Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (12)

Събота, 23 януари 1960

Тук съм! Вече съм тук! Тази сутрин наех един таксиметров камион и пристигнах с картонените си кашони, пълни с покъщнината ми, на Виктория Стрийт 17-в. Шофьорът беше страхотен пич, не каза нищо, нито дума, никаква забележка. Просто ми помогна да внеса вътре съкровищата си, прибра грациозно бакшиша и се омете за следващия си курс. Един от кашоните беше препълнен с кутии розова боя, а в другия имаше около десет милиона стъклени розови мъниста. Започнах, без каквато и да е суетня. Извадих кутията със сапуна (бях сръчна, бях свикнала да работя и имах опит в болница, а също така знаех стойността на етерния сапун), разопаковах парцалите, четките за лъскане и стоманената вълна и се захванах с чистене. Когато ми показа апартамента, мадам Делвекио Шварц ми съобщи, че е изчистила. И беше свършила добра работа наистина, но навсякъде имаше петна от хлебарки. Ще се обадя пак на Джинджи от „Райд“ и ще го помоля за някаква отрова срещу тези животинчета. Мразя ги, те са преносители на бацили — ами да, защото живеят в канализацията, мръсотията и отходните места.

Търках и чистих, докато не се обадиха природните ми нужди. Тогава излязох, за да потърся тоалетната, за която си спомнях, че е в бараката на пералнята. Доста ужасно, бараката на пералнята имам предвид. Нищо чудно, че мадам Делвекио Шварц не я бе включила в обиколката. Имаше газов котел и измервателен уред, който гълташе стотинки, и две големи бетонни корита със старинни преси за изцеждане на бельо, завинтени към пода. Банята бе зад това помещение. В нея се помещаваше стара вана, половината емайл, на която липсваше, а когато сложих едната си ръка отгоре й, тя се наклони с думкане — единият й кълбовиден крак с нокти беше счупен. Обикновено дървено блокче щеше да свърши работа като подпора, но за самата вана трябваха няколко пласта покритие с емайл за велосипед. Газовият самовар на стената осигуряваше топлата вода — още един измервателен уред, още стотинки. Дървената рогозка, която стоеше пред ваната, сложих направо в пералнята, за да кисне в етерен сапун. Тоалетната, в която да се пиша, се намираше в отделна мъничка ниша (добра игра на думи!) и беше истинско произведение на изкуството — английски порцелан от миналия век, чиния, украсена отвътре и отвън с кобалтовосини птици и влечуги. Казанчето, поставено много високо на стената и свързано с чинията посредством извита оловна тръба, също бе със сини птици. Седнах много предпазливо върху дървената седалка, макар че всъщност беше съвсем чисто — това нещо бе толкова високо от пода, че дори аз не можех да се изпишкам, без да седна. Веригата бе снабдена с порцеланова дръжка и когато я дръпнах, в чинията се изсипа един истински Ниагарски водопад.

Работих целият ден и не видях нито една жива душа. Не че очаквах да видя някого, но си мислех, че поне ще чуя гласа на Фло от разстояние. Малките деца винаги се смеят или чуруликат, когато не викат. Но цялото място беше тихо като гроб. Къде беше Папи? Нямах никаква представа. Мама ми бе приготвила кошница с храна, така че имах достатъчно гориво за тежката работа. Но не бях свикнала да бъда абсолютно сама. Много странно. Всекидневната и кухнята имаха само един контакт, но аз съм много сръчна в ръцете. Извадих сандъчето с инструменти и ролетката, които ми даде Гевин, и си направих още няколко контакта. След това трябваше да изляза на предната веранда, за да потърся кутията с бушоните. Уха, това беше само за мен! Един от онези керамични контакти с парче триамперна жица между полюсите. Извадих го, поставих петнайсетамперна жица и тъкмо затварях кутията, когато един млад мъж със смачкан костюм и изкривена вратовръзка мина през портата.

— Здрасти — казах, мислейки, че също е квартирант.

— Ти нова ли си тук? — беше отговорът.

Казах, че съм нова, сетне изчаках да видя какво ще стане.

— Къде си се нанесла? — попита той.

— Отзад, до пералнята.

— Не си ли в предния апартамент на първия етаж?

Намръщих се, което, ако сте толкова мургави, колкото съм аз, може да бъде доста страшно.

— А това какво ви влиза в работата? — попитах.

