Лорънс Дейвид Куше
Загадката на Бермудския триъгълник (53)

Февруари 1972
„В. А. Фог“

Сто седемдесет и пет метровият „В. А. Фог“ изчезнал някъде на юг от Галвистън на или малко след 1 февруари 1972 г. Танкерът трябвало да навлезе в Мексиканския залив, за да промие танковете си и да се върне. Търсенето му започнало малко след като не се върнал навреме. Макар останки да били намирани почти всеки ден, корабът бил открит едва на 14 февруари, когато леководолази открили останки от разбития му корпус на юг от Фрийпорт на дълбочина 27 метра.

От Бреговата охрана не можаха да кажат какво е станало с моряците, тъй като всичките 35 души са изчезнали. Смразяващата кръвта част от историята е, че тридесет и деветият човек, капитанът, бил намерен седнал в кабината си, с чаша за кафе все още в ръката му.

Каква може да е причината корабът да потъне толкова бързо, че да не е изпратен автоматично сигнал за помощ, моряците от екипажа да не са могли да използват спасителните съоръжения, а животът на капитана да е завършил без предупреждение? Загадката, изглежда, няма рационално обяснение.

„Галвистън Дейли Нюз“, 14 февруари 1972 г., с.1:

От Дейвид Лайънс. „В неделя мистерията около кораба «В.А.Фог» бе поне частично разгадана, когато леководолази разпознаха намерените по-рано останки по дъното на Мексиканския залив.

Разбитият корпус под водата се намира на дълбочина 27 метра, приблизително на 50 мили югоизточно оттук…

Леководолази от «Мис Фрийпорт»… които със своите хидролокатори открили танкера в събота, разчели името на постигнатия от зла съдба кораб върху корпуса му…

«В. А. Фог» отплавал от Фрийпорт на 1 февруари, за да се отдалечи на 50 мили от брега и да промие празните си танкове, които преди това съдържали бензол, взривоопасен въгле-водород. Корабът носел също товар от ксилол. След почистването на танковете, той трябвало да се върне в Галвистън, но след отплаването му от Фрийпорт за него и хората на борда не се чуло нищо повече.“

„Галвистън Дейли Нюз“, 15 февруари 1972 г., с.1:

От Джоуел Къркпатрик. „В понеделник леководолази забелязали трупове на борда на разбития от експлозия танкер «В. А. Фог»“…

Източник във Фрийпорт съобщи, че леководолазите, които извадили някои останки… забелязали напълно облечено човешко тяло да плава в щурманската рубка на танкера, а ръката на друго тяло се подавала от останките.

Нито едно от двете тела не изглеждало засегнато от експлозия… но по това време не бил направен опит те да се разпознаят.

„Трябва да е била страхотна експлозия“, сподели източникът.

„Предната палуба е огъната надясно под ъгъл 45°. Голямо парче от носовата част е откъснато встрани…“

Изглежда че… експлозия е разкъсала предната половина на „В.А.Фог“ и той не е могъл да се спаси…

Онова, което е било 175-метров танкер „Т-2“… сега се вижда върху екрана на хидролокатора като останки с дължина 137 метра.

„Галвистън Дейли Нюз“, 16 февруари 1972 г., с.1: От Джоуел Къркпатрик. „Висока три километра и половина гъба от дим с луминесциращ връх израснала през облачния слой пред реактивния самолет на инструктор по летене от НАСА в следобеда, когато танкерът «В.А.Фог» изчезна…“

Според показанията му в началото той помислил, че е изригнал подводен вулкан. Върхът на гъбата имал диаметър над километър и половина и продължавал да нараства.

Първото съобщение за дим във форма на гъба дошло в 16 часа 04 мин. на 1 февруари… „Изглежда като експлозия във водата… Това беше най-голямото нещо, което съм виждал…“

(Един свидетел) каза, че… чул страхотен гръм, идващ някъде откъм Мексиканския залив, от югоизток.

