Джон Нанс
Операция „Скайхук“ (43)

Четиридесет и трета глава

Понеделник сутринта, ден осми

Секуим, щата Вашингтон

Арли поседя няколко секунди възмутен, след което реши да погледне двигателя на колата и да потърси причината да не пали. Дръпна лостчето и излезе, вдигна капака и веднага съзря нещо отстрани на мотора, което не бе забелязвал досега. Беше цилиндричен метален предмет, дълъг около двайсетина сантиметра и изглеждаше като част от двигателя. Но той не си спомняше предназначението му и дали можеше да блокира стартера. Посегна и докосна предмета, като така задейства някаква скрита електрическа верига. Избухването на малкия фойерверк под устройството го изкара да подскочи, усети силния наплив на адреналин след шока. От предмета се виеше тънка струйка дим и недвусмислено подсказваше, че безвредното устройство бе заредено така, че да се задейства при докосването му.

Малко лостче стърчеше отпред и върху него бе закачено някакво парцалче с изписани върху него думи. Арли присви очи, за да прочете съобщението: „Бум! Това бе предупреждение. Следващият път си мъртъв“.

Арли изтръгна устройството от двигателя и го хвърли ядно и с все сили към съседната полянка, след това хласна капака и бързо закрачи към дома си, разтреперан от странната смесица на гняв и страх.

Когато отвори вратата, Рейчъл стоеше около барплота в средата на кухнята и тъкмо отваряше някакво малко пакетче. Погледна го, изненадана от възбудения му вид.

— Скъпи? Защо се връщаш толкова скоро? — попита тя и продължи да развива кафявата амбалажна хартия от малката картонена кутийка.

— Какво е това? — попита Арли и посочи пакетчето, изведнъж осъзнал, че красивата му жена ей сега щеше да го отвори.

— Не знам — отвърна Рейчъл. — Може би някакъв подарък. Беше на прага пред къщи.

— Не! — впусна се той към кутийката, но в този миг в къщата отекна силен гръм.

Рейчъл отскочи назад, докато Арли грабваше пакета, но твърде късно. В ноздрите му нахлу същия лютив барутен дим. Той възвърна равновесието си и се обърна, погледът му срещна този на Рейчъл и си спомни ужасната картина на една от обезглавените жертви на печално известния Юнабомбър.

— Какво, по дяволите…? — успя да изрече тя, докато се връщаше към барплота.

Арли погледна кутийката и забеляза малката бележка, която се бе появила. „Понеделник сутринта е. Знаеш ли къде е дъщеря ти?“

Рейчъл също прочете текста.

— Това да не е някаква глупава шега? — попита тя. — Ако е така, никак не е смешна.

Той клатеше глава, не можеше да се сдържи.

— Не. Не е шега. Заплаха е.

— От кого? За какво?

Той остави кутийката на плота, приближи и я прегърна силно, неспособен да спре рукналите сълзи.

— Арли? Какво става? — попита тя с тих и напрегнат глас.

— Мила, облечи се и приготви една чанта с дрехи. Трябва да заминем веднага. Ще ти обясня като потеглим.

Тя се отдръпна и го погледна в очите.

— Но къде ще ходим и защо?

— Имай ми доверие. Ще ти обясня, след като излетим.

— След като излетим ли?

— Ще вземем черокито. Вземи малко дрехи. Не се обаждай на никого.

— Арли…

— Не сега! Просто… просто ми имай доверие. Животът ни е в опасност.

Отвън, откъм подходната алея се понесе шум на хрущящ под гумите на кола чакъл и Арли сграбчи Рейчъл за ръката и я поведе приклекнала през всекидневната към спалнята, където под леглото държеше зареден магнум 357-ми калибър.

 

 

Управление на ФАА

Вашингтон, окръг Колумбия

Мак никога досега не бе влизал в кабинета на администратора на ФАА, но си бе представял някак си по-голямо помещение от това, в което го въведе помощникът й. Шефът на ФАА — за втори път жена на този пост — се изправи, заобиколи писалището си, за да се ръкува с него, след което му посочи голямо кресло от другата страна на бюрото. Лора Бъзби се настани на другия стол зад ниската масичка.

— И така, генерал МакАдамс, какво мога да направя за вас? Всичко, което знам, е, че ръководите много важен черен проект, имате сериозни проблеми и не можете да кажете за тях никому, освен на мен.

