Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (24)

На 5 декември 1945 г. в 14 часа 10 мин. пет торпедни бомбардировача „Авенджър“ се втурнали по пистата на военноморската въздушна база във Форт Лодърдейл и полетели към най-голямата загадка на авиацията за всички времена, събитие, което по-късно ще бъде наречено „«Мери Селест» на небето“. „Полет 19“ имал програма за обичайно патрулиране — 160 мили право на изток, 40 мили на север и след това 120 мили направо обратно в базата. Общото време на полета било изчислено на два часа. Обикновено в самолетите „Авенджър“ летели екипажи от по трима души, включително пилотът, но този ден един човек не се явил. Може би било съвпадение, възможно е да се дължало на предчувствие, но това спасило живота му. Другите четиринадесет души нямало никога да се завърнат.

Според събрани по-късно показания, всеки от самолетите бил подложен на внимателен предварителен преглед и обслужване и бил зареден с максимално количество гориво. Всички устройства, двигатели, компаси и уреди били в добро работно състояние. Във всеки самолет имало съвременни радиостанции с десет канала за съобщения и радиокомпас, показващ посоката, по която трябва да се лети, за да се завърне самолетът в базата. Във всеки самолет имало самонадуващ се спасителен сал и всеки от членовете на екипажа бил облечен в спасителна жилетка. Всички пилоти и членове на екипажите били с голям опит. Атмосферните условия били отлични.

Първото съобщение от въздушния патрул се получило в 15 часа 45 мин., по време, когато трябвало да искат указания за приземяване. Вместо това те изпратили странно съобщение.

— Контролната кула, спешно съобщение — казал разтревожен глас. — Изглежда сме се отклонили от курса. Не виждаме земя… Повтарям… не виждаме земя…

— Какви са координатите ви? — попитали от кулата.

— Не сме сигурни — отвърнал командирът на патрула. — Не сме сигурни къде се намираме. Изглежда сме се изгубили.

Операторите в кулата се питали как може да се случи такова нещо. Условията за летене били идеални.

— Летете право на запад — били нарежданията от кулата.

Последвало дълго мълчание. След това се обадил командирът на патрула; в гласа му ясно звучала тревога.

— Не знаем накъде е запад. Всичко е объркано… странно… не сме сигурни за никоя посока. Дори океанът не изглежда, както трябва.

Операторите в кулата били озадачени. Дори магнитна буря да е разстроила всички компаси, би трябвало пилотите да могат да намерят пътя за връщане. Като летят право към слънцето, което по това време наближавало хоризонта, те щели да достигнат брега много близо до базата. От съобщенията изглеждало, че не виждат слънцето.

Времето течало, а хората в кулата слушали пилотите да разговарят помежду си. Те били объркани и уплашени, но все още се движели вкупом.

Малко след 16 часа командирът, явно изпаднал в паника, прехвърлил командуването на един от другите пилоти, показвайки, че положението е твърде сериозно.

В 16 часа 25 мин. новият командир повикал кулата.

— Не сме сигурни къде се намираме. Вероятно сме на 225 мили североизточно от базата… изглежда, че сме…

После… тишина.

Незабавно към последното предполагаемо местоположение на „Полет 19“ излетяла патрулната летяща лодка „Мартин Маринър“ с тринадесет души на борда. Оборудвана с пълно снаряжение за спасителни операции, тя можела да каца и при най-голямо вълнение. От кулата повикали петте „Авенджър“, за да им съобщят, че пристига помощ, но не получили отговор..

От летящата лодка били изпратени няколко обичайни доклада по радиото, в които се съобщавало, че тя наближава местоположението на петте самолета „Авенджър“, но че още нищо не се вижда. После в кулата настъпила зловеща тишина, докато операторите чакали следващото обаждане от спасителния хидросамолет. Никакво съобщение не било получено.

Операторите трескаво се опитвали да установят отново връзка, но безрезултатно. Спасителният хидросамолет изчезнал по маршрута на тези, които се предлагало, че ще спаси.

Изпратили и други самолети и кораби и вдигнали обща тревога. Местоположенията на летящия патрул и на спасителния хидросамолет били щателно претърсени, но не намерили нищо освен спокойното, празно море. В 19 часа 04 мин. оператор от кулата в Майами хванал едва чуващи се сигнали от много, много далече. „FT… FT…“ Това били позивните сигнали на „Полет 19“, които никой друг не би използвал. Но ги чули два часа, след като самолетите би трябвало да са останали без гориво.

Кораби от Бреговата охрана и на Военноморските сили продължили търсенето през цялата нощ, но никакви сигнални ракети не разтърсили спокойната, тъмна арена. Преносимите радиостанции, предназначени да се включват в ефира автоматично при досег с водата, въобще не се чули.

На следващия ден започнала голяма операция за издирване. Триста самолета и 21 кораба кръстосвали океана и небето; групи претърсвали брега на Флорида, островите Флорида Кийс и Бахамските острови, но не били открити никакви следи нито в океана, нито по бреговете, нито по планините. Издирването продължило няколко седмици; всички райони били претърсвани отново и отново. Макар надеждата да се намери някой оцелял да била намаляла, спасителите продължавали да търсят някаква следа от самолетите, която би могла да даде данни за съдбата им. Никога нищо не било намерено.

Военните специалисти били напълно объркани. Шест самолета и 27 души — как е възможно да изчезнат в такъв малък район?

Ако се бе свършило горивото им, самолетите „Авенджър“ щяха поне да останат върху водата достатъчно време, за да могат екипажите им да извадят самонадуващите се спасителни салове. Пилотите били добре обучени по процедурите за запазване на живота, а оборудването можело да ги поддържа живи в открито море много дни. Но свършването на горивото не би могло да обясни объркването в по-ранни етапи на полета, нито непонятните съобщения. С него не може да се обясни и изчезването на хидросамолета „Маринър“.

Всеки самолет бил оборудван с радиостанция. Защо не се чули сигнали SOS било преди, било след като са кацнали във водата? Защо спасителният хидросамолет не изпратил такъв сигнал?

