Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (1)

ПРЕДГОВОР

Странни събития, изглежда, стават в Атлантическия океан край бреговете на Съединените американски щати. Във и около района, образуван от мислената линия, която съединява Бермудските острови, Флорида и Пуерто Рико, значителен брой кораби и самолети са изчезнали при тайнствени обстоятелства. Известен под популярните имена „Бермудският триъгълник“, „Дяволският триъгълник“ и „Морето на изчезналите“, районът се нарича още „Омагьосаното море“, „Зоната на полумрака“ и „Пристанището на изчезналите кораби“. Продължава получаването на съобщения за загадъчни случки, станали там, а поредицата от събития се превърна в съвременна морска загадка.

През последните десет години на Бермудския триъгълник бе отделено много внимание. Той стана тема на книги, статии и списания, предавания по радиото и телевизията. На него бе посветено специално телевизионно предаване в САЩ и той бе включен всред тайните на неидентифицираните летящи обекти и древните извънземни астронавти. Според всички описания там става нещо много странно.

Моят интерес към Триъгълника се породи през 1972 г., когато в качеството ми на библиотекар в Щатския университет на Аризона често ме молеха да помагам за издирването на информация по въпроса. Сякаш нищо не съществуваше. Една нова библиотекарка в университета, Дебора Блуин, и преди бе изпитвала чувството на безсилие, защото не й се удавало да издири нищо; затова обединихме силите си и в течение на няколко месеца давахме обяви във вестниците и писахме писма до различни правителствени органи, изследователски организации и библиотеки по източното крайбрежие, за да ви-дим дали няма да ни подскажат вероятни източници. Някои от запитаните отговориха с по едно-две заглавия и на края съставихме доста дълга библиография която предоставяхме на всеки, който се нуждаеше от нея. Търсенето беше огромно. Изглежда, никой не бе успял да открие нещо значително за Бермудския триъгълник. Проблемът беше, че макар да съществуваха няколко десетки статии и глави от книги, те бяха от такъв вид, че не можеха да се намерят при нужда, като се търсят в каталозите или индексите.

След като прочетох всички глави и статии, разбрах че загадката на Бермудския триъгълник е нещо значително повече от изброяването на странните изчезвания на голям брой кораби и самолети. Изявленията на представители на Военноморските сили, Бреговата охрана Военновъздушните сили и застрахователното дружество „Лойд“(Лондон) се повтаряха, тълкуваха и вмъкваха в разказа. Много автори, които по-рано се бяха опитвали да разрешат загадката, по-късно откриваха че те самите и техните теории са вече неотменима част от нея. В разказа постоянно се включваха нови случки.

Тези литературни произведения, взети заедно съставят нещо, което може да се нарече история на случая или легенда за Бермудския триъгълник, както обикновено се разправя. Реших да разследвам загадката по-нататък; да събера цялата информация, която може да се намери за всеки инцидент, да видя дали тук или там не се крие някакъв отговор.

Възприех малко необичайна форма, с която да представя резултатите от моите изследвания. Първо преразказвам легендата за Бермудския триъгълник, за да предам фактите и аромата на цялата история, така както се е развивала в течение на годините. След това разглеждам отделните случаи в хронологичен ред. За всеки от тях давам подробно описание на епизода, както е разказван обикновено. Следват отнасящите се към него извлечения от различните източници, които открих по време на изследването. Собствените ми бележки, предположения, мнения и заключения или следват, или са пръснати из цитирания материал. Целта на това подреждане е да се даде възможност на читателя да узнае източника на информацията, която получава, и така да му се позволи да направи собствено заключение по въпроса, дали даден инцидент е загадъчен, или, изглежда, има логично решение. В няколко случая информацията е недостатъчна и не може да се стигне до решение.

Думата „Легенда“, с главна буква, се използва навсякъде като съкращение на: „обикновено за инцидента се разказва по този начин като част от историята на Бермудския триъгълник“. Почти винаги можеше да се използва този начин, защото повечето версии за дадения инцидент бяха подобни. Има обаче няколко случая, за които не е възможно да се каже „така се разказва обикновено“, защото съществува значително различие между версиите. За тези инциденти съм дал онова описание, което изглежда най-разпространено.

Тъй като Легендата е съставена по голям брой източници, никой не е цитиран за приноса си с изключение на онези части, които несъмнено „принадлежат“ на определен автор. Би било необходима съвсем различна по вид книга, за да се направи опит да се покаже кой е автор на всяка част от историята. Тук аз имам за цел да пиша за самите случки, а не за ония, които са ги популяризирали.

Повтарящите се данни и несъществените подробности са пропуснати от цитираните текстове, за да се спестят на читателя уморителното дублиране на факти в съобщенията и подробностите в докладите, като дебелината на корпуса и номерата на самолетите и военнослужещите. В няколко служебни доклада времето е превърнато от военната система в цивилното източно стандартно време, а местоположенията и координатите са опростени и обяснени.

В много случаи фактите, които се излагат в цитирания материал, се различават от онези, съдържащи се в Легендата. Оставил съм на читателя да реши за себе си коя версия е по-вероятно да бъде истинска.