Той се усмихна, отвори кожена папка, извади двете странички, съдържащи основните факти, и й ги подаде.

— Онова, което мога да ви кажа, е следното. Вашите хора създават голям проблем, а вие можете да прекратите това много бързо. Тъй като въпросът е от голямо значение за националната сигурност, точно това искам да ви помоля да направите.

Бъзби — висока и елегантна жена, бивш член на Конгреса, с буйна грива посребрена коса и с репутацията на неотстъпчива администраторка, отметна глава и го погледна в очите.

— По-точно?

— Искам да отмените спешно отнемане на пилотски лиценз и да възстановите пострадалия старши пилот, преди дъщеря му, адвокатката и семейството му да потропат на неподходящи врати и да разкрият нашия проект, което ще доведе до непоправими вреди.

Мак й обясни основните факти и новопостъпилата информация за миналото на инспектора от ФАА Харисън.

— Почакайте малко — прекъсна го Лора Бъзби. — Вие твърдите, че и трите обвинения срещу пилота са фалшиви? Подкрепете се с факти.

Мак въздъхна и се впусна в обяснения. Тя кимаше бавно.

— Откъде знаете, че онова витло се е счупило?

— Ние… разполагаме с неопровержими доказателства. Знаем точно как изглеждат останките и доказателствата са необорими.

— Разбирам, това е едно от трите обвинения, но не сте ме убедили, че той не е продължил в нарушение полета си по уреди, без да е имал разрешение за това, или че не е пилотирал в нетрезво състояние.

— Трябва да ми се доверите за това, защото ние наистина не разполагаме с време да преминем през нормалните процедури.

— Аз пък съм педантка относно нормалните процедури, господин генерал.

— Да, но ситуацията е необичайна. Много се съмнявам, откакто сте в този кабинет, при вас да е идвал някога координатор на черен проект от Пентагона с молба да направите изключение.

— Може би сте първият. А може и да не сте.

— Е, добре. Като се има предвид евентуалната вреда, която може да бъде нанесена на отбраната, както и пресилената реакция с отнемането на лиценза само четирийсет и осем часа след катастрофата въз основа на почти нищо, плюс очевидното лично предубеждение на инспектора, което се дължи на собствения му печален опит от миналото, то тук са налице всички съставни части на огромна несправедливост, което изисква неотложно преразглеждане, дори да не съществуваше аспектът на националната сигурност.

Бъзби въздъхна и свали ръката, с която бе понечила да подпре брадичката си.

— Господин генерал, когато поех този пост, едно от нещата, които съобщих на хората си беше, че дните на повторни разглеждания и отменяне на решенията на инспекторите на място поради несъстоятелни или политически причини, са вече минало. Когато бях в Конгреса, в подкомисията по авиация, ми беше омръзнало до смърт да гледам как ФАА предприема мекушави действия, поради това, че те — а сега ние — се бояха от политически реакции.

— Разбирам. Но това засяга…

— Националната сигурност. Знам. Не съм неотзивчива, но онова, което няма да направя, е просто да замета случая под килима, без да вникна в подробностите.

— В този случай времето е от изключително значение. Семейството на този мъж предприема всички действия, за да отхвърли вашите обвинения и по този начин приближава опасно близо до нас. Ако всичко това гръмне в съдебната зала, може да стане дори още по-опасно, поради евентуалната намеса на медиите и съдебни нареждания, които не можем лесно да избегнем. Обвинението е толкова слабо, че ще е под достойнството на ФАА да го поддържа и мога да ви обещая, че ще попаднете в много неудобно положение. А нанесената на командир Роузън щета ще е огромна. Той е старши пилот на 747, който ще остане без работа, докато лицензът му не бъде възстановен.

Тя взе представената й докладна записка, изправи се и даде знак, че разговорът е приключил.

— Ще се занимая с това веднага щом е възможно, господин генерал.

Мак също се изправи, леко обезпокоен, че започваше да надушва опит за измиване на ръце.

— Мога ли да ви се обадя този следобед?

Тя се засмя и поклати глава.

— Шегувате се, нали? Ще са необходими поне три или четири дни, за да се съберат всички подробности по случая. Ще ви се обадя, когато събера достатъчно информация, за да взема решение.