Едно от предположенията е, че ветровете може да са отклонили „Полет 19“ от курса му. Ако е имало промяна в посоката на вятъра, те биха били изтласкани далеч на юг. Но тогава щяха да летящ над хилядите острови на Уест Индия и непрестанно да виждат суша или над плитчината Грейт Бахама Банк, където самолетите щяха да бъдат намерени, дори и да са потънали.

Ако по някакъв каприз на съдбата е станало сблъскване във въздуха между петте самолета, останките им щяха да се пръснат в голям район и несъмнено щяха да бъдат открити.

Воден циклон не би могъл да е причината, защото той лесно се вижда и лесно се избягва.

Защо когато се приближил до местоположението на загубения въздушен патрул, хидросамолетът изчезнал? Един кораб наблюдавал експлозия във въздуха в 19 часа 50 мин. и намерил петно от масло, но това станало повече от три часа след изчезването на хидросамолета „Маринър“.

След продължително разследване членовете на следствената комисия на Военноморските сили заключили, че те „не могат дори да направят правдоподобно предположение какво се е случило“. Друг офицер казал:

„Изчезнаха така безследно, сякаш са отлетели на Марс.

Не знаем какво, по дяволите, стана там. В съобщение на Военноморските сили, след приключване на търсенето от всички кораби и самолети се изисква да продължават да следят внимателно за останки. Тази заповед никога не била отменена; днес тя е още в сила.

Има още голям брой въпроси, които би трябвало да се зададат. Защо всички компаси са показвали неточно? Дали същата сила, която ги разстроила, е заглушила и радиостанциите? Дали хидросамолетът е изчезнал, когато навлязъл в същия район, където се били загубили бомбардировачите «Авенджър»? Защо океанът изглеждал странно и защо не се виждало слънцето? Защо нямало останки, маслени петна, дори зловещо струпване на акули? Немислимо е шест самолета и двадесет и седем души да изчезнат, без да оставят никаква следа след себе си. Но те наистина изчезнали в Бермудския триъгълник.

 

Военноморските сили разследвали произшествието няколко месеца, а докладът за него^[1] обхваща над 400 страници. Няколко пъти щателно прегледах доклада и стигнах до заключението, че ключът към разбиране на случилото се се крие в разговорите по радиото с пилотите. Тези съобщения не са вписани на едно място в доклада, а са пръснати из него — някои в показанията на свидетелите, други в дневниците на радиостанциите.

Подредих ги по реда, по който са били предавани през онзи ден, заедно със съответните показания и мнения на комисията.

За да стане материалът по-четлив, бяха направени няколко промени.

Часовете, дадени на няколко места в доклада като «Източно стандартно време», а на други като «Време по Гринуич», навсякъде са превърнати в «Източно стандартно време».

Имената на различните станции и самолети са стандартизирани. Например радиостанцията на Порт Евърглейдс, която се появява в доклада и като Въздушно-морска спасителна група № 4, ASTRU/4 и NHA-3, винаги се дава като Порт Евърглейдс. Също така названието на самолета ТВМ-3, Ви № 23307, ескадрила № FT-28, е съкратено в настоящия разказ до позивните му FT-28.

«Действуващите лица» в драмата на «Полет 19», радиостанциите и базите, участвували в нея, са следните:

Лейтенант Чарлз С. Тейлър, летец-инструктор и командир на «Полет 19». FT-28 бил позивният сигнал на неговия самолет.

Капитан Едуърд Дж. Пауърс — младши морски ста-жант-пилот, преминаващ учение по напреднала навигация с «Полет 19». Неговият самолет бил FT-36.

Мичман втори ранг Джоузеф Т. Боси, стажант-пилот, управлявал FT-3 като част от «Полет 19». (В този полет са участвували и двама други стажант-пилоти.)

Лейтенант Робърт Ф. Кокс, старши летец-инструктор във военноморската самолетна база във Форт Лодърдейл, бил във връзка по радиото с «Полет 19» за кратко време. Той пилотирал FT-74.

Лейтенант Уолтър Дж. Джефри, пилот на учебен самолет № 49, спасителния хидросамолет «Мартин Мари-нър», който изчезнал.

Лейтенант Джерълд Е. Бамърлин, пилот на учебен самолет № 32, спасителния самолет, излетял от военноморската самолетна база Банана Ривър едновременно със самолет № 49.

Военноморската въздушна база (ВВБ) Форт Лодърдейл, на 20 мили северно от Майами, точката на отлитане и предполагаемо завръщане на «Полет 19».

Порт Евърглейдс, въздушно-морската спасителна група в Порт Лодърдейл.

Динър Кий, база на хидросамолети в Майами. Военноморската въздушна база в Банана Ривър, сега базата Патрик близо до Кейп Кенеди^[2].

ДОКЛАД НА ВОЕННОМОРСКАТА СЛЕДСТВЕНА КОМИСИЯ

Загубата на «Полет 19»

Факт 1: (Петте торпедни бомбардировача) излетели от Военноморската въздушна база на САЩ във Форт Лодърдейл, щата Флорида, приблизително в 14 часа 10 мин. на 5 декември 1945 г. като «Полет 19» в разрешен полет за обучение по навигация.

Факт 2: На «Полет 19», (била определена) навигационна задача № 1, която е следната: (1)… да лети по 091 градуса (на изток) на разстояние 56 мили до плитчините Хенс енд Чикънс, да извърши бомбардировка от бръснещ полет, (после) да продължи по курс 091 градуса на 67 мили, (2) да лети по курс 346 градуса (на север) на разстояние 73 мили и (3) да лети по курс 241 градуса (на запад-югозапад) на разстояние 120 мили, след това да се върне във … Форт Лодърдейл.

Факт 16: Чарлз Каръл Тейлър, лейтенант от запаса на Военноморските сили на САЩ… бил назначен за ръководещ инструктор на «Полет 19».

Факти 4-7: Едуърд Джоузеф Пауърс-младши…Джордж Уилям Стайвърс… Форест Джеймс Джербър (и) и Джоузеф Типтън Боси (били четиримата други пилоти).

