Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (46)

Вторник, 13 септември 1960

Дънкан и аз си създадохме система, чрез която мога да му съобщя, ако е необходимо да го видя спешно, и той също може да ми даде знак от своя страна. Така че малко след осем часа ме взе на Кливланд Стрийт и ме закара до вкъщи, като пътя ни мина в празни приказки. Много го харесвах заради това. Не е надменен, нито високомерен, а загрижен, разсъдлив и особено чувствителен по отношение на правилния избор на време и подходящи обстоятелства за сериозен разговор.

Бедният! Направо го нокаутирах в слънчевия възел, когато, веднага след като влязохме в апартамента ми, му зададох директно следния въпрос:

— Дънкан, познаваш ли някой лекар, който би се съгласил да направи аборт при почти двадесет седмици?

— Защо? — попита спокойно, но все пак леко изненадано той.

— За Папи — отвърнах.

— Да смятам ли, че професорът с лице като нощно гърне се е издънил? — попита, като отиде към бюфета, където държах брендито.

Остатъкът от моята история излезе на един дъх, включително и за мадам Делвекио Шварц и нейния тумор в мозъка.

— Много съжалявам за Папи — каза Дънкан, като ми подаде пълна чаша. — Не е ли мислила да роди бебето и след това да го даде за осиновяване? Това е често срещано решение.

— Когато й го предложих, се нахвърли отгоре ми като истинска харпия.

Той отпи голяма глътка от своето бренди и сви рамене.

— Мисля, че привикнах към тази котешка пикня. Като заговорихме за котки, къде е великолепната Марселина?

За няколко минути беше зает да я гали и милва — тя е като маджун в ръцете му, уличницата му с уличница! Сетне Дънкан каза:

— Ако Гилбърт Филипс е поставил диагноза мозъчен тумор, значи мадам Делвекио Шварц наистина има такъв. Той трябва да е открил недвусмислено калциране на черепа й.

Зъбите ми затракаха по ръба на чашата.

— О, Дънкан, какво ще стане с Фло, ако тя… ако тя умре? Къщата ще се разпадне! Не мога да понеса тази мисъл.

Той пусна Марселина на пода и седна на облегалката на моя стол.

— Това е въпрос на бъдеще, Хариет, и наличието на един тумор не означава, че няма да доживее до шейсет години, че и още десет отгоре, а може и много повече. Проблемът ни в момента е Папи, а не мадам Делвекио Шварц. Има ли намерение да роди детето и да го отгледа?

— Мисля, че много й се иска, но не може да си го позволи. Ако не работи, няма какво да яде и не може да си плаща наема. По дяволите, Дънкан! Защо митът за падналите жени продължава да съществува във втората половина на двадесети век? Бракът е бил измислен, за да бъдат мъжете сигурни, че потомството им е тяхно! Това прави жените второстепенни същества, хора втора ръка!

— Престани да говориш като професора с нощно гърне вместо лице, Хариет. Да се върнем на жестоката реалност — отвърна той, като ме погледна сериозно.

— Тя иска аборт и аз не мога да я разколебая да не го прави.

— А ти искаш от мен да й препоръчам подходящ лекар — отвърна най-сериозно той. — Разбираш ли, че ме молиш да престъпя закона?

Аз изръмжах.

— Не ставай глупав, Дънкан! Не те моля да го направиш сам. Просто искам да знам дали някой ще се съгласи. Дай ми едно име, кажи ми едно име! Аз ще свърша останалото.

— Съмнявам се, че комисията по етика или дисциплинарната лекарска комисия ще бъдат склонни да се занимават с подробности. В момента, в който ти кажа име, и аз ставам виновен.

Да, разбира се, че е така!

— Но какво друго мога да направя? — попитах отчаяно. — Алтернативата е някоя шарлатанка с кука за плетене да свърши тази работа в задния двор, ако изобщо се наеме, след като бременността е толкова напреднала. Предполагам, че бих могла да помоля някоя от мадамите в съседните къщи, но в същото време се страхувам, че може да има увреждания, след като е пила шест седмици ерготамин.

— Точно така, скъпа моя — рече той и ме целуна. — Най-после те хванах на тясно. Откакто сме заедно, непрекъснато отхвърляш всеки подарък, който ти предлагам. Най-сетне мога да ти дам нещо, което със сигурност ще приемеш. Има един малък, хубав и уединен санаториум в страната, който е специализиран за случаи като на Папи. Хирургията е първокласна, също и лечението, и обслужването. Още сега ще се обадя на човека по твоя телефон и ще уредя да бъде приета утре сутринта. — Той стана. — Но преди това искам да поговоря с Папи насаме.

— Колко ще струва? — попитах с безкрайна благодарност. — Имам събрани хиляда лири в банката.

— Приятелските услуги за колега не струват нищо, Хариет.

Той остана при Папи повече от половин час. Когато се върна, беше много тъжен.

— Може ли да ползвам телефона ти?

Аз го последвах в спалнята, съблякох дрехите си и се изтегнах на леглото, което го изненада. Сигурно не очакваше да му предложа физическа близост при тези ужасни обстоятелства, но аз обичам да си плащам сметките. Странно, мислех си, докато го гледах как се съблича — обикновено хвърляхме дрехите от себе си едновременно, така че никога нямах възможност да го разгледам както трябва. На четиридесет и две години той беше истинско удоволствие за шивача си, а не досадна отговорност.

— Имаш страхотно тяло — казах.

Дънкан направо се шашна. Буквално спря да диша и остана неподвижен, като вкаменен. Никога ли не бяха му правили комплименти? Очевидно жена му не беше, а вече бях чула достатъчно, за да знам, че когато се бе оженил за нея, сексуалният му опит се състоял от няколко срещи на пияна глава, от които едва ли си спомняше и половината.