Мак влезе в асансьора, без дори да забележи четиримата други пътници, които бяха вече в него. Опасността бе твърде реална, за да си позволи глупавото предположение, че Ейприл Роузън няма да намери път през грижливо изтъканата завеса на секретност около „Скайхук“ и да разкрие неща, които никога не биваше да излизат на бял свят.

Знаеше, че разполага с още един скрит коз и ако ФАА откажеше да сътрудничи, той нямаше да има друг избор, освен да го извади. Но ако този миг настъпеше, той трябваше да се намира тук, в столицата.

Планът му да се върне следобед в Анкъридж рухна пред очите му и той си напомни да отмени резервацията си за полета, веднага щом се върне в хотела.

 

 

Деловодство, Окръжен съд на САЩ

Вашингтон, окръг Колумбия

10:15 часът сутринта

Грейси погледна часовника си за трети път, след като деловодителят подпечата и прие документите й, свързани с новата тъжба срещу ФАА. След това потъна в дебрите на съда, за да потърси отговор на настоятелната й молба някой от съдиите да разгледа спешната тъжба през следващите няколко часа.

Чу стъпки и видя една старомодно облечена жена, която влезе и затвори вратата зад гърба си, а после приближи плота леко усмихната.

— Това е крайно необичайна и несъобразена с правилата молба, нали разбирате, госпожо адвокат?

— Да, разбирам. Но и ситуацията е също тъй безпрецедентна.

— Разговарях със съдия Уолтън и ми бе поръчано да ви кажа следното. Първо представете лично тъжбата си във Федералната авиационна администрация и получете обратна разписка. Можете да ми се обадите по телефона и да потвърдите, че сте го сторили. В такъв случай съдията ще разгледа тъжбата ви точно в един следобед.

— Аз… сигурно е недопустимо да питам, но дали съдия Уолтън гледа благосклонно на подобни тъжби?

Усмивката й се стопи.

— Госпожице Роузън, съдия Уолтън рядко е благосклонна към каквото и да било преди обяд. Имате късмет, че е насрочила слушането в един.

Жената отново се усмихна, намигна й леко и се обърна.

* * *

Пътуването с таксито до управлението на ФАА бе една дразнеща поредица от спирания и тръгвания, поради безбройните светофари. Минаха четирийсет напрегнати, болезнено бавни минути, преди Грейси да изскочи от колата и да се втурне в сградата на ФАА и да потърси кабинета на главния юрист. Посрещнаха я хладно и без излишна любезност. Няколко минути след това тя набута подписаната разписка в куфарчето си и пое с асансьора към партера, за да потърси ново такси. В същото време се обади на Ейприл, за да й съобщи за развитието на събитията.

— Почувствах се много странно — каза й Грейси. — И преди съм завеждала тъжби, но никога не съм ходила във федерална агенция да я зашлевя на практика с призовка.

— И каква бе реакцията? — попита Ейприл.

— Като че това им се случва непрекъснато.

— Грейси, току-що получих ново съобщение от татко — нарежда ми да прекратим всичко.

Последва кратка пауза, Грейси се прокашля и каза:

— Ще послушаме Рейчъл. Тя се обади и ми каза, че има генерално пълномощно от него и ми нарежда да продължа докрай.

— Етично ли е да се постъпва така?

— Ако клиентът не се обади и не отмени тези нареждания — да.

— Слава богу. Не разбирам от какво се бои татко.

— Ейприл, ей сега ще дойда да те взема от хотела, след това ще идем в съда и ще чакаме до един. После ще трябва да вложа всичко от себе си да пледирам за нареждане за заседание за изслушване на мотивите и основанията — ако е възможно, за утре.

— Можем ли да ги накараме да действат толкова бързо?

— Това винаги зависи от съдиите, но аз съм предложила много силен аргумент за предстоящи щети. Ако имаме късмет, ще получим това заседание и някакъв държавен адвокат ще трябва да се яви и да каже пред съда кой държи останките и какво е сторено с тях. Междувременно се надявам да приложа достатъчно натиск върху ФАА да се откаже от обвиненията си и да възстанови лиценза на командира.

— Възможно ли е това да стане тъй лесно?

— Би могло, но… съмнявам се. Честно казано, ще трябва да играя интуитивно, Ейприл. Намираме се в непознати води, а аз съм една кротушка, която преследва акула.