Марио Пузо
Тъмната арена (21)

21

През мъглата на тежкия, уморителен сън и кодеина Хела чу късите гневни викове на глада. Напълно будна, тя изпита приятното усещане, че може лесно да успокои детето; ослуша се, след това стана да приготви шишето.

Чувстваше се слаба, въпреки че спа добре последните две нощи. Постоянната употреба на кодеина имаше ефект и беше притъпил болката в устата и главата и. Вдигна ръка и се учуди, че пръстите й така лесно докоснаха бузата. Лицето й се беше подуло още повече през нощта, но не чувстваше никаква болка. Като чакаше млякото на бебето да се стопли, тя взе още една таблетка кодеин и я избута с пръсти в гърлото си. Трудно й беше да гълта дори слюнката. След това даде на детето шишето с млякото и настъпи абсолютна тишина в стаята. Имаха късмет с фрау Сондърс, помисли си Хела. А и Уолтър я харесваше. Надяваше се той да донесе документите за женитба и да напуснат Германия. Сега изпитваше непрекъснат страх, повече за детето, отколкото за каквото и да било. Че ако детето се разболее, няма да получат американски лекарства. Не можеха да рискуват на черния пазар, щом се отнася до бебето.

Когато се усети по-силна, Хела стана и разтреби стаите. След това отиде в дневната. Фрау Сондърс вече седеше до желязната печка и пиеше кафе. Пълна чаша кафе чакаше Хела.

— Кога се връща твоят човек? — попита фрау Сондърс. — Нали трябваше да се върне тази сутрин?

— Налага се да остане още няколко дни — отвърна Хела. — Може би ще има вече новини, когато се обади тази вечер по телефона. Знаете какво значи документи.

— Каза ли му за пеницилина? — попита фрау Сондърс.

Хела поклати отрицателно глава.

— Мислех, че този Йерген ви е приятел — продължи фрау Сондърс. — Как е могъл да направи такова нещо?

— Не смятам, че е негова грешката — каза Хела. — Лекарят ми каза, че не е възможно да се употреби, защото не бил пазен както трябва. Беше наистина пеницилин. Нямало е как Йерген да знае.

— Сигурно е знаел — добави фрау Сондърс. След това каза сухо: — Ще открие, че печалбата му е малка, когато хер Моска го посети.

В другата стая бебето започна да плаче и Хела отиде да го вземе. Фрау Сондърс предложи:

— Нека го подържа.

Хела й го даде и отиде да вземе чисти пелени. Когато ги донесе, фрау Сондърс каза:

— Дай аз да го преповия. — Това беше ритуал всяка сутрин.

Хела взе една празна желязна кофа до печката.

— Ще сляза за брикети.

— Не си достатъчно силна за това — отвърна фрау Сондърс. Но тя гъделичкаше бебето и каза това автоматично.

Утринният въздух беше есенно студен, дърветата умираха и падналите листа бяха тъмнокафяви и червени. Хела усети силния аромат на падналите ябълки. Оттатък хълмовете с градини идваше мирисът на реката Везер, прясно измита от есенните дъждове. От другата страна на „Курфюрстен Алее“ видя едно малко красиво момиче с четири малки деца да играят под дърветата, като ритаха кафявите мъртви листа, събрани на купчини. След това й стана студено и тя се прибра.

Слезе долу в мазето и отключи вратата от телена мрежа. Напълни кофата с брикети. Опита се да я вдигне, но за нейно учудване разбра, че не може. Направи голямо усилие, но усети, че й става лошо. За момент се уплаши. Хвана се за мрежата и слабостта премина. Взе три или четири брикета и ги сложи в престилката си, като държеше краищата й. Заключи със свободната си ръка и започна да се изкачва по стълбите.

Насред стълбите краката й отказаха да се движат. За момент застина в почуда. Страшен хлад обхвана тялото й. Един кръвоносен съд се бе спукал и силна болка премина през мозъка й, като пробождане с остро желязо, така че не чу как въглищата се изсипаха от престилката й по стълбите. В ужас тя започна да се свлича, видя фрау Сондърс наведена над перилата с бебето в ръце, виждаше ги замъглено, но много близо. Вдигна ръка към тях и извика, след което се отдалечи от ужасеното лице на фрау Сондърс и бебето в бели пелени и все още викайки, падна, далеч от собствените си викове, които никога вече нямаше да чуе.