Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (77)

Понеделник, 10 април 1961

Върнах се от Уентуърт Фолс тази сутрин с влака, като оставих Тоби да продължи строежа си. Също както и за мен, днес е неговият първи ден на независимост. И двамата се разделихме с работните си места миналия петък, без много шум и фанфари.

Когато видях убежището на Тоби, бях удивена. Очаквах да бъде барака, както той го наричаше, а вместо това открих една наистина прекрасна, много модерна малка къща в процес на завършване. На мястото имало изоставена стара къща, обясни ми Тоби, и той извлякъл достатъчно каменни блокове, за да изгради основите, подпорите, подовете и колоните между прозорците, както и няколко вътрешни стени. Парите му стигнали за стъклата, огънатия железен покрив и връзките за закрепване.

— Направих я по подобие на къщата, проектирана от Уолтър Върли Грифин^[1] на върха на кръста в Авалон — каза той, — която принадлежи на Сали Херман^[2]. Нямам нейния изглед към водата, но мога да виждам планините и горите. Красиво е. Харесва ми, че в част от страната има толкова много дървета и никой не е успял да ги изсече, както в старите времена, така и сега благодарение на забраните на правителството.

— Тук ще грее силно следобед — отбелязах. — С всички тези прозорци направо ще се опържиш.

— Направил съм много голяма веранда от западната страна — отвърна той. — Вечерите ще седя навън и ще гледам как слънцето се скрива зад Грос Вали.

Беше построил цялата къща сам, с малко помощ от Мартин и останалите момчета от Крос.

— Аз съм дете на прерията — обясни Тоби. — Там, откъдето идвам, не може просто да повикаш водопроводчика или дърводелеца, или каменоделеца. Научаваш се да правиш всичко със собствените си ръце.

Мястото беше здравата буренясало, но имаше и няколко стари ябълкови дървета, които точно в този момент бяха отрупани с плодове. Направих се на истинско прасе, така че бях много благодарна за течащата вода в тоалетната и септичната яма, която, както ме информира Тоби, бе накарал да работи, като захвърлил в нея един умрял заек. Човек се учи, докато умре!

Ние просто си легнахме заедно, след като ядохме и той изми чиниите — някои неща никога няма да се променят, Тоби все още си е най-преследваният от мании и фикс идеи човек. Манна небесна за мен! Аз никога няма да се науча да въртя домакинство. Само малко да готвя.

Чудех се какъв любовник ще се окаже Тоби, а би трябвало да знам. Той е артист, оценява красотата и по някакви причини си мисли, че съм красива. Не, аз не съм, но всичко зависи от окото на другия, както казват хората. Какво ли щяха да кажат мама и татко, когато голотиите на Хариет Пурсел се появят в художествените галерии? Любенето беше приятно, но наистина подозирам, че повече искаше да ме рисува. Разбира се, колкото по-известен става, толкова повече ще губи циничното си око и ще се ограничи в неща, които само големи познавачи на изкуството ще оценяват, поне така си мисля, но нали тъкмо те плащат най-големите пари. Все още харесвам пушещите купчини сгурия по време на буря. И оня портрет на Фло, който ми подари. Така и не нарисува мадам Делвекио Шварц, макар да не дава вид, че съжалява за това.

Тоби се оказа добре окосмен мъж, което щеше да й хареса. Не, космите му не бяха черни като на господин Делвекио, а тъмночервени. Както подозирах, беше мускулест и силен и изобщо не губеше нищо от това, че не бе висок. Той казва, че това правело гърдите ми по-достъпни. Аз кръстосвах из плетениците от косми и си пробивах път с езика, знаете къде, хър-хър-хър.

— Но ти не бива да мислиш — казах му, когато взех малката чанта, с която бях дошла, и се приготвих да извърша една разходка от четири мили до железопътната гара, — че ме притежаваш, Тоби.

Очите му бяха тъмни, вероятно защото зората едва се бе пукнала.

— Няма нужда да ми го напомняш, Хариет — отвърна той. — Казах го преди, ще го повторя и сега. В известен смисъл ти много приличаш на мадам Делвекио Шварц. Никой мъж не може да насилва природата.

Добро момче!

Големият парен локомотив точно се бе появил на гарата, когато пресякох моста над линията и се наведох над парапета, при което лицето ми бе обвито от огромни облаци черен дим и сажди. Прекрасният звяр сигурно идеше от Маунт Виктория. Обичам парните влакове, прекарвам цялото пътуване надвесена през прозореца, за да доловя звуците и миризмата на машината, която бута железните пръчки напред и назад и ги движи. Правителството премина на дизелови локомотиви, които са мрачни, тъжни и печални. Никога няма да видиш каквато и да е проява на сила в един дизел. Обожавам демонстрацията на сила, в това число и в мускулите на мъжете.