Факти 8-12: (Всеки самолет, с изключение на този на Джербър, имал по трима души на борда, заедно с пилота. При Джербър липсвал един човек)

Факт 18: … Стайвърс, Пауърс, Джербър (и) Боси… били военноморски пилоти, преминаващи обучение по напреднал курс с торпедни бомбардировачи.

Факт 19: (Осем от деветте члена на екипажите) били преминали обучение по напреднал курс за бойни действия във въздуха с торпедни бомбардировачи.

Всички пилоти с изключение на Тейлър и всички членове на екипажите с изключение на един били обучаващи се стажанти.

Показания на лейтенант Робърт Ф. Кокс, летец-инструктор във ВВБ, Форт Лодърдейл: «Летях около летището приблизително към 15 часа 40 мин… чух някакви самолети или кораби. Някой предаваше на 4805 (каналът, използван при тренировъчните полети) за „Пауърс“. Това беше думата, която използва, но не даде разпознаващ сигнал. Викащият попита няколко пъти „Пауърс“ какво показва компасът му и на края каза: „Не зная къде сме. Сигурно сме се загубили след последния завои.“

През това време, приблизително в 15 часа 45 мин., повиках оперативната радиостанция във Форт Лодърдейл и я уведомих, че са се загубили кораби или самолети. Те потвърдиха приемането на съобщението ми.

Предадох също: „Тук FT-14, самолетът или корабът, викащ «Пауърс», съобщете позивните си, за да може някой да ви помогне.“

Не получих отговор. По-късно той се обади и и попита дали някой има предложения. Повиках го отново, като съобщих позивните си FT-74, и той отвърна, като ми съобщи своите — МТ-28.

Аз казах: „МТ-28, тук FT-14, каква е бедата?“ МТ-28 отвърна: „И двата ми компаса не работят и се опитвам да намеря Форт Лодърдейл, Флорида. Над суша съм, но е прекъсната от вода. Сигурен съм, че се намирам в района на островите Флорида Кийс, но не зная колко съм се спуснал на юг и как да стигна до Форт Лодърдейл.“

Аз казах: „МТ-28, тук FT-74, ако сте на островите Флорида Кийс, нагласете лявото крило по слънцето и летете нагоре по брега, докато стигнете Майами, после Форт Лодърдейл е на 20 мили по-нататък, първото пристанище след Майами. Летището е вляво от пристанището. На каква височина сте сега? Ще полетя на юг и ще ви посрещна.“

МТ-28 отговори: „Вече зная къде съм. На 700 метра височина съм. Не идвайте към мене.“

Аз казах: „МТ-28, приех, вие сте на 700 метра. Все пак ще ви пресрещна.“

После от Форт Лодърдейл ме запитаха дали е бил FT-28, или МТ-28 и след като повиках отново МТ-28, разбрах, че е бил FT-28 и препредадох това съобщение на Форт Лодърдейл.

После получих съобщение от FT-28: „Можете ли да накарате Майами или някой друг да ни хване на радара си? Изглежда, че не се приближаваме. Тръгнахме на навигационни упражнения и по втората отсечка сметнах, че оста-налите се отправят в погрешна посока, затова поех ръководството и ги отправих обратно в правилна посока, но сега съм сигурен, че и двата ми компаса не работят.“

Повиках FT-28: „Не можете да очаквате, че ще стигнете тук за десет минути. Имате насрещен или напречен вятър със скорост 30–35 възла (15–18 м/сек.). Включете специалното устройство за извънредни случаи IFF (за да се получи по-ярко изображение на самолета върху радарния екран); но имате ли такова?“

Той отвърна, че няма. После му казах да включи устройството ZBX (то посочва в каква посока да се отправи самолетът, за да се завърне в базата), но не получих отговор. Повторих и отново не получих отговор. От Форт Лодърдейл и от Порт Евърглейдс също се опитаха да го накарат да го включи. Не зная дали са получили отговор или не. От Форт Лодърдейл ми предложиха да съобщя на FT-28 да предостави водачеството на някой от другите летци и аз го направих. Не получих пряк отговор, но чух някакво предаване за радар или нещо такова.

После повиках FT-28: „Предаването ви заглъхва. Нещо не е наред? На каква височина сте?“

Той отговори: „Аз съм на 1370 метра.“

В този миг предавателят ми на високи честоти престана да работи и вече не можах да предавам на тази честота. Дотогава използвахме честота 4805 кХц, затова се опитах да се свържа с него по всичките девет канала на много високите честоти (30–300 МХц) и на края се свързах с Форт Лодърдейл по канал № 7. Тъй като предаванията му заглъхваха, той трябва да е летял на север. Смятам, че по време на първото му предаване е бил или над островите Бимини, или над Бахам-ските острови. Бях на около 40 мили под Форт Лодърдейл и вече не можех да го чувам… След това се приближих и кацнах…»

Въпрос: «В каква посока летяхте по време на периода, когато предаванията на FT-28 постепенно отслабваха?»

Кокс: «На юг и малко на югозапад.»

Въпрос: «Какво беше приблизително географското ви местоположение, когато сигналите от FT-28 заглъхнаха напълно?»

Кокс: «Бях приблизително на 25 мили южно от Майами.»

Въпрос: «Забелязахте ли състоянието на морето?»

Кокс: «Да, сър, морето беше много бурно. Беше покрито с бели „зайчета“ и дълги бели ивици. Видимостта беше много добра във всички посоки с изключение право на запад.

След като предавателят на Кокс излиза от строя, от Порт Евърглейдс успяват да се свържат с Тейлър.

16 часа 25 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Проверка на радиото, чувате ли ме?“

16 часа 25 мин. „Да, току-що минахме над малък остров. Не се вижда друга суша.“

Показанията на капитан трети ранг Ричард Бакстър, заместник-началник по операциите, областна служба на Бреговата охрана, седми военноморски окръг, Майами: „Според моите изчисления (самолетите) са били близо до Уокър Кей (40 мили северно от остров Гранд Бахама), когато са смятали, че са над островите Флорида Кийс.“

16 часа 26 мин. Тейлър: „Аз съм на ъгъл 3,5 (височина 1100м). Включил съм системата за извънредни случаи IFF. Има ли някой в района радарен екран, който да ни хване?“

16 часа 26 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Приехме. Не изключвайте.“

16 часа 28 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Предлагаме друг самолет от вашия полет с изправен компас да поеме водачеството и да ви поведе назад към континента.“

Тейлър: „Приех.“

Порт Евърглейдс: „Успяхме да чуем части от разговорите между ръководителя на полета FT-28 и други самолети от полета относно предполагаемото им местоположение и компасите, но доколкото можем да съдим, друг самолет не е поемал водачеството.“

16 часа 31 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: Един от самолетите в полета смята, че ако поемем по 270 градуса (на запад), ще стигнем до суша.»