„Разнесе се гръм, а после тътнежът продължи с около пет тътена — каза той — и нямаше нито секунда помежду им.“

„Галвистън Дейли Нюз“, 19 февруари 1972 г., с.1:

„Леководолази… извадиха едно тяло и го пренасят… На разследването в петък друг бивш моряк на разбития и потънал танкер разказа, че е виждал от комина на кораба да изригват искри и дим, докато той превозвал силно запалими химикали.“

„Галвистън Дейли Нюз“, 20 февруари 1972 г., с.1:

„Изваденото от потопения кораб «В.А.Фог» тяло е разпознато предварително като принадлежащо на капитана, съобщи лейтенант Тони Солано от службата на шерифа… Разпознаването вероятно е направено по зъболекарската картотека.“

Катастрофата станала толкова далече от Бермудския триъгълник, че повечето автори дори не я споменават. От двамата, които я описват, единият съобщава за нея без никаква мисъл за загадъчност, докато другият я представя, както я описах в началото. Разследвах втората версия, тъй като е най-вероятно тя да се повтаря в бъдещи статии за Бермудския триъгълник.

Макар очакваните резултати от разследването на Бреговата охрана и многото заведени дела все още да не са налице, няма съмнение, че гибелта на кораба се дължи на експлозия, причинена от летливия му товар. Въпреки че точната причина не се знае, подсказани са възможностите за няколко източника на запалване в кораба.

Остава въпросът, дали капитанът е бил намерен да седи в кабината си и все още да държи в ръката си чаша за кафе. Вестниците не дават подробности по обстоятелствата около откриването на телата. В броя от 15 февруари на „Галвистън Дейли Нюз“ пише „напълно облечено човешко тяло било намерено да плува в щурманската рубка на танкера“, а в броя от 20 февруари на „Хюстън Поуст“ пише, че тялото на капитана „било в щурманската рубка на кораба“. Като се комбинират двете съобщения, изглежда, че тялото на капитана е било намерено да плува в щурманската рубка.

За да бъда сигурен, че заключението ми е правилно, влязох във връзка с няколко души, свързани със случая, обясних им какво се твърди за капитана и ги попитах дали е вярно.

Лейтенант Солано, медицинският следовател на Галвистън, отговори, че той бил в дока, когато донесли трите тела. И трите били извадени от щурманската рубка, а по-късно по отпечатъците от пръстите се установило, че едното тяло е на капитана. Солано заяви, че твърдението за капитана е смешно.

Джоуел Къркпатрик, редактор за града на „Галвистън Дейли Нюз“ отговори:

„Още от самото начало аз писах тук за всичко, което се отнасяше до изчезването на кораба «В. А. Фог».

От първото съобщение за «закъснението» на кораба до началното съобщение за експлозия; разследването на Бреговата охрана; съдебните процеси; борбата на леководолазите да запазят надстройката на кораба като привлекателен обект за туристите — всичко.

През цялото това време никога не чух някой да казва, че когато бил намерен (капитанът), продължавал «да стиска чашата за кафе».

Тялото не бе намерено в кабината му, а в рулевата рубка (до щурманската рубка) да плава опряно в тавана. Леководолази от Бреговата охрана на САЩ го извадиха. Нямаше съобщение да е стискал нещо в ръката си. Мога само да за-ключа, че това за кафената чаша е чиста фантазия…

Фактите от продължаващата история на кораба «В. А. Фог» са достатъчно драматични и без «някой» да ги преобразява с фантазията си.“

На 16 януари 1974 г. бях повикан по телефона от лейтенант Артър Уайтинг от Отдела за преглед на произшествията при Бреговата охрана във Вашингтон. Макар окончателният доклад за разследването да на е още публикуван, Уайтинг провери положението по моя молба. Той научил, че капитанът бил намерен да плува опрян в тавана в един от ъглите на щурманската рубка, а ръцете и краката му висели надолу. Част от дървена маса за картите плавала близо до него, но не се споменавало нищо за кафена чаша. Намерили и две други тела, едното от които било разпознато.

На 4 март 1974 г. капитан трети ранг Ф. A. Райс, началник на Отдела за преглед на произшествията, ми писа, че капитан трети ранг У. Е. Уейли-младши, секретар на Следствената комисия по случая с кораба „В. А. Фог“, потвърдил истинността на този отчет за намиране на тялото, което по-късно било разпознато като принадлежащо на капитана.

Един от най-трудните проблеми е да се докаже, че нещо не е станало, след като някой друг твърди, че е станало. В този случай това се оказа сравнително лесна, тъй като събитията бяха скорошни и много от хората, свързани с тях, все още са на разположение, за да ги коментират. Ако злополуката се бе случила преди повече години, може би щеше да е невъзможно да се открие, че съобщеното за този факт в същност е плод на фантазията.