Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (31)

Петък, 29 април 1960

Харесвам Джо Дуайър, КОЙТО работи на щанда за алкохол в „Пикадили Пъб“. Тази вечер спрях, за да купя четвъртинка тризвездно бренди за моята неделна следобедна среща с мадам Делвекио Шварц. Той сложи бутилката в кафява хартиена кесия и ми я подаде с широка усмивка.

— За всевиждащата тигрица от горния етаж — каза. Отбелязах, че явно познава всевиждащата тигрица от горния етаж изключително добре, а думите ми го накараха да се разсмее.

— О, тя е един от най-големите образи в Крос — каза той. — Може да се каже, че я познавам поне от няколко живота.

Нещо в интонацията ми подсказа, че говори за познаване в библейския смисъл. За пореден път се хванах, че се чудя колко от по-възрастните (и не толкова възрастни) мъже, които мадам Делвекио Шварц познава, са нейни бивши любовници. Срамежливият, нереален Лернър Чусовиц, който опушваше змиорки и понякога гостуваше на Клаус, говореше за нашата хазяйка с нежен копнеж. По каквито и причини да избираше един мъж, те едва ли са повлияни от някого. Мадам Делвекио Шварц е закон сама за себе си. Тя командва парада.

Тъй като тоалетната на горния етаж е в отделна стая от банята, често използвам банята горе, защото над ваната има душ, а аз предпочитам душ пред вана. Тъй като работното ми време е доста странно, когато се качвам да си взема душ, останалите от Къщата или са излезли, или са се потопили във вечерните си занимания, така че не преча на нито една жива душа. В интерес на истината една баня не е достатъчна за четириетажна къща. Никой не слиза долу в пералнята.

Върни се на темата, Хариет!

Та значи, темата е Харолд. Горната баня и тоалетната се намират между помещението, обитавано от Харолд, точно над моята всекидневна, и спалнята и кухнята на мадам Делвекио Шварц, които никога не съм виждала, защото вратите им винаги са затворени. Той изглежда знае кога отивам да се къпя, макар че, кълна се, аз съм тиха като мушица и стъпвам на пръсти, пък и не ходя в едни и същи часове поради различните смени в рентгена на спешното. Но когато отивам, винаги е там, в коридора, който пък задължително е потънал в тъмнина — крушките като че ли изгарят всеки ден, макар че, когато споменах това пред мадам Делвекио Шварц, тя се изненада и каза, че според нея работят. Дали Харолд не ги отвинтваше, когато антените му подсказваха, че идвам? Това е напълно възможно, защото лампата на тоалетната винаги свети и вратата й винаги е открехната, но самият коридор е тъмен, а в ъглите е черно като катран. Той винаги стои там, докато аз се качвам по стълбите. Никога не произнася нито дума. Просто стои до стената и ме гледа с омраза, а аз (признавам си) вървя внимателно, почти на пръсти, готова да избягам, ако тръгне към мен с нож или парче жица за простиране.

Ще попитате защо в такъв случай не използвам банята долу. Ще отговоря — защото в мен има една упорита жилка, която не ми позволява да се предам. Или може би е по-точно да кажа, че повече се страхувам от страхливостта, отколкото от Харолд. Ако се предам и не си взема душ, ще покажа на Харолд, че съм прекалено уплашена от него и ме е страх да навляза в неговата територия, а това ще му даде предимство. И ще ми отнеме силата. Не, подобно нещо не бива да се случи, аз няма да позволя да се случи. Така че, напук на всичко, се качвам горе, за да си взема душ, и се преструвам, че Харолд не ме дебне в тъмнината и че злото, което той таи в себе си, не се отнася за мен.