16 часа 39 мин. Порт Евърглейдс до Форт Лодърдейл по телефона: «Тъй като FT-74 (Кокс) е загубил връзката с FT-28 (Тейлър), като се е отдалечавал на юг, смятам, че полетът се е загубил някъде над плитчината Бахама Банк и предлагам дежурният самолет от Лодърдейл да се изпрати по курс 075 градуса (изток-североизток) и като следи 4805 кХц, да се опита да влезе във връзка с FT-28. Ако дежурният самолет, когато летим по курса си, започне да чува все по-добре FT-28, ще бъдем сигурни, че полетът се е загубил над Бахамските острови. Дежурният самолет ще може да служи и като релейна станция на тази честота, тъй като става все по-трудно да чуваме FT-28.»

16 часа 45 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: «Ще летим по 030 градуса (север-североизток) в продължение на 45 минути, след това ще се отправим на север, за да се уверим, че не сме над Мексиканския залив.»

16 часа 45 мин. Порт Евърглейдс до Динър Кий: «Може ли да получите координатите на FT-28?»

Динър Кий до Порт Евърглейдс: «Не, кажете му да предава непрекъснато на 4805 кХц; не можем да хванем опознавателния му сигнал.»

Показания на капитан-лейтенант Донълд Дж. Пул, дежурен по полетите, ВВБ, Форт Лодърдейл: «Порт Евърглейдс имаше връзка с FT-28 на лейтенант Тейлър по това време — 16 часа 45 мин., затова веднага ги уведомих да наредят на FT-28 да лети по 270 градуса (на запад), да лети към слънцето. Зная, че това е било предадено, защото слушах предаванията. Не зная дали е бил получен отговор. Порт Евърглейдс е дал също указания на FT — 28 да премине на 3000 кХц, канал 1 (запазен за спешни случаи), но FT-28 не го направи. Бях разпоредил на пилота да загрее дежурния самолет и той беше в него, но се колебаех да го пусна, преди да получа информация къде да го изпратя.»

16 часа 47 мин. Факт 27: «Мрежите за радиозасичане на границата с Мексиканския залив и източната граница били вдигнати на крак с нареждане да получат всички възможни координати на съобщенията от FT-28, който предавал на 4805 кХц.»

Мнение 16: «Незадоволителните радиовръзки на 4805 кХц се дължаха на смущения от кубинските радиопредаватели, статичното електричество, наличието на постоянна носеща честота и атмосферните условия по това време.»

Мнение 20: «Получаването на радиозасечни координати за самолета от „Полет 19“ бе затруднено… поради смущения на 4805 кХц.»

16 часа 49 мин. Порт Евърглейдс до Динър Кий: «Успяхте ли вече да получите координатите за FT-28?»

Динър Кий: «Не.»

Порт Евърглейдс: «Моля да вдигнете под тревога мрежата за засичане по крайбрежието и да ги накарате да се опитат да засекат изгубения полет. Моля да ни уведомите, ако получите някакъв резултат.»

Динър Кий: «Добре.»

16 часа 51 мин. Форт Лодърдейл до Порт Евърглейдс: «Ако е възможно, съобщете на FT-28 да включи устройството си за автоматично насочване към базата.»(Направен опит да се предаде на FT-28 в 16 часа 52 мин., но без успех.)

16 часа 56 мин. Порт Евърглейдс до всички самолети в полет с FT-28: «Включете вашите устройства за автоматично насочване към базата.» (Няма отговор.)

Показания на капитан-лейтенант Пул: «Приблизително към 17 часа чух двама стажанти, неидентифицирани по отношение на самолета или личността, да правят следните изявления: „Ако летим право на запад, ще стигнем у дома.“ Другото предаване, което чух, беше: „По дяволите, ако летим право на запад, ще стигнем у дома.“

17 часа 07 мин. Тейлър до самолетите в полета: „Променете курса на 090 градуса (източно) за десет минути.“

/ 7 часа 09 мин. Неидентифициран: „Колко време летим вече? Да завъртим с два градуса и да летим на изток. Твърде далеч на север отиваме, по дяволите, вместо на изток. Ако има нещо, няма да го видим.“

17 часа 09 мин. От Форт Лодърдейл уведомяват Порт Евърглейдс по телефона, че дежурният самолет в Лодърдейл е задържан на земята и няма да излети.

17 часа 11 мин. Неидентифициран: „Не си отишъл достатъчно на изток. Колко време летим на изток?“

17 часа 14 мин. „Ало (Порт Евърглейдс), тук FT-28, чу вате ли ме? Приемам.“

/ 7 часа 15 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: „Приемам ви много слабо. Сега летим по 270 градуса (на запад).“

Порт Евърглейдс: „Приех.“

17 часа 16 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: „Ще летим по 270 градуса, докато се натъкнем на брега или ни се свърши горивото.“

/ 7 часа 20 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Ако можете, променете на жълта вълна (З000кХц — честота за спешни случаи), моля, направете го и ни се обадете.“ (Никакъв отговор след три опита.)

17 часа 20 мин. Дневник за произшествията: Връзката с FT-28 — чува се силно и заглъхва — Порт Евърглейдс не може да предаде нищо на FT-28 — Форт Лодърдейл чува самолетите да разговарят помежду си — явно, все още летят по 270 градуса.

