смята за загадка случаят с „Рубикон“, когато се знае, че върху пристанището, където бил закотвен, връхлетял ураган. Също така е трудно да се озадачи човек от гибелта на „Марин Сълфър Куийн“, след като научи за отслабената конструкция на кораба и за атмосферните условия, както са описани в доклада от разследването на Бреговата охрана.

2. Само с няколко изключения злополуките, които остават неразрешени, са именно тези, за които не може да се намери информация. В няколко случая подробностите по произшествието, а в други случаи и целите инциденти са въображаеми.

3. Изчезвания стават във всички части на океана и дори над сушата. По време на изследването открих близо двеста съда, изчезнали или намерени изоставени между Нова Англия и Северна Европа от 1850 г. до днес.

Макар изчезванията в Бермудския триъгълник да са описани нашироко, загуби в други места се „приписват“ на Триъгълника. Най-яркият пример за това е корабът „Фрея“, който бил намерен изоставен в Тихия океан през 1902 г. и самолетът „Глоубмастър“, разбил се близо до Ирландия през 1951 г. Ако местоположенията на всички „инциденти в Бермудския триъгълник“ се нанесат на картата, ще се установи, че те са станали в район, който включва Карибско море, Мексиканския залив и по-голямата част от Северния Атлантически океан. Бермудският триъгълник съвсем не е уникален.

4. Някои от изчезналите кораби и самолети са минали през Бермудския триъгълник, но не се знае с положителност дали са загинали там. „Аталанта“ например може да е потънал навсякъде между Бермудските острови и Англия.

5. В много от случаите мястото, където съдбата настигала даден кораб или самолет, било почти напълно неизвестно и доста често търсенето трябвало да се разпростира в огромни райони. Единствената информация, известна за самолета „Стар Ариел“, е, че той паднал някъде между Бермудските острови и Ямайка.

6. Много произшествия не се смятали за загадъчни, когато станали, а се покрили със загадъчност много години по-късно, когато авторите, търсещи съобщения за допълнителни произшествия в Бермудския тригълник, намирали отпратки за тях. Често е трудно да се намери пълна информация (дори когато я търсиш) за събитие, станало преди много години.

7. В противоречие с Легендата при много от инцидентите атмосферните условия са били лоши. В няколко от случаите вината е на урагани, за които на времето било писано много.

8. Много от произшествията ставали късно следобед или през нощта, така че било невъзможно спасителите да видят нещо преди следващата сутрин и с това се давали на морето много допълнителни часове, през които да разпръсне евентуални останки.

9. Голям брой от авторите, които популяризират събитията, не правели свои оригинални изследвания, а само преразказвали статии на предишни автори, като с това увековечили грешките и разкрасяванията в предишните публикации.

10. За няколко произшествия авторите скриват информацията, която сочи явно причината за изчезването.

С изключение на точка 9 горните твърдения са валидни също и за района, известен под името „Адското преддверие на изчезналите“. Освен това фактът, че „Адското преддверие на изчезналите“ обхваща площ поне колкото половината от Северния Атлантически океан, „олекотява“ твърдението, че и то, подобно на Бермудския триъгълник, е уникален район.

Легендата за Бермудския триъгълник е изкуствено създадена загадка. Тя започва поради небрежни изследвания, разкрасява се и се увековечава от автори, които, било нарочно, било несъзнателно използват погрешни схващания, фалшиви доводи и сензации. Но тя се е повтаряла толкова пъти, че започва да придобива ореол на истина.

И аз, подобно на всеки друг, обичам добрата загадка, неведомото, което поразява въображението. Изглежда, всички ние притежаваме вроденото желание да изпитваме страхопочитание пред ония явления, за които сякаш не съществува логично, научно обяснение. Но в същото време тържествуваме, когато търсим и намираме закономерни отговори на същите тези главоблъсканици.

Може би започваме малко да се уморяваме от непрекъснатата бомбардировка с впечатляващи неразрешени загадки. Изпитваме задоволство да знаем, че не е необходимо завинаги да оставаме озадачени от всички явления, за които сякаш няма обяснение.