Колийн Маккълоу
Безмълвният ангел (25)

Понеделник, 4 април 1960

Папи се върна вкъщи и имаше достатъчно време, за да пие кафе с мен, преди да тръгне за работа, макар че това означаваше да ме измъкне от леглото два часа по-рано от необходимото. Бях така нетърпелива да открия какво е станало, че дори не ми пукаше за двата часа загубен сън. Тя цялата сияеше — беше толкова красива!

— Къде беше? — попитах я.

Папи ми обясни, че професорът има малък апартамент в Глеб, близо до университета.

— Отидохме там, заключихме вратата, изключихме телефона и не излязохме до шест часа тази сутрин. О, Хариет, той е прекрасен, перфектен, идеален. Истински цар! Бог! Нищо подобно не ми се е случвало досега! Ще ми повярваш ли, че лежахме голи и се забавлявахме цели шест часа, преди да ме обладае за пръв път? — Очите й блеснаха при спомена за това. — Измъчвахме се един друг — ближехме и смучехме, докато стигахме почти до оргазъм, после спирахме и започвахме отначало. Климаксът ни бе едновременен, не е ли невероятно? В един и същи момент! И след това той се потопи в толкова дълбока тъга, че и двамата заплакахме.

Тези признания бяха така потискащи, че я помолих да запази кървавите подробности за себе си, но за Папи нямаше забрани.

— Ти ще ме сбъркаш, Хариет — рече тя с тон на неодобрение. — Крайно време е да се споразумееш с тялото си.

Аз вирнах непокорно брадичка.

— Не харесвам никого — излъгах, а сърцето ми повтаряше: Тоби, Тоби, Тоби.

— Страх те е.

— Да, от забременяване.

— Мадам Делвекио Шварц казва, че ако една жена не иска бебе от дъното на душата си, няма да зачене.

Аз презрително изсумтях.

— Благодаря, нямам намерение да проверявам теорията на Делвекио Шварц и това е. Значи си прекарала чудесно с професора. Само секс ли правихте, или си и говорихте също?

— Говорихме си безкрайно! Изпушихме малко хашиш, лежахме в прегръдките си, смъркахме малко кокаин — не съм осъзнавала как някои вещества могат да повишат удоволствието почти до непоносимост.

Знаех, че ако започна да възразявам или протестирам срещу това, ще се скараме, ето защо я попитах дали професорът е женен.

— Да — отвърна най-щастливо тя, — за една тъжна, ужасна жена, която ненавижда. Имат седем деца.

— Значи не я ненавижда чак толкоз много. Къде живеят?

— Някъде близо до Сините планини. Той пътува редовно дотам, за да види децата, но двамата с жена му спят в отделни спални.

— Това е един от начините за контрол над раждаемостта — казах леко сприхаво.

— Езра ми довери, че се влюбил в мен в мига, в който ме видял. Каза, че съм му подарила удоволствие, каквото нито една друга жена не му е давала.

— Смята ли Езра, че твоите приключения с мъже през уикендите трябва да престанат?

Папи изглеждаше искрено шокирана.

— Разбира се, че смята, Хариет! Моето търсене приключи. Аз намерих Езра. Другите мъже вече са без значение, те не съществуват.

Добре, аз наистина не знам на каква част от това трябва да вярвам. Папи го вярва, така че заради нея се надявам, че собствените ми съмнения са неоснователни. Хашиш и кокаин. Професорът сигурно знае как да се отдаде на крайни удоволствия. Женен. Повечето мъже имат нещастни бракове, няма причина да смятам, че Езра Марсюпайъл — какво е това шибано име? — не е един от тях. О, но онова, което бе на върха на езика ми, бе начинът, по който скъпият Езра бе избрал да живее живота си. Той държеше жена си и седемте си деца далеч от мястото, където работеше, за да не му пречат, и си имаше малкия апартамент в Глеб. Много удобно, тайно гнезденце на една крачка от бездънната яма за доставка на млади моми. Не можех да разбера защо този нещастен мъж е толкова привлекателен за момичетата идиотки, но в него сигурно имаше нещо, макар да се съмнявам, че онази му работа е дълга колкото маркуча, с който татко полива градината. Реших, че причината е в хашиша и кокаина.

Той просто използваше Папи, знаех го чак до дъното на костния си мозък. Но защо бе избрал нея при всички онези мацки, вперили влажни очи и изплезили език? Защо Папи бе така желана от толкова много мъже? Когато сексът е всичко за един мъж, не го привлича красотата на женската същност. За него тя няма значение. В това има някаква тайна, която трябва да разгадая. Обичам Папи и мисля, че е най-красивото създание на света. Но има нещо повече от това.

Хариет Пурсел, ти си начинаеща в любовните дела, какво ти дава право да размишляваш? Побързай, поп каро (кралят на пентаграмите) те очаква! Твоят номер едно! Трябва ми база за сравнение.