17 часа 22 мин. Тейлър: „Когато първият самолет остане с десет галона^[3] гориво, всички заедно ще кацнем върху водата. Всички разбраха ли?“

17 часа 24 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: „Чувам ви съвсем слабо. Какво е времето на Лодърдейл?“

Порд Евърглейдс: „Времето над Лодърдейл е ясно. Над Кий Уест има неограничен таван и видимост. Над Бахамските острови е облачно, доста нисък таван, лоша видимост.“ (Няма отговор.)

17 часа 30 мин. Тейлър до самолетите от полета: „Това вляво кораб ли е?“ (Отговорът не може да се разбере.)

17 часа 33 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: „Чувате ли ме?“

Порт Евърглейдс: „Чуваме ви със сила три, добра модулация.“ (Няма отговор.)

17 часа 34 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Можете ли да преминете на 3000 кХц?“. (Няма отговор след три опита.) Показания на лейтенант Самюъл М. Хайнс, дежурен оператор в кулата на ВВБ във Форт Лодърдейл: „На 4805 кХц имаше много смущения от 16 часа 10 мин. до 17 часа 30 мин., по което време освен смущенията на приемането започна да пречи и музика от кубинските радиостанции. Загубените самолети от 16 часа 10 мин. до 19 часа 04 мин. ту се чуваха ясно и силно, ту заглъхваха напълно. Приемателят в Порт Евърглейдс успяваше да приеме предавания, които радиостанцията на летището не чуваше, и обратно… Радиостанцията (във Форт Лодърдейл) не можа да получи потвърждение за нито едно от съобщенията, предадени на самолетите.“

17 часа 50 мин. Тейлър до Порт Евърглейдс: „Чувам ви много слабо. Предаването ми отслабва.“

17 часа 52 мин. Форт Лодърдейл до Порт Евърглейдс по телефона: „В 17 часа 51 мин. всички станции по брега бяха предупредени да търсят FT-28 и полета му.“

17 часа 52 мин. Майами до всички въздушно-морски спасителни станции по телекса: „Всички станции на юг от Банана Ривър да се осветят до най-голямата възможна степен.“ 17 часа 54 мин. Порт Евърглейдс: „Получихте ли последното ми съобщение? Преминете на 3000 кХц.“

17 часа 55 мин. Тейлър: „Не мога да променя честотата. Трябва да запазя самолетите си невредими.“ Вече се било стъмнило напълно.

17 часа 59 мин. Неустановен източник: „Не мога да премина на 3000 кХц, ще остана на 4805 кХц.“

Факт 28: „Приблизително в 18 часа на 5 декември 1945 г.

бе получено високочестотно радиозасичане на FT-28, като в 17 часа 50 мин. FT-2S се намираше в радиус от 100 мили на 29°15′ северна ширина и 79о00 западна дължина.“

Местоположението на „Полет 19“ било установено! Били са над Атлантическия окена, някъде северно от Бахамските острови и на изток от Ню Смирна, щата Флорида. По това време координатите били само установени; не ги съобщили нито по телекса на другите станции, нито по радиото на самолетите. Засичането било приблизително, но ако Тейлър бил уведомен за координатите, той би се насочил на запад и „Полет 19“ щял да достигне брега.

18 часа 02 мин. Неустановен източник: „Ще се наложи да кацнем може би след минути.“

18 часа 03 мин. Тейлър до Пауърс: „Чувате ли ме?“

18 часа 04 мин. Тейлър: „Чувате ли ме?“

18 часа 05 мин. Тейлър до Пауърс: „Тук е Тейлър… Ние сме над… Не мислите ли…“

18 часа 06 мин. Неустановен източник: „Би трябвало да видим светлина.“

18 часа 07 мин. Порт Евърглейдс до Тейлър: „Чувате ли ме?“

18 часа 09 мин. Порт Евърглейдс: „Чувате ли ме?“ (Продължително броене: едно, две, три, четири, пет, шест, се-дем, осем, девет, десет.)

Мнение 36: „Курсовете, по които са летели самолетите от «Полет 19» след 18 часа 07 мин., са неопределени.“

18 часа 10 мин. Установените координати от радиозасича-нето в 17 часа 50 мин. се съобщават по телефона на кулата във Форт Лодърдейл.

Координатите от засичането все още не са предадени нито по телекса, нито по радиото.

Мнение 21: „През критичния период на вечерта телексите на въздушно-морската спасителна служба бяха извън строя на юг от Банана Ривър.“

18 часа 15 мин. Неустановен източник: „Отрицателно… по какъв курс сме… Ние сме над залива^[4]. Не отидохме достатъчно на изток… От колко време летим по този курс?… Предлагам да летим право на изток, докато ни се свърши горивото, по-близо до брега има по-голяма вероятност да ни намерят…“

Мнение 17: „Водачът на «Полет 19» в самолет FT-28 не бил сигурен в каква посока се намира полуостров Флорида и тази несигурност повлияла на по-късните му решения.“

18 часа 17мин. Тейлър до Пауърс: „Какъв е вашият курс?“ (Няма отговор).

18 часа 21 мин. Майами до Банана Ривър по телекса: „Нашето устройство за откриване на координати дава за полета 29° северна ширина и 79° западна дължина, което е на север от предполагаемото им местоположение. Бихте ли предупредили летищата на север от вас до Джаксънвил.“. (Няма потвърждение, че това съобщение е получено.)

Показания на капитан трети ранг Клод С. Нюман, дежурен офицер в Порт Евърглейдс:

Въпрос: „Беше ли Порт Евърглейдс във връзка с някои от загубените самолети, когато научихте координатите от засичането в 18 часа 21 мин.?“

Нюман: „Не, сър. Ние нямахме двустранна връзка вече от около един час.“

Въпрос: „След като нямахте двустранна връзка, беше ли направен някакъв опит да се предадат на изпадналите в беда самолети получените чрез високочестотно засичане координати по така нареченото «сляпо предаване»?“

Нюман: „Не, сър.“

Показания на капитан трети ранг Ричърд Бакстър, Брегова охрана на САЩ, седми военноморски окръг, Майами:

Въпрос: „Кои от тези (въздушно-морски спасителни) станции бяха на разположение и бяха подходящи да предадат получените координати на самолетите?“

Бакстър: „По мое мнение по това време на деня никоя от станциите не работеше задоволително на 4805 кХц.“