— О, влиза ми и още как. — Той бръкна под палтото си и извади кожен портфейл, който отвори. — Отряд за борба с порока — каза. — Как се казвате, госпожице?

— Хариет. А вие?

— Норм. С какво се занимавате, за да си изкарвате прехраната?

Привърших със затварянето на кутията с бушоните и мушнах ръката си под лакътя му с прелъстителен поглед, напълно копиран от екранните изяви на Джейн Ръсел. Поне аз си мислех, че е прелъстителен.

— Чаша чай? — попитах.

— Защо не — отвърна пъргаво той и ми позволи да го въведа в покоите си.

— Ако сте от бранша, значи сте прекалено чиста — каза, оглеждайки се из всекидневната, докато аз слагах чайника. Пак стотинки! Трябваше да се запася с цели торби от тези проклети метални кръгчета, имаше толкова много уреди, които ги гълтаха като топъл хляб.

— Не съм от бранша, Норм. Аз съм главен рентгенов лаборант в болница „Роял Куинс“ — отговорих с известна доза гордост и достойнство.

— О! Значи Папи ви е довела тук.

— Познавате ли Папи?

— Че кой не я познава! Но тя не взема пари и не влиза в сметката.

Дадох му чаша чай, напълних една и за себе си и намерих няколко сладки бисквитки, които мама бе сложила в кошницата. Ние ги потопихме в чая си за минутка в пълно мълчание, сетне аз започнах да го разпитвам за „порока“! Какъв опит! Норм бе не само златна мина за информация, не само истинско съкровище. Той беше онова, което Папи би нарекла „истински практик“. Черпех с пълни шепи направо от извора. Проституцията не можело да бъде задържана извън социалното уравнение, макар че всички пуритани, като архиепископи, кардинали и методистки пастори, твърдели обратното, обясни ми той, така че работата била да се държи тя (проституцията) под контрол и да не се вдига много шум. Всяко момиче на улицата си имало своя територия, а неприятностите започвали, когато някоя нова птичка се опитвала да бракониерства на чуждо и вече установено място. Тогава целият ад буквално се изсипвал на земята.

— Бият се с нокти и зъби, с нокти и зъби — повтори Норм, като си взе още една бисквитка. — След това сутеньорите вадят ножовете и бръсначите.

— Значи вие не арестувате така наречените проститутки? — попитах.

— Само когато се намесят пуританите и направят така, че става невъзможно да не го направим. Качват Лигата на майките и Легионите на благоприличието на амвона — пламтящи факли в задника, пуритани! Мразя ги, Господи! Но — продължи той, потискайки чувствата си, — вашият първи приземен етаж винаги е бил проблем, защото 17-в не е в занаята. Мадам Делвекио Шварц се опита да даде апартамента под наем, но надойдоха типове от всякакви сортове и 17-б и 17-д вдигнаха врява.

Предните приземни апартаменти в Крос, както открих впоследствие, бяха просто идеални за едно момиче от бранша. Можеш да вкарваш клиенти през френската врата на верандата направо от улицата и да ги изпращаш по същия път петнадесет минути по-късно. И без значение кого мадам Делвекио Шварц избираше да пусне като квартирант в нашия приземен преден етаж, оказваше се, че тази жена или жени винаги бяха от бранша. След като направих малко проучване, установих, че двете сгради от двете страни на Къщата са бардаци. Какво ли щеше да каже татко, ако научеше? Не че имах някакво намерение да му съобщавам тази малка подробност.

— Правите ли внезапни проверки? — попитах го аз.

Норм, между другото много хубав мъж, изглеждаше напълно ужасен.

— Не съм си го и помислил! Това са двата най-елегантни публични домове в цял Сидни, обслужват само високопоставени клиенти. Съветници от градския съвет, политици, съдии, индустриалци. Ако ги проверим, ще ни обесят за топките!

— Ооооо! — възкликнах.

И така, ние изпихме чая си и аз го изпроводих, но не и преди да ме покани в дамската зала на „Пикадили Пъб“, за да изпием по бира другата събота следобед. Приех. Норм дори не знаеше, че съществува Дейвид Мърчисън. О, благодаря ти, скъпа мадам Делвекио Шварц. Не бяха минали и дванайсет часа, откакто се изнесох от родния си дом, и вече имах среща. Не мисля, че Норм щеше да бъде първият ми любовник, но той определено бе достатъчно представителен, че да пия бира с него. А може би и една целувка?

Тазвечерното ми желание: Животът ми да е пълен с интересни мъже.