18 часа 24 мин. Порт Евърглейдс до Банана Ривър по телефона: „Нека всички станции… се опитат да се свържат с FT-28 на 4805 кХц и да му предадат да следва курс 270 градуса. Това е сериозно, защото самолетите са загубени от 16 часа 21 мин. и горивото им ще свърши до 19 часа 30 мин. Телексната система е извън строя на север от нас. Също така поставете в готовност «Дъмбо», (самолети за издирване) във вашия район.“

Факт 30: „Координатите от високочестотното засичане в 17 часа 50 мин. бяха предадени по… телексната мрежа… приблизително в 18 часа 36 мин.“

Мнение 22: „След получаване на координатите от засичането никоя от действуващите станции на въздушно-морската спасителна служба, които трябваше да подпомагат «Полет 19», не е успяла да установи успешно връзка с полета.“

Мнение 23: „Никой от заетите да помагат на «Полет 19» не е извършил «сляпо» предаване или радиопредаване на координатите от засичането в 17 часа 50 мин. до никой от самолетите на полета.“

18 часа 37 мин. Неустановен източник: „По какъв курс летим сега?“

18 часа 43 мин. FT-3 (Боси) до FT-28 (Тейлър): (Неразбираемо.)

18 часа 44 мин. На 4805 кХц — неразбираем поради смущения разговор. Може да се чуе FT-3 (Боси) да предава позивните си.

18 часа 44 мин. Порт Евърглейдс до Боси: „Добре, предавайте, моля.“

18 часа 48 мин. Порт Евърглейдс до Боси: „Чуваме ви много слабо. Предавайте, моля.“

18 часа 50 мин. FT-3, тук е Порт Евърглейдс, приемам.»

19 часа 04 мин. FT-3 (Боси) вика FT-28 (Тейлър). (Няма отговор.)

Дневник на произшествията: Последното предаване от полета FT-3 вика FT-28. Няма отговор.

19 часа 46 мин. «FT-28, FT-28, тук е NSO, NSO, NSO. Как ме чувате, приемам.» (NSO е радиостанцията в Майами.)

19 часа 49 мин. FT-28, FT-28, тук е NSO, NSO, NSO. Как ме чувате, приемам.“

19 часа 54 мин. „FT-28, FT-28, тук е NSO, NSO, NSO. Как ме чувате, приемам.“

19 часа 59 мин. „FT-28, FT-28, тук е NSO, NSO, NSO. Как ме чувате, приемам.“

Мнение 39: „Запасът от гориво на самолетите от «Полет 19» би трябвало да им позволи да се задържат във въздуха до около 20 часа.“

20 часа 13 мин. Спасителният кораб на въздушно-морска-та спасителна служба във Форт Лодърдейл в патрул край Би-мини до Порт Евърглейдс: „Продължаваме опитите да се свържем с FT-28 на 4805 кХц. Отрицателен резултат.“

20 часа 13 мин. Порт Евърглейдс: „Можете да прекратите за тази нощ.“

20 часа 37 мин. Съобщение на Бреговата охрана: „Всички кораби в района на източното крайбрежие на Флорида, източно до 74° да търсят с повишено внимание пет самолета, за които се смята, че са паднали в морето.“

21 часа 52 мин. „FT-28, FT-28, тук е… как ме чувате, приемам.“ (Силни смущения.)

21 часа 56 мин. „FT-28, FT-28, тук е… как ме чувате, приемам.“ (Силни смущения.)

Изчезването на търсещия самолет

Показания на лейтенант Чарлз У. Джонсън, дежурен офицер във ВВБ в Банана Ривър: „Като дежурен оперативен офицер изпратих самолетите учебен № 32 и учебен № 49 за определената операция по издирване… Дадох следните указания на лейтенант Бамърлин (пилот на самолет №32) и лейтенант Джефри (самолет №49). Бамърлин трябваше да излети и да се насочи към 39° северна ширина, 79° западна дължина (засичането на «Полет 19» в 17 часа 50 мин.) и след това да проведе издирване в разширяващ се квадрат. Джефри трябваше да излети и да се придържа към брега до 29° северна ширина, а след това да се отправи на изток до 79° западна дължина, където да се свърже с лейтенант Бамърлин и след това и той да проведе издирване в разширяващ се квадрат… Те трябваше да изпращат съобщения всеки час (и) също трябваше да следят 4805 кХц, честотата на торпедните бомбардировачи.“

Показания на радиста втори клас Бърнън Д. Клеъри, Комуникационен отдел на ВВБ в Банана Ривър: „Точно преди 19 часа 30 мин. учебен самолет №49 съобщи за излитането си… Учебен самолет № 49 трябваше да направи първото съобщение за местоположението си в 20 часа 30 мин. Когато не се обади в базата до 20 часа 35 мин., операторът се опита да се свърже с него. Операторът продължи да го вика непрекъснато в продължение на един час и не успя да получи отговор.“

Показания на капитан трети ранг Уйлям Дж. Лорънс, командуващ Бреговата охрана във ВВБ в Банана Ривър: „В 21 часа 12 мин. получих съобщение от Центъра за съвместни операции в Майами, че от американския кораб «Гейнс Милс» в 19 часа 50 мин…. са наблюдавали експлозия в район с координати 28°59′ северна ширина, 80°25′ западна дължина… Съобщава се, че експлозията била значителна и че избухналите пламъци продължили няколко минути. Бе предположено, че е възможно това да е бил учебният самолет № 49, с който се опитвахме да установим връзка на 3000 кХц, но не успявахме. Бе съобщено, че експлозията е наблюдавана в 19 часа 50 мин., точно 23 минути, след като самолет № 49 е излетял. Координатите на експлозията отстоят на 45 морски мили от района на хидросамолетите в Банана Ривър.

… Капитанът на «Гейнс Милс» заяви, че един самолет, изглежда, се е запалил във въздуха, паднал във водата и експлодирал, а членове на екипажа са видели маслено петно и останки. Офицерът, командуващ кораба от Ню Смирна, съобщи по-късно, че не видял никакви останки и че дори да бяха видели нещо, морето било прекалено бурно, за да го приберат.

…Никакви други останки не са били видени освен онези, за които бе съобщено от «Гейнс Милс» и които не са успели да приберат заради бурното море.“

Показания на лейтенант Джерълд Е. Бамърлин, пилот на учебен самолет № 32 от ВВБ в Банана Ривър: „След излитането ние (самолет №32) стигнахме дотам (засечката от 17 часа 50 мин.) и започнахме търсене по разширяващ се квадрат… Когато стигнахме в района… около 20 часа 15 мин., таванът беше между 250 и 370 метра, облачно, е превалявания, вятърът — с приблизителна скорост 25 до 30 възла (13 — 15 м/сек.), западен-югозападен, и въздухът — с много завихряния. Морето беше извънредно бурно (и) долу се виждаха бели гребени…

Около 21 часа 45 мин. ни наредиха да се отправим към местоположение на около 25 мили от Ню Смирна, за да разследваме някаква експлозия, за която съобщил един танкер. Поради силния насрещен вятър беше необходим един час, за да стигнем на местопроизшествието… Започнахме издирване по разширяващ се квадрат в мястото на съобщената експлозия, като проверихме известен брой появили се на радара цели и визуално наблюдавахме светлини, от които всички се оказаха фиктивни….

При пристигането атмосферните условия и състоянието на морето на 25 мили източно от Ню Смирна бяха: таван по преценка около 300–600 метра, вятър западен-югозападен със скорост около 25–30 възла, въздухът с много завихряния, но, доколкото си спомням, не валеше. Морето беше много бурно.“

Показания на капитан трети ранг Уйлям Т. Мърфи, Брегова охрана на САЩ, Майами: „Получихме съобщение от американски боен кораб «Соломънс»: «Нашият противовъздушен радар показа как един самолет след излитане от Банана Ривър снощи се присъедини към друг самолет (самолет №32), след това се раздели от него и докато летеше по курс 045 градуса точно по времето, когато от „Гейнс Милс“ са видели пламъците, и точно на същото място, гореспоменатият самолет изчезна от радарния екран и не се появи повече.»“

Мнение 53: „Учебният самолет № 49 («Мартин Маринър») е експлодирал в морето по неизвестна причина или причини в местоположение с приблизителни координати 28°59′ северна ширина. 80°25′ западна дължина.“

Много фактори допринесли за гибелта на „Полет 19“, най-важният от които е повредата в компасите на лейтенант Тейлър. В доклада се отбелязва, че в никой самолет не е имало часовник, но не е известно дали някой от летците не е носел със себе си ръчен часовник. Поради честите запитвания на Тейлър за часа, изглежда, че той не е имал часовник, а няма по-добър начин да се загуби всякаква ориентация от този, да летиш неизвестно колко време в неизвестна посока.

Тейлър бил прехвърлен във Форт Лодърдейл скоро преди полета и непознаването на Бахамските острови би могло да обясни неправилното му предположение, че се намира над островите Флорида Кийс. Тейлър не могъл да реши дали е над Атлантическия океан и източно от Флорида, или над Мексиканския залив и западно от полуострова. В резултат на това той променя няколко пъти курса, води хората си назад-напред и постепенно се придвижва на север от Бахамските острови.

Вторият значителен фактор, който проваля спасяването на полета, е отказът на Тейлър да пренастрои радиостанцията си на аварийния канал. А така той би могъл да поддържа радиовръзка със земните станции. Явно, опасявал се е, че ако самолетите се опитат да променят канала, но не успеят да се открият на новата честота, няма да имат връзка и не ще могат да „се намерят“ отново по радиото.

Преминаването на 3 000 кХц би дало канал, свободен от намесата на други самолети и смущенията от кубинските радиопредаватели. Би позволило също по-близки до полета станции да се свържат със самолетите, тъй като всички радиостанции били оборудвани за работа на аварийния канал, но много малко от тях са могли да предават или приемат на учебната честота. Използването на аварийния канал би позволило също на засичащите станции да установят координатите на самолетите значително по-рано.

Третият фактор за изчезването били атмосферните условия. Въпреки че били „добри“, когато самолетите излетели, те бързо се влошили. Издирващите самолети съобщили за силни завихряния и опасни условия за летене, а един от корабите в района съобщил за „силни ветрове и огромни вълни“. „Полет 19“ не бил осъществяван от група опитни ветерани, кръжащи над спокойно море в средата на слънчев следобед — той бил в ръцете на един заблуден инструктор и четирима стажант-пилоти, опитващи се да кацнат във водата в тъмна бурна нощ. Положението било безнадеждно.

Необяснимите изказвания, приписвани на пилотите от Легендата, не се появяват в доклада на Военноморските сили, нито се намеква дори в него, че операторите в контролните кули са били необичайно озадачени или разтревожени.

Дилемата не е била в това, че пилотите не могли да съобщят в какво направление летят, а по-скоро, че не могли да решат коя е правилната посока, по която трябва да се насочат. Те не били сигурни от коя страна на полуостров Флорида се намират и непрекъснато сменяли курса, обикновено отправяйки се на изток или на запад. Веднъж те се насочили и на север, за да разберат, както казва Тейлър, със сигурност дали не са над Мексиканския залив.

Макар да разрешава на един самолет с изправен компас да води полета, по време на изпитанието Тейлър не изпада в паника, нито пък прехвърля командуването на полета на някой от стажантите.

Често се говори, че е немислимо самолетите да изчезнат в толкова ограничен район. Според официалния доклад обаче те са летели загубени повече от четири часа, преди да им се свърши горивото. Те паднали в Атлантическия океан, някъде на изток от САЩ и на север от Бахамските острови. Полетът им не бил ограничен от нищо.

Загубата на хидросамолета „Мартин Маринър“ се смята за загадъчна, защото се предполага, че е изчезнал няколко минути, след като за последен път бил чут „Полет 19“. Според Легендата последното обаждане от полета е в 16 часа 25 мин., а хидросамолетът „Маринър“ излетял и изчезнал малко след това при чисто, слънчево небе точно когато навлязъл в района, където изчезнали петте „Авенджър“. Според Легендата експлозията станала три часа, след като самолетът изчезнал; поради това експлозията и гибелта на самолета „Маринър“ не могат да са свързани помежду си.

В действителност хидросамолетът „Маринър“ излетял в 19 часа 27 мин., а експлозията станала в тъмна бурна нощ, точно там, където самолетът би трябвало да се намира след полет от 23 минути. Той бил единственият липсващ самолет освен петте бомбардировача „Авенджър“ и официални лица, които научили за експлозията в 21 часа 12 мин., веднага решили, че това е издирващият самолет, който не съобщил координатите си в 20 часа 30 мин. Самолетите „Маринър“ били наричани „Летящи газови резервоари“ поради често нахлуващите в тях изпарения и нелегално взета цигара от някой член на екипажа или искра от някакъв друг източник са могли да предизвикат експлозията.

В Легендата се създава впечатлението, че самолетът „Маринър“ е бил единственият спасителен самолет на път да помогне на загубилите се самолети. И сякаш „страшилището на Триъгълника“ прогонва първия не-канен гост от владенията си. Според Легендата другите издирващи самолети излетели едва след като „Маринър“ изчезнал.

Но липсващият самолет не бил единственият издирващ самолет. Той дори не излетял пръв. Самолетът „Дъмбо“ от Динър Кий (Майами) бил във въздуха в 18 часа 20 мин., но антената му скоро се заледила и той не успял да установи връзка. Издирващи самолети излетели от Вироу Бийч в 18 часа 45 мин. и от Дейтоуна Бийч в 19 часа 30 мин. Други самолети излетели по-късно, а към мястото на произшествието били изпратени и няколко кораба.

Следствената комисия на Военноморските сили не заявява, че е озадачена, както се твърди в Легендата. Тя вписва 56 „факта“ и 56 „мнения“, които се основават на показанията, дадени в продължение на 40 дни. Сред тях са „мнение 37“, че „самолетите от «Полет 19» са извършили принудително кацане в морето при пълен мрак източно от полуостров Флорида някъде след 19 часа 04 мин.“, и „мнение 38“, че „морето… било бурно и неблагоприятно за кацане във водата.“

Част от Легендата е, че след завършване на търсенето Военноморските сили издали заповед до всички съдове, които минават през района, да следят за останки и оцелели хора и че „заповедта е в сила и до днес!“ Като че ли военноморските сили все още след всички изминали години, се надяват да се намери нещо. Случаят не е такъв. При прекратяване на всяко търсене стандартна процедура е да се включва изразът, че всички пътуващи през района трябва да проявяват повишено внимание. Това никога не се отменя, защото в същност е част от заповедта, с която се прекратява дадено търсене.

Скорошна добавка към Легендата е, че лейтенант Тейлър поискал да бъде сменен, преди да започне полетът, но молбата му била отхвърлена. Поради това, се казва в една от версиите, „се смята, че той може би е бил болен или вероятно^[5] в нетрезво състояние“.^[6]

В доклада лейтенант Артър А. Къртис, офицер-инструктор във Форт Лодърдейл, Военноморската въздушна база, дава следните показания:

Въпрос: „Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на пилотите от полета?“

Отговор: „Да, лейтенант Тейлър ме помоли да намеря друг инструктор на неговото място, като не изтъкна специална причина, освен че не му се лети.“

Въпрос: „По кое време лейтенант Тейлър отправи това искане?“

Отговор: „Доколкото си спомням, беше около 13 часа 15 мин.“

Въпрос: „Какво предприехте по повод молбата на лейтенант Тейлър?“

Отговор: „Казах, че не ще успея да му намеря заместник.“

Въпрос: „Знаете ли какво е правил лейтенант Тейлър от този момент до момента на излитането?“

Отговор: „Не зная, сър.“

Въпрос: „Забелязахте ли нещо необичайно в поведението на лейтенант Тейлър?“

Отговор: „Не, сър.“

Въпрос: „Беше ли нормален във всяко отношение?“

Отговор: „Да, сър.“

Никой от участвуващите в разследването не пожелал да продължи разпита на този свидетел.

Молбата не се споменава повече в доклада и не е включена в поредицата от факти или мнения като свързана с инцидента. Невероятно е разследващите да не са се занимавали повече с този въпрос, ако съществува дори най-малката възможност лейтенант Тейлър да е бил физически или емоционално неустойчив. Обратното, на 14 октомври 1947 г. към доклада била прибавена една страница, в която Военноморските сили оневиняват напълно Тейлър за инцидента, като се изтъква, че вероятно е настъпило „някакво неочаквано и непредвидено развитие на атмосферните условия; лейтенант Тейлър навреме установил, че са изпаднали в критично състояние; той веднага поел ръководството, задържал всички самолети заедно и след това, изправен пред най-трудните летателни условия, храбро се опитал да върне самолетите в базата.“

Много фактори попречили „Полет 19“ да бъде спасен: повредата в компасите на лейтенант Тейлър; неизправността на радиоканала, който бил необходим на лейтенант Кокс, за да поддържа връзката с полета; отказът да се разреши на Кокс да използва готов самолет: лошото приемане по радиото; късното изпращане на спасителни самолети; наближаването на нощта и влошаването на атмосферните условия; неуспешните опити да се установят бързо координатите на полета чрез радиозасичане; неизпълненото задължение да се предадат координатите от засечката, след като били установени; неизправността на телексната система; обледяването на антената на самолета „Дъмбо“ от Динър Кий; военната дисциплина, която държала всички самолети заедно, макар някои от пилотите да знаели, че летят по погрешен курс; фактът, че „Полет 19“ бил последният полет за деня. Ако някои от тези фактори не бяха действували, полетът би могъл да завърши по друг начин. Един или повече от самолетите можеха да се завърнат и събитието бързо щеше да се забрави, вместо да стане известно като най-странният полет в историята на авиацията.

Най-трагичната част от произшествието е, че когато лейтенант Тейлър за първи път съобщава за затрудненията си, според дадени по-късно показания, той е бил над рифовете малко на север от Бахамските острови. „Полет 19“ бил почти точно по курса, когато пилотите решили, че са се загубили!